Щастливи въпреки средата Какви са възможните форми на внимание към физическото тяло и кога вниманието към него се превръща в проблем? Необходимо е да се спазва здравословно отношение – да не загърбваме нормалните грижи за теглото, за да се предпазим от болести; да удовлетворяваме нуждата от движения, за да сме тонизирани и да се чувстваме по-добре; да съобразяваме гардероба със собствената конструкция, а не сляпо да следваме модата. Подобни грижи и внимание са нормални и необходими.
Двете крайни форми на свръхангажиране с външния вид са прекалено фиксиране или пълно отричане на всякакво внимание към тялото. Отричане е, когато човек от
най-ранна възраст е приел, че не е привлекателен, че страда от наднормено тегло или че не е възможно да изглежда добре в очите на другите. Обикновено реакцията е приемане на подобен негативен образ за себе си и като следствие от него – поведение, което потвърждава етикета. Най-често това е човек със свръхтегло, който продължава самоунищожително и целенасочено да прекалява с храненето и увеличава невъзможността да промени ситуацията като подсъзнателен разрушителен инстинкт, насочен към себе си. Въпреки че представата за себе си и липсата на желание за промяна стават все по-устойчиви, това не помага негативният образ да бъде наистина приет.
Вътрешно човек негодува, но продължава да върви в погрешно избраната посока. На другия полюс са формите на прекалено внимание към себе си, на следване на всички възможни появяващи се в пространството здравословни режими на живот.
Спазването на график и избор на подходящи продукти, съобразени с природосъобразния режим, бягството и отричането на всякакви удоволствия, разположени извън подобна схема – този модел води до
81
Бягства от щастието ... или невротизирано следване на съвети. По-страшно е, че както при всяко едно хранително ограничение, се проявява недостиг на жизненоважни съставки в организма. По-широкообхватната норма се отнася не само до следенето на теглото, а и до цялостната визия. В стремежа си да стане по-актуален, човек си прави цял списък неща, които желае да промени, за да изглежда по-добре. Малка корекция на определена част от тялото е особено разпространена сред жените. Обикновено необходимостта е единствено и само вътрешна.
Това е мисълта, че устните, например, не са съразмерни или не са достатъчно плътни, че животът би бил много по-пъстър и интересен, ако се направи промяна. Е, подобна промяна няма как да настъпи. След като това бъде установено, се преминава към следващата точка от списъка –
пиърсинг, татуировка и всякакви други приумици. Разбира се, поведението на такъв човек е комбинирано и с маниакално стриктен избор на дрехи и аксесоари, чиято цел е единствено да бъде получено одобрение и завист от околните. Във всеки един момент цялото съзнание е подвластно на мисълта „Как изглеждам”.
Истината е, че няма съвършени хора. Видяното на екрана е резултат от намесата на редица професионалисти по имиджа и най-вече на специализирани програми за корекция на дефекти.
За да се чувстваме добре в собствената си кожа, е нужно да спазваме основните принципи да не допускаме да напълнеем излишно, но и без да се лишаваме от нищо, а да ограничаваме единствено желанието за прекаляване. Да подбираме подходящи за нас атрибути.
Да познаваме своите малки недостатъци и да ги приемем като част от себе си и да ги компенсираме доколкото е възможно.
И
най-важното, да се обичаме такива, каквито сме.
82