Медицински стандарт по лицево-челюстна хирургия
Хирургичен кабинет в лечебни заведения за извънболнична помощ/ХО/Клиника
Изтегляне 0.65 Mb.
|
Хирургичен кабинет в лечебни заведения за извънболнична помощ/ХО/Клиника 4.1. В хирургичния кабинет на лечебните заведения за извънболнична помощ хирургичната дейност се извършва от стоматолог/лекар с призната специалност по лицево-челюстна хирургия. 4.2. ХО се ръководи от началник-хирург с придобита специалност по лицево-челюстна хирургия, професионален стаж над 10 години и достатъчен клиничен опит. Началник на хирургическа клиника е специалист по лицево-челюстна хирургия, хабилитирано лице, с професионален стаж над 15 години. В ХО/клиника/СБАЛ по лицево-челюстна хирургия работят дипломирани стоматолози/лекари с или без придобита специалност. Съотношението между хирурзи с придобита специалност по лицево-челюстна хирургия и обучаващи се /специализанти/ не трябва да надвишава 50:50 %. 4.2.1.За качествени медицински грижи за болните се препоръчва съотношение 1:2 между лекарски и сестрински персонал в ХО/клиника. Препоръчително е допълнителното повишаване на квалификацията в специализирани курсове чрез системата на непрекъснато следдипломно обучение. Допълнително обучение и квалификация са необходими при работа в профилирани хирургически отделения/клиники на МБАЛ. 4.2.2.Лекарският и сестринският персонал осигуряват комплекни и цялостни грижи за пациентите по отношение на диагностични изследвания, медикаментозно и оперативно лечение,предоперативни и следоперативни грижи и процедури, диетичен и рехабилитационен режим и процедури. 4.2.3.Медицинската сестра в ХО/клиника ежедневно наблюдава общото състояние на болния, притежава компетентност да превързва оперативните рани и да оценява тяхното състояние, да следи основни параметри в пред- и следоперативния период /пулсова честота, температура, честота на дишането, диуреза, обем и вид на изтичащите течности през дренажи, периназална сонда, катетри/, регистрира резултатите и сигнализира лекар при отклонение от нормата. 4.2.4.Младшият медицински персонал /санитари/ няма достъп до леглото и храната на болните.Той изпълнява задачи, свързани с хигиенно-санитарното обслужване и технически задачи, възложени от медицинска сестра или лекар. 4.3.Операционна зона 4.3.1.Операционната зона /сектор, зали, блок/ се ръководи от началник/отговорник, който е стоматолог/лекар със специалност по лицево-челюстна хирургия. Носи отговорност за организацията на работата, реда и дисциплината, спазването на асептиката и антисептиката. 4.3.2.Във всяка операционна зона работят задължително поне две операционни сестри. 4.3.3.В операционния блок задължително работи помощен персонал, който осъществява санитарно-хигиенната поддръжка, дезинфекцията на операционните зали между две операции, изхвърлянето на нечисти и отпадъчни материали, сортирането на мръсно операционно бельо. 4.4.Хирургичен екип 4.4.1.Оперативната намеса се осъществява от хирургичен екип. Той включва: хирург-оператор, който е ръководител на екипа, асистент или асистенти и операционни медицински сестри. 4.4.2.Броят на членовете на хирургическия екип се определя от обема и сложността на осъществяваната оперативна намеса. При малка по обем и сложност операция /малка хирургия/ е достатъчен екип, включващ хирург-оператор и операционна сестра. При намеси със среден обем и сложност /средна хирургия/ е препоръчително включването на един или двама асистенти. При операция от обсега на “голямата” хирургия и с високоспециализиран характер е задължително включването на един асистент и желателно ползването на помощта на втори и/или трети. 4.4.3.При операции с голям обем и високоспециализирани е възможно по искане на оператора да се формира втори хирургичен екип за едновременна работа в две оперативни полета, както и ползването на втора операционна сестра. 4.4.4.Към хирургическия екип принадлежи задължително член на операционния персонал, който изпълнява помощни функции – съдействие при обличане на операционни дрехи от хирургичния екип, подаване на допълнително необходими хирургични инструменти, материали и консумативи, подаване на разтвори, медикаменти, контрастни вещества и др. за интраоперативна употреба, повикване на консултанти, лаборанти и други необходими специалисти. Препоръчително е те да бъдат поети от медицинска операционна сестра, която да извършва регистрация във формуляр на употребените материали и консумативи с цел осчетоводяването им, както и с прецизирането на икономическите разходи в съответствие с нормативите на НЗОК. 4.4.5.Хирургическият екип осъществява една операция от извършването на оперативния разрез до финалното зашиване на оперативната рана, налагането на превръзка и стерилното отвеждане на дренажи. Допълването на хирургическия екип с асистенти по време на операция е препоръчително при прехождането й от по-лека към по-тежка категория и обем. Смяната на хирурга-оператор по време на хирургичната намеса не е желателно, освен по медицински показания или извънредни обстоятелства. 4.4.6.Хирургическият екип извършва оперативна намеса в оборудвана съгласно нормативите операционна зала, в сътрудничество с анестезиологичен екип. 4.4.7.Операторът – ръководител на хирургичния екип, е хирург с призната специалност по лицево-челюстна хирургия, с клиничен опит и професионална квалификация. Той носи цялата отговорност за провежданата операция. 4.4.8.Функциите на “оператор” могат да бъдат поети за цялата операция или етапи от нея от друг член на хирургичния екип с по-ниска квалификация, но само с разрешение на старшия по стаж основен оператор, в негово присъствие и под негова асистенция, при оценка на сложността на операцията, конкретната оперативна ситуация и професионалните възможности на втория оператор. При това носителят на отговорността за изхода от операцията не се променя. 4.4.9.Операторът може да бъде сменен от по-старши по опит и ранг хирург в случаите, когато не може да се справи с възникнали интраоперативни проблеми или усложнения, застрашаващи живота на болния. 4.4.10.Специализиращ стоматолог/лекар-хирург е дипломиран стоматолог/лекар, набиращ и притежаващ клиничен опит, както и известна квалификация по клиничната специалност “лицево-челюстна хирургия”, в процес на обучение или завършил цикъла на обучение, но без призната специалност. 4.4.11.Специализиращият хирург работи под ръководството на лицево-челюстен хирург с призната специалност или на началника на ХО/хирургичната клиника. Това ръководство се отнася към изискванията на ежедневната диагностично-лечебна работа; към участието в оперативната дейност като член на операционен екип или като хирург-оператор, работещ под наблюдението на хирург-специалист; към цялостния процес на теоретична и практическа подготовка по специалността “лицево-челюстна хирургия”. 4.4.12.Специализиращият хирург работи като асистент или оператор в рамките на своята компетентност, под наблюдението, контрола и задължителното ръководство на хирурга-оператор с призната специалност, явяващ се ръководител на хирургическия екип. 4.4.13.Операционната сестра е медицинска сестра с опит и квалификация по хирургия или в профилирана област на хирургията. Тя познава хода на операциите, подготвя и осигурява необходимите инструменти, консумативи и медикаменти, като контролира техния брой до края на операцията, следи стриктно за стерилността на оперативното поле и инструментариума, както и за чистотата в операционната зала, изпълнява нареждания на ръководителя на хирургическия екип. Тя е равностоен член на хирургическия екип. 4.4.14.Операционната сестра осигурява качествени грижи в операционната зала и по време на операцията, изпълнява нарежданията на ръководителя на хирургическия екип. Тя допринася за сигурността на пациента по време на престоя и третирането му в операционния блок. 5. Стандарти за организацията на работата: 5.1. Прием на болни 5.1.1.В амбулатория за индивидуална и групова практика за първична медицинска/стоматологична помощ се осъществява първичен преглед на хирургично болен. Първичният преглед може да бъде за спешно или неспешно /планово/ състояние. Извършват се диагностични процедури, включващи анамнеза и подробен клиничен преглед. 5.1.1.1.При неспешни и хронични състояния общопрактикуващият стоматолог/лекар извършва диагностичното уточняване на заболяването, което включва: анамнеза, клиничен преглед, пълно биохимично изследване, диференцирани лабораторни изследвания, инструментални изследвания. След това пациентът се насочва за консултация с извънболничен лицево-челюстен хирург или директно към консултативен кабинет в болнично заведение. 5.1.2.В амбулатория за специализирана медицинска/стоматологична помощ лицево-челюстният хирург осъществява диагностично уточняване на заболяването. 5.1.2.1.При спешни състояния се извършва необходимия лабораторен минимум и инструментални изследвания, имащи за задача да подкрепят диагнозата или да очертаят диференциално-диагностичните търсения, след което на пациента му се оказва квалифицирана медицинска помощ или се насочва към хирургическо отделение/клиника на лечебно заведение за болнична помощ. 5.1.2.2.При неспешни и хронични състояния се извършва диагностично уточняване на заболяването, което включва анамнеза, клиничен преглед, пълно биохимично изследване, диференцирани лабораторни изследвания, инструментални изследвания. След това на пациента се оказва квалифицирана медицинска помощ/консултация или операция/ или се насочва към лечебно заведение за болнична помощ. 5.1.2.3.В хирургичен кабинет на амбулатория за специализирана медицинска/стоматологична помощ, оборудвана с хирургичен инструментариум, операционна маса, операционна лампа, условия за стерилизация, наличен превързочен материал, условия за анестезия, могат да се извършват амбулаторни операции с малък и среден обем и сложност, съгласно приложения списък. 5.1.3.Хирургичното отделение/клиника/болница разполага с диагностично-консултативен кабинет. Неговото устройство отговаря на изискванията, описани в глава 2. 5.1.3.1.Приемният кабинет трябва да разполага с телефонна или друга връзка с хирургичното отделение/клиника. 5.1.3.2.Приемният кабинет трябва да бъде оборудван със стоматологичен стол, апарат за кръвно налягане, стетоскоп, негативоскоп, хирургични инструменти и превързочни материали за амбулаторни превръзки, катетри, дренажи, лекарствен шкаф. 5.1.3.3.При постъпване на спешно болен хирургът в приемния кабинет е задължен да приеме документацията и указанията от насочващия извънболничен стоматолог/лекар и/или от придружаващото медицинско лице, да снеме анамнеза, да осъществи основен клиничен преглед и назначи необходимия обем спешни биохимични и инструментални изследвания. При уточнена диагноза или продължаващи диференциално-дигностични търсения пациентът се хоспитализира в хирургичното отделение/клиника/специализирана болница. В история на заболяването се отразяват назначенията за по-нататъшната диагностика, лечение, предоперативна подготовка и др. Осъществяват се в спешен порядък консултации с анестезиолог, кардиолог и други специалисти според спецификата на заболяването или възрастта на пациента. 5.1.3.4.При постъпване на пациент в планов порядък, съобразено при необходимост с “Лист на чакащите”, хирургът назначава необходимите допълнителни изследвания и консултации/кардиолог, анестезиолог и други специалисти/, проверява документацията от осъществените изследвания в доболничния етап, подготвя документацията за хоспитализация /история на заболяване, други задължителни формуляри/. 5.1.4.5.Спешно или планово постъпващите пациенти се подлагат на задължителен санитарно-хигиенен преглед и обработка. 5.1.3.6.В операционната/манипулационната/ на хирургическия кабинет оборудвана съгласно посочените стандарти, се извършват амбулаторни операции с малък и среден обем и сложност, включени в съответния списък. 5.2. Предоперативен период: 5.2.1.Клиничният преглед на хирургичния пациент е специфична диагностична процедура, която има две цели: А. Клиничен диагностичен преглед /КДП/ - изяснява характера на заболяването, неговата органна локализация и топика, влиянието или засягането от основното заболяване на съседни органи и системи, необходимостта от оперативна намеса /показания за операция/, нейния очакван обем, избор на оперативен достъп и оперативна техника, прогноза за очаквания резултат и изход. Б. Клиничен преглед за оценка на оперативния риск /КПООР/ - уточнява общото състояние на пациента, наличието на придружаващи заболявания, шансовете да понесе необходимата анестезия и хирургична намеса, в резултат на което се уточнява оперативния риск и факторите, които го повишават. 5.2.2. Клиничен диагностичен преглед/КДП/: 5.2.2.1. КДП на хирургично болен като първи етап започва в извънболнични условия. Той се провежда от общопрактикуващ лекар/стоматолог или специалист-лицево-челюстен хирург в амбулатория за специализирана медицинска помощ, медицински център, медико-стоматологичен център, диагностично-консултативен център. Свързан е с уточняването на възможностите за амбулаторно лечение. 5.2.2.2.При изчерпване на диагностичните възможности на извънболничната помощ, при уточнена насочваща или сигурна диагноза, представляваща показание за хирургическа намеса, пациентът подлежи на хоспитализация за прецизиране на диагнозата и необходимостта от операция. 5.2.2.3.КДП е неотменен етап от диагностичния процес, който включва следните основни компоненти: анамнеза, насочена към уточняване на основното заболяване, неговата органна локализация, характер, разпространение в съседни органи и структури, наличие на спешни индикации за операция; физикален преглед, насочен към уточняване на органната локализация на заболяването, неговото разпространение и/или ангажиране на съседни органи и структури, стадии на онкологично заболяване, симптоми, подкрепящи тезата за спешно състояние или спешни индикации за операция; назначаване и провеждане на биохимични, микробиологични, вирусологични и други специализирани лабораторни изследвания, насочени към уточняване на основното заболяване и неговите усложнения; назначаване и изпълнение на инструментални изследвания в обем, уточняващ характера на основното заболяване и неговите усложнения, прецизиращ индикациите за операция, евентуалния необходим лечебен обем на операцията, възможните варианти на оперативно или алтернативно нехирургическо третиране на заболяването; провеждане на консултации със специалисти от други клинични специалности, насочени към уточняване на диагнозата, показанията за операция и причините за спешност. 5.2.3. Клиничен преглед за оценка на оперативния риск /КПООР/: 5.2.3.1.КПООР е също неотменен, по правило ускорено протичащ диагностичен процес. Той може да бъде започнат от общопрактикуващ лекар/стоматолог или специалист лицево-челюстен хирург от амбулатория за специализирана медицинска помощ,медицински център, медико-стоматологичен център, диагностично-консултативен център, но представлява основно задължение на хирурга и анестезиолога при уточнени показания за операция и взето решение за извършване на планова или спешна хирургическа намеса. 5.2.3.2. КПООР включва следните основни компоненти: анамнеза, насочена към уточняване на минали заболявания, придружаваща патология и повлияване на общото състояние от основното заболяване, имащи значение за правилна оценка на оперативния риск, за вида и обема на предоперативната подготовка с цел максимално подобряване на кондицията на болния и осигуряване на успешен безпроблемен завършек на хирургичната намеса; физикален преглед, насочен към установяване на данни за здравното състояние на пациента, за наличието на придружаващи заболявания или повлияване на статуса от основното заболяване или от минали страдания; назначаване и провеждане на биохимични и други лабораторни тестове, на инструментални изследвания и консултации със специалисти от други клинични специалности, за да се обективизира здравното състояние на пациента с оглед правилната оценка на оперативния риск; 5.2.3.3.Стандартният КПООР включва задължителни консултации с кардиолог, а за деца до 18 години – с педиатър. Този процес завършва с преданестезиологичен преглед/консултация с оценка на оперативния риск по скалата на ASA /Аmerican Society of Anaestesiologists/ или друга възприета система, изграждане на становище за безопасността, индикациите и контраиндикациите на предстоящата анестезия, планиране на възможните анестетични техники и средствата за тяхното провеждане. 5.2.3.4.Окончателната преценка на оперативния риск се прави от хирурга-оператор – при условия на спешност и/или от лекарски хирургически колегиум. Тази преценка се съгласува с анестезиолог, а при наличие на специфични причини – и с други специалисти-клиницисти/лекарски консилиум/. 5.2.3.5.Заключителната оценка на оперативния риск се съобщава и обсъжда с пациента и неговите близки. При отказ от операция заради висок оперативен риск е необходимо информираното съгласие на пациента, както и препоръки за възможното поведение и лечение, информация за риска за живота, за възможните усложнения, прогноза за изхода от болестта, евентуална препоръка за оперативно лечение само в условия на спешност. 5.2.3.6.При индикации за операция и вземане на решение за извършване на такава се изисква назначаване и провеждане на лечебни мероприятия – подготовка за операция с цел осигуряване на оптимално здравно състояние на пациента и снижаване на оперативния риск. Подготовката за операция включва назначените от консултанта и от хирурга лечебни, физиотерапевтични и други средства и мерки по отношение на: а/ с оглед предстоящата анестезия – клиничен преглед и подготовка на пациента за анестезия в съответствие с медицински стандарти “Анестезия и интензивно лечение”; б/ антиалергична подготовка при анамнестични данни и след предходно тестуване; в/ кардиологична подготовка, лечение на сърдечно-съдови заболявания, профилактика на кардиологични усложнения; тромбоемболична профилактика и лечение; г/антибактериална профилактика и лечение, саниране на придружаващи заболявания и усложнения с възпалителен характер, профилактика на сепсис; д/друга специфична подготовка, свързана с предходно заболяване на орган или система /дихателна, урогенитална, нервна и др./ или с ендокринно заболяване /захарен диабет, тиреотоксикоза, и др./. 5.2.3.7.Всички факти и заключения, установени в резултат на КДП и КПООР, планът за предстоящата операция и възможните варианти за оперативно поведение /вкл.алтернативни способи/, възможните рискове, странични явления и усложнения /интра- и следоперативни/, необходимостта от анестезия и използване на кръв и кръвни продукти с техния допълнителен риск и възможни усложнения, както и очакваният изход от болестта и от операцията се съобщават и обясняват на болния по достъпен и разбираем от него начин – устно и в писмена форма/стандартен или специализиран формуляр/. Пациентът удостоверява в писмен вид с подписа си своето “Информирано съгласие за предстояща операция”, а ако е непълнолетен, това съгласие се удостоверява от родител/родителите. Тази норма не включва пациентите в състояние на безсъзнание, на нарушено съзнание или друга допусната от закона причина, вкл. при условията на спешност, когато е допустимо съгласието на кръвен роднина от първа линия или операция без информирано съгласие. 5.2.3.8.Задължително предоперативно се изисква информирано съгласие за извънредни действия, включително операции извън планирания обем, налагащи се при извънредни ситуации и спешност, настъпили след локална анестезия, след въвеждането в обща анестезия или в хода на оперативната намеса. 5.2.3.9. Резултатите от КДП и КПООР се вписват в “Предоперативна епикриза”. Тя представлява документ с медико-легална стойност и е част от Историята на заболяването. Предоперативната епикриза при спешни състояния се попълва от хирурга-оператор, който обосновава показанията за спешна операция и вероятния й вид. При планови операции предоперативната епикриза се докладва и обсъжда на лекарски колегиум и взетото решение и оценката на оперативния риск се вписват от лекуващия лекар. 5.2.3.10.Предоперативната епикриза включва титулна част /трите имена, възраст, дата и номер на ИЗ/, предоперативна диагноза, данни от анамнезата и физикалния статус в подкрепа на основното и придружаващите заболявания, резултати от биохимичните, инструменталните и други изследвания; списък на проблемите, покачващи оперативния риск и необходимите профилактични мерки; оценка на оперативния риск; препоръки за предстоящата операция – обем, избор на поведение, интраоперативна диагностика, профилактични мерки. При онкологични заболявания се отразяват хистологичната диагноза, предоперативния стадий на болестта, оценка на операбилността. 5.3.Операции 5.3.1.Всички пациенти с потвърдени показания за хирургическа намеса подлежат на включване в “Оперативна програма”. Оперативната програма може да бъде дневна или седмична. Тя подлежи на корекция при възникнали спешни операции, включвани в дневната програма с приоритет или при други обективни обстоятелства. Оперативната програма се съставя от началника на отделението или клиниката на базата на доклади от лекуващите лекари след предоперативно обсъждане на лекарски колегиум. При спешни операции показанията се потвърждават, а срокът и операторът се определят от началника на клиниката/отделението, респ. от ръководителя на дежурния екип. 5.3.2.Всички болни, подложени на оперативна намеса в операционната зала, подлежат на предоперативен, интраоперативен и следоперативен контрол и наблюдение от хирургичния и анестезиологичния екип. Същото се отнася и за амбулаторните операции, чийто обем според хирурга-оператор изисква участие и контрол от анестезиолог. 5.3.3. Избор на метод за обезболяване. Местното обезболяване се изучава, владее и извършва от хирурга-оператор, при наблюдение на общото състояние от анестезиологичен екип, ако това е необходимо.Всички други видове анестезия се организират и провеждат от анестезиологичен екип съгласно Медицински стандарти “Анестезиология и интензивно лечение”. Тези изисквания важат и при извършване на амбулаторна и еднодневна хирургия. 5.3.4. Изборът на анестезия принадлежи на анестезиологичния екип, но се съгласува с хирурга-оператор относно задачите на операцията, очаквания обем на хирургичната намеса, предполагаемата кръвозагуба, както и при отчитане на общото състояние на болния, предоперативните заболявания, спешното състояние, оценката на общия и оперативния риск, условията за работа и оборудването на операционния блок. 5.3.5. Изборът на операция почива на следните принципи: а/ да не се увреди болния; б/ теоретично и практическо владеене на оперативните техники; в/ да се реши болестния проблем;г/ да се отстрани болестта или да се облекчи състоянието; д/ да има условия за интраоперативно доуточняване на диагнозата и за справяне с възможните хирургични усложнения. 5.3.6. Изборът на операция при амбулаторна и еднодневна хирургия се решава по индивидуализирани показания, при стандартизиран протокол на лечение, при осигурени мерки за безопасност на пациента. Видът на хирургичните намеси, чието извършване е възможно в рамките на еднодневна хирургия съгласно националния и международния опит, са представени в отделен списък /вж.приложение № 3/. 5.3.7. Хирургическият екип трябва да разполага с необходимото оборудване и да владее диагностични техники, позволяващи интраоперативно доуточняване на диагнозата за дефинитивно вземане на решения относно вида и обема на хирургическата намеса. 5.3.8.При спешни състояния хирургическият екип трябва да прецезира решенията си в три степени: а/решение за предприемане на животоспасяваща намеса; б/покана към консултант с по-висока компетентност; в/транспортиране на болния в хирургично отделение/хирургическа клиника/СБАЛ по ЛЧХ с по-големи диагностични и терапевтични възможности. 5.3.9. При извършване на хирургически намеси с голям и много голям обем и сложност хирургическият екип трябва да разполага с добре оборудвана патоморфологична лаборатория и патоморфолог / или да има сключен договор/. 5.3.10.Оперативната находка, вида на приложената операция, както и евентуалните интраоперативни компликации се отразяват в оперативен протокол. Оперативният протокол има титулна част. В протокола се описва избрания оперативен достъп, установената оперативна находка, извършените интраоперативни диагностични процедури, обосновка за избрания оперативен подход, описание на техническите етапи на извършваната хирургическа намеса, резултатите от интраоперативните патоморфологични изследвания, възникналите усложнения и взетите спрямо тях мерки, описание на поставените дренажи и условията при завършване на операцията.Уместно е използването на схеми при сложна интраоперативна находка. 5.3.11. В Историята на заболяването операторът и анестезиологът отразяват назначенията за следоперативни изследвания и необходимите медикаменти, техния обем и дозировка. 5.4.Следоперативен период. 5.4.1.Хирургическият екип осигурява постоянно наблюдение в следоперативния период на локалния статус и общото състояние на болния, на количеството и вида на отделяните през дренажите секрети, на жизнените показатели и резултатите от лабораторните изследвания. При поставяне на пациента в отделение/сектор за интензивно лечение следоперативният контрол и мониториране се извършват съвместно от анестезиолог и лицево-челюстен хирург. 5.4.2. Следоперативното наблюдение, грижи и изписване на пациентите след еднодневна хирургия се извършва от лекарския и сестринския персонал, осъществили анестезията и операцията. Същият екип осигурява качествен контрол на болката, договаря необходимостта и системата за контролно наблюдение и преглед. 5.4.3.Хирургът-оператор провежда хирургическото наблюдение, определя срока за отстраняване на дренажи, сонда, катетър и др., извършва контрол на хирургическата рана и определя вида на необходимата превръзка, както и условията за изписване, домашно наблюдение и контрол след изписването – краткосрочен или дългосрочен. При показания той определя необходимостта от диспансеризация, рехабилитация и други. 6.Стандарти за оборудване, необходимо за изпълнение на рутинни и специфични хирургични дейности. 6.1. Хирургичен кабинет в лечебни заведения за извънболнична помощ. 6.1.1.Хирургичният кабинет е оборудван със: стоматологичен стол, стетоскоп, апарат за артериално налягане, негативоскоп. Амбулаторната операционна/манипулационна/ на кабинета е оборудвана с: операционна маса; хирургически инструментариум за превръзки, за малки и средни амбулаторни операции; електрокоагулатор; допълнителен източник на светлина /подвижна операционна лампа/; сух стерилизатор. 6.2.Хирургично отделение/клиника 6.2.1.Хирургично отделение /хирургична клиника/ разполага с: стандартното оборудване включва: ЕКГ апарат, дефибрилатор, монитори, перфузори, негативоскоп
6.3.Операционна зона /сектор, зала, зали, блок/ 6.3.1.Оборудването във всяка операционна зала включва: операционна маса, отговаряща на специфичните изисквания, необходими за типа на извършваните хирургични намеси; операционна лампа – основна, осигуряваща концентрирано осветление на операционното поле; сателитно осветително тяло, вкл.подвижна лампа; електрокаутер; операционен микроскоп; система за аспирация – централна, както и чрез допълнителна вакуумна помпа; анестезиологичен апарат, анестезиологични консумативи; хирургически консумативи, превързочни материали.
Всеки операционен блок / операционна зала/зали трябва да разполага с възможност за локална стерилизация. 7. Стандарти, критерии и показатели за качество на хирургичните дейности 7.1. Според определението на СЗО качеството представлява осигуряване на срочност, адекватност и ефективност на медицинската помощ. 7.2. Качеството на здравното обслужване се определя от следните критерии:
7.3. Качествените показатели за оценка на хирургическата помощ са:
7.4. Количествените показатели за оценка на хирургичните дейности са:
7.5. Контролът на качеството е задължителен за всяко хирургично звено. Препоръчително е да има компютъризирана документация на всички оперативни намеси, вкл. на настъпилите усложнения. Резултатите трябва да бъдат анализирани и редовно обсъждани в целия колектив. 8. Стандарти за права и задължения на хирургичния пациент. 8.1. Правата на пациента се уреждат от Хартата за правата на пациента, приета от БЛС, от чл.22 и чл.23 от Наредба № 29 на МЗ, както и ежегодно в едноименния раздел на Националния рамков договор, подписан между МЗ, НЗОК, БЛСи ССБ. 8.2. Хирургичният пациент има право да бъде подробно запознат с всички етапи от диагнозата и лечението си. 8.3. Хирургичният пациент декларира писмено своето “Информирано съгласие” в стандартизиран за страната документ, който може да бъде допълван в болници или отделения/клиники според спецификата на тяхната дейност. 8.4. Хирургичният пациент дава писмено своето информирано съгласие след подробна информация от лекар и медицинска сестра относно: 8.4.1.Изпълнение на лабораторни /биохимични/ тестове и инструментални изследвания след разясняване на необходимостта и ползата от тях, рисковете за усложнени, приноса им за диагнозата или за определяне на лечебното поведение; 8.4.2.Ползване и преливане на кръв и кръвни продукти /пълноценна кръв, еритроцитна маса, тромбоцитна маса, нативна плазма, суха плазма, хуман-албумин, антихемофилна плазма, фибриноген и др./ след разясняване на показанията и необходимостта от тях, приноса им за предоперативната подготовка, необходимостта от тях по време на и след операцията, възможните усложнения и тяхното третиране, рисковете от тяхното приложение/ алергия, трансмисивни инфекции и др./; 8.4.3.Осъществяване на анестезия, вида на анестезията и възможността от преход от местна към съчетана или обща, рискове от анестезията и средствата за тяхното предотвратяване. 8.4.4.Естеството на заболяването, от което боледува пациента, настъпили или очаквани усложнения в развитието на болестта, рисковете от болестта, необходимостта от лечение, вида на това лечение и очаквания изход от лечението в различни варианти, ако такива са възможни. 8.4.5.Показанията за операция, възможните варианти за оперативно лечение, обема на операцията ,оценка на оперативния риск с анализ на факторите, които го повишават /възраст, онкологично заболяване, придружаващи заболявания и др./, възможни следоперативни усложнения, очакван изход от лечението и прогноза. 8.4.6.Възможността за развитие на непредвидени усложнения в хода на самата операция и съгласие за предприемане на непредвидени, извънредни, животоспасяващи процедури, включително оперативни, несвързани пряко със заболяването, за което е осъществена хоспитализацията. 8.4.7. Съгласие за донорство на органи и тъкани.
8.5.1. Да спазва добра лична хигиена, да проведе хигиенна баня предоперативно 8.5.2. Да спазва лекарските препоръки за предоперативен режим и диета. 8.5.3. Да осведомява лекуващия лекар и медицинския персонал за болестни състояния, представляващи риск за хирургичния екип /СПИН, хепатит и др./. 8.5.4. Да осведомява лекуващия лекар, оператора и анестезиолога за заболявания, повишаващи оперативния риск – алергия, фамилна обремененост, придружаващи заболявания и др. 8.5.5. Да спазва реда, дисциплината, хигиената и тишината в ХО/клиника, както и Правилника за вътрешния ред на болницата и звеното. 8.5.6.Да провежда назначените му процедури като предоперативна подготовка и следоперативна рехабилитация. 9. Стандарти за обем на диагностичните възможности при хирургично болен. 9.1.Необходими диагностични възможности на ниво многопрофилна/специализирана болница за активно лечение: 1. Биохимични изследвания – пълна биохимия. 2. Микробиологична лаборатория 3. Рентгенови: обзорна графия на гръден кош, КАТ /по показания/ 4. Патоморфологична лаборатория, възможности за спешно биопсично изследване /гефрир/. 5. Ултразвукови изследвания /само по показания/ 6. ЕКГ 9.2.Необходими диагностични възможности на ниво специализирана болница за активно лечение по лицево-челюстна хирургия със статут на университетски и национален център:
Забележки:
10. Стандарти за интердисциплинарни консултации и дейности при лечение на хирургично болни. 10.1. Интердисциплинарни консултации, наложителни при хирургични пациенти, биват: 10.1.1. Задължителни консултации:
10.1.2. Консултации по показания:
11. Стандарти за обем на хирургичните дейности 11.1.Операции с много голям обем и сложност, високоспециализирана лицево-челюстна хирургия. А/ извършват се при заболявания, изискващи отстраняването на цял орган или на по-голямата част от него, заместване с пластичен или изкуствен материал; намеса върху повече от един орган в един етап /симултанни операции/; едновременна намеса върху орган/органи от две области/кухини на тялото; трансплантация на органи; Б/ осъществяват се в ограничен брой профилирани клинични центрове в страната; В/ операциите изискват задължителна хоспитализация; Г/ осъществяват се от хирургичен екип в състав: оператор, асистенти /2 или 3/, операционни сестри /2 или 3/. Операторът е хирург с призната специалност по лицево-челюстна хирургия и с висока квалификация. Възможно е да има необходимост от допълнителен специализиран екип за поддръжка и обслужване на функция /функции/; Д/ трябва да има осигурена възможност за настаняване на болния в клиника/отделение за интензивно лечение при налични индикации. Предоперативно и следоперативно са необходими специфични и специализирани грижи, манипулации и лечение. 11.2. Операции с голям обем и сложност, “голяма” лицево-челюстна хирургия. А/ извършват се при заболявания, изискващи отстраняването на цял орган или на по-голямата част от него, заместване с пластичен или изкуствен материал; намеса върху повече от един орган в един етап /симултанни операции/ едновременна намеса върху орган/органи от две области/кухини на тялото; Б/ операциите изискват задължителна хоспитализация; В/ осъществяват се от екип от лицево-челюстни хирурзи в състав: оператор, асистенти 1,2 или 3, операционни сестри. Операторът задължително е лицево-челюстен хирург с призната основна специалност; Г/ трябва да има осигурена възможност за настаняване на болния в клиника/отделение за интензивно лечение при налични индикации. 11.3. Операции със среден обем и сложност, “средна” лицево-челюстна хирургия. А/ включват се заболявания на отделни органи или на части от лицето и шията; Б/ могат да се извършват в лечебни заведения за извънболнична или болнична помощ при наличие на следоперативен контрол ; В/ осъществяват се от хирургичен екип с участието на лицево-челюстен хирург-специалист в качеството му на оператор. Хирургичният екип включва: оператор, асистенти /един или двама/, операционна сестра. 11.4. Операции с малък обем и сложност, “малка”лицево-челюстна хирургия. А/ включват се заболявания на кожата и подкожието; корекция на цикатрикс; малки доброкачествени тумори на телесните обвивки; ограничени инфекции на кожа, подкожие и по-дълбоко лежащи тъкани; обработка и корекция на рана; операции на зъбни и околозъбни тъкани, кисти, поставяне на зъбни имплантанти и други; Б/ операциите могат да бъдат осъществени в амбулаторни условия или при непродължителна хоспитализация; В/ могат да бъдат извършени самостоятелно от лицево-челюстен хирург или от двучленен хирургичен екип /хирург-оператор, операционна сестра/. 11.5. Еднодевна хирургия. В рамките на еднодневна хирургия могат да бъдат изпълнявани операции с малък и среден обем и сложност, при стандартни условия и правила. Тя се извършва от лицево-челюстни хирурзи с призната специалност, осигуряващи качество на операцията, минимална травматичност, максимално ограничаване на усложненията, адекватна оценка за ризвитието на следоперативния период. 11.6. Спешна хирургия. При неотложни показания операции с малък, среден и голям обем и сложност, както и от областта на високоспециализираната хирургия могат да бъдат изпълнявани като “спешни”./вж. Приложение № 2/ 12. Стандарти за разрешен обем на дейности в съответствие с нивото на оборудване на ХО/клиники/болница, диагностичните възможности на болницата, кадровата осигуреност и компетентност, интердисциплинарните консултации и дейности. 12.1. Обемът на хирургичните дейности, които могат да се извършват в едно ХО/клиника/болница, зависят от: А. Оборудване: а/ на операционна зала - стандартно
б/ хирургичен инструментариум - стандартен
в/ необходима допълнителна диагностична апаратура и техника – предоперативна, интраоперативна. Б. Кадрова осигуреност /минимална задължителна/на ХО:
В. Възможности за предоперативна и интраоперативна диагностика в посочените по-горе нива за оказване на медицинска помощ. Г. Възможности за предоперативно интензивно лечение, за избор на необходимата анестезия и за водене на следоперативния период в отделение за интензивно лечение съгласно изискванията на Медицински стандарти “Анестезиология и интензивно лечение”. 13. Стандарти за обучение, квалификация и компетентност на хирурга. Стандарти за хирургични клиники/отделения, извършващи обучение 13.1. Специализант по лицево-челюстна хирургия може да бъде всеки дипломиран стоматолог и лекар, назначен на ординаторска длъжност в хирургично отделение по лицево-челюстна хирургия/хирургична клиника, призната за база за обучение по тази специалност/, както и асистенти, работещи в катедрите по СЛЧХ. Срокът за специализация е 4 години за завършили “Стоматология” и 5 години за завършили “Медицина”. 13.2. За придобиване на специалност Лицево-челюстна хирургия и получаване право за явяване на изпит е необходимо кандидатът да е работил 4 години за завършилите Стоматология, респективно 5 години за завършилите Медицина в акредитирана база за специалност по лицево-челюстна хирургия, след като има положени необходимия брой колоквиуми – 6 на брой. 13.3. След положен държавен изпит специализантът придобива право на специалност по ЛЧХ и може да извършва хирургични намеси, включени в “Списък на оперативни интервенции, изпълними от специализант с придобита специалност”. 13.4. Лицево-челюстният хирург придобива умение да извършва хирургични намеси в ЛЧО, шията, както и в други области на човешкото тяло, в обем на придобитата компетентност след допълнителни курсове за обучение и практическа работа в университетски клиники /Анатомия, УНГ, Офталмология, Пластика и изгаряния, Съдова хирургия, Неврохирургия, Онкология/. Завършването на тематичен и практичен курс приключва с даване на удостоверение. 13.5. Процесът на обучение на лицево-челюстния хирург е постоянен и непрекъснат през целия му хирургичен стаж. Формите на обучение по ЛЧХ се извършват чрез:
13.6. Адекватното и умело решаване на хирургични проблеми от лицево-челюстния хирург изисквда натрупване на опит от активно лечение на болни със заболявания в лицево-челюстната област и участие в специализирани срещи /онкологичен комитет и др./ Лицево-челюстният хирург със статус на асистент или хабилитиран преподавател участва в научната и преподавателска дейност. 13.7. Лицево-челюстният хирург е подготвен да подпомага решаването на проблеми в различни области на човешката патология ,произлезли в хода на лечението/консултации и други/. 14. Стандарти за условия на работа и професионална защита на персонала, изпълняващ хирургични дейности. 14.1. Хирургичните дейности се осъществяват при специфични условия на труд: повишена отговорност; силно умствено напрежение; физическо претоварване; условия за интоксикации; неустановено работно време по морално-етични съображения и изисквания; ниско заплащане на висококвалифициран труд 14.2. Хирургичните дейности се осъществяват в рамките на петдневна работна седмица до 40 часа. Хирургическите екипи имат право на намалено работно време, работно време с променливи граници в съответствие със спецификата на извършвания труд и съгласувано с ръководството на болничното заведение. 14.3. Хирургическите екипи имат право на допълнително възнаграждение при полагане на извънреден и спешен труд в рамките на работния график. 14.4. Професионалната защита на хирурзите се осъществява от ССБ и БЛС, както и от национални синдикални организации. 14.5. Членовете на хирургически екипи имат право на професионална защита и парична компенсация при професионални злополуки и заболявания, получени в резултат на диагностични, лечебни и оперативни процедури, изпълнявани върху хирургични пациенти. 14.6. Членовете на хирургическите екипи имат право на отказ за извършване на диагностични и лечебни процедури в планов порядък при липса на необходими защитни средства, гарантиращи безопасна работа на персонала – ръкавици, защитни очила, престилки за еднократна употреба и други. 14.7. Членовете на хирургическите екипи имат право на безплатно изследване, профилактика, лечение и трудоустрояване при професионално заразяване и заболяване. 15.Списък на оперативните процедури, които трябва да придобие кандидат за специалност по лицево-челюстна хирургия /стоматолог и лекар/ и ред за придобиване на специалността.
- Интраорални инцизии – субпериостален абсцес, субмукозен абсцес, абсцес на кучешката ямка, на птеригомандибуларната ложа, на парафарингиалната ложа, на бузата, на инфратемпоралната ложа, на челюстно-езичната бразда, на подезичното пространство, на езика, на небцето, на субмасетериалната ложа.
37.Репозиция и фиксация на фрагментите на ябълчната дъга 38.Репозиция и фиксация на фрагментите на ябълчната кост и орбиталните стени.Пластика на орбиталните стени. 39.Репозиция и фиксация при фрактури на носните кости 40.Обработка и зашиване на рани на меките тъкани на лицето, устната кухина, главата и шията с и без дефект на тъканите 41.Трахеостомия 42. Лигиране на съдове а. каротис екстерна в. югуларис интерна, а. фациалис, а. лингвалис 43. Оперативно отстраняване на чужди тела 44. Биопсия 45. Екстирпация или екскохлеация на доброкачествени тумори 46. Операции при одонтогенни тумори – адамантинома, одонтонома, циментома, остеобластокластома 47. Операции на езика – частична или тотална глосектомия 48. Резекция на горна челюст – частична субтотална, тотална с или без екзентерация 49.Резекция на долна челюст – частична ,хемиексартикулация, тотална 50.Операция на тумори на устната 51. Операции на гландуле паротис – частична резекция, паротидектомия 52. Шийна десекция по Ванах или Крайл 53. Операции при тумори на небцето и бузата 54. Операции при хемангиоми 55. Хейлопластика 56. Пластични операции за затваряне на дефекти с тъкани по съседство 57. Пластични операции за затваряне на дефекти с тъкани от по-далечни места /филатово стебло, свободна кожна пластика/ 58. Пластични операции за затваряне на дефекти с автотрансплантати /костен хрущял/ и консервирана тъкан /дура матер, кост,хрущял/ 59. Реконструктивни операции на долната челюст при зъбночелюстни деформации 60. Реконструктивни операции на горната челюст при зъбночелюстни деформации. МАНИПУЛАЦИИ
Каталог: media -> articles -> 2240 2240 -> Медицински стандарт ортопедия и травматология 2240 -> Медицински стандарт по психиатрия І. Принципи на лечението и обслужването на лица с психични разстройства 2240 -> Ендокринология и болести на обмяната 2240 -> Медицински стандарти по хирургия въведение 2240 -> I. Въведение …2 II. Общи положения …2 2240 -> Медицински стандарт 2240 -> Ушно-носно-гърлени болести 2240 -> Наредба №28 от 20 юни 2007 Г. За дейности по асистирана репродукция 2240 -> Трансфузионна хематология Изтегляне 0.65 Mb. Сподели с приятели:
|