Медитацията Венцислав Евтимов
Изтегляне 291 Kb.
|
| ТЕЖКО БОЛНАТА И СЛЪНЦЕТО
Като преподавател в Националния технически университет в град Тунис (Република Тунис) основах няколко месеца след пристигането си през 1980 г. секция по Йога, която отначало бе предназначена за студентите и преподавателите от университета. Впоследствие обаче, след като славата й се разнесе сред жителите на тунизийската столица, граждани с различни професии започнаха да посещават редовните ни йога-сеанси (най-малко два пъти седмично). Повечето от участниците бяха жени - нещо съвсем необикновено за арабския свят. Но както се убедих след това, Тунис бе характерен с женската еманципация и страната се славеше с името си - „Швейцария на Магреба". („Магреб" означава страните от Северна Африка, предимно Алжир, Тунис и Мароко). В секцията имаше една дама, която бе завършила висшето си образование във Франция и преподаваше физика в съседния университет по природни науки. Оплака ми се, че има някакви слаби болки в лявата гърда. Казах й да се прегледа, но тя не искаше да контактува с лекари. Тогава препоръчах на дамата задължително вегетариански режим на хранене, асани, пранаяма, концентрация, медитация, релаксация пр. и пр., и най-вече хигиенни процедури. Тя се „запали" и участваше редовно два пъти седмично с всички останали, а се задължи и да практикува Йога редовно всеки ден. Не закъсняха и положителните резултати. След месец ми се похвали, че се чувства жизнена и болката й изчезнала. Посъветвах я да продължава упорито както досега и да си води всеки ден бележки върху прилаганото, упражняваното и постигнатото. Тя беше явно въодушевена от успехите си и в продължение на повече от 6 месеца посещаваше тренировките най-редовно. След лятната ваканция започнахме новия семестър в университета, а след една седмица подновихме редовните си йога-занимания. Бях забравил за преподавателката и се сетих едва след няколко месеца да питам за нея, тъй като не я виждах сред участниците в секцията. Но никой нищо не можа да ми каже. Така измина първият семестър и когато тя не се появи и след първите седмици на втория, отново се позаинтересувах за нея чрез един неин колега. Той ми отговори, че тя отсъства и от университета, понеже здравословното й състояние се влошило и трябвало да бъде спешно оперирана от рак на гърдата. Посетих дома на госпожата, за да се информирам лично. Намерих само съпруга й, тъй като тя била откарана в болницата. Той ми разказа истината: жена му се чувствала отлично, докато практикувала Йога, и нямала никакви оплаквания до момента на поредния контролен преглед от лекуващия доктор. Още преди прегледа тя му разказала, че се чувства прекрасно, че няма болки и всичко това благодарение на редовните йога-упражнения, вегетарианството и т. н. През това време лекарят останал мълчалив, а накрая само мрачно промълвил: „А сега дай да видим истината!". След извършването на прегледа медикът направил следното фатално за жената заключение: „Макар че имаш добро самочувствие и жизненост, за да предотвратиш грозящата те опасност, трябва да се оперираш в най-близко бъдеще, а не да си губиш времето с глупости!" Оттук нататък започнал психически срив и неописуем страх от смъртта и тя... се отказала от всекидневните си занимания с Йога. Така гибелно изминали месеците, през които бях забелязал отсъствието й от залата, и после следващите, през които беше заличено с един замах всичко положително, постигнато до този момент от нея по отношение на болестта. Накрая положението наистина се влошило и тя, принудена да се яви отново на медицински преглед, по съвета на лекаря се съгласила със спешна операция. След нея била подложена на класическите лечения, което се използват в подобни случаи: облъчване, химиотерапия и дори, виждайки разпространяването на рака (т. нар. метастази) след хирургическата намеса, лекарят бързо й отстранил надбъбречната жлеза. Въпреки това не можеха да спрат разпространението на злото. Госпожата бе загубила освен косите си и доста от теглото. Ето какво се случило една сутрин. Със слаб, почти глух глас жената казала на своя съпруг: „Искам да видя отново Слънцето... за последен път..." (на тренировките често препоръчвах на моите последователи да медитират при изгрев или при залез слънце). С насълзени очи мъжът й я взел на ръце - струвало му се, че тя е лека като перце, пренесъл я в единствената стая, откъдето тя би могла да види Слънцето, и я поставил внимателно върху фотьойла. И както някога по време на медитацията, практикувана от нея, сега тя съзерцавала слънцето с отворени очи. После след един дълъг момент жената като че ли се потопила в духовното слънце, издала една въздишка, последната, и изгаснала... с отворени очи, изпълнени със слънце... Изтегляне 291 Kb. Сподели с приятели:
|