Международна икономика
ИСТОРИЯТА НА МЕЖДУНАРОДНИТЕ БИЗНЕС ОТНОШЕНИЯ – ИСТОРИЯ НА МЕЖДУНАРОДНАТА ИКОНОМИКА
Изтегляне 1.07 Mb.
|
Свързани:
теория на парите и кредита
| 2. ИСТОРИЯТА НА МЕЖДУНАРОДНИТЕ БИЗНЕС ОТНОШЕНИЯ – ИСТОРИЯ НА МЕЖДУНАРОДНАТА ИКОНОМИКА
Международните бизнес отношения имат хилядолетна история и може да се каже: “те са стари като историята”. Затова е труден и почти е без отговор въпросът – кога е тяхното начало? Не по-леко се оказва и желанието те да бъдат периодизирани. Научните отговори са различни. Теоретичните дискусии и концептуалните позиции отразяват: съвременното ниво на историческата, антропологическата, социологическата и икономическата наука; възможността за синтезирана реконструкция на историческата действителност; теоретичната позиция на обобщенията и т. н. В академичната литературата според едни концепции началото на международните икономически връзки е от 3 000 години преди Христа. Според други, стопанските връзки между държавите стартират 2 000 години преди Христос. МИО, в техните неразвити форми, се свързват с началото на държавността. Твърди се, че тяхният първи исторически образ е външната търговия. Но е известно, че нейните първични прояви са още между племената и общините в първобитнообщинната епоха. Категорични са описанията на Херодот за “нямата размяна”, както и експеримента на Метароцо през четиридесетте години в бразилските джунгли. Това дава основание да се обособят МБО, преди появата на държавата, във формата на “общностна търговия” на готови продукти на лова и на примитивните скотовъдство и земеделие. Същественото им различие от смисъла на понятието в последствие позволява те да бъдат наречени “квази-МИО”. Появата на градовете-държави и на примитивната държава (края на V, началото на ІV век преди Христос: Месопотамия, Египет, Китай) установява МИО във формата на държавна търговия (керванна, морска), дело на храмовете и аристократите. Тяхното развитие обаче не преодолява стремежа за икономическа самозатвореност, дори и с появата на частната търговия. Разнообразието на икономическите отношения все пак позволява да се обобщи, че меркантилната държавна политика е преследвала национално богатство, което се идентифицира с богатството на суверена, събирано не за благосъстоянието на населението, а за водене на войни и издигане на могъществото на краля. МИО в периода на империите на Древна Гърция и Рим изразяват връзките между източната и (по-късната) европейска култура и стопанство. Тяхното развитие се подпомага от динамиката на стоково-паричните отношения. Особено развитие получават морската и колониалната търговия. Доиндустриалните отношения стимулират МБО и конкретно международната търговия най-вече с тласъка на техническия прогрес в земеделието през ХІІ–ХV век, с по-голямото разделение на труда, увеличаването на занаятчийската продукция, изграждането на градовете като центрове на занаятите и търговията, но и с търговските ефекти на войните и кръстоносните походи. Оформят се два района на европейска търговия – средиземноморския и областта около Северно и Балтийско море. Изграждат се и извънтериториални, междинни единици, които имат изключително значение за световните икономически процеси. Това са градовете Любек, Гент, Бремен и др. ХVІ век може да се възприеме като преломен за развитието на МБО. Географските открития и колониалните завоевания стимулират международната търговия и променят нейния териториално-географски периметър. Меркантилната търговия и меркантилната държавна политика остават водещи и способстват процеса на обособяване на националните икономики. На европейските пазари се появяват стоки освен от Африка и Индия, и от Новите земи. Европейските страни се надпреварват за завоюване на нови външни пазари. Едновременно с това протича процес на консолидиране на вътрешните пазари. Феодалната разпокъсаност се преодолява и се стимулира изграждането на националното стопанство. Вероятно става ясно, че наложилият се подход в икономическата теория – изходната точка за обяснение на МИО да бъде националното стопанство, не е съвсем точен. МИО съществуват преди консолидирането на националните икономики и преди появата на световното стопанство. Международната икономика възниква през ХVІ-ХVІІІ век. Като завършена система се формира в средата на ХІХ и началото на ХХ век. Бързо развиващи се и разнообразни търговски, производствени, валутно-финансови и др. отношения свързват обособените национални стопанства. Решаващо значение за формирането на международната икономика и на съответстващите й МИО има периодът на индустриалната революция. Механизирането довежда до масово производство. Забележим е процесът на концентрация на производството и капитала, значително се повишава производителността на труда, произведените продукти поевтиняват, увеличава се капиталоемкостта на производството и т. н. Всичко това естествено променя характеристиките и тенденциите на МБО. Международната търговия се разраства. Тя се характеризира с еднопосочност. Суровините се доставят от далечни разстояния, от богатите на ресурси колонии. В големите фабрики на развитите страни се произвеждат огромни количества продукти, които се изнасят практически по всички географски ширини. Икономиката става все по-взаимосвързана. Но заслужава да се отбележи, че развитите западни страни налагат своя икономически и политически контрол върху по-голяма част от света. Икономическото пространство се структурира от център с икономически развити западни държави и периферия с по-изостанали в стопанско отношение страни. В края на ХІХ и началото на ХХ век типична характеристика на МИО и на международната икономика стават трансферът на капитали и мултинационалната фирмена дейност. Нараства броят на монополните обединения, за чиито интереси националните граници стават тесни. Увеличава се взаимозависимостта на националните стопанства в динамично развиващите се световни икономически процеси. Но световната икономика все още е интернационална. Тя се изгражда от съставящите я национални икономики. МБО реализират връзките между националните стопанства, свързват ги в световна стопанска система и демонстрират практическото значение на националните икономики. Между отделните страни протича сериозно икономическо съперничество, което променя световните икономически лидери. Затова естествено способстват и двете световни войни. А историята потвърждава икономическите и политическите предимства на развитите държави. МИО обаче още не са проява на свободната търговия и свободния пазар. МИО оказват обратно въздействие върху националната икономика. Под влияние на МИО в нея се ускоряват процесите на концентрация и специализация на производството, променя се отрасловата, продуктовата и др. структура на стопанството, динамизират се процесите на стопанската конюнктура, променя се тенденцията на производителността на труда, стабилността на финансово-кредитната система и т. н. Националното стопанство силно се въвлича в интернационалните процеси, налагащи съобразяване с външните фактори на неговото развитие, които в последствие се оказват основни. Влиянието на МИО върху националите икономики е толкова по-голямо, колкото по-отворени са те. Изтегляне 1.07 Mb. Сподели с приятели:
|