Бягства от щастието ... или Много красив е терминът демаркационна линия, защото това е наистина философски въпрос. Такъв е и въпросът за златната среда.
Обсебването на партньора и демонстрираната неглижираност означават липса на истински чувства и поставят въпроса за решаване на лични проблеми в първия случай или защо продължава връзката във втория случаи.
Има и една друга категория партньори, които постигат особен вид психическа интимност – те запазват
личното си пространство, ангажирайки се със своите предпочитания и интереси, същевременно без да затварят вратата за партньора си, т.е. дават му възможност да се включи, ако желае.
Спазването на златната среда изисква човек да е наистина наясно със себе си – какви са целите и очакванията му, за какво се бори.
Едва след маркиране на собствената територия и осъзнаването й може наистина да се определи мястото на партньора и степента на допускането му в личното пространство.
Необходимост от лично пространство Ако няма лично пространство, човек се чувства задушен и в затвор. Личното пространство ни дава възможност да бъдем себе си и да не се притесняваме, че трябва да носим постоянно маска или да се опитваме да се харесаме на другите. Там можем да разтоварим напрежението, без да се притесняваме, че сме оценявани или наблюдавани. Ако сме допуснали някого – партньора си, например – той е плътно до нас, на наша страна и имаме пълната му подкрепа.
Ако във връзката липсва лично пространство Такава връзка е обречена на неудовлетвореност. Единият вариант е: ако жената не отстоява личното си пространство, постепенно ще
216
Щастливи въпреки средата натрупа неудовлетвореност от липсата му, както и негодувание към самата себе си. Другият вариант е: ако е допуснала такива взаимоотношения с партньора си доброволно, разочарованието ще я накара да се запита защо не е забелязала по-рано и защо е позволила да се стигне до това положение.
Да се отделим от партньора си, без да го караме да страда Следва да
действаме, осигурявайки му това, което искаме и ние.
Предлагаме му да се заеме с любимо свое занимание, докато ние правим това което ни се иска. Изразяваме благодарността си за проявеното разбиране. Показваме, че се чувстваме добре и щастливи и че личното ни пространство по никакъв начин не означава, че заедно не се чувстваме комфортно.
Крием ли прегрешения зад тази свобода Всичко е много индивидуално. Тук разискваме истинското лично пространство, а не намирането на повод да кръшнем.
Изневярата не е лично пространство. Тя обикновено е израз на недоволство и неуспешен опит подсъзнателно да накажем другия, вместо да решим проблема като зрели хора.
217