Медитацията Венцислав Евтимов
Изтегляне 291 Kb.
|
| ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Чудесно и вълнуващо ще бъде, ако по време на медитацията установим едно уверено участие между тази част от нашата психика и нашето обикновено самосъзнание, т. е. малкото ни всекидневно аз. Животът ще ни изглежда банален само ако не вярваме, че всеки ден е едно възраждащо човека приключение на всички нива. Тази част от медитацията ни кара да откриваме, също интуитивно, безценни страни, качества и възможности на нашето тяло и на неговата Космическа Интелигентност. Тези от читателите, които ще имат търпението и постоянството да приложат тази част от медитацията с редовни занимания, ще извлекат неподозирани от тях благоприятни резултати. Но трябва да се знае от всеки желаещ да практикува медитацията, че тя не е лесна работа и за да можем да я започнем, ще ни е нужна известна предварителна подготовка. В началото споменахме, че трябва да осигурим на тялото пълно обездвижване, което се постига, като заемем стабилно положение. В този смисъл ще е необходимо да се овладеят т. нар. в Хата Йога медитативни пози: турски седеж (Сукхасана) или съвършената поза (Сидхасана) - виж фиг. 1 и 2. Трябва да се научите да седите в някоя от тези пози отначало секунди, като постепенно увеличавате до минута и винаги с добре изправен гръбнак. Това се постига с постоянство и воля всеки ден! За начинаещите е добре да подложат възглавница или одеяло, за да повдигнат седалищните части, така че коленете да допрат до пода. Ако и това е трудно, седнете на стол, но запазете гърба добре изправен и раменете отпуснати. В която и поза да сте, отпуснете тялото, избягвайте всякакво напрежение и втвърденост на мускулите. Това се извършва по правилата на пълната релаксация, като не забравяте да отпуснете главата, включително и мозъка. Можете да отправите ума си към някоя от т. нар. чакри (психически центрове), например върху сърдечната чакра (Анахата), или тази в междувеждието (Ажна). Останете седнали в избраната медитативна поза с отпуснато тяло и мускули, с изправен и невтвърден гръбнак. Дишането да бъде регулирано и равномерно, което гарантира спокоен ум. С напредването ви, за да изберете коя от разгледаните от нас медитации ще упражнявате, ще зависи и от начина на използваната пранаяма (йогийско дишане), т. е. какво ще бъде дишането ви през време на тази медитация. Всичко това току-що описахме и вие ще трябва да подходите умело в избора си. Навлизайки постепенно в медитацията, ще е необходимо да осъзнаете смисъла на глагола „вглъбявам се", или навлизане мислено навътре в себе си, който е различен от смисъла на глагола „концентрирам се". Макар че в моята книга „Йога" употребявам последния глагол, и то повече поради факта, че е широко употребяван в западната йогийска литература. Но този глагол не ни удовлетворява, тъй като не отговаря напълно на очакваното умствено поведение на последователите на Йога. Един от недостатъците на този глагол е, че за много цивилизовани хора предполага едно понятие за насилствено внимание. Той внушава едно действие на ума, едно волево напрежение, тъй като за да отправим вниманието си към определено място от тялото и да го поддържаме неподвижно, ще трябва да се „насилим" умствено. Докато „вглъбявам се" (навлизам дълбоко навътре в себе си) изразява едно основно понятие, характерно за Йога и най-вече за асаните. В нашия обикновен активен живот ние действаме постоянно насилствено обърнати към външния свят. Ние обсипваме непрекъснато нашия ум със сетивни впечатления, произхождащи от този външен свят, и нашето действие се стреми да породи резултати: работа, командировки, екскурзии и пр. Обаче обратно е поведението, което йогите възпитават по време на практиката на Йога и специално на нейните пози. Положенията и движенията на тялото целят да предизвикат ефекти във вътрешния свят и към този вътрешен свят трябва да бъде насочено вниманието. „Вглъбявам се" означава да отклоним вниманието си във вътрешния свят по такъв начин, че да схванем всичко, което може да бъде в дадена определена част от тялото. Например ако искаме да „се вглъбим в палеца на дясната ръка", това означава да присъстваме мислено във вътрешността на палеца, за да доловим всички усещания, които се произвеждат и ще се променят според силата на самовглъбяването. При навлизане дълбоко навътре с ума изпитваме тежест, трептене, сърбене, топлина, за да не кажем какво още не. „Вглъбявам се" включва веднага това присъствие на външния свят, докато с традиционното „концентрирам се" върху палеца на дясната ръка всъщност се концентрирам върху образа на палеца такъв, какъвто го виждам отвън, а това не е целта, която гоним. Така че под „вглъбявам се" трябва да разбираме онова състояние, което включва поведение на възприемчивост относно вътрешните усещания, произхождащи от тази зона, докато „концентрирам се" включва почти едно активно насочване на ума в тази зона. „Концентрирам се" предполага известно усилие, докато „вглъбявам се" - никакво усилие! Една от главните цели на Хата Йога както по време на изпълнението на асаните, така и по време на упражняването на бандхите, мудрите и пранаяма, се състои в това да станем възможно най-„живи" за вътрешните усещания. Един от източниците на вътрешни напрежения на съвременните хора е точно тази тяхна неспособност да схващат това, което става в техния собствен организъм. „Вглъбявам се" води до съставянето на една точна и пълна „телесна схема", на която модерната психология отдава голямо значение за постигане на нашето психическо равновесие. Обаче дали тази „телесна схема" е нещо друго -казано на научен език - от схващания образ, който ние имаме за нашето тяло? „Вглъбявам се" води освен това до установяване на един възприемчив и лек начин на контакт с дълбоките слоеве на нашия организъм, това, което хармонизира неговите функции, вместо да ги разстройва. Ако някой отправя непрекъснато напрегнато внимание към ударите на сърцето си, точно под влияние на това безпокойство той рискува да предизвика в него временни функционални смущения, които с течение на времето ще се превърнат в органически. Толкова хора живеят по такъв начин в постоянен страх от инфаркт и стават съзнателно чувствителни за сърдечните удари. За да избегнем тази грешка умът да отразява своите страхове в органическия свят, трябва да мълчим и съвсем просто да се оставим погълнати от гласа на посланията на вътрешния свят под формата на усещания. Това е всичко. Този аспект на навлизане, проникване навътре в нас е основен. Той отива над създаването на една точна, пълна телесна схема, такава, каквато я желае западната психология. Тя бързо води до замлъкването на интелекта. След като се поставим на „вслушване" в собствения ни телесен свят, умът се освобождава по-лесно от куп свои побъркващи, мрачни, несвързани мисли и схващания. Скоро умът престава да бъде препятствие за разцъфтяването на един пълноценен, жизнен вътрешен живот. Когато дълбоко проникващият ум, пропит от своето превъзходство, е склонен да мълчи, ражда един вътрешен живот, богат отначало на усещания, а после на чувства. Скоро последователят ще изпита отново онази красота и свежест на чувствата, които изпитва детето. Разширеният ум произвежда една суха емоционалност, която е прелюдия към едно психическо безплодие. Чувствата и емоциите са и ще бъдат винаги двигатели на нашите действия. Последователят на Йога постига съзнателно пробуждане на емоциите и положителните чувства, които той желае. Да контролираме своите емоции, да ги събуждаме непринудено, е от важно значение за нашето психическо здраве и щастие. Да контролираме не означава в никакъв случай да обуздаваме, да потискаме, а да избираме емоциите, с които приемаме да живеем. По този начин йога-последователят успява съзнателно да изпитва чувство на оптимизъм и истинска радост, вместо да бъде роб на всички свои безпокойства и тревоги. Тази част от Йога, без да бъде нейната същност, представлява един етап, в който вглъбяването служи за трамплин, който позволява да се мобилизират активните сили на нашата психика, да се развие интуицията, което е само вслушването и усещането на посланията, произхождащи от тайния източник на нашата психика и нашето същество. Ето защо вместо „концентрирай се", което поставя преди всичко ума на първо място, за препоръчване е „вглъбявай се", което включва едно вслушване в нас, едно възприемчиво разположение на събитията в нашия вътрешен - отначало физически, а впоследствие - психически свят. Тук именно се настанява логиката на Йога. Изтегляне 291 Kb. Сподели с приятели:
|