Споразумение за подпомагане на преструктуриране на системата
април 1994 г.
116.2
116.2
IV Stand-by Споразумение
юли 1996 г.
80.0
80.0
V - Stand-by Споразумение
април 1997 г.
371.9
371.9
Извънредно финансово компенсационно споразумение
април 1997 г.
107.6
107.6
Разширено тригодишно споразумение
септември 1998 г.
627.6
43.6
584.0
VI – Stand-by Споразумение
февруари 2002 г.
240.0
4.0
236.0
2 180.1
1360.1
820.0
Основната цел на МВФ е да способства изграждането на нова система за икономическо и финансово сътрудничество в света. Тя се реализира чрез няколко конкретни задачи:
да стимулира международното икономическо сътрудничество, използвайки механизма на взаимните консултации и надзор;
да съдейства за стабилността на валутно-финансовата система, като спомага стабилността на валутните курсове;
да поощрява многостранната система за разплащания при текущите операции;
да насърчава международната търговия, съдействайки за преодоляването на валутните ограничения;
да подпомага развитието на страните, като им оказва техническа помощ и им отпуска, при определени условия, заем от финансови средства за покриване на дефицитите в текущите им баланси и т.н.
Функциите на МВФ се свързват с:
да се изгради форум за представяне и изява на страните-членки при обсъждане на общата им политика;
да създаде Кодекс на поведение при обмените курсове и текущите преводи. Валутните курсове се определят на основата на златния стандарт или чрез американския долар със златно покритие през 1944 г. 0,888671 г злато. Могат да се променят в рамките на ±1%. От 1971 г. колебанието е ±2,25%.
да се акумулират финансови ресурси за спазване на изискванията на Кодекса на поведение.
Кредитната дейност на МВФ има за цел да съдейства на страните при затруднения в разплащанията и за покриване на дефицитите в платежните баланси. Съществува обаче т. нар. условност на кредитите. Тя се изразява в това, че МВФ изисква от държавата, получаваща кредита, да поеме категорични задължения в икономическата си политика, с които за определен период от време да се преодолеят икономическите и финансовите дисбаланси. Трябва да се отбележи, че това са решения на фонда, приети със съгласието на страната, а не условия, постигнати чрез договор между тях. Затова между фонда и държавата кредитополучател се подписва споразумение.
Разнообразни са възможностите за получаване на кредит от МВФ:
· резервен транш – използване на 25% от квотата в СПТ на страната, само при деклариране на нужда от средства за покриване на дефицита в платежния баланс;
· стенд бай кредит – за период от 12–18 месеца, с предоставяне на кредит за 3–5 години, използван по тримесечия, в зависимост от резултатите в икономическата политика;
· кредитен транш – кредит от вноската на страната, под формата на четири транша (по 25%), първият от които се получава при доказана необходимост, но следващите – при стриктно изпълнение на поетите задължения в икономическата политика;
· разширено кредитиране – когато дефицитите в платежните баланси са в резултат на структурни неравновесия, преодоляването на които е продължителен процес;
· допълнително резервно улеснение – предоставени на държава, която има много остри, но краткосрочни дефицити в платежните баланси;
· улеснения за финансиране на буферни запаси – заемите се отпускат за финансиране на вноските на страните в международните стокови фондове за регулиране на международните цени;
· компенсационно и форсмажорно улеснение – заемите са до 95% от квотата за пет години, при рязко влошаване на платежния баланс, по неочаквани външни причини;
· финансиране за ускорено структурно приспособяване – заеми, предоставяни от специална доверителна сметка на най-бедните страни, с хронични дефицити в платежните баланси и др.