4.3. Институции за регулиране на международната търговия Международните търговски институции имат конкретната цел да регулират международната търговия. През 1947 г. с Хаванската харта се създава Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ) (General Agreement on Tariffs and Trade), което влиза в сила от 1948 г и е подписано от 23 страни. Договарящите се страни си предоставят около 25 000 митнически отстъпки (концесии), засягащи една пета от световната търговия. Първоначално ГАТТ се създава като временно споразумение, тъй като съществува идеята за създаване на постоянна служба на ООН – Международна търговска организация. Съществуващите противоречия обаче направиха ГАТТ постоянен форум за световни търговски преговори, наречени кръгове или рундове.
Целта на ГАТТ е да либерализира международната търговия със стоки чрез договорени намалявания на митата и немитническите ограничения. Да създаде открита търговска система, осъществяваща се в условията на лоялна конкуренция.
ГАТТ може да се възприеме като международен договор по отношение на международните търговски връзки, съдържащ съвкупност от правила и норми, които регулират търговските отношения между договарящите се страни и международен организационен форум, на който участващите страни обсъждат състоянието, тенденциите и преодоляването на противоречията в международната търговия. Споразумението се обслужва от Секретариат със седалище Женева.
Принципите в дейността на ГАТТ са:
обвързващи договорни задължения между страните членки;
взаимност на отстъпките и др.
Институционалната структура на ГАТТ се състои от Годишните сесии на страните членки, където се оформя политиката на ГАТТ; постоянно функциониращ Съвет на ГАТТ; постоянни комитети и работни групи, които решават повечето въпроси; Секретариат на ГАТТ и генерален директор, организиращи общата дейност на споразумението.
