Щастливи въпреки средата единствената разлика между половете е не в чувствата, а в свободата на показването им. С
други думи, и двата пола изживяват еднакво силни, разтърсващи и решаващи съдбата им емоции. Разликата е в това, че жените осмислят чувствата си, говорейки и обсъждайки ги на глас, докато мъжете са по-склонни да се самоанализират преди да разкрият трепетите си.
Етапи на любовта Любовта започва като страст и прераства в любов. Когато опознаем партньора, се появява най-красивото чувство – обичта. След този етап настъпва охлаждане на страстите и тя може да стане еднообразна, да
се превърне в навик, да се крепи на уважението и постигнатото заедно или да продължи да бъде красива и споделена обич.
Преди да разгледаме отделните етапи на любовта, е добре да отбележим, че всеки един от тях има свои собствени пикове и спадове.
В пиковете чувствата са по-бурни, после отслабват и отново се засилват.
Основните кризи в двойката възникват именно когато пиковете и спадовете на партньорите се разминават.
Емоционалната интелигентност до голяма степен се изразява и в нашата толерантност и зачитане чувствата и моментните изживявания на партньора.
Най-експанзивният и разтърсващ етап на любовта е страстта.
Тогава влюбените са си напълно самодостатъчни, готови са да направят всякакви жертви, само и само да бъдат с желания партньор.
Семейството, приятелите, кариерата изведнъж се превръщат в пречки и в неинтересни занимания. Цялото същество,
всички мисли и желания, са свързани с любимия човек. На този етап говорим за поставянето на
175
Бягства от щастието ... или пиедестал – партньорът се разглежда през розови очила. Той или Тя са перфектни, невероятни, човекът, когото сме чакали цял живот. Много често етапът е подвеждащ, защото ние приписваме на човека качествата, които бихме искали да притежава, а в някои случаи се оказва, че
сме си изградили една химера, търсили сме онази частица от себе си, която искаме да прибавим към живота си, а не сме разпознали реалния човек.
Обикновено в случаи на грешка нещата приключват трагично и с много сълзи. Разочарованият влюбен умело прехвърля вината и казва
„Аз мислех, че той/тя е ..., а се оказа ...” Е, отговорността не трябва да се прехвърля на другия, защото не другият, а ние самите сме си поставили определени очаквания, които са се оказали насочени не където трябва.
Човек е устроен така, че след всеки пиков
период се нуждае от почивка, намаляване на силата на емоциите, а не на честотата или качеството им.
Ако и след първоначалното поставяне на пиедестал се окаже, че партньорите има какво да си кажат и имат общи цели, следва етапът на истинската обич. Той се характеризира с по-задълбочена комуникация, споделяне не само на желанието да търсим своята половинка, а и да даваме, да градим общ път.
Обичта е най-красивото и пълно чувство, защото е израз на себепознание.
Обичащите се са наясно, че те самите и партньорът им имат различни цели и виждания, но не го определят като пречка, а напротив, търсят допирните точки и хармонията. Истински интимните хора знаят какво искат и какви са, познават добре партньора си, определят своите граници, но не ги затварят и зачитат и границите на другия.
176