2.1. Класически теории за международната търговия Първите опити за обяснение на международната търговия правят меркантилистите. Без преувеличение може да се каже, че Икономиксът се появява като теория на международната търговия, много преди да се появят микро- и макроикономиката. Те Меркантилистите твърдят, че богатството на една страна са парите – благородните метали. Следователно всяка страна трябва да се стреми да ги увеличава. Това тя ще постигне, когато увеличава износа на стоки и услуги, с което гарантира притока на злато и сребро и намалява вноса на продукти, за да намали изтичането на благородни метали. За меркантилистите ключът към успеха е положителният търговски баланс. Той може да бъде гарантиран с активната намеса на държавата чрез мита и други средства. Меркантилистите считат, че неограничената търговия забавя развитието на държавите, тъй като световното богатство е фиксирано, което означава, че за да получи една страна изгоди, друга трябва да ги загуби.
Критичният поглед към меркантилистичната теория за международната търговия може да забележи, че:
богатството на обществото не са парите, а стоките и услугите;
Счита се, че първото научно обяснение на международната търговия е теорията за абсолютните предимства на А. Смит. Неговата теза е противоположна на меркантилизма. В “Богатството на народите” той разработва идеята, че в международната търговия няма губещи страни. Чрез специализацията в производството на стоки, за които има предимства, всяка страна извлича изгоди. Световното производство се увеличава. Според Смит основа на търговията между две страни е абсолютното различие в разходите за производство на определена стока. Една страна има абсолютно предимство(Absolute advantage) в производството на дадена стока, когато с единица ресурс може да произведе по-голямо количество в сравнение с друга страна.
Опростеният модел на теорията на Смит има следните условия:
Да приемем, че Испания произвежда за един час 50 м плат и 30 т въглища, а Португалия съответно – 30 м плат и 40 т въглища. Следователно Испания има абсолютно предимство в производството на плат, а Португалия – в производството на въглища. В резултат на специализацията на производството, Испания ще произвежда 100 м плат, лишавайки се от 30 т въглища, а Португалия ще създава 80 т въглища, отказвайки се от 30 м плат. Световното производство и потребление са се увеличили.