Медитация Изкуството на екстаза Ошо въведение медитацията: изкуството на празнуването
Изтегляне 1.02 Mb.
|
Свързани:
Вадим Зеланд - Транссърфинг
| ЧАСТ II ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ
11. КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ДУШАТА? Въпрос: „Какво е това, което Вие наричате атман (душа)? Дали тази душа е „съзнание", сама по себе си или е нещо индивидуално? В действителност, без значение как ще я наречем, ще я изпуснем. Всяка концептуализация задължително ще пропусне реалното - всяка концептуализация - така че това, което е било познато като вътрешен аз, душа, атман, не е истинското нещо. Не може да бъде! Всички, които са я определяли, са я определяли с условие: че се опитват нещо, което е абсурдно. Това, което не може да се изкаже, те го изказват; това, което не може да се определи, те го определят; това, което не може да се познае, за него изграждат теория. Относно нея са съществували три отношения. Първо, съществували са мистици (знаещи), които са останали абсолютно безмълвни по този въпрос. Те няма да дадат никакво определение; твърдят, че определението е безсмислено. Имало е и друга група мистици - по-голямата група - те казват: „Дори безсмисленото усилие може да помогне. Понякога, дори неистинската теория води до Истината, понякога дори погрешното може да стане вярно, понякога дори неправилната стъпка може да те отведе до правилния край. В момента може да изглежда неправилна – или дори в края може да изглежда неправилна – но, все пак, и неправилните средства могат да помогнат.” Тази втора група чувства, че като запазваш мълчание, все пак казваш нещо, че „нищо" не може да се каже. И тази втора група мистици притежават позиция! Определенията принадлежат на тях. Съществува и трета група, които нито са пазели мълчание, нито са давали определения. Те просто са отхвърлили целия проблем, за да може ти изобщо да не се занимаваш с него. Буда принадлежи към този трети тип. Ако го попиташ, дали съществува душа, дали съществува Бог, дали има живот след смъртта, той ще отрече всичко. Дори на прага на смъртта, когато някой го запитва: „Ще бъдеш ли и след смъртта?", той отрича. Казва: „Не! Няма да бъда. Ще изчезна от живота, също като изчезващ пламък. Не можеш да питаш къде е пламъка, когато той изгасне. Той просто спира." Затова Буда казва, че нирвана означава „спиране на пламъка", а не просто мокша (не просто освобождение). Буда казва: „Това е освобождение: да спреш напълно. Да бъдеш, означава да си някъде, по някакъв начин, в робство." Това е третият тип. Трите типа се карат помежду си, защото този, който говори, чувства, че онези, които запазват мълчание, не са достатъчно състрадателни, че трябва да кажат нещо на тези, които не могат да разберат мълчанието. А тези, които са давали определения, са дали толкова различни определения, че се карат за тях: няма как да не се карат. Всички определения са средства. Човек може да го определи по всякакъв начин. Махавира я определя по един начин, а Шанкара я определя по друг начин, защото всички определения са в равна степен неистинни или истинни. Няма никаква разлика. Как я определя човек, зависи от типа на неговата личност. Има толкова много определения... и тези определения са се превърнали в толкова много религиозни, в толкова много философски системи. До такава степен са объркали човешкия ум, че сега, тези, които са запазили мълчание, изглеждат по-състрадателни. Определенията са се превърнали в конфликти. Едното определение не допуска другото - в противен случай противоречи на себе си. Махавира се е опитал да каже, че всяко определение притежава в себе си някаква истина, но само някаква. В такъв случай във всяко определение има нещо невярно. Но за Махавира е било трудно да има много последователи, защото ако не го определиш ясно, обърканият ум става още по-объркан. Ако кажеш: „Всеки път е правилен", в такъв случай казваш: „Няма път", а този, който е открил път, се обърква. Не можеш да получиш никаква помощ от мене, ако кажа: „Всеки път е правилен: накъдето и да вървиш, вървиш към божественото... Върви нанякъде, прави нещо, във всичко има някаква истина." Това е истина, но, все пак, няма да помогне. Ако определиш по определен начин и превърнеш определението в абсолютно, всички останали определения стават неистинни. Тъй като Шанкара трябва да определи нещата точно, той може да каже: „Буда не е прав; той греши", но акс изглежда, че не е прав Буда, това ще създаде само объркване. Как може Буда да греши? Как може Христос да греши? Нима само Шанкара е прав? И тогава възникват конфликтите... Дори и третото отношение - будисткото отношение на отричане - не е помогнало. То не е помогнало, защото чрез отричането се губи самото търсене... а без търсене, не е необходимо да се отрича. Много малко хора са способни да разберат какво представлява тоталното спиране. Жаждата към живота е така дълбоко вкоренена, че ние дори се стремим към Бога, който е част от нашата жажда за живот: в действителност се стремим към повече живот. Дори да се стремим към мокша, не се стремим към тотална смърт. По някакъв начин искаме да сме тук. Буда е бил питан (и е питан в продължение на четиридесет години) само един въпрос: „Ако трябва да спрем напълно, тогава защо е цялото това усилие?" Изглежда безсмислено! Просто да спреш? Просто да не бъдеш? Защо е цялото усилие? И все пак хората около Буда чувствали, че той не е спрял. Всъщност, той бил още повече. Това било чувството! Буда станал нещо повече, но въпреки това продължавал да отрича и да отрича. Как можеш да определиш нещо, което не може да бъде определено? Но или трябва да запазиш мълчание, или ще трябва да го определиш. Що се отнася до мене, аз не спадам към нито една от тези групи. Затова не мога да бъда последователен. Всяка от тези групи може да бъде последователна, но аз не се интересувам изобщо от понятието за душата. Винаги се интересувам от задаващия въпросите, от този, който пита. Как може да му се помогне? Ако почувствам, че може да му се помогне чрез позитивна вяра, тогава я провъзгласявам; ако почувствам, че може да му се помогне чрез мълчание, тогава запазвам мълчание; ако почувствам, че може да му се помогне чрез определение, тогава давам определение. За мене, всичко е просто средство. В това няма нищо сериозно: то е само едно средство. Определението може да не е вярно. Всъщност, ако трябва да го направя смислено за тебе, то не може да е наистина вярно Ти не си познал какво представлява душата; не си познал какво представлява тази експлозия, която ние наричаме Брахман (божественото). Не познаваш значението; познаваш единствено думите. Думи, които не си преживял, са само безсмислени звуци. Можеш да създадеш звука „Бог", но ако не си познал Бога, това е само звук. „Сърце" е смислена дума, „крава" е смислена дума, защото самият ти си изпитал това, което означават. Но „Бог" за тебе е просто дума; „душа" е просто дума. Ако трябва да ти помогна, мога да ти помогна единствено с невярно определение, защото ти нямаш опит с Бога, нямаш опит с душата. И ако не мога да ги определя чрез нещо, което ти познаваш, те са безполезни за тебе. За човек, който никога не е познавал цветята, но познава диамантите, трябва да определя цветето чрез диаманта. Няма друг начин. Цветята нямат отношение към диамантите, но, все пак, чрез тях може да се покаже нещо. Мога да кажа: „Цветята са живи диаманти: живи диаманти!" Целия израз е неверен - диамантите нямат отношение - но ако кажа: „Цветята ся живи диаманти, растящи диаманти", създавам в тебе желание да имаш някакъв опит с тях. Определението тук цели, само да ти помогне да се насочиш към опита с тях. Всички определения са подобни на това. Ако не си познал диамантите, ако не познаваш нищо, което е позитивно за мене и чрез което да дам определение, тогава ще трябва да определям чрез отрицателното. Ако не притежаваш никакво положително чувство за нещо, тогава ще определям чрез отрицателното. Ще кажа: „Страданието, в което си, не е част от душата. Дукха (болката), която си ти, не е част от душата... ще трябва да дам отрицателно определение от гл.т. на нещо, което те осакатява, от което умираш... от гл.т. на нещо, което те обременява, което се е превърнало в ад за тебе. Ще трябва да определя отрицателно чрез изказването: „Тя няма да е това; тя ще е противоположното." Това зависи от мене. Зависи! Не притежавам абсолютни отговори, притежавам единствено средства - единствено психически отговори. И отговорът не зависи от мене; той зависи от тебе. Заради тебе трябва да дам определен отговор. Затова не мога да бъда гуру - никога! Буда може да стане такъв, но аз никога не мога. Тъй като вие сте така непоследователни, всеки индивид е различен, как мога да бъда последователен? Не мога. И не мога да създам секта, защото за тази цел последователността е твърде необходима. Ако искаш да създадеш секта, трябва да си последователен - безразсъдно последователен. Трябва да отречеш всички противоречия. Те съществуват, но ти трябва да ги отречеш. В противен случай не можеш да привлечеш последователи. Затова аз съм в по-малка степен гуру и в по-голяма степен приличам на психиатър (плюс нещо). За мене, ти си от значение. Ако можеш да го разбереш, тогава може да се каже нещо повече... Под „съзнание" имам предвид движение към тоталната жизненост. Ти никога не си тотално жив. Понякога си по-жив - това познаваш ти - а понякога си по-малко жив. И когато си по-жив, се чувстваш щастлив. Щастието не е нищо друго, освен една интерпретация на твоята по-голяма жизненост. Ако обичаш някого, тогава с него ставаш по-жизнен и тази по-голяма жизненост ти дава чувството за щастие. След това продължаваш да проектираш причините за твоето щастие върху някой друг... Когато си сред природата, си по-жив, когато се изкачиш на планината, ставаш по-жив, а когато живееш само сред машини си по-малко жив, заради връзката. С дърветата си по-жизнен, защото някога си бил дърво. Дълбоко по своята същност ние сме само едни ходещи дървета - с корени във въздуха, а не в земята. И когато се изправиш срещу океана, се чувстваш по-жизнен, защото в началото животът се е родил в океана. Всъщност, в нашите тела все още имаме същите елементи като на водата в океана - същото количество сол, като в океана. Когато си с жена - ако си от противоположния пол - започваш да се чувстваш по-жизнен, отколкото с мъж. С мъж се чувстваш по-малко жизнен, защото нищо не те изтегля навън. Затворен си; противоположната енергия те изтегля. Пламъкът трепти: можеш да си по-жизнен. И когато започнеш да се чувстваш по-жизнен, се чувстваш по-щастлив. Когато използваме думата „душа", имаме предвид „тотална жизненост": тотална жизненост не с някой друг, а със себе си; тотална жизненост без външна причина; Океанът не присъства, а ти се превръщаш в океана; небето го няма, но ти се превръщаш в цялото пространство; любимия го няма, а ти си просто любов, нищо друго. Това, което имам предвид, е че започваш да бъдеш жизнен независимо. Не съществува зависимост от нещо друго или някой друг: ти си освободен! И при това освобождение, вътрешно освобождение, твоето щастие не може да се загуби. То е тотална жизненост; то е тотално съзнание, то не може да бъде загубено! С тази тотална жизненост се случват много неща, които не могат да бъдат разбрани, докато не са се случили. Но само експериментално мога да ти дам това определение за душата като да бъдеш „тотално осъзнат... тотално жив... тотално щастлив... без да бъдеш ограничен от нищо." Ако започнеш да обичаш или ако можеш да си щастлив без причина, тогава си душа, не си тяло. Защо тогава? Под тяло разбирам частта от твоето тяло, която винаги съществува във връзка с външното съществуване. Започва да те обхваща тъга, когато за това има някаква причина или започваш да се чувстваш добре, когато има някаква причина за щастие, но никога не чувстваш себе си, без за това да има нещо. Това чувство - това състояния, когато няма нищо, но ти си (в своята тотална жизненост, в своето тотално съзнание) -е душата. Но това е експериментално определение. То само насочва; то не определя. То само показва. В него има много, но е само един пръст, който сочи луната. Никога не бъркай пръста с луната. Пръстът не е луната; той е само един показател. Забрави за пръста и погледни луната. Но всички определения са като това... Питаш, дали душата е индивидуална. Това е безсмислен въпрос, но е уместен заради самия тебе. Той е като въпрос, който би задал някой слепец. Слепецът се движи със своята тояжка. Не може да върви без нея: той търси и опипва с нея в тъмното. Ако му кажем, че очите му могат да бъдат оперирани и излекувани, така че да може да вижда, слепецът може да попита съвсем сериозно: „Добре, когато възвърна зрението си, ще мога ли все още да намирам пътя си с моята тояжка?" Ако ние кажем: „Няма да имаш нужда от тояжката", той няма да повярва. Ще каже: „Без моята тояжка не мога да съществувам, не мога да живея. Това, което казвате, не е приемливо. Не мога да го разбера. Без моята тояжка, аз не съм! Какво ще се превърне в моя тояжка? Първо ми кажете!" В действителност, индивидуалността е като тояжката на слепеца. Вървиш опипом в мрака с едно его, защото не притежаваш душа. Това его, това „Аз", просто опипва, защото ти нямаш очи. В момента, в който станеш тотално жив, егото изчезва. То беше част от твоята слепота, част от твоята без-жизненост или частична жизненост, част от твоето безсъзнание, част от твоето невежество. То просто изчезва. Не защото си индивидуален или не си индивидуален. И двете неща губят значението си. Индивидуалността е без значение, но въпросите продължават, защото източникът на питане остава същия. Когато Мулинкяпута пристигнал при Буда за първи път, той задал много въпроси. Буда казал: - Дали ме питаш, за да намериш решение на въпросите или питаш, само за да получиш отговори? Мулинкяпута казал: - Дошъл съм, за да те питам - а ти започна да ми задаваш въпроси. Нека помисля върху това. Трябва да го обмисля. Помислил и на втория ден казал: - Наистина, дошъл, за да им намеря решение. Буда му казал: - Задавал ли си същите въпроси на някой друг? Мулинкяпута казал: - Питах всеки един, непрекъснато, в продължение на тридесет години. Буда казал: - Като си питал в продължение на тридесет години, трябва да си събрал много отговори - много, много. И имаш ли някакво доказателство, че някой от тях е отговорът? Мулинкяпута казал: - Не! Тогава Буда казал: - Аз няма да ти дам отговори. За тридесет години питане са ти давани много отговори. Мога да добавя още, но това няма да ти помогне. Затова ще ти дам решението, а не отговора. Мулинкяпута казал: - О'кей, давай го. Но Буда казал: - Той не може да се даде от мене; той трябва да израсте в тебе . Затова остани в продължение на една година мълчаливо с мене. Не ти се разрешава и един въпрос! Бъди абсолютно безмълвен - бъди с мене - и след една година можеш да питаш. Тогава ще ти дам отговора. Сарипутра (главния ученик на Буда) седял наблизо, под едно дърво. Той започнал да се смее. Мулинкяпуга попитал: - Защо се смее Сарипутра? Какво смешно има? Сарипутра казал: - Питай сега, ако трябва да питаш. Недей да чакаш цяла година. Ние бяхме глупаци - това се случи и с мене! - защото след една година никога не питахме. Ако останеш тотално безмълвен в продължение на една година, след това пресъхва самият източник на въпросите. А този човек е лукав. Този човек е много лукав - казал Сарипутра. - След една година няма да ти даде никакви отговори. А Буда казал: - Аз ще изпълня обещанието си, Сарипутра. Спазих обещанието си и с тебе. Не е моя вината, че ти не попита. Изминала една година, през която Мулинкяпута останал безмълвен: безмълвно правейки медитация и ставайки все по-безмълвен вътрешно и външно. След това се превърнал в безмълвно езеро, без никакви трептения, вълни. Не забелязал, че изминала година. Денят, в който трябвало да пита, дошъл, но той забравил. Буда казал: - Трябва да има един човек, който се нарича Мулинкяпута. Къде е той? Трябва да зададе един въпрос. Годината мина, дойде денят, той трябва да дойде при мене. Там имало хиляда монаха и всеки се опитвал да открие кой е Мулинкяпуга. А Мулинкяпута също се опитвал да го открие! Буда го повикал и казал: - Защо се оглеждаш наоколо? Ти си този човек. А аз трябва да изпълня обещанието си. Така че, питай, а аз ще ти дам отговора. Мулинкяпуга казал: - Този, който питаше, умря. Затова се оглеждах наоколо, за да разбера, кой е този човек Мулинкяпута. И аз съм слушал неговото име, но той отдавна е изчезнал. Първичният източник трябва да се трансформира, иначе продължаваме да питаме. А има хора, които ще ви залеят с отговори. Ще се чувстваш добре, когато питаш, те се чувстват добре, когато отговарят, но това, което става е взаимна заблуда. Изтегляне 1.02 Mb. Сподели с приятели:
|