Мардохей край портата

„Христос не е разкрил деня и часа на Своето идване. Той казва ясно на учениците Си, че самият Той не би могъл да извести деня или часа на второто Си идване.”

„Но вие, братя, не сте в тъмнина, за да ви постигне онзи ден като крадец” (1Сол. 5:4).

Нашата църква е точно в състоянието на църквата преди окончателните събития. Не е ли така? Това е най-големият знак, че сме близо до дома. Четири поколения. Четири по четиридесет е...?

Сто и шестдесет.

До къде ни отвежда този период? До 2004 г. През следващото поколение настъпва събирането.

Дали не сме в последното поколение на събирането според символизма? Всяко поколение е било разделено на четири стражи от по 10 години. Не знаете в коя стража ще дойде... в първата или във втората, или в третата. Това не го знаем. Но Библията подсказва, че Той идва в полунощ. Това е в края на първата стража. Не е много далеч. Не знаем обаче дали Неговото дълготърпение няма да го отложи до втората или до третата стража. Не знаем в коя стража ще дойде.

„И ще ви върна годините, които изпояде скакалецът, червеят, бръмбарът и гъсеницата - Моята голяма войска, която пратих между вас” (Йоил 2:25). ; „И ще ядете изобилно и ще се наситите, и ще хвалите името на Господа, вашия Бог” (2:26). Според този символизъм ние сме в последните стражи на земята. Възможно е да сме толкова близо.

Ако Той дойде в края на първата стража... та това е съвсем скоро. „Блажени онези слуги, чийто господар ги намери будни, когато си дойде; истина ви казвам, че той ще се препаше, ще ги накара да седнат на трапезата и ще дойде да им прислужи” (Лука 12:37).

„И ако дойде на втора стража или на трета стража и ги намери така, блажени са онези слуги” (12:36).

Надявам се да дойде в края на първата стража. „Наблюдавах стража след стража...”, пише Елън Уайт.

Сега ще използвам окончателния символизъм.

Тук съм на опасна почва... и не твърдя, че това е така. Само предполагам, че има такава вероятност. Корабокрушението на Павел. Хората ме питат: Ще устои ли тази църква? Ще остане ли като структура? Или ще се разпадне и всеки ще работи индивидуално в края? Това са важни въпроси. Трябва да попитаме Бог дали има някаква светлина за нас. Представям ви го като нещо интересно. То не е мидо-персийски закон и не казвайте: „Той заяви, че ще бъде точно така!”
Деяния 27:14: „Но малко след това от острова се спусна бурен вятър, наречен евраквилон.” Павел е на кораба. „И понеже бяхме в голяма беда поради бурята...” Време на беда. „... на следващия ден започнаха да изхвърлят товара.” Корабът става по-лек. „А на третия ден сами, със собствените си ръце, изхвърлиха корабните принадлежности” (27:19). Ще изгубим някои неща. Някои неща, които са част от кораба, ще бъдат изгубени. Болници, църкви, второ, трето. Да, загубихме някои.

„И понеже в продължение на много дни не се виждаше нито слънце, нито звезди и силната буря напираше, то изчезна вече всяка надежда да бъдем спасени (27:20). Ще стане трудно.

„А след дълго гладуване Павел застана между тях и каза: Господа, трябваше да ме слушате да не вдигаме котва от Крит, за да не ни постигнат тези повреди и щети. Но и сега ви съветвам да сте бодри, защото нито една душа от вас няма да се изгуби, а само корабът” (27:21,22). Добре. „Но ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров” (27:26). „А когато настана четиринадесетата нощ и ние бяхме тласкани насам-натам по Адриатическо море, около полунощ...” (27:27). Чувате ли определени звуци? Добре!

„Моряците усетиха, че се приближават до някаква суша.” А на кой остров акустират? На остров Малта. Военното седалище на Малтийските рицари. Военната сила и мощ на Римската църква. Вавилон унищожил ли е древния Ерусалим? Дали царят на символичния Вавилон няма да дойде със своята мощ против църквата? Да продължим да четем.

„А когато моряците възнамеряваха да избягат от кораба...” Не го правете. „... и бяха свалили спасителната лодка в морето под предлог, че щели да спуснат котви откъм носа...” С други думи, те хитруват и напускат. „Павел каза на стотника и на войниците: Ако тези не останат в кораба, вие не можете да се избавите.” Не си тръгвайте. Колкото и силна да е бурята, не си тръгвайте. Останете!

„Тогава войниците отрязаха въжетата на ладията и я оставиха да се носи в морето.” „Затова ви моля да похапнете, защото това ще спомогне за вашето избавление; понеже на никого от вас нито косъм от главата няма да падне.”

„И като откачиха котвите, оставиха ги в морето, развързаха също и въжетата на кормилата, издигнаха малкото платно по посока на вятъра и се отправиха към брега” (27:40).

„... а останалите да се спасяват - кой на дъски, кой пък на нещо от кораба. И така стана, че всички излязоха на сушата” (27:44). Корабът ще премине... ще бъде разтрошен точно в края.

Има и красив паралел с късния дъжд. Ще го разгледаме в друга лекция. Вижте какво се случва.

„И когато се спасихме, научихме, че островът се наричаше Малта” (28:1). „А местните жители показаха към нас необикновено човеколюбие, защото приеха всички нас и понеже валеше ДЪЖД...” (28:2) Виждате ли картината?

„Ето, дадох ви власт да настъпвате змии и скорпиони и власт над цялата сила на врага; и нищо няма да ви навреди” (Лука 10:19). „А около това място се намираха именията на първенеца на острова” (Деяния 28:7).

„И в онзи ден ще кажат: Ето, Този е нашият Бог; чакахме Го - и Той ще ни спаси; Този е Господ, чакахме Го; ще се зарадваме и развеселим в спасението Му” (Ис. 25:9).