Международен петролен пазар Слайд1: География на петрола и непазарните ценообразуващи фактори
Слайд 11: Създаването на Международната енергийна агенция (МАЕ) и либерализацията на международния петролен пазар
Изтегляне 61.53 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Слайд 12: Либерализацията на световния петролен пазар от края на 70-те години на ХХ век
| Слайд 11: Създаването на Международната енергийна агенция (МАЕ) и либерализацията на международния петролен пазар
В резултат на петролните кризи държавите – потребители на петрол, част от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), създават механизми за справяне с критични ситуации и обединяват усилията си в Международна енергийна агенция (МАЕ). По време на нейното основаване, организацията е била замислена да се справи с глобалния недостиг на петролни запаси и да служи като източник на информация за статистическите данни за световния петролен пазар и други енергийни сектори, включително глобалното енергоснабдяване. Международната агенция по енергетика действа като консултативен орган по енергийната политика на страните-членки и дори си сътрудничи с държави, които не са членки, особено Китай, Индия и Русия. От самото начало целите на организацията са разширени, за да се съсредоточат върху трите принципа на правилната енергийна политика: енергийна безопасност, икономическо развитие и опазване на околната среда. В опазването на околната среда, организацията се фокусира върху климатичните ефекти от използването на различни енергийни източници. МАЕ играе централна роля в насърчаването на използването на алтернативни енергийни източници (включително възобновяема енергия), рационалните енергийни политики и международното сътрудничество в технологичното развитие в областта на производството на енергия. Държавите-членки на МАЕ трябва да поддържат петролни запаси, равностойни на най-малко една четвърт от общия внос на петрол в страната през предходната година. Слайд 12: Либерализацията на световния петролен пазар от края на 70-те години на ХХ век Усилията на държавите – износители на петрол, да национализират вътрешното производство не само лишават големите западни петролни корпорации от концесии и следователно от достъп до резерви, но и нарушават вертикалната интеграция в индустрията. В резултат на това новосъздадените национални петролни компании (НПК) са лишени от възможността за рафиниране и правото на представителство в страните вносители. Този процес довежда до драматични резултати, като повишава значително конвертируемостта на суровия петрол, и по този начин подпомага създаването на световен виртуален запас от петрол, което довежда до по-прозрачно и предсказуемо ценообразуване. На практика така е поставено началото на мащабна либерализация на световния пазар на петрол. Стремежът към либерализация е подкрепен от няколко държави производители (между които, важно е да се отбележи, и Саудитска Арабия) в надеждата им да постигнат по-голям контрол върху държавните бюджети, пряко зависещи и от най-малките изменения във вариращите цени на петрола. Пазарните сили по това време вече са заели мястото на държавната политика като основен движещ фактор, а стремежът към либерализация доведе до създаването на спот пазари на петрол в Ню Йорк и Лондон, както и на петролни фючърси (петрол на хартия). Това довежда до изграждането на един нов петролен свят, който вече не зависи от дългосрочни двустранни договори. От друга страна, либерализацията на петрола в световен мащаб довежда до генерирането на полезни резултати, които улесняват осигуряването на нови доставки и увеличават ценовата конкуренция. Изтегляне 61.53 Kb. Сподели с приятели:
|