Международен петролен пазар Слайд1: География на петрола и непазарните ценообразуващи фактори
Слайд 13: Либерализацията на петролните пазари и свръхпроизводството от 80-те години на ХХ век
Изтегляне 61.53 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Слайд 14: Войните в Близкия Изток и цените на петрола
| Слайд 13: Либерализацията на петролните пазари и свръхпроизводството от 80-те години на ХХ век
Свръхпроизводството на нефт през 1980-те години е следствие от сериозното намаляване на търсенето на суров петрол, предизвикано от рязкото повишаване на цените му в резултат на кризата от 1973 г. Към 1980 г. цената на нефта на световния пазар достига своя пик, 35 щ.д. за барел (с отчитане на инфлацията – 93 щ.д. по цени от началото на 21 век). Към 1986 г. тя спада до 10 щ.д. за барел и даже по-ниско.8 Свръхпроизводството, изразяващо се в спад на цените, започва в началото на 1980-те години в резултат на понижаването на икономическата активност в западните страни и разпространяването на енергоспестяващи технологии, чието търсене е генерирано от високите цени на енергоносителите9. Само от 1979 до 1981 г. потреблението на петрол в САЩ, Европа и Япония намалява с 13%. След 1980 г. продължаващият спад на потреблението и свръхпроизводството на петрол довежда до шестгодищен спад на цените, които през 1986 г. са спаднали с 46%.10 Слайд 14: Войните в Близкия Изток и цените на петрола Скокът на цените на петрола през 1990 г. възниква в отговор на иракското нахлуване в Кувейт на 2 август. Продължил само 9 месеца, ценовия шок е по-екстремен и с по-кратка продължителност от предишните (петролната криза от 1973 г. и енергийната криза от 1979 – 1980 г.), но за покачването на цените се смята, че е важен фактор в рецесията от началото на 1990-те години. Средните месечни цени на петрола се повишават от 17 щатски долара за барел през юли до 36 щ.д. за барел през август.11 Но разделението на страните от ОПЕК, причинено от Ирано-иракската война и иракското нахлуване в Кувейт отбелязва най-ниската точка на сплотеност в организацията. С успеха на водената от САЩ коалиция срещу иракските сили, опасенията относно доставките в дългосрочен план утихват, а цените започват да спадат драстично. След като цените на петрола спадат до около 15 долара за барел в края на 1990 г., съгласуваната дипломация постига координирано разпределяне на производството на петрол през 1998 г. През 2000 г. венецуелският президент Уго Чавес е домакин на първата среща на ръководителите на страните на ОПЕК от 25 години. През следващите години обаче, атаките от 11 септември срещу Съединените щати, войната в Афганистан, инвазията в Ирак през 2003 г. и последвалата окупация на страната предизвикват скок в цените на петрола до нива, далеч по-високи от тези, които са посочени от ОПЕК като цел. Индонезия се оттегля от организацията, за да защити петролните си интереси. От средата на 1980-те до септември 2003 г. коригираните спрямо инфлацията цени на барел суров петрол на NYMEX като цяло са под 25 щатски долара. През 2003 г. цената се повишава над 30$, достига 60$ на 11 август 2005 г., а през юли 2008 г. достига до 147,30$.12 Коментаторите приписват увеличението на цените на много фактори, включително падането на стойността на щатския долар, доклади на Министерството на енергетиката на САЩ и други, показващи спад в петролните резерви, притеснения относно петролния пик, напрежението в Близкия изток, както и спекулации с цените на петрола.13 За известно време, различни геополитически събития и природни бедствия, косвено свързани с петрола, в краткосрочен план през първото десетилетие на XXI век оказват силно въздействие върху цените му на световния пазар – като севернокорейските ракетни изпитания от 2006 г., конфликта между Израел и Ливан, притесненията за иранските ядрени планове, урагана Катрина и различни други фактори. Изтегляне 61.53 Kb. Сподели с приятели:
|