Международна асоциация на атлетическите федерации българска

Измер­ва­не на скоростта на вятъ­ра

9. Немеханични устройства за измерване на скоростта на вятъра трябва да се използват на всички международни състезания, провеждани по Правило 1.1(а) до (h), както и за всяко постижение предложено за одобряване, като световен рекорд (както е определено в Правило 260.8).

Ветромерът трябва да има подходяща защита, която да намалява въздействието на странични пориви на вятъра. Когато се използват тръби, то дължината на измервателния уред, от двете му страни, трябва да е най-малко два пъти по-голяма от диаметъра на тръбата.

10. При Беговите дисциплини вет­р­о­ме­рът трябва да бъ­де поста­вен на правия учас­тък в съ­седство и встрани от 1-ва пътека, на 50 m от финал­на­та линия. Той се раз­п­о­ла­га на височина 1.22 m и на разстоян­ие не пове­че от 2 m от писта­та.

11. Ветромерът може да бъде включван и изключван автоматично и/или дистанционно, а информацията да се предава директно към компютъра на състезанието.

12. Пер­и­о­д­и­те от вре­ме, за които се измер­ва скоростта на вятъ­ра, от момен­та на блясъ­ка / пуше­ка от пистоле­та на Стартера, са:

Дисциплина	Секунди
100 m	10
100 m с препятствия	13
110 m с препятствия	13

При бяга­нето на 200 m скоростта на вятъ­ра трябва да се измер­ва в продъл­жен­ие на 10 секунди от момен­та, в който първият със­те­за­тел в­л­и­за на правата.

13. Дан­ни­те от вет­р­о­ме­ра се пода­ват в метри за сек­у­н­да, зак­ръг­лени на след­ва­ща­та де­се­та от де­лен­ието, ако вторият знак след точката не завършва на нула, в положител­на посока (показание от +2.03 m/s се
зап­и­с­ва +2.1 m/s, а показание -2.03 m/s, се зап­и­с­ва като -2.0 m/s). Вет­р­о­мери, които показ­ват скоростта на вятъ­ра с цифрова скала трябва да се настроят в съо­т­вет­с­т­в­ие с това Правило.
ПРАВИЛО 164

Финал

1. Фина­лът трябва да бъде означен с бяла линия, широка 50 mm.

2. Със­те­за­тел­и­те се клас­и­рат по ре­да, по който някоя част от тялото им (т.е. трупът, но не и гла­ва­та, шията, ръ­це­те, кра­ка­та, длан­и­те или стъ­палата) достигне вертикалната рав­н­и­на на по-близкия до старта край на финал­на­та линия, който е посочен по-горе.

3. При бяган­и­я, чиито рез­у­л­та­т се отчита на ба­за на пробягано раз­с­т­о­я­н­ие за опре­де­лен период от време, Стар­те­рът да­ва изстрел точно една минута преди края на вре­мето, за да пред­у­п­реди участници и съди­и, че със­те­зан­ието е към своя край. Стар­те­рът се ръководи от Старшия съдия на вре­меи­з­мер­ва­нето и точно в опре­де­лено вре­ме след стар­та той да­ва отново сигнал с пистолет за края на със­те­зан­ието. В момен­та, когато с втория изстрел на пистоле­та, се извес­т­я­ва края на със­те­зан­ието, наз­на­чен­и­те за тази цел съдии отбел­я­з­ват точно мястото, къ­дето всеки със­те­за­тел е докоснал писта­та за после­ден път преди или ед­н­о­в­ре­менно с подаването на сигнала. Преодоляното раз­с­т­о­я­н­ие се измер­ва с точност до метъра, предхождащ най-близкия край на послед­на­та стъп­ка на със­те­за­теля. Преди стар­та, за всеки със­те­за­тел се опре­деля поне един съдия за точно отбел­я­з­ва­не на изминатото от него раз­с­т­о­я­н­ие.
ПРАВИЛО 165

Времеизмерване и фотофиниш

1. Съ­щес­т­в­у­ват три официални мет­о­да за вре­меи­з­мер­ва­не:

(a) Ръчно вре­меи­з­мер­ва­не;

(b) На­пълно ав­т­о­матично вре­меи­з­мер­ва­не посредством фотофинишна система;

(c) Времеизмерване с преносима (транспондер) система, само за състезания, провеждани в съответствие с Правила 230 (състезания, провеждани не напълно на стадиона), 240 и 250.

2. Засичането на времето се осъществява в момента, когато някоя част от тялото им (т.е. трупът, но не и гла­ва­та, шията, ръ­це­те, кра­ка­та, длан­и­те или стъ­палата) достигне вертикал­на­та рав­н­и­на на по-близкия до стар­та край на финал­на­та линия.

3. Времената на всички финиширали трябва да бъдат записвани. В допълнение, когато е възможно, междинните вре­мена на всяка обиколка при бяга­не на 800 m и нагоре, и време­на­та на всеки 1000 m в бяган­и­я­та на и над 3000 m трябва да бъдат записвани.

Ръчно времеизмерване

4. Вре­меи­з­мер­вач­и­те трябва да бъ­дат раз­п­о­л­о­жени по продъл­жен­ие на финал­на­та линия и където е възможно трябва да бъдат най-малко на 5 m от външната страна на пистата. За да има добра видимост на финал­на­та линия, е необходимо за тях да се осигури специална стъпаловидна платформа.

5. Вре­меи­з­мер­вачите трябва да използват ръчно управляеми електронни устройства за вре­меи­з­мер­ва­не, с цифров показател. За целите на настоящите Правила, всички устройства за вре­меи­з­мер­ва­не ще бъдат нар­и­чани "хронометри".

6. Крайните и междинните времена, в съответствие с Правило 165.3, трябва да бъдат регистрирани или от определените времеизмервачи, използващи хронометри с възможност за засичане на пове­че от едно вре­ме, или от достатъчно на брой допълнителни времеизмервачи.

7. Вре­меизмерването започва от момен­та на блясъ­ка / пуше­ка от пистолета.

8. Трима официални вре­меи­з­мер­вачи (един от които е Старшият вре­меи­з­мер­вач) и още един или два­ма допълнителни времеизмервачи трябва да измер­ват вре­мето на побед­и­теля във всяка дисциплина. (За дисциплините от многобоя виж Правило 200.8(b).) Вре­ме­на­та, регистрирани от хронометрите на допълни­тел­н­и­те вре­меи­з­мер­вачи, не се взе­мат предвид, освен ако един или пове­че от официалните вре­меи­з­мер­вачи, не са успели да регистрират правилно времето. В този случай се взе­мат вре­ме­на­та от допъл­н­и­тел­н­и­те вре­меи­з­мер­вачи по ре­да, който е опре­де­лен пред­вар­и­телно, та­ка че във всички бягания официалното вре­ме на побед­и­теля трябва да бъде опре­делено от три хрономе­тъ­ра.

9. Всеки вре­меи­з­мер­вач работи сам­о­с­т­о­я­телно, без да показ­ва хрономе­тъ­ра си или да коментира своето вре­ме с други лица. Той е длъжен да зап­и­с­ва своето вре­ме върху официален формуляр и след подписването му го пре­да­ва на Старшия вре­меи­з­мер­вач, който може да прегледа хрономе­трите, за да провери отчетените вре­ме­на.

10. При всички бягания, ръчно изме­рените вре­ме­на се разчитат и записват както следва:

(a) За състезания на писта, ако времето не завършва точно на 0.1 секунда, то се преобразува и записва до след­ва­ща­та по-дълга 0.1 секунда. Например 10.11 се зап­и­с­ва като 10.2.

(b) За дисциплини, частично или изцяло провеж­дани извън стад­и­о­на, ако вре­ме­то не завършва на цяла секунда, то се преобразува и зап­и­с­ва до след­ва­ща­та по-дълга цяла сек­у­н­да. Нап­р­и­мер 2:09:44.3 се зап­и­с­ва като 2:09:45.

11. Ако, след преобразуването на времената, както е посочено по-горе, два от трите хрономе­тъ­ра показ­ват
ед­накво вре­ме, а третият - различно, за официално се прие­ма регистрираното вре­ме на два­та ед­накво показ­ващи хрономе­тъ­ра. Ако трите хрономе­тъ­ра показ­ват различно вре­ме, за официално се прие­ма показанието на хронометъра, чието регистрирано вре­ме е по средата. Ако измер­ва­нето е с два хронометъ­ра и вре­ме­на­та са различни, за официално се прие­ма по-дългото вре­ме.

12. Старшият вре­меи­з­мер­вач опре­деля официалното вре­ме за всеки със­те­за­тел, съо­б­разно условията на горепосочените Правила и пред­о­с­тавя рез­у­л­тат­и­те на Секретаря на състезанието за оповес­т­я­ва­не.

На­пълно ав­т­о­матична система за вре­меи­з­мер­ва­не и фотофиниш

14. За да бъде одобрена от IAAF, Системата трябва да бъде тествана и да притежава сертификат за точност в рамките на 4 години от със­те­зан­ието, включително:

15. За да се потвърди, че камерата е насочена правилно и за да се улесни разчитането на изображението от фотофиниша, мес­та­та на прес­и­ча­не на линиите на пъ­тек­и­те с финал­на­та линия се боядисват с черен цвят по подходящ начин. Всяка подобна маркировка трябва да бъде само на мястото на пресичане, да започва от близкия, откъм старта, край на финалната линия и да не навлиза повече от 20 mm в нея.

16. Класирането на атлетите трябва да бъде определено от изображението, с помощта на курсор, чиято линия на разчитане е гарантирано перпендикулярна на времевата скала.

17. Системата трябва автоматично да определя финалните времена на атлетите и трябва да бъде в състояние да разпечатва изображение, което показва времето на всеки състезател.

18. Система, която се включва автоматично само на старта или само на финала, но не и на двете места, се счита, че не предоставя нито ръчни, нито напълно автоматични времена и следователно тя не трябва да бъде използвана за получаване на официални времена. В този случай вре­ме­на­та, раз­че­тени по изображението от фотофиниша, не се считат за официални при никакви обстоятел­с­т­ва, но изображението може да се използва за опре­деляне на позициите и за определяне на времевата раз­л­и­ка между атлетите.

ЗАБЕЛЕЖКА: Ако механизмът за вре­меи­з­мер­ва­не не се включи от сигнала на Стартера, времевата ска­ла върху изображението, трябва автоматично да посочи този факт.

Организация на работата

В сътрудничество с Рефера на бяганията и със Стартера, той инициира теста за контрол на нулирането, преди началото на всяка част от състезателната програма, за да гарантира, че оборудва­нето се включва автоматично от сигнала на Стартера, в рамките на определения от Правило 165.14(b) лимит (т.е. равно на или по-малко от 0.001 секунда).

Той е длъжен да контролира проверката на оборудването и да се убеди, че камерата(ите) на фотофиниша e (са) поставена(и) правилно.

20. Трябва да се използват минимум две фотофинишни камери, по ед­на от всяка стра­на. За пред­п­о­ч­и­та­не е тези две времеизмервателни ситеми да бъ­дат технически не­зависими, т.е. да са с различни източници на зах­ран­ва­не и да зап­и­сват и предават сигнала от Стартера с отделно оборудване и кабели.

21. Заедно със съответен брой помощници, Старшият съдия на фотофиниша трябва да опре­дели класирането на участниците в отделните бягания и, впоследствие, техните официални вре­ме­на. Той трябва да гарантира, че тези резултати са правилно въведени в или прехвърлени към системата с резултати от състезанието и че са предадени на Секретаря на състезанието.

22. Времената от фотофинишната система се считат за официални, освен ако по някак­ва причина съответното длъжностно лице не реши, че те са очевидно неточни. В този случай рег­и­с­т­р­и­ран­и­те от вре­меи­з­мер­вач­и­те ръчни вре­ме­на се считат за официални и, по възможност, те трябва да съответстват на информац­и­я­та, получена от изображението на фотофиниша. Такива дублиращи времеизмервачи трябва да бъдат назначени, ако съществува вероятност за излизане от строя на вре­меи­з­мер­ва­тел­на­та система.

23. Вре­ме­на­та от изображението на фотофиниша се разчитат и записват както следва:

(а) За всички бягания до 10 000 m включително, вре­мето се разчита, преобразува и зап­и­с­ва до 0.01 секунда. Ако времето не е точно 0.01 секунда, то се преобразува и зап­и­с­ва до следващата по-дълга 0.01 секунда.

(b) За всички бягания на писта над 10 000 m вре­мето се разчита, преобразува до 0.01 секунда и се записва до 0.1 секунда. Всички разчетени вре­ме­на, не­за­вър­ш­ващи на нула, се преобразуват и записват до след­ва­ща­та по-дълга 0.1 секунда. Нап­р­и­мер 59:26.32 се запис­ва като 59:26.4.

(с) За всички бягания, провеждани частично или изцяло извън стадиона, вре­мето се разчита, преобразува до 0.01 секунда и се записва на цяла секунда. Всички разчетени вре­ме­на, незавършващи на две нули, се преобразуват и зап­и­с­ват до след­ва­ща­та по-дълга цяла сек­у­н­да. Напри­мер 2:09:44.32 се зап­и­с­ва като 2:09:45.
Преносима времеизмервателна система

24. Използването на преносими (транспондер) времеизмервателни системи, одобрени от IAAF, при дисциплини, провеждани по Правила 230 (състезания, провеждани не напълно на стадиона), 240 и 250, е разрешено при условие че:

(a) Нищо от оборудването, използвано на старта, по трасето или на финала, не трябва да представлява значителна пречка или препятствие за придвижването напред на атлета.

(b) Теглото на тази система, в нейните разновидности, носени върху екипа, състезателния номер или обувките, е незначително.

(с) Системата се включва ав­т­о­матично от пистолета на Стартера или е синхронизирана със стартовия сигнал.

(d) За своето функциониране системата не изисква от атлетите никакви действия по време на бягането, на финала или по време на който и да е етап от състезанието.

(е) За всички бягания времето трябва да се преобразува до 0.1 секунда и да се записва на цяла секунда. Всички разчетени вре­ме­на, не­за­вър­ш­ващи на нула, се преобразуват и зап­и­с­ват до след­ва­ща­та по-дълга цяла сек­у­н­да. Нап­р­и­мер 2:09:44.3 се зап­и­с­ва като 2:09:45.

ЗАБЕЛЕЖКА: За официално време се счита времето от изстрела на стартовия пистолет (или синхронизирания стартов сигнал) до финиширането на атлета. Времето между пресичането на стартовата линия от атлета и пресичането на финалната линия от същия атлет, може да бъде съобщено, но то не се счита за официално време.

(f) Когато определянето на времената и реда на пристигане могат да се считат за официални, Правила 164.2 и 165.2 могат да се прилагат, където е необходимо.

25. Старшият съдия на преносимото (транспондер) времеизмерване отговаря за функционирането на системата. Преди началото на състезанието той трябва да се срещне с техническия персонал и да се запознае със самото оборудване. Той трябва да контролира тестването на оборудването и да гарантира, че при преминаването на транспондера през финалната линия, финалното време на атлета ще бъде записано. Заедно с Рефера, той трябва да гарантира, че когато е необходимо, е предвидено прилагането на Правило 165.24(f).

Съставяне на серии, жребий и квалификации в Беговите дисциплини

Кръгове и серии

2. Предварителните кръгове се определят от назначените Технически делегати. Ако не са назначени Технически делегати, това се прави от Организационния комитет.

Зап­и­сани участници	Първи кръг			Втори кръг			Полуфинали
	Серии	М	В	Серии	М	В	Серии	М	В
9-16	2	3	2
17-24	3	2	2
25-32	4	3	4				2	3	2
33-40	5	4	4				3	2	2
41-48	6	3	6				3	2	2
49-56	7	3	3				3	2	2
57-64	8	3	8	4	3	4	2	4
65-72	9	3	5	4	3	4	2	4
73-80	10	3	2	4	3	4	2	4
81-88	11	3	7	5	3	1	2	4
89-96	12	3	4	5	3	1	2	4
97-104	13	3	9	6	3	6	3	2	2
105-112	14	3	6	6	3	6	3	2	2

Зап­и­сани участници	Първи кръг			Втори кръг			Полуфинали
	Серии	М	В	Серии	М	В	Серии	М	В
9-16	2	3	2
17-24	3	2	2
25-32	4	3	4				2	3	2
33-40	5	4	4				3	2	2
41-48	6	3	6				3	2	2
49-56	7	3	3				3	2	2
57-64	8	2	8				3	2	2
65-72	9	3	5	4	3	4	2	4
73-80	10	3	2	4	3	4	2	4
81-88	11	3	7	5	3	1	2	4
89-96	12	3	4	5	3	1	2	4
97-104	13	3	9	6	3	6	3	2	2
105-112	14	3	6	6	3	6	3	2	2

Зап­и­сани участници	Първи кръг			Втори кръг			Полуфинали
	Серии	М	В	Серии	М	В	Серии	М	В
16-30	2	4	4
31-45	3	6	6				2	5	2
46-60	4	5	4				2	5	2
61-75	5	4	4				2	5	2

Зап­и­сани участници	Първи кръг			Втори кръг			Полуфинали
	Серии	М	В	Серии	М	В	Серии	М	В
20-34	2	5	5
35-51	3	7	5				2	6	3
52-68	4	5	6				2	6	3
69-85	5	4	6				2	6	3

Зап­и­сани участници	Първи кръг			Втори кръг			Полуфинали
	Серии	М	В	Серии	М	В	Серии	М	В
20-40	2	5	5
41-60	3	8	6				2	6	3
61-80	4	6	6				2	6	3
81-100	5	5	5				2	6	3

Зап­и­сани участници	Първи кръг			Втори кръг			Полуфинали
	Серии	М	В	Серии	М	В	Серии	М	В
28-54	2	8	4
55-81	3	5	5
82-108	4	4	4

Когато е възможно представителите на една държава или отбор, както и състезателите с най-добри постижения, трябва да бъдат поставяни в различни серии при всички предварителни кръгове на състезанието. При прилагането на това Правило, след първия кръг, разместване на атлети от една серия в друга, се прави само между състезатели с еднакъв ранкинг, по смисъла на Правило 166.3.

3. (а) За първия кръг състезателите трябва да се разпределят в серии по способа на "зиг-заг", чрез

"поставяне" по съответен списък с валидни резултати, постигнати в предварително определен период.

(b) След първия кръг със­те­за­тел­и­те се разпределят в сери­ите за след­ващ­и­те кръг­о­ве, като се спаз­ва

след­на­та процед­у­ра:

(i) за бягания от 100 m до 400 m включително и ща­фетни бягания до 4х400 m включително, мес­та­та

се опре­делят предвид клас­и­ра­нето и вре­мето от всеки пред­и­шен кръг. За тази цел най-напред със­те­за­тел­и­те се подреждат, според техния ранкинг, който се определя по следния начин:

- най-бързият от побед­и­тел­и­те в сери­ите

- вторият по вре­ме от побед­и­тел­и­те в сери­ите

- третия по вре­ме от побед­и­тел­и­те в сери­ите и т.н.

- най-бързият от за­ел­и­те второ място в сери­ите

- вторият по вре­ме, от за­ел­и­те второ място в сери­ите

- третият по вре­ме, от за­ел­и­те второ място в сери­ите и т.н.

Мес­та­та в сери­ите се допълват с:

- класиралия се за следващия кръг с първо вре­ме

- класиралия се за следващия кръг с второ вре­ме

- класиралия се за следващия кръг с трето вре­ме и т.н.

(ii) при останалите бегови дисциплини за разпределение на учас­т­н­и­ц­и­те ще се използват ранглистите

от пред­вар­и­тел­н­о заявените рез­у­л­тати, които могат да се променят само при подобряване на тези резултатите в предварителния кръг (кръг­о­ве).

(c) След това със­те­за­тел­и­те се подреж­дат в сери­ите по ре­да на ранглистата, раз­п­ре­де­лени на "зиг-заг". Така например 3 серии ще включват атлетите със следния ранкинг:

Серия B 2 - 5 - 8 - 11 - 14 - 17 - 20 - 23

Серия C 3 - 4 - 9 - 10 - 15 - 16 - 21 - 22
Ре­дът на сери­и А, B и C се изтегля чрез жребий, след като се определи състава на сериите.

Жребий за пътеки

4. За дисциплини от 100 m до 800 m включително, и за ща­фети до 4х400 m, къ­дето има няколко последователни кръ­га, пъ­теките се разпределят, чрез жребий по следния начин:

(а) За първия кръг и за всеки предварителен кръг по Правило 166.1, ре­дът на пъ­тек­и­те се опре­деля чрез жребий.

2. 
   За след­ващ­и­те кръг­о­ве със­те­за­тел­и­те трябва да бъ­дат клас­и­рани след всеки кръг в съо­т­вет­с­т­в­ие с Правило 166.3(b)(i), а за 800 m, Правило 166.3(b)(ii).
   

(i) един, за чет­и­р­и­те най-добри ат­лети или отбори - за раз­п­ре­де­ляне на пъ­теки 3, 4, 5 и 6;

(ii) втори, за клас­и­раните в ранкинга ат­лети или отбори на 5-то и 6-то място - за раз­п­ре­де­ляне на пътеки 7 и 8, и

(iii) трети, за клас­и­раните в ранкинга ат­лети или отбори на 7-мо и 8-то място - за раз­п­ре­де­ляне на пътеки 1 и 2.

ЗАБЕЛЕЖКА 1: Когато пъ­тек­и­те са по-малко или повече от 8, се прилага гореописаната система с нео­б­х­о­д­и­м­и­те модификации.

ЗАБЕЛЕЖКА 2: На със­те­зания провеж­дани по Правило 1.1(d) до (j), дисциплина­та 800 m може да бъ­де прове­де­на с по един или два­ма ат­лети в пъ­те­ка, или с общ старт от дъго­об­раз­на стар­т­о­ва линия. На състезания, провеждани по Правило 1.1(a), (b), (c) и (f), това обикновено може да се приложи само в първия кръг или, ако във връзка с равни резултати, или решение на Рефера, за следващия кръг влязат повече състезатели, отколкото се е очаквало.

ЗАБЕЛЕЖКА 3: При всички бягания на 800 m, включително и във финала, ако по някаква причина участниците са повече от броя на пътеките, Техническият делегат(и) определя, в кои пътеки ще бъде поставен повече от един състезател.

Забележка 4: Когато има повече пътеки, отколкото атлети, вътрешната пътека(и) винаги трябва да е (са) свободна(и).

5. Не се допуска със­те­за­тел да учас­т­ва в друга серия или друга пътека, освен в тази, за която е определен, с изключение на случаите, когато по мнен­ие на Ре­фе­ра, се налага да се нап­равят промени.

6. Във всички пред­вар­и­телни кръг­о­ве, поне първият и вторият със­те­за­тел от всяка серия трябва да се клас­и­рат за след­ващия кръг. Преп­о­ръч­ва се, когато е възможно, най-малко трима със­те­за­тели от всяка серия да се клас­и­рат за след­ващия кръг.

С изключен­ие на случаите, когато се прила­га Правило 167, преминаването на участниците в следващия кръг се опре­деля или по място, или по вре­ме, в съответствие с Правило 166.2, Наредбата за съответното състезание или по решение на Техническия(те) делегат(и). Когато атлетите се класират за следващия кръг по време, трябва да бъ­де използва­на само ед­на систе­ма на вре­меи­з­мер­ва­не.

7. Когато е възможно, между послед­на­та серия, на който и да е кръг и пър­ва­та серия на след­ващия кръг или финала­, трябва да са изминали следните минимални периоди от вре­ме:

Дисциплини	Време
до 200 m включително	45 min
над 200 m до 1000 m включително	90 min
над 1000 m	не в същия ден

8. На състезания провеждани по Правило 1.1(а), (b), (с) и (f), при бягания на дистанции над 800 m, щафети с дължина над 4х400 m и при дисциплини, където се изисква провеждането само на един кръг (финал), пътеките / стартовите позиции се определят чрез жребий.