Медитация Изкуството на екстаза Ошо въведение медитацията: изкуството на празнуването
Изтегляне 1.02 Mb.
|
Свързани:
Вадим Зеланд - Транссърфинг
| 9.
САНЯС: ДА УМРЕШ ЗА МИНАЛОТО За мене, саняс не е нещо много сериозно. Животът, сам по себе си, не е твърде сериозен, а този, който е сериозен, е мъртъв. Животът е само една преливаща енергия, без никаква цел, така че за мене, саняс означава да се живее безцелно. Живей живота като игра, а не като работа. Ако можеш да приемеш целия живот за игра, ти си санясин; тогава си се отрекъл. Отричането не е напускане на света, а промяна на отношението.4 Затова мога да посветя някой в саняс. За мене, посвещаването, само по себе си, е игра. И аз не изисквам никакви квалификации - дали си квалифициран или не си - защото квалификациите се изискват, когато се прави нещо сериозно. Само с това, че съществува, всеки е достатъчно квалифициран, за да играе и дори да няма квалификацията да бъде санясин, това няма никакво значение - защото цялата работа е една игра! Затова не изисквам никакви квалификации. А освен това моят саняс не включва никакви задължения. В момента, в който станеш санясин, ти си тотално свободен. Това означава, че си взел решение и това е последното решение: да живееш без решения, да живееш в свобода. В момента, в който си посветен в саняс, си посветен в неизследвано, непланирано бъдеще. Сега не си ограничен от миналото. Свободен си да живееш! И така санясин, за мене, е човек, който е решил да живее в най-голяма степен, на оптимума, на максимума. Живееш момент за момент. Действаш момент за момент. Всеки момент е завършен в себе си. Не решаваш как да действаш. Моментът идва при тебе и ти действаш. Няма предопределяне; няма предварителни планове. Саняс означава да живееш момент за момент, без ангажименти към миналото. Ако ти давам мала и ако ти давам нови дрехи, това е само за да ти напомням: за да ти напомням, че сега не трябва да взимаш никакви решения, че вече не си стария човек. Когато това съзнание стане толкова дълбоко, че вече не е необходимо да си го напомняш, тогава захвърли робата, тогава захвърли мала. Но не и преди съзнанието да стане толкова дълбоко, че дори и по време на сън, ти знаеш, че си санясин. Така че новото име, новата роба, мала - това са само средства, които трябва да ти помогнат, да ти помогнат по отношение на свободата, да ти помогнат по отношение на тоталното съществуване, да ти помогнат по отношение на тоталното действие. Саняс означава, че си разбрал, че си зародиш, възможност. Сега си взел решението да се развиваш... и това е последното решение. Да решиш да се развиваш е най-великото отричане - отричането от сигурността на зародиша, отричането от „целостта" на зародиша. Но тази сигурност е на много голяма цена. Зародишът е мъртъв; жива е единствено възможността. И доколкото на мене ми е известно, човешките същества, докато не решат да се развиват, докато не решат да скочат в неизвестното, са като зародиши: мъртви, затворени. Да си санясин, означава да вземеш решение да се развиваш, да вземеш решение да се движиш в неизвестното, да вземеш решение да живееш без решения. Това е скок в неизвестното. Това не е религия и не е задължение към никоя религия. То е нерелигиозност само по себе си. Въпрос: „На пръв поглед, саняс изглежда като нещо, което ограничава действията. Защо трябва някой да си сменя дрехите с оранжеви, защо някой трябва да променя своята външност, тъй като саняс е нещо, което е по-скоро вътрешно, отколкото външно?" Саняс не е отрицателен. Самата дума обозначава- отрицателността, но не е чистата отрицателност. Тя означава да оставиш нещо, но това е само оставяне на нещо, защото си придобил нещо друго. Нещо трябва да се остави. Не че изоставянето на нещо има смисъл само по себе си, а че се създава пространство, в което да влезе нещо ново. Отрицателността е просто създаването на пространство... и ако трябва да се развиваш, се нуждаеш от пространство. Такива, каквито сме, не притежаваме пространство вътре в нас. Изпълнени сме с толкова много ненужни неща и мисли. Саняс, в неговия отрицателен аспект, означава просто създаването на пространство - изхвърляйки тривиалното, безполезното, безсмисленото, така че да можеш да се развиваш вътрешно. Развитието е разрушение, но развитието е и нещо положително. И аз натъртено подчертавам, че саняс е позитивен! Отрицателното е само очистване: то само очиства почвата, за да се появи развитието. Отрицателното е само нещо без -нещо отвън - а развитието е отвътре. Положителното е в центъра, а отрицателното е в периферията. И, всъщност, нищо, което е само положително или само отрицателно не може да съществува. Това е невъзможно, защото това са двата полюса. Животът съществува между двата: това са двата бряга, между които тече животът. Нито една река не може да съществува с един бряг, нито това може да го направи животът. Когато ударението е поставено само върху едната страна или върху единия бряг, или върху единия полюс, то става погрешно. Но когато приемеш тоталното, тогава няма ударение върху нищо. Просто приемаш двата полюса и след това се развиваш вътре. И използваш двата като диалектика, вътре в която се движиш. Саняс е разбиран като нещо отрицателно. Неговото съдържание се е превърнало в отрицателно, защото ти трябва да започнеш с отрицателното, трябва да започнеш от периферията. Това трябва да се разбере, защото саняс е вътрешен. Нещо трябва да се развие отвътре, защо тогава трябва да започваш отвън? Когато трябва да се развиваш вътрешно, защо да не започнеш отвътре? Но не можеш да започнеш отвътре, защото такъв, какъвто си, ти си в периферията, от външната страна. Ще трябва да започнеш от мястото, на което се намираш; не можеш да започнеш отнякъде, където тебе те няма. Например, здравето е нещо вътрешно; то се развива. Но ти си болен, затова трябва да започнем със своята болест, не със здравето. Трябва да отрицаем болестта. Чрез отрицанието на болестта, създаваме пространство за здравето, за да израства то. Началото обаче е отрицателно. Медицината не притежава определение за здравето. Не може да има. Всичко, което може да каже, е какво представлява болестта и как да бъде отрицана тя. Здравето остава не-дефинируемо, а болестта е отрицателно дефинирана, защото ти трябва да започнеш с болестта. Не можеш да започнеш със здравето. Когато е налице здраве, нямаш нужда изобщо да започваш. И тъй, ако притежаваш вътрешно пространство, не се нуждаеш от саняс. Целта на саняс е да отрицае самсара (света), болестта. Когато казвам самсара, нямам предвид, че светът е болен. По-скоро имам предвид света, който си създал около себе си. Всеки човек живее в свят, който сам си е направил. Не отричам света, който съществува отвън. Той не може да бъде отречен; той съществува. Но ти имаш един измислен свят, илюзорен свят, около себе си и този илюзорен свят се е превърнал в тебе. Периферията се е превърнала в твоя център, а ти си забравил напълно за центъра. Затова, когато някой започне, той трябва да отрече този илюзорен свят и това отрицание е началото. Това се превръща в отрицание и саняс в такъв случай ни се струва отрицателен. Даваме му отрицателно съдържание, защото той цели да отрече този илюзорен свят. Затова всъщност, саняс е лечебен: той е лекарство за отхвърляне на болестта. Когато болестта е отричана, възниква възможността за вътрешно развитие. Затова саняс всъщност създава ситуацията. Трябва да разбереш много ясно, че когато казвам „да отрече света", нямам предвид света, който съществува, а, по-скоро, света, който всеки индивид създава около себе си. Заради този илюзорен свят, не можем да познаем света, който наистина съществува. Това непрекъснато сънуване се превръща в бариера. Превръща се в двойна бариера: не можеш да отидеш навътре (има нещо екзистенциално там); не можеш да отидеш навън (там също има нещо екзистенциално); Забил си се в своя илюзорен, сънуван ум и не можеш да поемеш по нито един от двата пътя. Чудото настъпва, когато тази илюзорна бариера изчезне. Вече няма никаква болест. Започваш да съществуваш едновременно в два свята, само че сега те не са вече два, защото бариерата беше това, което ги разделяше. Ставаш екзистенциален отвътре, ставаш екзистенциален и отвън. Това е причината да се избере отрицателния подход. Как това - приемането на саняс - се отразява на твоето поведение? Има две възможности: едната е да се промени твоето поведение съзнателно и другата е да се промени твоето съзнание съзнателно. Поведението не е нищо друго, освен изразеното съзнание, но ако започнеш с поведението, можеш да останеш със старото съзнание. Можеш да натъкмиш всякакво ново поведение към старото съзнание и в такъв случай поведението се променя само външно, но в действителност нищо не се променя. Например, съзнанието може да продължи да е агресивно, а ти да се държиш неагресивно. Можеш да бъдеш неагресивен в поведението си, но съзнанието продължава да е същото, каквото беше, когато поведението ти беше агресивно. Сега започваш да потискаш съзнанието. Трябва да го потискаш, защото трябва да демонстрираш поведение, което не съществува в съзнанието. Съзнанието трябва да бъде потиснато, а когато потиснеш съзнанието, в себе си създаваш подсъзнание. Когато започнеш да се държиш по начини, по които съзнанието не е готово да се държи, в такъв случай отричаш част от своето съзнание, отстраняваш го. Тази част се превръща в твоето подсъзнание и тя става по-мощна от съзнанието, защото ти непрекъснато трябва да отричаш поведението си. Ставаш фалшив; създава се една фалшива личност. Тази фалшива личност съществува само до там, откъдето започва подсъзнанието. Затова, ако се опиташ да промениш директно поведението си, ще ставаш все по-малко и малко съзнателен и все повече и повече подсъзнателен. Човек, който е изцяло ориентиран към поведението си, ще бъде само една автоматика. Ще има съвсем малко съзнание, което е необходимо, за да може да работи автоматично. Иначе целият ум ще стане подсъзнателен. Именно този подсъзнателен ум е болестта на твоето съзнание. Можеш да започнеш с промяна на поведението си, както повече или по-малко „етичните" персони обикновено правят. Така наречените религиозни хора започват с промяна на поведението си. Аз обаче няма да започна с промяна на твоето поведение; ще започна с промяната на твоето съзнание. Защото, в действителност, съзнанието е поведение. Това е поведението; външното поведение не е важно. Затова започни с промяна на съзнанието си. Така че моето ударение е върху медитацията, а не върху поведението. Медитацията променя твоето съзнание. Първо, тя разрушава бариерата между съзнанието и подсъзнанието. Ставаш по-гъвкав; започваш да живееш по по-малко фиксиран начин; превръщаш се в едно с твоето съзнание. Затова медитацията най-напред трябва да разруши бариерата отвътре. А събарянето на бариерата означава разширяване на твоето съзнание. Трябва да станеш по-съзнателен. Затова първото нещо е да бъдеш по-съзнателен във всичко, което правиш. Не се интересувам от съдържанието на твоето действие, а от съзнанието на това действие. Бъди по-съзнателен, когато го правиш! Например, ако си агресивен, така наречените моралисти и религиозни хора, ще кажат: „Бъди неагресивен, развивай ненасилието." Аз не бих го казал. Ще кажа: „Бъди агресивен, но сега стани съзнателно агресивен. Не променяй своето поведение. Осъзнавай своето поведение и ще откриеш, че не можеш да бъдеш съзнателно агресивен, защото колкото повече осъзнаваш, толкова е по-малка възможността да си агресивен. Насилието е вграден процес. То може да съществува, само когато не осъзнаваш. Самият факт на осъзнаването променя цялото нещо: не можеш да си агресивен, ако осъзнаваш. Неосъзнаването е условието за съществуването на агресивността, на гнева, на секса и на всичко онова, което някой иска да промени в своето поведение. Колкото по-голям е вградения механизъм, толкова си по-неосъзнат за това, което правиш и толкова повече можеш да правиш неща, които са лоши. Когато казвам за нещо, че е лошо, нямам предвид неговото съдържание. Казвам, че нещо е лошо, когато създава ненужно подсъзнание: това е моето определение. Не казвам, че насилието е нещо лошо, само защото ще убиеш някой. Твърдя, че насилието е лошо, защото не можеш да бъдеш агресивен без подсъзнание. Това подсъзнание е злото, защото това подсъзнание е почвата, основата, на цялото невежество, на всички сънища, на всички илюзии, на всички глупости, които можем да несътворим. Злото не е нищо повече от един подсъзнателен ум. Затова за този, който е санясин - за този, който е приел саняс - казвам да правиш това, което си правиш. Не променяй своето поведение; промени съзнанието си. Прави, каквото си правил, но съзнателно. Ядосвай се; гневът не е причина за безпокойство. Но се ядосвай съзнателно. Това съзнание ще се превърне в трансформация и цялото ти поведение се променя. Не можеш да останеш същият. И сега тази промяна не е промяна само на поведението. Тя се превръща и в промяна на съществото ти, а не само на действието ти. Не е нужно да създаваш лъжлива личност - маска. Можеш да си напълно спокоен със себе си. Но това „да си спокоен със себе си" може да стане, само ако си станал напълно съзнателен. Напрежението се появява, защото живееш с маски: ти си агресивен, а не трябва да бъдеш агресивен; гневен си, а не трябва да се ядосваш; изпълнен си със секс, а не трябва да си сексуален, Това създава напрежението, това създава тревогите. В това е мъката, цялата мъка. Трябва да бъдеш нещо, което ти не си, затова задължително непрекъснато ще си в дълбоко страдание. Това „да бъдеш нещо, което ти не си" изсушава и пропилява цялата ти жизнена енергия в конфликти, напрежения. В действителност, конфликтът никога не е с някой друг; той винаги е със самия тебе. Затова поставям ударението върху това, да си наред със себе си. А можеш да си наред и спокоен, само когато поведението ти е съзнателно. Затова бъди съзнателен: медитирай и бъди съзнателен в своето поведение. След това нещата ще започнат да се променят, без ти да знаеш. Ще станеш различен, заради различното си съзнание. Питаш ме защо наблягам върху смяната на дрехите, смяната на името - тези външни неща. Те са толкова външни, най-външните неща. Доколкото познавам човека такъв, какъвто е, той представлява дрехи. За човека такъв, какъвто е, дрехите са много важни. Даваш военна униформа на човека и самото му лице се променя, променя се отношението му. Вътре в него се появява нещо различно. Погледни полицая, когато той е цивилно облечен и когато е в униформа. Изобщо не е един и същи човек. Защо? Външните неща предизвикват вътрешна промяна, защото ти не си нищо друго, освен външността. Няма нещо такова като „вътрешно" точно в този момент. Гюрджиев често повтарял нещо много важно: че такъв, какъвто си в момента, не притежаваш душа. Той едновременно е прав и неправ. Имаш душа, но не знаеш за нея. Ти си външното и затова дрехите са много важни. Заради дрехите човек става красив и заради дрехите става грозен. Заради дрехите е уважаван; заради дрехите не е уважаван. Съдията трябва да носи определени дрехи. Съдията от Върховния съд трябва да е с определено наметало - и никой не пита защо. С тази роба е съдия от Върховния съд; без нея е никой. Това е положението с човека. Когато се вглеждам в човека, той в по-голяма степен е неговите дрехи, отколкото неговия ум. И това е така, както трябва да бъде, защото ние принадлежим на тялото; отъждествяваме се с тялото. Това отъждествяване с тялото се превръща в отъждествяване с дрехите. Ако накарам някой мъж да облече женски дрехи и да се разхожда по улиците, мислиш ли, че това ще е само промяна на дрехите? Няма да е! Първо, няма да е готов да го направи. Защо е това нежелание, защо е тази съпротива? Та това е само една смяна на дрехите, а дрехите не са нито мъжки, нито женски. Как може дрехите да са мъжки или женски? Но, всъщност, дрехите не са просто дрехи. Психологически те са започнали да се отъждествяват с мъжа или жената. Що за ум имаме, след като дори дрехите имат род? Ако се движиш в женски дрехи, ще се чувстваш жена. Ще се променят жестовете ти; ще се промени походката ти; ще се промени израза на очите ти; ще се промени самото ти съзнание за това, което става на улицата. Ще осъзнаеш неща, които никога преди това не си забелязвал, дори цял живот да си минавал по същата тази улица. Тъй като всичко за тебе ще е различно и другите ще гледат по различен начин на тебе... и ти ще реагираш различно на техните погледи. Няма да си същия човек. Затова, когато казвам, че дрехите са нашата външност, те само на пръв поглед са външността. Навлезли са дълбоко навътре; те са проникнали отвътре. Затова наблягам на промяната на дрехите. Готовността да извършиш тази промяна е готовност да промениш своята идентичност. Когато някой се съпротивлява на промяната на дрехите, аз знам защо се съпротивлява. Продължава да пита: „Защо наблягате върху дрехите?" Ала аз не наблягам върху тях. Той набляга върху тях. Продължава да казва: „Защо трябва да наблягате върху дрехите. Те са само една външност. Каква ще е разликата, ако продължа да нося старите си дрехи?" Изобщо не поставям ударението върху дрехите; той го поставя. И дори не разбира, че се съпротивлява. Тогава го питам: „Защо се съпротивляваш?" Ако при мене дойде някой и изобщо не оказва съпротива, може даже да не го накарам да си смени дрехите. Ако го накарам да си смени дрехите и той ми отвърне: „О'кей", тогава може да му кажа да не ги сменя, защото той не се отъждествява с дрехите наистина. Така че, мога да ти кажа, да си смениш дрехите: да носиш определен вид наметка, с определен цвят. В момента, в който промениш дрехите си, се променяш ти. Понякога си този цвят, понякога си онзи цвят. Ако просто те накарам да смениш вида дрехи, без да определям някакъв специален цвят, това може изобщо да не е промяна, защото ти си променял своите дрехи непрекъснато. Затова промяната може да стане само с една неизменна роба. Тогава има истинска промяна. Ако ти дам една неизменна роба, тогава в тебе може да стане промяната. Защо всъщност ние си сменяме дрехите? Това е нещо дълбоко, не е само нещо външно. Защо се отегчаваме от един стил, от един цвят, от един вид дрехи? Защо ни омръзват? Умът винаги търси нещо ново, нещо различно. Непрекъснато се чудим как да спрем непрекъснатия бяг на ума ни и все пак непрекъснато го подхранваме с новото. Непрекъснато се чудим как да спрем постоянно вълнуващия се ум - как да му осигурим покой, как да го успокоим - и постоянно продължаваме да го подхранваме по един фин начин. Продължаваме да сменяме дрехите си, продължаваме да сменяме предметите - продължаваме да сменяме всичко. Това, което остава неизменно, ни омръзва. Но колкото повече умът се подхранва с промени, толкова повече се подхранва самия ум. С една неизменна роба, за първи път умът ти трябва да се бори ежедневно (във всеки момент) с отъждествяването, което той иска да промени. А ако си спокоен с неизменната роба, скоро ще станеш спокоен с неизменния свят. Това е само началото. Колкото си по-спокоен с нещо неизменно, толкова в по-голяма степен умът ще е способен да спре. Затова ударението е да се чувстваш все по-спокоен с неизменността. По някое време, с тази неизменност на дрехите, ще престанеш да им обръщаш внимание. Когато използваш едно и също наметало с един и същи цвят, скоро ще престанеш да обръщаш внимание на дрехите. Движейки се по улиците ще престанеш да обръщаш внимание на магазините за дрехи. Съзнанието ти за тези неща ще изчезне, защото умът е този, който ги забелязва. И ако умът ти отново се загледа по дрехите и магазините за дрехи, обърни внимание. Какво търси умът ти? Чувстваме, че постоянната промяна на дрехите е нещо хубаво. Но, с неизменната роба, можеш да постигнеш една грациозност, която никога няма да имаш, ако си сменяш робата. Чрез смяната на робата прикриваш грозотата, нищо друго, а с неизменната роба всичко за тебе такъв, какъвто си, остава неприкрито. Когато сменяш дрехите, другите обръщат внимание на твоите дрехи. Затова всеки се интересува от новите ти дрехи. Но когато непрекъснато си в една и съща роба, никой не се интересува от дрехите ти. Интересът спада. Тогава той гледа в тебе, не в дрехите ти. Това е факт, който е известен на всяка жена. Ако тя носи украшения и хубави дрехи, ти обръщаш внимание на украшенията и дрехите и забравяш за жената. Това е прикриване. Дрехите не са изразители, а укрития. И колкото са по-красиви украшенията, толкова по-добре можеш да се скриеш, защото другите обръщат повече внимание на украшенията. С диамант на пръста си, пръстът ми остава скрит. Диамантът е толкова привлекателен и силното желание към него по някакъв начин започва да се асоциира с моя пръст, но той изобщо не е част от пръста ми. Голият или непокрит пръст се показва такъв, какъвто е. Ако е красив, в такъв случай е красив; ако е грозен, тогава е грозен. Човек, който не прикрива своята грозота, притежава своя собствена красота. Човек, който не скрива нищо, притежава особена грациозност... и тази грациозност възниква, само когато си абсолютно оголен. Когато си спокоен възниква определена грация и дори едно грозно лице става красиво. Но с прикриването, дори красивото лице става грозно. За мене, красотата е да бъдеш такъв, какъвто си наистина: да бъдеш такъв, какъвто си и да си тотално релаксиран в него. Ако си грозен, си грозен и си напълно спокоен за това. Тогава върху лицето ти се появява една фина красота. Заедно с релаксацията и спокойствието, започва да се проявява един фин поток. Той не идва от диаманта; той идва от вътрешния ти аз. Този, който не е спокоен със себе си, не може да е спокоен с никой друг. И този, който не обича себе си, който крие себе си, не може да бъде обичан от никой друг. Той заблуждава другите и другите заблуждават него. Тогава ние в действителност никога не се срещаме. Срещат се само лицата ни – отчуждени лица. А съм пристигнал с гримирано лице и ти също си пристигнал с гримирано лице. Аз крия себе си и тя криеш себе си. В тази стая се срещат две лица, но среща няма, няма истинска среща и общуване между тези лица. Но защо променяте лицата си? Променяте ги, защото ако не го направите, няма да обърнете достатъчно внимание на лицето, което показвате и може да разкриете истинското. Затова любимата се оказва съвсем различна, когато ти стане жена. Сега не е същата, защото не може да си сложи ново лице. Тя е непрекъснато с тебе и няма как да не покаже истинския си лик. Сутрин ще бъде такава, каквато наистина е и тогава е грозна! На плажа беше омаян, но на сутринта (в леглото, след цялата нощ) тя ще е такава, каквато е. И когато си познал жена си сутрин, веднага след като е станала от леглото, ти си познал нейното грозно лице. Но нейното лице не е грозно, защото тя е грозна. То е грозно, защото сега нищо не е скрито. Виждаш всичко; тя вижда всичко. Затова, когато казвам, че санясинът трябва да носи само една роба, това означава да си свободен от смяната на дрехите и от смяната на идентичностите - да останеш, какъвто си и да показваш това, което си. Просто да приемеш себе си. В момента, в който приемеш себе си, ще започнат да те приемат и другите, но това е без значение. Дали те приемат или не, е без значение. Ако мислиш за хората, които те приемат, тогава създаваш друго фалшиво лице. Няма за какво да мислиш: то просто се случва. Затова сменям името, сменям дрехите, само за да помогна на човека, който живее на периферията. Изтегляне 1.02 Mb. Сподели с приятели:
|