Бягства от щастието ... или За изграждане на наистина хармонична връзка е важно компромисите да се правят с лично желание, а не насила, защото това трупа и
трупа неудовлетвореност, която в един момент избива.
Два остри камъка трудно мелят брашно Твърдението се отнася основно до дълбоки различия в характерите. Най-яркият пример са партньори, недостатъчно уверени в себе си и непрекъснато борещи се за надмощие, за да се самодокажат.
Тогава със сигурност може да се провокират сериозни проблеми.
С годините хората се променят и понякога двама партньори, започнали връзката си като две противоположности, започват много да приличат един на друг. На какво се дължи и лошо ли е за връзката?
Съжителството винаги променя хората, без те самите да си дават сметка.
Когато
промяната се случва неусетно, тя е положителна. Човек взема от партньора си това, което харесва, в някое кътче вътре в себе си.
И тогава промяната е положителна.
Превъзмогване на конфликтите поради различното ни мнение по разни въпроси Най-лесният начин за преодоляване на конфликтите в двойката е чрез степенуване. Ако човек не смята, че компромисът е непреодолим за него, по-лесно го приема и се съгласява. Това изключва ненездравословната позиция да се приема всичко безропотно, само за да е мирна къщата.
Личните убеждения трябва да се отстояват.
С какво да правим компромиси и с какво не Компромисите не трябва да натоварват или напрягат прекомерно този, който ги прави, защото тогава са не само компромиси, а и жертва.
184
Щастливи въпреки средата В добрия вариант те се правят с цел да зарадваме партньора си, или пък за лична изгода – компромис в името на нещо, което ще получим.
При всички положения човек трябва да остава верен на себе си и да не прави компромиси с убежденията и ценностите си.
Хората с еднакви интереси се привличат Плюсове на твърдението: Еднаквите интереси създават специфична близост, а тя е централна за двойката.
Минуси на твърдението: Ако хората са прекалено еднакви и имат само общи интереси, могат несъзнателно да започнат да се конкурират помежду си.
Много по-популярно днес е твърдението, че хората, които гледат в една посока, могат да изградят пълноценна интимна връзка.
Така ли е и защо това твърдение е вярно? Когато общата посока е еднаква, това е наистина благотворно за връзката. Партньорите имат еднаква представа и очаквания от живота си като цяло и това им помага да съградят съвместния си бит заедно. Общите възгледи са свързани и
с по-частни общи интереси, стремежи, цели.
По-лесно ли се живее с такъв партньор и защо? Отговорът е и
„Да“, и „Не“. От една страна, партньорите се познават, защото самите те си приличат. От друга страна, прекомерната еднаквост в известна степен може и да дразни. Особен случай е този на партньори-колеги.
Тогава се поражда съревнование в двойката,
което може да е стимулиращо, но може да се развие и в нежелана посока.
Как да избегнем скуката в една такава връзка? В нея може би ще липсва моментът на изненадата – ако партньорът ти е като теб, ще знаеш как ще реагира. Добрата новина е, че скуката не е задължителна.
Всеки човек често сам сюрпризира себе си със собствените си реакции.
185
Бягства от щастието ... или Известен елемент на изненада винаги се запазва, а и не бива да забравяме, че хората се развиват непрекъснато, така че се променя и степента на прилики или разлики между тях.
В каква посока може да се променят партньорите в една такава връзка? Постепенно те могат да изградят различни ежедневни интереси или хобита. Могат да насочат интереса си към област, в която се проявяват по различен начин. Важно е да се търси и да се запази
онова сладко любопитство, което прави живота толкова интересен и пъстър.
Как да избягаме от евентуалното равнодушие, което може да се появи? Равнодушието няма общо с еднаквостта или различията. То може да се появи или да не се появи и в двата случая. Съвместният живот е като красиво цвете в саксия, което се нуждае и от слънце, и от поливане, достатъчно често.
С какво да не правим компромиси тук? Правилото е същото – да не правим компромиси със себе си, а само с конкретни действия или поведение.
Истината е в златното правило – да бъдем еднакви в общия мироглед и различни в ежедневието. Така има и хармония, и
провокация, и взаимен интерес.
186