Маргарита бакрачева бягства от щастието или
Изтегляне 2.09 Mb. Pdf просмотр
|
| Кога се разочароваме Колко често се разочароваме и как го понасяме? Във всички случаи вероятно отговорът е: „Много по-често, отколкото бихме желали“. Поводите и причините могат да бъдат много и най-различни – разочарование в работата, от партньора, от децата, от приятелските взаимоотношения. Няма начин да се предпазим от разочарования, а и не е логично или желателно да очакваме от себе си да бъдем неподатливи на такива емоции. Не можем да се обградим със стена, която да ни направи безчувствени, защото тогава поведението ни би се превърнало в социопатия. Разочарованието е неизбежно свързано с междуличностните контакти. Какво може да направим, за да намалим негативните емоции при такава ситуация? Какъв е механизмът на действие? Чувствали сме се добре, запознали сме се с нов човек, с когото смятаме, че сме намерили общи интереси и може да станем добри приятели, започнали сме да си организираме срещи, ходим на приятни места, обсъждаме интересни теми. Тъкмо когато сме усетили, че сме разширили приятелския си кръг и сме намерили сродна душа, изведнъж се оказва, че въпросният мъж или жена без някаква видима или обяснима причина, изчезва по свои дела. Започваме да се питаме какво е станало и да търсим мотивите, вглеждаме се в собственото си поведение и думи в търсене на логично обяснение. Ако зададем въпрос какво точно се е случило, не получаваме отговор. Тогава настъпва моментът на разочарованието – от ситуацията, от човека, от себе си. Потъваме в плен на негативните емоции и се поддаваме на склонността към генерализация. В случая тя може да бъде мисъл от типа: „Все така става ... На мен винаги така ми се случва”. 242 Щастливи въпреки средата В този случай на помощ идва традиционният подход – да се опитаме да анализираме ситуацията, да успеем да се откъснем или поне да се отдалечим от афекта. Излизането от емоционалния свят посредством рационализацията не е вълшебна пръчка, която помага веднага да се отстрани изпитваната болка. Подходът помага да избягаме от унищожителните и саморазрушителни емоции, които ни вкарват единствено в посока на търсене на собствените грешки и на предъвкване на ситуацията отново и отново. Една стъпка в правилната посока е например да си отговорим на въпроса защо точно се чувстваме разочаровани. В общия случай разочарованието е предизвикано от факта, че имаме определени потребности, които не са удовлетворени – от прекарване на време и споделяне с човек, който сме допуснали до себе си, почувствали сме го близък и сме решили, че изпитва същите вибрации като нашите. Тази стъпка помага да погледнем по-обективно на ситуацията – имаме определени нужди, търсим възможност да ги задоволим, но сме заложили прекалено много и вероятно сме обременили с очакване друг човек, прехвърляйки му цялата отговорност. Да помислим за всички възможности и колкото повече и по-разнообразни са те, толкова по- добре. Основен проблем при изживяване на разочарование от някого е, че се фиксираме върху един човек в очакване той да ни даде всичко, от което имаме нужда. В много случаи това очакване се усеща и наистина може да накара другия да се почувства пресиран и да го отблъсне. Друга стъпка в същата посока е да помислим обективно и за човека, който ни е разочаровал – какво точно очакваме от него, обективни ли са очакванията ни, какво даваме самите ние в замяна? 243 Бягства от щастието ... или Каквото и да покаже анализът на ситуацията, трябва да се опитаме да избягаме от прекалените самообвинения и да се концентрираме върху полезните за нас неща. Полезно може да бъде заключението за собственото ни поведение – дали не сме били твърде агресивни или обсебващи и да преценим кои са източниците, които можем да използваме, за да не се фиксираме и да не очакваме от никого прекалено много. Важен е принципът да не се ограничаваме в търсеното на забавления и занимания, особено такива, които можем да си организираме сами и които ни помагат да се чувстваме добре в ежедневието. Потребността от споделяне съществува и всеки знае, че когато гледа филм, природна картина или каквото и да е друго, предпочита да сподели какво вижда и чувства. Желанието е съвсем естествено и е свързано със социалната природа на хората. Добре е човек да не ограничава кръга хора, с които общува. Истинските приятели са много малко, но не бива цялата комуникация да се свежда единствено до тях. Съвременните технологии предоставят неограничени възможности за поддържане на разнообразни и многобройни неангажиращи социални контакти. Целта им не е да осигурят задълбоченост, пълно споделяне и себеразкриване. Те изпълняват друга важна роля – помагат човек да се чувства част от общата мрежа на комуникации и социума, без да се фокусира само върху един-двама души, от които да се стреми да получи максимално внимание и споделяне. Така се подобряват качествените задълбочени контакти и с най-близките приятели – оставяме им повече възможност за лично време и пространство, за да не се почувстват задушени. А ние се предпазваме от възможността да разчитаме за всичко само и единствено на тях. 244 |