Маркетинг



Pdf просмотр
страница48/63
Дата02.10.2023
Размер0.9 Mb.
#118837
1   ...   44   45   46   47   48   49   50   51   ...   63
MARKETING MVBU
първо, изпълнението на задачата по обема на образователните услуги
(броя на обучаваните);

второ, увеличаване на пазарната част (по групи и категории на образователните услуги и продукти);

трето, целите на реализацията (привлечени абитуриенти, получени поръчки) се разделят по сегменти, канали на реализацията и т.н.;

четвърто, целите на комуникацията фиксират необходимата известност на висшето училище, рекламния обхват на потенциалните абитуриенти и други клиенти;

пето, желано ниво на цените, но не само стойността на самото обучение, но и допълнителните разходи за жилище, храна, учебна литература, здравеопазване, учебни практики и т.н.
Ясно формулираните цели водят до определяне на стратегията.
Необходимо е да се изхожда от проблемите и възможните варианти за тяхното решаване. Стратегиите могат да бъдат различни - сегментирана, рискова, новаторска, лидерска или “отхапана ябълка”, интензивна, диференциран или не диференциран маркетинг и т.н. Възможни са и стратегии от смесен тип.
В България продължава дискусията за цената на образователните услуги и продукти (особено в държавните висши училища).
В условията на пазар на образователните услуги и продукти продавачи и купувачи имат различни интереси - единият иска да купи по-евтино, а другият - да продаде по-скъпо. Всеки пресмята самостоятелно предела на цената, която му се струва справедлива. Разбира се, купувачът, обикновено, не прави конкретни разчети, но логиката на неговото поведение може да се представи като пресмятане на горния предел на цената, която той може да си позволи.
Продавачът (висшето училище) разглежда за себе си минималния предел на цената, под която занимаването с образователна дейност няма смисъл.
Споразумението за цена, приемлива за двете страни, е възможно между цената, която може да си позволи купувачът и цената, която може да приеме продавачът.
5.8. Маркетингът в туризма


98
Историята на туризма води своето начало от дълбока древност. В античната епоха гърци и римляни са извършвали морски и сухопътни пътешествия, заграбвайки и усвоявайки нови земи, търгувайки и изучавайки културата на други народи. Маршрутите им до голяма степен напомнят за пътищата на съвременните туристи, посещаващи Египет и други страни.
Туризмът отново се активизира през епохата на Възраждането. Появяват се първите картографски материали. През това време основни мотиви за пътешествията са били търговията, образователните цели, поклоненията и лечението. Но това не е било туризъм в съвременната представа за него.
Първите туристически проспекти се появяват през 8-ми век, когато император Карл Велики установява дружески отношения с халифа Харун-ал-
Рашид и френските велможи заминават на екскурзия в Палестина и други страни от Мала Азия. В първите пътеводители се давали кратки сведения за маршрутите и разстоянията между градовете. След това се появява информация за нощувките, цените, климата, забележителностите и т.н.
От края на 16-ти век в Англия започват да се ползват с популярност самостоятелните пътешествия на континента. По време на такова пътуване е било възможно да се получи образование, да се посетят центровете на древната цивилизация, Средиземноморието. Именно, в Англия през 18-ти век възниква самото понятие “туризъм”.
Съвременният туризъм, със своя структура, материално-техническа база, методи за работа и органи за управление, започва да се формира през 19-ти век.
Историците определят за начало на туризма 1841 година, когато англичанинът
Томас Кук организира първото колективно пътуване с влак от Лейстър в
Лафборо. След това през 1851г той открива в Лейстър първото в света бюро за пътешествия “Томас Кук и син”. Към края на 19-ти век фирмата на Кук се превръща в мощен концерн с 324 филиала в 53 страни, с 12 000 сътрудника.
След кантората на Кук в Англия, а по-късно - във Франция и Германия се появяват нови туристически бюра, възникват туристически клубове и асоциации.
Важен фактор за активното развитие на масовия международен туризъм стават международните туристически асоциации, а също така и създаването на единно правно пространство в сферата на туризма. На 27 септември 1975г се приема устав на Световната туристическа организация, действаща под егидата на ООН, а през 1979г този ден започва да се празнува като Световен ден на туризма.
Туризмът се отнася към този вид услуги, които са призвани да удовлетворяват определени потребности - за отдих, развлечения, познавателна дейност. Както и всяка друга услуга, туристическата услуга се заплаща от страна на нейния потребител (клиент, посетител).
На туризма, като продукт от дейността на туристическите фирми, са присъщи следните черти: първо, извънредно висока еластичност на търсенето, което се обяснява с нивото на доходите и цените; второ, невъзможност за гъвкаво приспособяване във времето и пространството към изискванията на потребителите, т.е. стабилност на местата за отдих, определени сезони и т.н.;


99
трето, наличие на многобройни звена за стандартни услуги, оказвани на група туристи за едно пътуване, в това число, хотелски, транспортни, екскурзионни, комунални и т.н., всеки от които притежава собствена специфика.
В съответствие с препоръките на Световната туристическа организация се разграничават три главни функции на туристическия маркетинг:
• формиране на контакти с потребителите на туристически услуги, т.е. способност да се убедят потенциалните потребители за избора на място за почивка;
• развитие на контакти за сметка на нововъведения, осигуряване на нови видове обслужвания;
• контрол за резултатите от обслужванията, т.е. анализ на резултатите от предлаганите на пазара услуги.
Туристическият маркетинг е система от непрекъснато предлагани услуги на пазара на отдиха с цел получаване на печалба от туристическите фирми и удовлетворяване потребностите на техните клиенти. Дейността на фирмата е система, която включва: проектиране на услугите, разработване на техните организационни основи (взаимовръзка между производството и реализацията на услугите), рекламна дейност, продажба на услугите (търговската реализация).
Особеното в туристическия маркетинг е в това, че пазарът се намира в непрекъсната динамика. Търсенето на туристически услуги се променя под влиянието не само, например, на климатичните условия, но и от въвеждането на нови цени, от конкуренцията. Във връзка с това, маркетингът се разглежда като непрекъснат процес.
Туристическият пазар е обществено-икономическо явление, обединяващо търсенето и предлагането за осигуряване процеса на покупко-продажба на туристически продукти в дадено време и на определено място.
При характеризирането на пазара на туризма е необходимо да се отчитат следните моменти:
• основен предмет на покупко-продажбата са услугите;
• освен продавача и купувача, в механизма на туристическия пазар се включва значително количество посредници, които осигуряват връзката между търсенето и предлагането;
• търсенето на туристически услуги се отличава с редица особености - голямо разнообразие на маршрутите според материалните възможности, възрастта, целите и мотивите; еластичност; индивидуалност и висока степен на диференцираност; отдалеченост във времето и мястото от туристическото предлагане;
• туристическото предлагане притежава следните особености - стоките и услугите в туризма имат тристранен характер (природни ресурси, създадени ресурси, туристически услуги); висока фондоемкост на отрасъла, ниска еластичност; комплексност.
Концепцията за маркетинга започва да се прилага в туризма през 50-те години на 20-ти век. Туристическият маркетинг започва да се разглежда като


100 система от взаимно свързани способи, направления за изследване и трансформиране на пазара на туристически услуги в съответствие с потребностите на клиентите.
В началото на новия век, туризмът, като отрасъл на световната икономика, става все по-актуален. Със сферата на туризма са свързани големи обществени слоеве - около 1 млрд. хора участват в международния и над 2 млрд. - във вътрешния туризъм. Очевидно е, че маркетингът на туризма придобива все повече социален отенък, основава се на изучаването на обществените потребности от отдих, още повече, че спектърът от предложения за удовлетворяване на тези потребности от година на година се увеличава.
Туристическият маркетинг се превръща в истинска необходимост, средство за изучаване и удовлетворяване явните и скритите потребности на хората за пълноценно провеждане на свободното време, отпуските и ваканциите.
Специалистите разграничават пет групи фактори, влияещи върху формирането на туристически потребности:



Сподели с приятели:
1   ...   44   45   46   47   48   49   50   51   ...   63




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница