Медитация Изкуството на екстаза Ошо въведение медитацията: изкуството на празнуването
ИНТУИЦИЯТА: ОТСЪСТВИЕ НА ОБЯСНЕНИЕ
Изтегляне 1.02 Mb.
|
Свързани:
Вадим Зеланд - Транссърфинг
| 13.
ИНТУИЦИЯТА: ОТСЪСТВИЕ НА ОБЯСНЕНИЕ Въпрос: „Може ли интуицията да бъде обяснена научно? Тя феномен на ума ли е?" Интуицията не може да се обясни научно, защото самият феномен е ненаучен и ирационален. Самият феномен на интуицията е ирационален. С езикови средства изглежда о'-кей да попиташ: „Може ли да бъде обяснена интуицията?" Това означава: може ли интуицията да бъде сведена до интелекта? Обаче интуицията означава нещо, което е над интелекта, нещо, което не принадлежи на интелекта, нещо, което идва от място, което интелектът тотално не осъзнава. Интелектът може да я почувства, но не може да я обясни. Скокът може да бъде почувстван, защото има интервал. Интуицията може да бъде усетена от интелекта - той може да забележи, че нещо се е случило - но тя не може да бъде обяснена, защото обяснението означава причинност. Обяснението означава: „Откъде идва тя? Защо се появява? Каква е причината?" А тя се появява от някъде другаде - не от самия интелект - затова не съществува интелектуална причина. Няма причина, няма връзка, няма връзка с интелекта. Например, Мохамед бил неук човек. Никой не знаел за него; никой не предполагал, че такова велико нещо като Корана, може да се напише от него. Нито едно негово действие, нито една негова мисъл не го предполагали. Той бил обикновен човек - абсолютно обикновен. Никой не предполагал, че е възможно с него да се случи нещо необикновено. И тогава, внезапно, била записана тази притча: На Мохамед се явил ангел и казал: „Чети!" Мохамед му казал: „Как мога да чета? Не знам да чета. Не мога да чета. Неук съм." Ангелът повторил отново: „Чети!" Мохамед отново казал: „Но как мога да чета? Не знам как става това." Тогава ангелът казал: „Чети! Заради благодатта на Бог ти ще можеш." И Мохамед започнал да чете! Това е интуиция. Върнал се вкъщи треперейки, треперейки, защото не можел да разбере това, което се случило. Можел да чете... и прочел нещо немислимо! Бил му даден първия Аят5 на Корана. Той не можел да го разбере, защото нищо в неговото минало не било свързано с него. Не можел да почувства значението му; той се превърнал в средство за нещо, което не било свързано с миналото му, напълно без връзка. Нещо от непознатото проникнало в него. Може да е било свързано с нещо друго, с някой друг, но изобщо не било свързано с Мохамед. Това е проникването. Пристигнал в дома си треперейки... имал температура... Мислел си: „Какво се случи? Не бил способен да разбере какво станало и в продължение на три дни имал силна треска, треперел, защото нямало никаква причина за това, което станало. Дори не можел да събере смелост да го каже на някого. Бил неук: кой ще му повярва? Самият той не можел да повярва в това, което се случило. Не било за вярване. След три дни на силна треска, безсъзнание, събрал смелост да каже на жена си, но само с условието, че тя няма да каже на никой друг. „Като че ли съм полудял", казал. Жена му била по-възрастна от него, била и по-образована (Тя била на четиридесет, а Мохамед на двадесет и шест. Била богата жена, богата вдовица...). Почувствала, че се е случило нещо истинско. И станала първия последовател на Мохамед. Едва след това Мохамед събрал смелост да го разкаже на няколко приятели и роднини. Когато трябвало Да говори, треперел, потял се, защото това, което се случило, било немислимо. Затова Мохамед настоявал (и това се превърнало в догма, във фундаментална догма на исляма): „Аз не съм божествен; не съм нищо особено. Не съм нещо извънредно, аз съм просто едно средство." Това се разбира под предаване и нищо друго - нищо друго! Пощальонът просто ти доставя писмото. Ти дори не можеш да го разбереш. Това е интуиция. Тя е област, която не е свързана изобщо с интелекта, но може да проникне в него. Трябва да се разбере, че по-висшата реалност може да проникне в по-низшата, но по-низшата не може да проникне в по-висшата. Затова интуицията може да проникне в интелекта, но интелектът не може да проникне в интуицията, защото е от по-низш ранг. Също както умът може да проникне в тялото, но тялото не може да проникне в ума. Твоето същество може да проникне в ума, но умът не може да проникне в съществото. Затова, ако ще влизаш в съществото, трябва да отделиш себе си от тялото и ума - и от двете! Те не могат да проникнат в по-висшия феномен. Когато навлизаш в по-висшата реалност, низшият свят на събитията трябва да бъде изоставен. В низшия не съществуват обяснения за висшия, защото самите термини за обяснението не съществуват там. Те са безсмислени. Но интелектът може да усети празнината, може да узнае за празнината, може да почувства, че нещо се е случило, което е „извън моите възможности". Ако направи дори само това, интелектът е направил много. Ала интелектът може и да отхвърли. Това се има предвид под вярващ и невярващ ум. Ако чувстваш, че това, което не може да се обясни от интелекта, не съществува, тогава не си вярващ. Тогава ще продължиш в на интуицията да ти говори. Това означава един рационален ум. Рационалистът дори няма да забележи, че нещо отвъд е пристигнало. Мохамед бил избран. Наоколо имало много учени мъже, много учени, но бил избран Мохамед (твърде неук човек), защото вярвал! По-висшето може да прониква; той можел да позволи на по-висшето да проникне в него. Ако си рационално обучен, няма да допуснеш по-висшето. Ще го отречеш, ще кажеш: „Това не може да бъде. Трябва да си въобразявам; трябва да сънувам. Ако не мога да го докажа рационално, не мога да го приема." Рационалният ум става затворен, затворен в границите на разсъждението и интуицията не може да проникне. Но можеш да използваш интелекта, без да си затворен. Тогава можеш да използваш разума като инструмент, но оставаш отворен; възприемчив си към по-висшето. Ако се появи нещо, си възприемчив. Тогава можеш да използваш интелекта като помощ: той отбелязва, че „нещо се е случило, което е извън моите възможности". Той може да ти помогне да разбереш тази пропаст. Освен това, интелектът може да се използва за изразяване. Не за обяснение, а за изразяване. Един Буда е абсолютно необясняващ. Той е изразителен, но не е обяснителен. Всички Упанишади изразяват, без да обясняват. В тях се казва: „Това е такова, това е така. Това се случи. Ако искаш, влизай; не стой отвън. Отвътре навън не е възможно никакво обяснение, затова влизай. Превърни се във вътрешен човек." Дори да влезеш вътре, нещата няма да ти бъдат обяснени. Ще ги разбереш и почувстваш. Интелектът може да се опита да разбере, но ще претърпи провал. По-висшето не може да се сведе до по-низшето. Въпрос: "Не пристига ли интуицията до нас чрез мисловните вълни, които са като радиовълните?" О. Това, отново, ще е много трудно да се обясни. Ако интуицията идва чрез някакъв тип вълни, тогава рано или късно интелектът ще може да я обясни. Тя идва без никакъв посредник. Това е истината! Идва без посредник! Пътува без никакъв носител. Затова е скок, затова е скачане. Ако съществуват някакви вълни и тя идва до тебе чрез вълни, тогава не е скок. Тя е скок от една точка в друга точка, без никаква връзка между двете точки. Затова е скок. Ако дойда до тебе стъпка след стъпка, това не е скок. Само ако дойда без стъпки, е скок. А истинският скок е дори още по-дълбок: това означава, че нещо съществува в точка А, нещо друго съществува в точка Б, а между тях няма съществуване. Това е истинският скок! Интуицията е скок. Тя не е нещо, което идва в тебе; това е езикова грешка. Тя не е нещо, идващо към тебе: тя е нещо, което се случва с тебе, а не идва при тебе - нещо се случва с тебе, без никаква причина, без никакъв източник отнякъде. Това внезапно събитие, означава интуиция. Ако не е внезапна (без никаква връзка с това, което е било преди), тогава разумът ще открие пътя. Ще трябва време, но може да се направи. Ако някакви рентгенови лъчи, някакви вълни, или нещо друго, я носят до тебе, разумът ще е способен да я познае, разбере и контролира. Тогава някой ден може да се измисли уред — точно като радиото или телевизията - който да я приема. Ако интуицията идва с лъчи или вълни, тогава ще можем да изработим уред, за да я приемаме. Тогава Мохамед не е необходим. Никакъв уред не може „да натовари" интуицията, защото тя не е феномен, свързан с вълните. Не е феномен изобщо. Тя е скок от нищото в битието. Интуицията означава точно това. Затова разумът я отхвърля. Разумът я отхвърля, защото е неспособен да я срещне. Разумът може да се изправи само срещу явления, които са разделени на причина и следствие. Според разума съществуват две области на съществуване: познатото и непознатото. А непознатото означава това, което все още не е познато, но някой ден ще бъде познато. Религията обаче твърди, че съществуват три области: познатото, непознатото и непознаваемото. Под „непознаваемо" религията има предвид това, което никога не може да бъде познато. Интелектът се занимава с познатото и непознатото (не с непознаваемото), а интуицията работи с непознаваемото, с това, което не може да бъде познато. Не е просто въпрос на време, преди да бъде познато; „непознаваемостта" е негово съществено качество. Не защото инструментите ти не са достатъчно фини или логиката ти не е достатъчно развита, или математиката е примитивна все още. Не в това е въпросът. Същностното качество на непознаваемото е непознаваемостта. То винаги ще съществува като непознаваемо. Това е царството на интуицията. Когато нещо от непознаваемото бъде познато, това е skok. Това е скок! Не съществува връзка; няма път; няма пътуване от една точка до друга. Но изглежда немислимо, затова когато кажа: „Можеш да го почувстваш, но не можеш да го разбереш", когато говоря такива неща, много добре знам, че говоря безсмислици. Безсмислицата означа просто „това, което не може да се разбере от нашата мисъл". А умът е мисъл, най-фината... и мъдростта е мисъл. Интуицията е възможна, защото непознаваемото съществува. Науката отхвърля съществуването на божественото, защото казва „Съществува само едно измерение: познатото и непознатото. Ако има някакъв Бог, ние ще Го открием с лабораторни методи. Ако Той съществува, науката ще Го открие." Религията, от друга страна, казва: „Каквото и да правиш, нещо в самата основа на съществуването, ще остане непознато - мистерия". И ако религията не е права, тогава си мисля, че науката ще разруши целия смисъл на живота. Ако не съществува мистерия, тайна, целият смисъл на живота се губи и се разрушава красотата му. Непознаваемото е красотата, смисълът, привлекателността, целта. Заради непознаваемото, животът означава нещо. Когато всичко е познато, всичко е тъпо. Ще ти омръзне, ще се отегчиш. Непознаваемото е тайната; то е самият живот. Ще кажа следното: разумът е усилието да се познае, непознатото, а интуицията е случването на непознаваемото. Да се проникне в непознаваемото е възможно, но да се обясни то, е невъзможно. Чувството е възможно; обяснението не е. Колкото повече се опитваш да го обясниш, толкова повече ще се затваряш, затова не се опитвай. Нека разумът работи в своите собствени сфери, но помни постоянно, че съществуват и по-дълбоки области. Съществуват по-дълбоки области, които разумът не може да разбере, по-висш разум, който разумът не е способен да възприеме. Изтегляне 1.02 Mb. Сподели с приятели:
|