Медитацията Венцислав Евтимов
Но защо да задържаме дишането си?
Изтегляне 291 Kb.
|
| Но защо да задържаме дишането си?
Защо е необходимо да задържам дишането по време на спирането на мисълта ми върху Висшата интелигентност? Защото има една твърде привилегирована връзка между дишането и Интелигентността на тялото. През деня и нощта аз дишам, без да мисля за това, и Интелигентността на тялото регулира постоянно моето дишане, най-жизнената функция, каквото е то, в зависимост от непосредствените ми нужди. Частта от Интелигентността на тялото, натоварена с първостепенната стратегическа задача - да регулира дишането ми, е в пряка зависимост от големите важни функции на организма и ето защо то се намира, така да се каже, в централното командно табло. Когато пожелая да контролирам съзнателно моето дишане, което мога да правя във всеки момент чрез пранаяма (йогийското съзнателно дишане), моето собствено съзнание се намества в командния пост, замествайки Интелигентността на тялото. В състояние на „апне" (блокирано дишане) аз съм в пряк контакт с Интелигентността на тялото и това е всъщност прекрасният привилегирован момент, за да й изпратя вълната на моята дълбока признателност. В случай на неприятност, през контрола над дишането, бих могъл да насърча тази същата Интелигентност на тялото да изпълни някакво сръчно действие. Би трябвало повече да се разпростра върху физиологическите последствия от задържането на дишането, но не бих искал да повторя това, което съм писал най-подробно в раздела „Пранаяма", стр. 22, на моята книга „Йога", изд. 1992 г. Съветвам ви да прочетете или препрочетете тези страници, ако имате такава възможност. Когато задържането отново ще престане да бъде приятно, ще изпразня бавно дробовете, след което ще направя 9 дишания и после отново ще задържа дишането, т. е. ще повторя процеса. Защо 5, после 7, после 9 дишания? Защото по този начин аз съгласувам едно време на допълнителна почивка между задържанията, това, което ми позволява да възстановя добре едно ново задържане на дишането. Докато задържам дишането си, ако чувствам, че сърцето ми бие бавно, правилно и силно - това е отлично! За останалото прочетете препоръките ми от книгата „Йога", стр. 86 и сл. стр., и няма да имате никакъв проблем. Едно важно откритие на йогите е значението на неподвижността като източник на мощ и сила. За нас, цивилизованите хора, неподвижността е отричане на всякакво действие, на всякаква активност и динамизъм. Разсъждавайки върху този въпрос, ние наблюдаваме, че системно Йога въвежда неподвижността във всяка област: - неподвижност на тялото - в асаните - спиране, неподвижност на дъха (дишането) в пранаяма - задържане на спермата - в тантрическото сливане - търсене на неподвижност на ума в медитация. Как да разберем и допуснем, че може да получим повече чрез неподвижността, отколкото чрез действието? Един прост пример ще ни осветли. Ето една мързелива река, която тече спокойно в някаква долина. При това положение тя не може изобщо да задейства водната турбина в електрическата централа, за да се произведе и достави ток. Но ако построим язовир, с който да спрем изтичането на реката, водата се акумулира (натрупва) и веднага щом задържането е пълно, ще може да задвижи инсталирана турбина в ниската част на язовира. Така че със същото количество вода реката ще произведе достатъчно електричество, за да освети цял един град. Това, разбира се, е само едно сравнение, но то е достатъчно красноречиво, за да разберем значението на неподвижността в Йога и във всички по-горе посочени области. И тъй като в случая е от значение задържането на дишането в пранаяма по време на медитацията, ще му отделим малко време. За да преценим по-добре значимостта на задържането на дишането, трябва да си припомним няколко важни понятия относно дишането. По начало дишането е практически постоянно управлявано и регулирано от Интелигентността на тялото и ние нямаме грижата за това. В противен случай ще ни бъде доста трудно, тъй като не бихме могли дори да спим, понеже ще е необходимо непрекъснато да се занимаваме с регулиране на нашето дишане. Но ако ние нямаме задължението да се нагърбваме с тази задача, то във всеки момент можем да поемем управлението на операциите и да контролираме волево нашето дишане, докато го спрем, ако това е нашето желание. Нека си припомним, че на мястото, където черепът и гръбначният стълб се срещат във врата, гръбначният мозък се удебелява в тази точка и образува една подута част, наречена „продълговат мозък" - отлично стратегическо място, където едно просто убождане с карфица ще е достатъчно да ни убие. Когато палачът екзекутира осъдения чрез обесване, след като му е поставил въжето на шията, той отваря капака над трапа и осъденият пада рязко в празното пространство. Падането счупва вратните прешлени, които смачкват продълговатия мозък и това моментално го убива. Всички жизнени команди са събрани в този център и предимно дихателните центрове, тъй като имаме два такива: единият контролира постоянно процента кислород в кръвта, а другият - процента на СО2. Ако липсва кислород, центърът ще ни накара да дишаме по-дълбоко и по-бързо, същото се получава, ако имаме много СО2 в кръвта. При случаен излишък на кислород той спира по свое желание дишането и ще включи отново дихателните движения, докато процесът се нормализира, т. е. тялото изконсумира излишния кислород. Това става при една хипервентилация на дробовете, например при Бастрика (Духало) или Капалабати (вж. стр. 67 и 71 от моята книга „Йога", 1992 г.). Ако веднага след като дробовете са хипервентилирани, дишането се блокира (впрочем това се препоръчва да се прави!), като забелязваме, че задържането на дишането става по-лесно и за продължително време. В действителност тялото очаква процента на СО2 в кръвта да се покачи, преди да поискаме отново въздух. Продълговатият мозък е във връзка с много други важни командни центрове в тялото (вж. стр. 40 на списание „Йога", кн, 3,1993 г.). Изтегляне 291 Kb. Сподели с приятели:
|