Международен петролен пазар Слайд1: География на петрола и непазарните ценообразуващи фактори
Изтегляне 61.53 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Слайд 8: Спорове за производството на петрол между страните членки на ОПЕК
| Слайд 7: Кошница на ОПЕК
Терминът нефтена кошница на ОПЕК (OPEC oil basket) е въведен официално на 1 януари 1987 година. Той представлява средноаритметична стойност на цените на седем сорта нефт, предлагани на международните пазари - Сахара бленд (Алжир), Минас (Индонезия), Бони лайт (Нигерия), Арабиан лайт (Саудитска Арабия), Фатех (Дубай, ОАЕ), Тихуана (Венецуела) и Истмус (Мексико). Представлява съвкупността от основните сортове нефт (всеки водещ сорт в продажбите от съответната държава), добивани от участниците в Организацията на страните износителки на петрол. Ежедневно се изчислява като средна цена от цените на спот-пазара на тези сортове. Използва се като най-важния ориентир за движението на цените на нефта от тези държави, както и като показател за динамиката на нефтените пазари в света. ОПЕК се стреми да поддържа тази средна цена между договорени от страните-членки долна и горна граници – главно чрез увеличаване и намаляване на производството. Това прави тази величина важна за анализа на нефтените пазари на ОПЕК и в света. Кошницата, включваща леки и тежки сортове нефт, е считана за по-важна, отколкото сортовете Brent и West Texas Intermediate. Абсолютният ценови рекорд за петрола на организацията е 41.8 долара за барел, регистриран на 20 ноември 1980 година.3 Слайд 8: Спорове за производството на петрол между страните членки на ОПЕК Икономическите нужди на държавите-членки на ОПЕК често се отразяват на вътрешните политики при производствените квоти на ОПЕК. Различни членки настояват за намаляване на производствените квоти за да се увеличи цената на петрола и по този начин и собствените им приходи.4 Тези изисквания влизат в конфликт с дългосрочната стратегия на Саудитска Арабия да бъде партньор на икономическите сили в света, като им осигурява постоянни доставки на петрол.5 Основата на тази политика отчасти е загрижеността на Саудитска Арабия, че скъпия петрол или несигурните доставки ще принуди развитите страни да развиват алтернативни горива. Бившият саудитски министър на петрола шейх Ямани заявява през 1973 г.: „Каменната ера не е свършила, защото сме останали без камъни“.6 Един такъв спор за производството настъпва на 10 септември 2008 г., когато саудитските представители излизат от сесия на ОПЕК, в която организацията гласува за намаляване на производството. Въпреки че делегатите на Саудитска Арабия официално одобряват новите квоти, анонимно те заявяват, че няма да ги спазват. „Ню Йорк Таймс“ цитира анонимен делегат на ОПЕК, който казва: „Саудитска Арабия ще отговори на търсенето на пазара. Ще видим какво иска пазара и няма да оставим клиент без петрол. Политиката не се е променила.“7 Изтегляне 61.53 Kb. Сподели с приятели:
|