Маргарита бакрачева бягства от щастието или

Бягства от щастието ... или
Какво ни носи възрастта
Тръгваме оттам, че не броят на изживените години има значение.
В своето развитие през хилядолетията хората са се вълнували от едни и същи въпроси. Животът има край и тогава какъв е неговият смисъл при положение, че сме същества в материалния свят, които преживяват само определен период от време?
Страхът от смъртта е в основата на повечето страхове и причина да изкристализира в древногръцката сентенция „Не се страхувам от смъртта, защото когато аз съм тук, нея я няма. А когато тя е тук, мен ме няма“.
Всички религии и учения са насочени към търсене на начини, техники и подкрепяне на вярата, че смъртта не е край или че след нея има още нещо, което да осмисли съществуването ни и да останем с усещането, че не сме се родили напразно. Най-вече, защото така се поддържа организирано общество. В противен случай, ако липсваше тази вяра, никой не би си правил труда да спазва социални норми или божии заповеди и повели.
Страхът от смъртта е в основата на организирането на обществото.
Страхът от наказания и болката са само производни. Ако краят е един, битието, съзнанието, ежедневието, ще протичат по един и същи начин.
Защо е изконен страхът от края? Основната причина се крие в неизвестността и несигурността. Опасението, че има физическа болка, е значително по-малко и по интензитет, и по сила.
Едно от красивите неща, оставени в историята от Фройд, е концепцията за двата основни инстинкта, които управляват света на хората – инстинктът към живота и инстинктът към смъртта, себеразвитието и себерарушението. Желанието да живеем, да се
84

Щастливи въпреки средата
радваме и усещаме всеки миг и същевременно самодеструктивните тенденции, които всеки проявява под някаква форма в ежедневието – ето двете полярности, доминирани от стремежа и потребността от намиране на смисъл и сигурност.
През целия си живот хората имат някакви мотиви, цели и стремежи, освен ако не са изпаднали в дълбока апатия или депресия.
Осмислят съществуването си в планове и организиране на времето и мечтите си, в търсене и гонене на удоволствия и интереси, в преследване на потребността от създаване на семейство, чувство за принадлежност, кариерно израстване. В идеалния случай реализацията се осъществява, без да се пренебрегват интересите, хобитата, развлеченията, пътуванията, събирането на нова информация. Когато няма цел, няма посока и остава горчивото усещане за рутинни делници, безцветни и беземоционални, сухи, сиви. По еднакъв начин и на 20, и на
60 години, може да се случи човек да забрави вкусовете, ароматите, да забрави да се радва на пясъка и на снега.
Да разгледаме обобщените възрастови групи.
До 30-те ни години усещането е, че животът е пред нас, че всичко красиво и възнаграждаващо тепърва предстои.
Следва платовиден застой, през който животът по своеобразен начин се балансира благодарение на натрупаното до момента.
След прехвърляне на 50-те години все повече мислите се насочват към равносметка, преоценка, препланиране и преорганизиране на живота. Основните вълнения са: какво съм постигнал, какво съм пропуснал, какво мога да наваксвам за оставащото ми време. Градят се трескави планове как всичко нереализирано до момента би могло да бъде постигнато. С всяка следваща година обаче се засилва усещането,
85

Бягства от щастието ... или
че тонусът не е същият, възможностите в чисто физически план са различни. Нараства необходимостта от обръщане на по-голямо внимание на здравето, липсва достатъчно издръжливост. Проявява се проблемът с разминаването между начина, по който се чувства човек и начина, по който изглежда. Прибягва се до козметични и пластични интервенции в стремежа да се постигне непостижимото – връщане на времето назад. Мисълта и погледът се обръщат към миналото – какво беше преди 10, преди 20 години. Сбирките на класа след 30 години са и зареждащи, но и разстройващи.
По-големият брой години е свързан и с усещането за повече лично време. Това може да бъде полезно и ползотворно единствено за нас, свикналите с обичайната продължителност на живот. Ако, например, във вечерните новини чуем приятната вест, че ще живеем 140 години поради промени в климата, без да се налага да плащаме за това и без нищо в замяна, разликата би била огромна. Променя се перспективата и се получава един неочакван и вълшебен подарък. Изведнъж се отваря възможност да помислим за всички неща, които искаме да свършим, но за които не сме имали време до момента, за всички места, на които искаме да отидем. Надеждата и обещанието за възможности биха били толкова силни, че поне в първоначалната еуфория никой няма да се замисли за ангажиментите, които ще останат да ни съпътстват през цялото време – необходимост от повече години на работа и други подобни тривиални въпроси.
Хората имат нужда от надежда и от вяра, за да се чувстват добре, а не само да вегетират. Те ни дават стимул и хъс за живот, осмислят бита ни. Ако знаем, че разполагаме с бонус от 70 години, няма да се
86

Щастливи въпреки средата
притесняваме, че още не сме създали семейство, че е късно за още едно дете, че няма да успеем да се качим на Еверест.
Стресиращите проблеми са свързани с необходимостта от планиране и с усещането, че времето е малко и няма да се справим, а има хиляди задачи.
Обикновено хората първо се отказват от личните си стремежи и желания – например, да научат испански или бимбалистански. Това изисква време и усилия, каквито не са налични. С още по-голяма лекота отхвърлят малките ежедневни желания – поради липса на време, поради липса на финанси, а най-вече поради това, че в един момент престават да носят смисъл.
Кое има по-голямо значение – продължителността на живота или начинът, по който го живеем ? Може да разполагаме с 200 години живот и накрая да няма много неща, с които да се гордеем. Живот от малко на брой интензивни години пък е тъжен.
Затова следва да се наслаждаваме на всеки един миг и да извлечем максимума от него, да успяваме да се радваме на дребните неща, да мислим за поставените приоритети и цели, да балансираме между разум и емоции, без да оставяме едното от тях да доминира, за да не се наруши хармонията.
Да не забравяме големите цели и планове, но и нежността и красотата на ежедневието.
Да се стремим към постигане на съзнателно търсена и поддържана хармония.
Да се насладим на годините пред нас.
Да ги очакваме и изживеем с радост и пълноценно.
87

Бягства от щастието ... или

Изтегляне 2.09 Mb.

Сподели с приятели: