Общи положения - Технически дисциплини

Състезателен ред и опити

6. С изключение на Скока на височина и Овчарския скок, никой атлет не трябва да има повече от един опит, записан за всеки отделен кръг от опити в състезанието. При всички Технически дисциплини, с изключение на Скока на височина и Овчарския скок, когато със­те­за­тел­и­те са пове­че от осем, на всеки от тях се раз­ре­ша­ва да направи по три опита, след което осем­те ат­лети с най-добри постижения имат право на три допъл­н­и­телни опита.

7. Опитите се записват както следва:

8. Съдията не трябва да вдига бял флаг, за да покаже, че опит е успешен, докато опитът не е завършен.

9. Предварителен кръг в Техническите дисциплини­ се провеж­да, когато броят на със­те­за­тел­и­те е твър­де голям, за да позволи по един зад­о­в­о­л­и­те­лен начин състезанието да се проведе в един кръг (фина­л). Когато се орган­и­з­и­ра предварителен кръг всички атлети трябва да учас­т­ват в него, за да се клас­и­рат през този кръг. Рез­у­л­тат­и­те, постигнати в предварителния кръг, не се сч­и­тат като част от финала.

10. Обикновено със­те­за­тел­и­те трябва да се раз­делят в две или пове­че групи, на случаен принцип, но когато е възможно така, че представителите на една държава или отбор да бъдат поставени в различни групи. Ако няма възможност състезанието в групите да протича ед­н­о­в­ре­менно и при ед­накви условия, то всяка следваща група трябва да зап­о­ч­ва пробните опити вед­на­га след за­вър­ш­ва­не на пред­ходна­та група.

11. В със­те­зания, които протичат пове­че от 3 дни, се преп­о­ръч­ва да се осигури един почивен ден между квал­и­ф­и­каци­ите и финал­и­те на дисциплините от Вертикалните скокове.

12. Условията за квалификациите, квалификационните нормативи и броят на атлетите на финала се определят от назначените Технически делегати. В случай, че не е назначен Технически делегат, тези условия трябва да се определят от Организационния комитет. За състезания, провеждани в съответствие с Правило 1.1(а), (b), (с) и (f), във финалното състезание трябва да участват не по-малко от 12 състезатели.

13. На квал­и­ф­и­кационни със­те­зания, с изключен­ие на Скок на височина и Овчарски скок, всеки със­те­за­тел има право на три опита. Ако със­те­за­тел покрие квал­и­ф­и­кац­и­он­на­та норма, той не може да продъл­жи да учас­т­ва в квал­и­ф­и­кационното състезание.

14. В квал­и­ф­и­кационни със­те­зания на Скок на височина и на Овчарски скок със­те­за­тел­и­те, нео­т­пад­нали за три послед­о­ва­телни неу­с­пешни опита, продъл­жа­ват със­те­зан­ието в съответствие с Прав­и­ло 181.2 до края на последния опит на височина­та, опре­де­ле­на като квал­и­ф­и­кац­и­он­на норма, освен ако броят на състезатели за финала не е вече достигнат, както е посочено в Правило 180.12.

15. Ако няма ат­лети покрили квал­и­ф­и­кационния норматив, или ако ат­лет­и­те покрили този норматив са по-малко от необходимия брой, група­та на финал­и­с­т­и­те трябва да бъ­де допълнена до нео­б­х­о­д­и­мия брой, като се включат със­те­за­тели според техните постижения в квал­и­ф­и­кационното със­те­зан­ие. В случай, че в общото подреждане от състезанието, на последното място даващо право на участие във финала, има двама или повече състезатели с равни най-добри постижения, то Правило 180.22 или 181.8 (ако е необходимо), трябва да бъдат приложени. Ако и по този начин бъде определено, че е има равенство, обвързаните с него атлети трябва да бъдат класирани за финала.

16. Когато се провеж­дат квал­и­ф­и­кационни със­те­зания на Скок височина или на Овчарски скок, в две групи едно­в­ре­менно, се преп­о­ръч­ва лет­ва­та да се повдига на ед­нак­ва височина ед­н­о­в­ре­менно и в две­те групи. Преп­о­ръч­ва се също, съставът на две­те групи да бъ­де приблизително равностоен.

Поп­реч­ва­не

За­къс­нение

Брой на атлетите останали в състезанието	Многобои
	Скок височина	Овчарски скок	Хоризонтални скокове и Хвърляния
Над 3-ма	1 min	1 min	1 min
2 или 3	1.5 min	2 min	1 min
1 или последователни опити	2 min	3 min	2 min

Промяна на мястото или часа на със­те­зан­ието

Резултати

Равенства

Общи положения - Вертикални скокове

Опити

Същ­н­о­ст­та на това Правило е, че със­те­за­телят може да откаже втория или третия си опит на определена височина (след един или два неуспешни опита) и да продължи да ска­ча на след­ва­ща­ височина.

Ако участник се откаже от опит на определена височина, то той не може да прави последващи опити на същата височина, с изключение на случаите при надскачане за първо място.

В случай, че при Скок на височина или Овчарски скок, атлет не присъства в сектора, когато всички останали състезатели в дисциплината са приключили състезанието, то след като изтече времето за изпълнение на следващия опит, Реферът трябва да определи, че този атлет е напуснал състезанието.

3. Когато всички други със­те­за­тели са отпад­нали, ед­и­н­с­т­веният оста­нал атлет може да продължи състезан­ието, докато загуби правото да се със­те­за­ва по-на­та­тък.

4. До момента, докато не оста­не само един със­те­за­тел, който е спе­челил със­те­зан­ието:

(a) лет­ва­та не трябва да се повдига с по-малко от 2 cm при Скока на височина и 5 cm при Овчарския скок, след за­вър­ш­ва­не на всеки кръг от опити;

(b) вел­и­ч­и­на­та на повдига­не на лет­ва­та не трябва да се увеличава.

Правило 181.4(а) и (b) не се прилага в случаите, когато атлетите, които все още се състезават, се договорят да повдигнат летвата директно на височината на световния рекорд.

След като даден атлет е спечелил състезанието, той може да променя величината, с която ще се повдига летвата, след консултация със съответния съдия или Рефер.

В със­те­зание по многобой, провеж­дано в съответствие с Правило 1.1(а), (b), (с) и (f), всяко повдигане на лет­ва­та трябва да бъде неизменно с 3 cm при Скока на височина и 10 cm при Овчарския скок.

Измервания

6. Всяка нова височина трябва да се измер­ва преди със­те­за­тел­и­те да са зап­о­ч­нали опитите си на тази височина. При всички случаи на опити за поставяне на рекорд, съдиите трябва също така, да провер­я­ват точността на измер­ва­нето, преди всеки след­ващ опит на тази височина, ако лет­ва­та е била докосвана след последното измер­ва­не.

Напречна летва

Нап­реч­на­та лет­ва се състои от три части: кръг­ла лет­ва и два нак­рай­н­и­ка, всеки от които е широк

Накрайниците трябва да са твърди и гладки, и да имат кръгло или полукръгло сечение, с една ясно определена плоска повърхност, с която летвата да се поставя върху поставките. Тази плоска повърхност не може да бъде по-високо от вертикалния център на напречното сечение на летвата. Накрайниците не трябва да са от или покрити с каучук, или какъвто и да е друг материал, който да увеличава сцеплението между тях и поставките.

Нап­реч­на­та лет­ва не трябва да има наклон. След като е поста­ве­на правилно на стойките, провисва­нето ѝ в средата трябва да е максимум 20 mm при Скока на височина и 30 mm при Овчарския скок.

Проверка на еластичността: За­кач­ва се 3-килограм­о­ва те­жест в сре­да­та на нап­реч­на­та лет­ва, когато е поста­ве­на на мястото ѝ. Провисва­нето трябва да е максимум 70 mm при летва за Скок на височина и 0.11 m при летва за Овчарски скок.

Класиране

(a) На по-предно място се класира със­те­за­телят с най-ма­лък брой опити, на най-високата, последно преодоляна височина.

(b) Ако ра­венството между атлетите се запазва и след прилагането на Правило 181.8(a), на по-предно място се клас­и­ра със­те­за­телят с най-ма­лък брой неуспешни опити по вре­ме на цялото състезание, включително и послед­на­та прео­д­о­л­я­на височина.

(c) Ако след прилагането на Правило 181.8(b) ра­венството все още остава, състезателите, за които това се отнася, трябва да бъдат класирани на едно и също място, освен в случаите, при които спорът е за първата позиция.

(d) Когато се отнася за първото място, надскачането между тези атлети трябва да се проведе съгласно Правило 181.9, освен ако предварително, в Наредбата за съответното състезание или по време на самото състезание, но преди началото на дисциплината, бъде взето противоположно решение от Техническия делегат или от Рефера, ако няма назначен Технически делегат. Ако не бъде проведено надскачане, включително и където свързаните с него състезатели, решат в който и да е момент да не скачат повече, равенството за първото място остава.

ЗАБЕЛЕЖКА: Това Правило (d) не се прилага в многобоя.

Надскачане

(b) Всеки състезател трябва да има само по един опит на всяка височина.

(c) Надскачането трябва да започне на следващата височина определена в съответствие с Правило 181.1, след височината, която последно са преодолели атлетите.

(d) При положение, че спорът не бъде разрешен, летвата трябва да бъде повдигната, ако повече от един състезател е направил успешен опит или свалена, ако всички са извършили фал, с 2 cm при Скока на височина и 5 cm при Овчарския скок.

(e) Ако състезател не изпълни опит на дадена височина, той автоматично губи всякакво право да продължи спора за по-предното място. При това положение, ако в състезанието е останал само един атлет, то той се обявява за победител, независимо дали е правил опити на тази височина.

Скок на височина – пример

Височини, обявени от Старшия съдия в началото на състезанието: 1.75 m, 1.80 m, 1.84 m, 1.88 m, 1.91 m, 1.94 m, 1.97 m, 1.99 m…

Участници А, B, C и D са преодолели височина от 1.88 m.

Правила 181.8 и 181.9 влизат в сила. Съдиите събират общото количество на неуспешните опити до последната преодоляна височина включително, в случая 1.88 m.

Участникът "D" има по-голям брой неуспешни опити, в сравнение с участници "А", "B" и "C", поради което се класира на четвърто място. Атлетите "А", "B" и "C" все още имат еднакъв резултат и тъй като става дума за първо място, те трябва да започнат надскачане на височина 1.91 m, която се явява следващата след последната преодоляна от тях височина.

Тъй като всички атлети правят неуспешен опит, надскачането продължава, като летвата се сваля на 1.89 m. Тъй като само атлет "C" не успява да преодолее тази височина, то той се класира трети, а участници "А" и "B" трябва да извършат трето надскачане на височина 1.91 m. Тази височина се преодолява успешно само от състезател "B", поради което той се обявява за победител.

Външни сили

10. Когато е очевидно, че летвата е съборена от сила, която не е свързана със състезателя (например: порив на вятъра):

(а) ако това е станало след като състезателят е преодолял летвата, без да я е докосвал, опитът се счита за успешен, или

(b) ако това е станало в условията на други обстоятелства, на състезателя се дава правото да изпълни нов опит.

Скок на височина

1. Със­те­за­телят трябва да отскочи с един крак.

2. Със­те­за­телят е нап­равил неуспешен опит, ако:

(a) след скока лет­ва­та не оста­не върху постав­к­и­те, заради въздействие от състезателя по време на скока; или

(b) докосне земята, включително площта за призем­я­ва­не, зад вертикалната проекция, очертана по близка­та стра­на на летвата, между или извън стойките, с която и да е част от тялото си, преди преодо­ля­ва­не на височина­та на лет­ва­та. Ако при извър­ш­ва­не на скока със­те­за­телят докосне площта за призем­я­ва­не с крак и по мнен­ие на Старшия съдия не се е облаг­о­де­тел­с­т­вал от това, скокът се счита за успешен.

Забележка: За да се улесни прилагането на това Правило, е необходимо да бъде очертана бяла линия с ширина 50 mm (обикновено това се прави със самозалепваща се лента или друг подобен материал) между точките, отстоящи на 3 m от всяка стойка, като близкият край на линията се прокарва по дължината на вертикалната проекция на близкия край на летвата.

Сектор за зас­и­л­ва­не и площ за отска­ча­не

4. Мак­с­и­малният наклон на сек­т­о­ра за зас­и­л­ва­не в последните 15 m и площта за отска­ча­не не трябва да над­в­и­ша­ва 1:250 (0.4%) по посока, на който и да е радиус от полуокръжността с център средата на летвата и минимален радиус определен в Правило 182.3. Мястото за приземяване трябва да бъде поставено така, че атлетите да се засилват нагоре по наклона.

5. Площта за отска­ча­не трябва да бъ­де хоризонтал­на или всеки наклон трябва да е съобразен с изискванията на Правило 182.4 и Ръководството на IAAF за лекоатлетически съоръжения.

Съоръжения

6. Могат да се използват стойки от всяка­къв вид, при условие че са от твърд ма­тер­иал.

Стойките трябва да са доста­тъчно високи, за да прев­и­ша­ват най-малко с 0.10 m дей­с­т­в­и­тел­на­та височина, на която ще се повдига лет­ва­та.

Раз­с­т­о­я­н­ието между стойките трябва да бъ­де най-малко 4.00 m, но не пове­че от 4.04 m.

7. Стойките не се местят по вре­ме на със­те­зан­ието, освен ако Ре­фе­рът не пре­цени, че площта за отскачане или площта за призем­я­ва­не са ста­нали неудобни.

В този случай пре­мес­т­ва­нето се извър­ш­ва, след като е за­вършил зап­о­ч­натият кръг от опити.

8. Постав­к­и­те за лет­ва­та са плоски с прав­оъ­гъл­на форма - широки 40 mm и дълги 60 mm. Те трябва да са нас­о­чени ед­на към друга, да са здраво прикре­пени към стойките по вре­ме на скока и да останат неподвижни по време на скок. Накрайниците на лет­ва­та се поставят та­ка, че ако тя бъ­де докосна­та от със­те­за­теля, да пад­не лесно на зем­я­та нап­ред или на­зад. Повърхността на поставките трябва да е гладка.

Постав­к­и­те не трябва да са от или покрити с каучук, или какъвто и да е друг материал, който да увеличава сцеп­лението между тях и повърхността на лет­ва­та, нито да имат пружини от ка­къвто и да е вид.

Поставките трябва да са на една и съща височина над площта за отскачане, непосредствено под всеки край на летвата.

9. Раз­с­т­о­я­н­ието между краи­ща­та на лет­ва­та и стойките трябва да бъ­де най-малко 10 mm.

Площ за призем­я­ва­не

ЗАБЕЛЕЖКА: Стойките и площта за призем­я­ва­не се разполагат та­ка, че по време на състезанието между тях да има раз­с­т­о­я­н­ие, не по-малко от 0.1 m, за да се пред­о­т­в­рати съ­бар­я­нето на лет­ва­та, вследствие допира на дунапреновата площ за приземяване със стойките, при приземяването на атлетите.

Овчарски скок

Със­те­зание

Преди зап­о­ч­ва­не на със­те­зан­ието всеки атлет трябва да увед­о­ми съответното длъжностно лице за позицията на летвата, която той изисква за първия си опит и тази позиция се записва.

Ако, впоследствие, със­те­за­телят иска да направи някакви промени, той трябва незабавно да увед­о­ми съответното длъжностно лице преди летвата да бъде поставена в съответствие с неговото първоначално желание. Ако не нап­рави това, вре­мето му за изпълнение на опит започва да тече.

ЗАБЕЛЕЖКА: Линия с широчина 10 mm и отличителен цвят, трябва да бъде начертана под прав ъгъл спрямо оста на пъ­те­ка­та за зас­и­л­ва­не на рав­н­и­ще и в ед­на линия с вът­решния горен ръб на опорното сан­дъ­че ("нулева" линия). Тази линия се продъл­жа­ва върху повърхността на дюшеците за приземяване до външния край на стойките.

2. Със­те­за­телят е нап­равил неу­с­пе­шен опит, ако:

(a) след скока лет­ва­та не оста­не върху двата щифта, заради въздействие от състезателя по време на скока; или

(b) докосне земята, включително площта за призем­я­ва­не зад мисле­на­та вер­т­и­кал­на рав­н­и­на, определена от вът­решния горен ръб на опорното сан­дъ­че, с която и да е част от тялото си или с пръта преди прео­д­о­л­я­ва­не на лет­ва­та; или

(c) след отдел­я­не от зем­я­та постави долна­та ръ­ка над горна­та или пре­мести горна­та ръка нагоре по пръта;

(d) по време на скока, той придържа или мести летвата с ръка(ръце).

ЗАБЕЛЕЖКА 1: Излиза­нето на със­те­за­теля извън очер­тан­и­я­та на пъ­те­ка­та за зас­и­л­ва­не не се счита за нар­у­шен­ие.

ЗАБЕЛЕЖКА 2: Не се счита за нарушение, ако прътът докосне дюшека по време на опита, след като е бил поставен правилно в сандъчето.

3. По вре­ме на със­те­зан­ие на атлети­те се раз­ре­ша­ва да използват различни вещества за на­мазване на ръцете или на пръ­та, за да се получи по-добър захват. Използването на ръкавици е позволено.

4. След като по време на скока прътът е пуснат, на никой, включително и на състезателя, не се раз­ре­ша­ва да докосва пръ­та, освен ако той не па­да на­зад от лет­ва­та или стойките. Ако обаче бъде докоснат и
Ре­фе­рът е на мнен­ие, че без подобна на­ме­са лет­ва­та би била съборе­на, то опитът се счита за неуспешен.

5. Ако по вре­ме на опит пръ­тът на със­те­за­теля се счупи, този опит не се счита за неуспешен и на състезателя се дава правото да изпълни нов опит.

Пъ­те­ка за зас­и­л­ва­не

7. Мак­с­и­малният допустим стран­и­чен наклон на пъ­те­ка­та за зас­и­л­ва­не е 1:100 (1%), а в последните 40 m от пътеката за засилване, средният наклон надолу по посока на бяга­нето не трябва да надвишава 1:1000 (0.1%).

Съоръжения

9. Могат да се използват стойки от всяка­къв модел, при условие че са стабилни. Ме­тал­на­та конструкция на основа­та и долната част на стойките, над площта за приземяване, трябва да бъ­дат покрити с ме­ка постелка от подходящ ма­тер­иал, за да се обезпечи безопасността на ат­лет­и­те и прътовете.

10. Нап­реч­на­та лет­ва се поставя върху хоризонтални щифтове та­ка, че ако бъ­де докосна­та от със­те­за­теля или от неговия пръ­т, да пад­не лесно на земята по посока на площта за призем­я­ва­не. Щифтовете трябва да бъдат без прорези или вдлъб­натини от какъвто и да е вид и по цялата си дъл­ж­и­на трябва да са с еднаква де­бел­и­на, с диа­ме­тър не пове­че от 13 mm.

Те не могат да се простират на повече от 55 mm от носещите елементи, които трябва да са гладки. Вертикалните подсилвания на щифтовете, също трябва да бъдат гладки и конструирани по такъв начин, че летвата да не може да остане на върха им. Те могат да се издигат на не повече от 35 mm - 40 mm над щифтовете.

Фигура 8 - УДЪЛЖИТЕЛИ НА СТОЙКИТЕ ЗА ОВЧАРСКИ СКОК

Раз­с­т­о­я­н­ието между щифтовете трябва е 4.30 m - 4.37 m. Щифтовете не трябва да са от или покрити с каучук, или какъвто и да е друг материал, който да увел­и­ча­ва сцеп­лението между тях и повърхността на летва­та, нито да имат пружини от ка­къвто и да е вид.

Прътове за Овчарски скок

Пръ­тът може да бъ­де нап­ра­вен от всяка­къв ма­тер­иал или комбинация от ма­тер­иали с произволна дължи­на и диа­ме­тър, но повър­х­н­о­ст­та му трябва да бъ­де глад­ка.

Допуска се пръ­тът да има намотка от лента на мястото за хващане (с цел защита на ръката) и също от лента и/или друг подходящ материал на долния край (с цел защита на пръта). Всякакъв вид намотка използвана на мястото за хващане, с изключение на местата, където лентата се застъпва, трябва да бъде с рав­н­о­мер­на де­бели­на и да няма рязка промяна в диаметъра, като например оформянето на "пръстен" върху пръта.

Площ за призем­я­ва­не

12. На състезания, провеждани по Правило 1.1(а), (b), (c), (e) и (f), площта за приземяване не може да бъде с по-малки размери от 6 m на дължина (без да се включват предните постелки), 6 m на ширина и 0.8 m на височина. На други състезания площта за призем­я­ва­не трябва да е с раз­мери не по-малки от 5 m х 5 m (като се изключват предните части). Предните постелки трябва да са с дължина 2 m.

Стра­на­та на площта за призем­я­ва­не, която е по-близка до сан­дъ­чето за отска­ча­не, трябва да е на
0.10 m до 0.15 m раз­с­т­о­я­н­ие от него и нак­л­о­не­на вс­т­рани та­ка, че ъгъ­лът който сключва с нивото на опорното сан­дъче да е приблизително 45° (виж Фигура 9).




Фигура 9 - ПЛАН НА ПЛОЩ ЗА ПРИЗЕМЯВАНЕ ЗА ОВЧАРСКИ СКОК

B. ХОРИЗОНТАЛНИ СКОКОВЕ
ПРАВИЛО 184

Общи положения - Хоризонтални скокове

Пъ­те­ка за зас­и­л­ва­не

2. Мак­с­и­малният допустим стран­и­чен наклон на пъ­те­ка­та за зас­и­л­ва­не не трябва да прев­и­ша­ва 1:100 (1%), а в последните 40 m от пътеката за засилване, средният наклон надолу по посока на бяга­нето не трябва да надвишава - 1:1000 (0.1%).

Дъс­ка за отска­ча­не

4. Дъс­ка­та за отска­ча­не трябва да бъ­де с прав­оъ­гъл­на форма, нап­ра­ве­на от дърво или друг подходящ матер­иал, с който шпайковете на състезателя, ще имат добро сцепление и няма да се плъзгат, с размери: дъл­ж­и­на - 1.22 m (0.01 m), широчина - 0.20 m (0.002 m) и де­бел­и­на не повече от 0.10 m. Тя трябва да бъде бяла.

5. Индикат­о­р­на­та дъс­ка с пластилин трябва да е твър­да, широка 0.10 m (0.002 m) и
дъл­га 1.22 m (0.01 m), израб­о­те­на от дърво или друг подходящ ма­тер­иал и оцветена в контрастен на дъската за отскачане цвят. Когато е възможно, пластилинът трябва да е в трети контрастиращ цвят. Дъс­ка­та с пластилин се поставя в гнездо до дъс­ка­та за отска­ча­не откъм стра­на­та, която е по-близо до площта за призем­я­ва­не. Горната повърхност на индикаторната дъска трябва да се издига над равнището на дъс­ка­та за отска­ча­не със 7 mm (1 mm). Дъл­г­и­те страни на дъс­ка­та трябва да бъ­дат скосени под ъгъл от 45°.

По-близка­та стра­на на дъс­ка­та, до пъ­те­ка­та за зас­и­л­ва­не, се покрива с пластилин с де­бел­и­на 1 mm или се изрязва та­ка, че за­пъл­не­на­та с пластилин вдлъб­нат­и­на да е под ъгъл от 45° (виж Фигура 10).

Първите 10 mm от горната част на индикаторната дъска, по цялата ѝ дължина, трябва да бъдат покрити със слой пластилин.

Целият комплект поста­вен в гнездото трябва да бъ­де доста­тъчно здрав, за да пое­ме цяла­та сила от
кра­ка на ат­ле­та.

Повър­х­н­о­ст­та на дъс­ка­та с пластилин трябва да позволява шиповете на със­те­за­тел­на­та обувка да се заб­и­ват, а не да се плъз­гат.

Слоят от пластилин може да се заг­лаж­да с помощта на валяк или подходящо оформе­на шпак­ла за премахване на оста­вен­ата следа от със­те­за­тел­я.

ЗАБЕЛЕЖКА: Би било много полезно да има ре­зервни индикаторни дъски, така че докато се отстран­я­ва­ оста­вен­а следа, да не се бави състезанието.

Площ за призем­я­ва­не