ВНИМАНИЕ КЪМ ПСИХИЧЕСКОТО НИ ЗДРАВЕ

Щастливи въпреки средата
Рамка за преживяване на личните кризи
Живеем и преодоляваме личните си кризи в рамката на по- разклащащите събития, които не зависят от нас. Преосмисляме приоритетите и житейските си ценности в периоди на обща криза или в кризисна ситуация, каквито са например земетресенията. В един момент изведнъж всички проблеми, които съпътстват ежедневието ни, се възприемат по различен начин и силата на значението им намалява.
Доминанта в съзнанието ни стават единствено страхът от липсата на контрол и очакването събитието да свърши.
Първичната реакция в подобни моменти се определя от усещането за липса на контрол върху нещата извън нас. Тогава се изявява желанието да не сме сами, да проверим как са близките ни, да прегърнем ценните за нас хора, да потърсим успокоение в усещането да бъдем заедно. Защитните механизми, чиято цел е да ни предпазват в различни трудни ситуации, не случайно са подсъзнателни. Функцията им е да пренасочат вниманието към основния фокус, омаловажавайки другите фактори, за да сме по-целенасочени в търсенето и намирането на изход.
За секунди през главата ни преминават най-различни мисли.
Първосигналното желание да избягаме е последвано от трескави мисли къде, какво да вземем, от страх и напрежение. Основна си остава мобилизацията и готовността за действия, въпреки малко хаотичните импулси.
Следващият етап, след преодоляване на първоначалната паника, е на въздишка с облекчение и своеобразно преосмисляне на случилото се.
В един момент сме толкова доволни, че опасността е преминала и ние и обичаните от нас хора сме се отървали невредими, че възприемаме по
69

Бягства от щастието ... или
различен начин отношенията и проблемите, които допреди час са ни изглеждали непреодолим. Личните разминавания, дори и по-сериозни конфликти, не ни се виждат толкова недопустими. Усещаме се по- толерантни и не отдаваме толкова силно емоционално значение на разногласията. Готови сме да бъдем по-обичащи и по-отворени към цененните за нас хора.
Програмите по подготовка за кризисни интервенции и реакции в кризисни ситуации са замислени, за да бъдат обучени специалисти при оказване на помощ не само след травматични събития. До голяма степен те имат във фокуса си превантивни мерки, формиране на нагласа и подготовка преди настъпване на кризисните събития. Разбира се, освен в технически план, трудно можем да си осигурим усещане за стабилност и перило, за което да се хванем. Всяка мисъл, че можем да упражним известен контрол върху ситуацията, действа успокояващо и е единственото, което е под наше управление. Мобилизацията и готовността изискват в подобни моменти да бъдем изцяло посветени на мисълта тук и сега – какво можем реално да направим веднага и на място. Мисълта за утре, дългосрочните планове, не са на дневен ред. За да се върнем към тях и да продължим, първо трябва да се справим с текущия момент.
Всеки инцидент, който ни изважда от равновесие и от обичайния ход на ежедневието, може да ни бъде полезен. Обикновено бързо забравяме неприятностите и свързаните с тях мисли и се връщаме в нормалния ритъм.
Можем да се възползваме от преживяванията и нагласите си, за да бъдем по-подготвени при следваща подобна опасност по аналогия с вече изживяната. Най-вече следва да преосмислим цялостната си
70

Щастливи въпреки средата
нагласа към случващото се около нас. Да помислим кое наистина е ценно и си заслужава да му отдаваме вниманието си и кое е от значение
– желанието да постигнем целите си или търпимостта и толерантността във взаимоотношенията, материалните успехи или чувството за радост, че ние и близките ни сме живи и здрави.
Този вид размисли касаят основно междуличностните отношения.
Струва ли си да се ядосваме за някои дребни неща и да се опитваме да налагаме своите разбирания при положение, че първичната ни реакция е мисълта дали близките ни и хората, които обичаме, са добре. Защо в ежедневието забравяме за това и се фиксираме върху разминаванията и борбата за налагане на собствените възгледи?
Нагласата да мислим за момента и да го изживяваме пълноценно не е плод на страха, че утре може да ни няма. Към това ни връщат именно кризисните събития, защото са свързани с подобни мисли.
Бихме могли и сами да поддържаме тази позиция – да не забравяме да прегърнем хората, които ценим, да им казваме, че ги подкрепяме и държим на тях. Това само по себе си води до поддържане на по- хармонични отношения и чувство за споделеност и взаимност.
Не е нужно външни фактори да ни напомнят, че можем да си спестим личните кризи във взаимоотношенията.
Можем да се възползваме от топлите чувства на облекчение, обзели ни след преживени трудности.
Животът става по-пъстър и цветен, ако поддържаме чувствата си.
Даваме и получаваме. Не очакваме толкова да получаваме, защото ни е достатъчно и изпълващо даже и само даването.
С подобна пренастройка и личните, и общите кризи, се преживяват по-безболезнено и леко.
71

Бягства от щастието ... или

Изтегляне 2.09 Mb.

Сподели с приятели: