Март 2013 г. Съдържание 2



страница3/13
Дата24.07.2016
Размер0.91 Mb.
#3199
ТипПрограма
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13

2.4Водни ресурси


Произходът на Златишко-Пирдопската котловина определя отворената на север ветрилоподобна речна мрежа на р.Тополница и нейните притоци. Изворната област на р.Тополница е в северните склонове на високия средногорски връх Буная. В северна посока тя протича през град Копривщица и преди да достигне Златишко-Пирдопското поле завива внезапно на запад като всича дълбока проломна долина в самия средногорски склон. При с.Петрич р.Тополница завива в южна посока, проломява планинското тяло на Средна гора и в Тракийската низина, близо до град Пазарджик, се влива в р.Марица.

Реките, течащи на юг от главното било на Стара планина, и преминаващи през Община Златица са десни притоци на река Тополница. Реките Кору дере, Балъм дере и Велесека се вливат в река Златишка (73 кв.км площ на водосбора и дължина 142,2 км), която е ляв приток на р. Тополница и е значително по-маловодна от десните. Средногодишният дебит на р. Златишка е 520 – 665 л/сек. Относителният дял на реката при формиране на оттока на р. Тополница е около 6-7 %. Тя е с типичен надлъжно-долинен ландшафт, с прилежащи странични дерета и оврази към близките хълмисти скатове.

Много е вероятно в района да се формира обща водонапорна система с преобладаващо подхранване от издигнатите части на Стара планина и Средна гора.

Водният потенциал на общината е незначителен. Водните течения и водните площи заемат 1 179 дка – 0,8 % от общата територия на общините. Подпочвените води в района са преобладаващо инфилтрационен тип, като се подхранват от атмосферни валежи и стичащи се по склоновете повърхностни води.


2.5почви


Почвите по-високите части на котловината са планинско-ливадни, а по склоновете кафяви и канелени горски. По южните склонове преобладават каменливи и плитки почви, на места със значителна степен на ерозия.

Делувиалните почви заемат северната и централната част на долината и се характеризират с тънък слой хумусен нанос, под който има делувиални материали. Реактивността на тези почви варира от много кисела до леко кисела и дори до неутрална. Съдържанието на хумус е ниско (1 - 2 %). Хидрофизическите свойства на делувиалните почви се характеризират с ниска степен на влагозадържане и запазване на полезната влага.

Алувиалните почви се намират в заливните равнини на реките Воздол, Чуговишкото дере, Гарван дере, Воден, Бревенска и др. Алувиалните слоеве, състоящи се от чакъл, пясък, пясъчни глини и т.н., оформят хумусонатрупващия слой с дебелина не повече от 30 - 40 см. Съдържанието на хумус в тези почви достига 4 до 5 %. Киселинността на тези почви е кисела до неутрална и преминава в алкална на дълбочина с рН 8.3.

Канелени горски почви са открити в по - високите райони на Челопешкото поле (в по - горните отдели на катената). Техният хумусен слой е тънък вследствие на съществуващите ерозионни процеси и хумусното съдържание е ниско (1 до 2%). Киселинността (рН) на почвата варира в дълбочина от кисела до неутрална в повърхностните слоеве и до леко алкална в дълбочините, където има наличие на карбонати.

Кафявите горски почви се намират по планинските склонове на височина над 800 м. Характеризират се с изключително тънък профил, с хумусна дебелина от 4 - 5 см. Хумусното съдържание, както и цялостното азотно съдържание са сравнително високи.

2.6МЕТЕОРОЛОГИЧНИ УСЛОВИЯ


При оценката на състоянието на атмосферния въздух като важни фактори, определящи интезитета на дифузията на вредните вещества, следва да се анализират скоростта и посоката на вятъра, както и вертикалния температурен градиент.

За нуждите на програмата по-долу е представена накратко характеристика на метеорологичната обстановка и климатичните данни в района на община Златица и региона.


2.6.1Климатична характеристика на района


Община Златица като част от Златишко-Пирдопската котловина, която е най-източната от Задбалканските котловини се характеризира с умерено- континентален климат. Местният климат е повлиян от географското местоположение - в дълбока долина между две планински вериги. Средна гора възпрепятства проникването на Средиземноморското климатично влияние. Континенталният характер се смекчава от Стара планина, която служи като преграда за северните ветрове. Характерни са по - меката зима и по - хладното лято в сравнение с другите райони на България, както и температурните инверсии, главно през зимата.

В сравнение с останалите Задбалкански котловини Златишко- Пирдопската котловина се отличава с най-ниска средна многогодишна температура от 9,3 – 9,4°С. За зимата са характерни отрицателни температури. Най-студеният месец е януари със средномесечна температура –1,7°С. Летните температури не са високи, средната юлска температура е 19,8°С. Годишната температурна амплитуда е 21°С, като зимната е – 0,6°С, пролетната – 9,1°С, лятната – 18,2°С и есенната – 7,3°С. Броят на дните с температура над 10°С е 178, а над 15°С – 116.

През студеното полугодие в котловината се създават добри условия за формиране на приземни термични инверсии, които са относително стабилни през студената част от годината, а през лятото стабилността им е най-малка.

Друг климатичен фактор са мъглите, които също са характерни за Златишко-Пирдопската котловина и се наблюдават основно в периода октомври – март, т.е., когато се проявяват най-силно и термичните инверсии.



За региона е характерно и образуването на слани през есенния период.

2.6.2Слънчева радиация и облачност


Слънчево греене: Регионът на община Златица се характеризира със следните стойности за годишна продължителност на слънчево греене в рамките на приблизително 2 000 часа. Продължителността на слънчево греене на въздуха над 10°С е в интервала 1550÷1600 часа. Сумарната годишна слънчева радиация при средни условия на облачност е 3 640 cal/cm².

Таблица 2.3 Годишна динамика на продължителност на слънчевото греене в часове

I

II

III

IV

V

VI

VII

VIII

IX

X

XI

XII

Год.

48

85

126

182

196

246

298

303

231

146

68

47

1976

Като компонент на климата облачността оказва пряко влияние върху количеството и качеството на получената от земната повърхност радиация. Средната месечна обща облачност, оценена по 10-бална скала ( бал 0 – чисто небе, бал 10- покрито с облаци небе), е отразена таблично:

Таблица 2.4 Средна месечна обща облачност по месеци в балове

I

II

III

IV

V

VI

VII

VIII

IX

X

XI

XII

Год.

7,4

6,7

6,3

5,8

5,7

5,0

3,6

3,1

3,5

4,9

6,9

7,6

5,5

Видно от таблицата, облачността има максимум през зимните месеци – среден бал 7,2, при което притока на топлина към земната повърхност в региона намалява около 71%.

2.6.3Температура


В сравнение с останалите Задбалкански котловини Златишко- Пирдопската котловина се отличава с най-ниска средна многогодишна температура от 9,3 – 9,4°С. За зимата са характерни отрицателни температури. Най-студеният месец е януари със средномесечна температура –1,7°С. Летните температури не са високи, средната юлска температура е 19,8°С. Годишната температурна амплитуда е 21°С, като зимната е – 0,6°С, пролетната – 9,1°С, лятната – 18,2°С и есенната – 7,3°С. Броят на дните с температура над 10°С е 178, а над 15°С – 116.

Таблица 2.5 Средномесечна и средногодишна температура , оС

I

II

III

IV

V

VI

VII

VIII

IX

X

XI

XII

ср. год

-1,7

2,5

5,6

11,3

16,4

20,3

19,8

22,6

18,5

13,0

7,8

2,8

12,0

Най-много приземни инверсии са регистрирани през зимата и есента, като зимните са два пъти повече от тези през пролетта. По месеци годишният им максимум е през декември, следван от януари.


2.6.4Валежи


Режимът на валежите е основен климатичен фактор, влияещ върху процесите на самоочистване на атмосферата. Регионът на община Златица се характеризира с ниска средна годишна сума на валежите – 541 mm (средна за страната – 650 mm), с изразен месечен максимум през месец юни – 66 mm и минимум през месец март - 29 mm.

Таблица 2.6 Средна месечна и годишна сума на валежите /mm/:

I

II

III

IV

V

VI

VII

VIII

IX

X

XI

XII

Год.

37

35

29

46

63

66

52

35

35

40

54

54

541


2.6.5Влажност и мъгли


Влажността на въздуха е критерий за условията, при които протичат процесите на изпарение, транспирация, разсейване на атмосферните замърсители и др. Ходът на относителната влажност е обратно пропор-ционален на температурата и е с максимум през зимните месеци. Максимумът на относителната влажност през зимата съвпада с максимума на мъглите (декември, януари) и с минимума на средните температури.

Таблица 2.7 Средна месечна относителна влажност в проценти

I

II

III

IV

V

VI

VII

VIII

IX

X

XI

XII

Год.

84

79

72

65

67

67

62

61

67

74

82

84

72


Таблица 2.8 Брой на дните с мъгла по месеци

I

II

III

IV

V

VI

VII

VIII

IX

X

XI

XII

Год

3,6

1,7

1,5

0,1

0,1

0,0

0,0

0,1

0,1

0,7

3,5

3,5

15,1

Повтаряемостта и продължителността на мъглите, което до голяма степен се определя от орогеографските условия на местността, обуславя натрупването на атмосферните замърсители.

2.6.6Вятър


Вятърът е от особено голямо значение за естественото пречистване на въздуха и разсейването на локалните приземни концентрации на вредности на по-голяма площ и намаляването на техните стойности до допустимите. От основните му характеристики- посока и скорост, зависят посоките и разстоянията до които достигат със съответната концентрация праховите и газови вредности. От тази гледна точка от съществено значение е броят на дните с малка скорост на вятъра (случаите на “тихо време”, скорост до 1 m/s), когато приземната концентрация на вредни вещества достига максимални стойности.

Орографските особености на региона влияят на посоката и скоростта на вятъра. Преобладаващи през годината североизточните ветрове (NE –30,3%).

Средногодишната скорост на вятъра за района е 3,0 m /s.

2.6.7Влияние на метеорологичните условия върху самопречистващатата способност на въздуха


Географското разположение и климатичната характеристика не определят съществуващи неблагоприятни метеорологични условия по отношение възможности за дифузия и/или друго развитие на самопречистващи процеси в атмосферния въздух.

Параметрите на основните климатични фактори, създаващи условия за концентриране на атмосферните примеси (честотата на случаите “тихо време”, по-ниското количество на слънчева радиация, високата относителна влажност и честотата на случаите с мъгли) определят най-неблагоприятни климатични условия за замърсяване на атмосферния въздух в региона през зимните месеци.

Процесите на самопречистване на атмосферата за региона на общината до известна степен се затрудняват и от съществуващите максимуми на валежите и на мъглите през зимата.

По отношение на другия основен климатичен фактор наличието на вятър над 1 m/s, който спомага процесите за разсейване на замърсителите или самопречистване на атмосферния въздух, следва да се отбележи, че преоблaдаващите в региона зимни североизточни ветрове с висока средна скорост влияят благоприятно за хоризонталното разсейване на атмосферните примеси през периода.



Каталог: wp-content -> uploads -> 2013
2013 -> Временно класиране „В”-1” рг мъже – Югоизточна България
2013 -> Конкурс за заемане на академичната длъжност „Доцент в професионално направление Растителна защита; научна специалност Растителна защита
2013 -> 1. Нужда от антитерористични мерки Тероризъм и световната икономика
2013 -> Днес университетът е мястото, в което паметта се предава
2013 -> Програма за развитие на туризма в община елхово за 2013 г
2013 -> Йордан колев ангел узунов
2013 -> 163 оу „ Ч. Храбър в топ 30 на столичните училища според резултатите от националното външно оценяване
2013 -> Гр. Казанлък Сугласувал: Утвърдил
2013 -> Подаване на справка-декларация по чл. 116 От закона за туризма за броя на реализираните нощувки в местата за настаняване


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница