"от другата страна на чудесата" (Неочаквани прояви на заплашващия свят на ангелите, станали демони)



страница1/5
Дата25.10.2017
Размер0.7 Mb.
#33148
  1   2   3   4   5
"ОТ ДРУГАТА СТРАНА НА ЧУДЕСАТА"

(Неочаквани прояви на заплашващия свят на ангелите, станали демони)

Джордж Вандеман


Съдържание:

1. Дедуктивна връзка

2. Игри със смъртта

3. Окултни фалшификати

4. Истината за изцеленията на хилърите

5. Играчките на падналия ангел

6. Тигърът зад вратата на дома

7. Завладяващият край

ДЕДУКТИВНА ВРЪЗКА

На 18 декември 1912 година по целия свят било обявено, че в Англия, в графството Съссекс, близо до селото Пилтдаун, в недълбока кариера за чакъл са намерени останки от най-древните предци на човека. Британия се е гордеела с това откритие, защото пилтдаунският човек е бил признат за най-древното човешко изкопаемо.

Но след около 40 години по-късно последвало друго заявление. Пилтдаунския човек - това бил извънредно дързък фалшификат, авторът или авторите на който останали неизвестни. Установило се, че долната челюст на пилтаунската находка изобщо не е човешка, а принадлежи на млад женски индивид - орангутан. За това свидетелстват изпилените зъби и счупените стави, за да не се сети никой, че те не принадлежат към черепа. Британската наука се изложи.

Първият, който е бил заподозрян във фалшификация е самият първооткривател Чарлз Досен. Въпреки, че той вече тридесет и седем години не е бил между живите, взело се решение да бъде свален неговият паметник. С течение на времето се появили и други заподозрени, но Досен е бил първият в този списък.

Впрочем, бил е някой, който е посещавал тайно разкопките в Пилтаун. В миналото лекар, познаващ строежа на човешкия организъм, запознат с химията, геологията и археологията, любител на закачките и развлеченията, талантлив писател, изкусно боравещ и с най-заплетения сюжет, тъй като е бил изкушен в намиране на поводи за измами - той вече имал зъб на британския научен истеблишмен. Кой е той? Никой друг освен самият създател на образа на Шерлок Холмс - сър Артър Канан Дойл!

А всичко започнало с това, че съвременният писател Джон Хетеуей Уинслоу се оказва на нивото на героя на най-детективската история на всички времена - Шерлок Холмс, методите на когото трябвало да бъдат изучавани в задължителен ред от полицейските органи на няколко държави. Своите потресаващи открития Уинслоу споделил с читателите в септемврийския номер на списанието "Сайенс - 83". Уинслоу започнал дело срещу Конан Дойл, доказателствата на което не са тъй съществени, но убедителността е смайваща.

Дойл е живял на 7-8 мили от мястото на разкопките, които е посетил открито през 1912 година. По това време, той вече бил лекар в оставка, известен писател. Той изглеждал така, както и всички останали посетители. Няма съмнение в това, че той е посетил почти неохраняеми разкопки, които по-рано го интересували заради откритията на палеонтолозите и методиката на разкопките.

Но откъде е могъл да вземе К. Дойл челюст на орангутан? Оказало се, че братът на неговия съсед, който се бил върнал неотдавна от тези места, ръководил Малакските музеи. Той се снабдил с голяма колекция от животни от остров Борнео, а както е известно, орангутаните живеят само на Борнео и Суматра.

Откъде, обаче, е знаел Дойл колко трябва да изпили зъбите на орангутана, за да се уподобят те на износени човешки зъби? В началото на своята медицинска практика, той е наел къща, в която преди това е живял и работил зъболекар. Разполагал с огромно количество човешки извадени зъби, останали от зъболекаря.

А как е намерил подходящ череп? Неговият приятел притежавал голям брой черепи и не е бил против да ги продаде на всеки желаещ.

Някои части от изкопаемите бозайници, които фалшификаторът е използвал били от Средиземноморието. Как са се оказали те при Дойл? Работата е там, че К. Дойл със своята втора жена сравнително бързо се завърнали от сватбено пътешествие. Медения месец те прекарали на Средиземноморието и посетили съответните разкопки. Времето на сватбеното пътешествие прекрасно се съгласувало с по-нататъшните събития.

Улики, една след друга, се построяват в стройна система. Но защо всичко това му е дотрябвало? Какво го е карало да недоволства срещу британската наука? Оказало се, че поводът е бил доста значителен.

Артър Конан Дойл е бил увлечен не само от науката. В последните години той е станал горещ привърженик на спиритизма. Ученият, Едвин Рей Ланкестър, обаче е бил непоколебим еволюционист, най-деятелен защитник на дарвиновата теория. За него, разбира се, спиритизмът е бил своего рода спънка за разпространението й. Ланкестър по всякакъв начин е осмивал спиритистите, бил е безпощаден в нападките си, страстно желаейки да изобличи медиумите в мошеничество.

За тази цел посетил сеанс, провеждан от американския медиум Хенри Слейд - кумирът на британските медиуми в средата на седемдесетте години на миналия век. Било обявено, че предстои общение с дух, който ще напише на плоча няколко думи. Но веднага след като показали уж празната плоча на присъстващите, за да ги убедят в истинността на сеанса, Ланкестър я грабнал и се оказало, че думите вече били надраскани върху нея. Градските власти се съгласили, че това е мошеничество и Хенри Слейд посрамен напуснал Англия.

На Дойл не се харесало такова разобличение. Той публично се изказал срещу осъждането на всички медиуми, заради някакъв си мошеник. Отношенията между К. Дойл и Ланкестър се оказали не много дружелюбни.

За учудване ли е тогава, че такъв голям майстор на трикове, какъвто е бил Артър Канан Дойл, не се е отказал от удоволствието да внесе същото смущение в британската наука, каквото предизвика Ланкестър всред медиумите. Би ли могъл да намери по-основателен повод от този?

Да, дедуктивният метод ни отвежда твърде убедително от пилтдаунския човек към Артър Конан Дойл!

Но целта е да разгледаме други връзки, много интересни и забележителни с това, че съществуват в две несъответстващи и взаимноизключващи се учения: еволюционната теория и спиритизмът. Едното от тях нарича себе си наука, а другото се смята антинаучно.

По времето на Артър Конан Дойл еволюционната теория повече от всичко друго успявала в подронването на вярата в Библията и в самия Бог. Но пленен от нея, човекът се оказвал в океана на случайността, без бъдеще и надежда. Към кого да се обърне? Много хора са се обръщали към света на духовете, към медиумите, към парапсихологията, опитвайки се поне с нещо да запълнят загубеното.

Но връзката между спиритизма и еволюционната теория е правопропорционална и източникът е един и същ и за двете.

Не е трудно в зората на историята на нашата планета, да се намери началото на спиритизма. Точно там ние намираме описание на първите парапсихологични явления, които повлякоха човека към погибел.

В първия стих на Библията е дадено ясно указание за това, че Бог е Творецът: "В началото Бог създаде небето и земята" - Бит.1:1. Но точно това твърдение, еволюционната теория категорично се отказва да приеме. Тя оспорва Божественото творческо начало, заменяйки го с човешката теория за самозараждането на живота.

Забелязвали ли сте някога, че невярващи, оспорвайки Библията, обръщат най-голямо внимание на първите глави от Битие? Еволюционната теория се опитва да представи тази Книга като явно доказателство за неправдоподобността на Божието битие.

Колкото се отнася до спиритизма, ние намираме корените му в историята за грехопадението на човека, описана в трета глава на Битие, където сатана открито обвинява Бога, че не говори истината.

Историята за грехопадението на човека най-често се разглежда като народно предание, занимателна приказка. Започнете да говорите на някого: "И изяла ябълката..." - и той ще продължи без колебание: "Ева". В Библейския разказ и дума не се споменава за ябълка, но всички наричат плода именно ябълка, което свидетелства за невнимателното отношение към това събитие изобщо.

Възниква въпросът: "Ами ако все пак историята, написана в третата глава на Библията, - не е народно предание, а ехо на първите оръдейни изстрели в космическата битка между доброто и злото, която продължава и се засилва с течение на времето? Тогава повечето необясними явления стават много по-ясни.

Представете си, че сте кореспондент на космическо издание, и трябва да предадете събитията, свързани със сътворението на нашата Земя, вие сте очевидец на това събитие.

Без съмнение, това би било за вас седмицата на чудесата. Вие съпровождате Твореца, заедно с Неговата свита от ангели в шествието Му по маркирани от звездите пътеки на космическото пространство, където те са събрани в галактики или самотно сияят като слънца. Ангелските арфи звучат в най-ликуващи съзвучия.

Вие забелязвате, че към края на Божията вселена, в пустинно място, Той спира, нанася черта по лицето на бездната и произнася изпълнените със силата на Всемогъщия думи, екотът от които долита и до най-отдалечените светове.

И изведнъж там, където по-рано е нямало нищо, след миг се появява въртяща се по своята ос планета. Излизайки от ръцете на Създателя, тя се придържа към предначертаната за нея съвършена орбита.

Цялата седмица превъзхожда описателното великолепие на думите. Те не са достатъчни, за да се отрази всичко, извършващо се тук. Към края на седмицата, в петък, след пладне се появява шедьовърът на Божието творение, сътворените по Неговия образ Адам и Ева!

Зарадвали сте се, че ви е позволено да описвате и следващите събития, въпреки че бъдещето не е изглеждало съвсем розово, тъй като не вас ви е било известно за един проблем, възникнал малко по-рано в Божията вселена. Най-високият ангел, осеняващият херувим, е измислил този проблем от нищото. Явно неговата хубост е послужила за повод, който го е подтикнал към мисълта, че той трябва да заеме мястото на Бога. Най-много го дразнело обстоятелството, че Божият Син е бил Този, на Когото е предстояло да призове към живот планетата Земя. А защо да не е той, защо да не е Люцифер?

Наложило му се да напусне небето. Нямало друг изход. И ето, че той е тук. Изключителната красота на планетата, приготвена за Адам и Ева, го извели от равновесие. Можело да се чуе, как той хулил Бога и изразявал желание да направи Земята център на своя бунт.

Работата е там, че Бог е създал Адам и Ева със свободна воля, тъй като на Него не Му е угодно Неговите поданици да действат като роботи. Затова първата щастлива двойка е могла да се възпротиви на Бога. Това наистина е могло да се случи, и макар че такава стъпка би се обърнала в трагедия за човешкия род.

Вие бихте могли да чуете как Бог, обръщайки се към Адам, казвал: "Адаме, ти си свободен да избираш, ти не си робот. Можеш да избереш живот, но можеш да избереш и смърт. Аз мисля, че ти ще се отнесеш към този избор с най-голяма отговорност. Много се надявам, че ти ще избереш живота! Но последната дума е твоя!

И още, Бог казал на Адам: "Аз искам да ти дам вечен живот. Такъв е моят план. Но Аз не мога да ти подаря безсмъртие, докато не видя, че може да ти се даде живот, който да няма край. За да определя твоята вярност към Мен. Аз обявявам за забранено едно от дърветата в Едемската градина - само едно дърво. Ако ти решиш да ядеш плодовете на това дърво, ти ще трябва да се разделиш с Извора на живота и с това животът ти ще свърши. Не приемай тези думи като заплаха, Адаме, но смъртта ще бъде естествено следствие от избора ти. Надявам се, че ти ще се отнесеш с най-голяма отговорност към избора, който трябва да направиш. Аз не мога да избирам вместо теб!"

В един хубав ден вие бихте чули как Бог известил на щастливата земна двойка за Луцифер. Той им разказал, че Луцифер не ще може да преследва хората из целия Едем, а ще ги изкушава само близо до забраненото дърво. Адам и Ева горещо обсъдили това съобщение, но и на ум не им идвало да се разбунтуват срещу Създателя си, Когото обичали.

Обаче настъпил съдбоносния ден. Ева, увличайки се самичка, се приближила към злополучното дърво. Първо, тя била сама, второ, започнала на глас да разсъждава защо това дърво е забранено - наглед то не било опасно, напротив, то не отстъпвало по хубост на нито едно от останалите дървета. Изведнъж тя забелязва, че змията с удоволствие яде от забранения плод. Още по-голяма изненада за нея се оказал нейният говор, тъй като за змията това по природа не било естествено. За съжаление Ева не придала значение на факта, че за пръв път в историята наблюдава спиритичен сеанс при светлината на слънчевия ден, при това ролята на медиума, посредника на падналия ангел, изкусно изиграла самата змия.

Вие отбелязали ли сте си майсторството, с което змията е предложила на Ева плода, прикривайки с думи пагубните последици на тази постъпка? В края на краищата, та нали самата тя яде от тези плодове!

Не бихте били единственото същество, на което би му се искало да крещи, тя да не се докосва до дървото. Изборът наблюдавали и ангелите, наблюдавали и сам Бог. Но никой не имал правото да се намеси. Със затаен от ужас дъх, вие бихте видели как тя се е протегнала към клончето, приближила го към себе си и е скъсала плода му. Отхапвайки от него, тя не усетила нищо неприятно и късайки още плодове ги занесла на мъжа си.

Никога не бихте забравили изражението на ужас по лицето на Адам, когато той е видял какво е направила Ева. Той е знаел, че й предстои смърт. Но мисълта за раздяла му се е сторила непоносима. Дори мисълта, че Бог би могъл да му създаде друг спътник в живота, не по-малко прекрасен от Ева, не могла да успокои Адам. И той съзнателно решил да умре заедно с Ева. От този момент човешкият род навлязъл в епохата на страдание и сълзи!

Между другото вие не сте били там и аз. Не са били напечатани по този повод и вестникарски репортажи, не са заснели случилото се и камери. Не е била свикана след това пресконференция. Не защото кореспондентите са нямали достъп до там, а просто защото още не е имало вестници.

Нека да прочетем за това в Библията. С най-голяма обич и грижа за благополучието на човешкия род са казани думите7 4и господ бог заповяда на човека казвайки: от всяко дърво в градината свободно да ядеш: но от дървото за познаване доброто и злото, да не ядеш от него; защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш" - Бит.2:16,17.

Заплаха ли е това? Може ли да се смята като заплаха съветът да не скачаш от покрива на небостъргач, за да не се пребиеш? Бог само е показал на Адам последиците от погрешния избор. Змията, обаче, открито е противоречала на казаното от погрешния избор. Змията обаче, открито е противоречала на казаното от Бога: "А змията рече на жената: никак няма да умрете; но знае бог, ч в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете, като Бога, да познавате доброто и злото" - Битие 3:4,5.

Битката прераснала в открито сражение.

Падналият ангел обвинил Бога в неискреност и в това, че спира достъпа на поданиците Си до висшите блага. Впрочем, той и до днес излиза с това обвинение. И най-важното е, че му вярват милиони!

Но нека да погледнем към този въпрос и от друг ъгъл. Ако падението на човека не се е планирало и не се е помествало в плановете на Твореца, следователно, то не е трябвало да стане. Да допуснем, че жената на Адам вместо да влиза в диалог със змията, а след като я бе видяла и чула, бързо бе избягала от мястото на събитието да търси защита при мъжа си.

О, ако можеше историята от трета глава на Битие да бъде презаписана! А сега нека погледнем към този въпрос от друг ъгъл. Бог е всемогъщ. За Него няма нищо невъзможно. Разговорът между Ева и змията е протекъл за кратко време. А за да вземе своето решение, на Адам му е трябвало още по-малко време. Но времето е подвластно на Твореца. Защо да не отреже тази част от историята на човечеството и да свърже останалите й части така, като че ли нищо не се е случило? Струвало ли си е съдбата на човечеството да се преобърне само заради тези кратки мигове?

Но, не! Любовта и честността на Бога никога не ще ни позволят да Го подозираме в такава фалшификация на събитията. Той никога не лъже Своите поданици по въпроса за историята на събитията. Не е възможно да се зачеркне трагичната история за падението на човека, а също и да се презапише. Тя ще си остане точно такава, каквато е разказана в книгата Битие. Жената на Адам е видяла змията и е поддържала разговор с нея. Изслушвайки я, тя й повярвала. Тя повярвала на врага. Обърнете внимание на това, колко силна е зависимостта между лъжата и смъртта! Рядко някой лъже другия от добри подбуди. Без съмнение ги е нямало и в падналия ангел. Мамейки хората, той се надява окончателно да ги погуби. Когато може, той нанася смърт, при това смърт, от която няма изцеление или възкресение. А иначе е специалист да учудва с разнообразие и да опакова в привлекателност.

Обаче въпреки безкрайното разнообразие и постоянната смяна на етикети, а същи и на всяка по-изискана опаковка на лъжата, стратегията на този паднал ангел и на цялото му невидимо войнство от ангели, станали демони, с нищо не се различава от стратегията, дала желания пагубен резултат в Едем. Той действа тайно, прикривайки се зад медиуми - посредници, използва свръхестествени явления, за да плени разума и да заобиколи патрулните постове в съзнанието на човека. Той подлага на съмнение истинността на Божиите намерения. Натрапва впечатлението, че Бог скрива от нас нещо по-добро. Той ни обещава, че няма да умрем, дори ако живеем както ни скимне. Той ни убеждава, че независимостта от Бога води към божествено състояние. Ето от какви отличителни белези винаги се е състояла философията на великия измамник.

Запомнете думите: "Никак няма да умрете!" и "ще бъдете, като Бога". Бъдете винаги нащрек. Където и да ги забележите, както и да са видоизменени, за вас те ще означават: "Наоколо е Луцифер!"

Ако бихме могли да видим какво става в невидимия свят, който ни обкръжава - косата ни би се изправила!

За нещастие, съвременните хора стават лесна плячка на всичко сензационно, всичко свръхестествено, на всяка програма, натъпкана с чудеса. Нашето поколение обича магическото. То си загубва ума по всичко непознавано преди - невидимото, аурата, биополето, биоритмите, изобщо от всичко ново.

Милиони хора молят: "Развлечете ни, погъделичкайте нашите чувства, явете ни магическото, блеснете със свръхестественото, помрачете нашия разум, повече мистичност, очаровайте ни, пленете чувствата ни, изобщо съборете ни на земята, обещайте ни веселие и слава, а заедно с това и небето - и ние ще тръгнем след вас на където поискате!"

Впрочем, поколението, в което е живял самият Исус, не се отличавало много от нашето. То също молело: "Покажи ни знамение, за да се убедим, че Ти наистина Си Този, за Когото се представяш. Запали небето посред нощ, хвърли се от крилото на храма, победи омразните римляни, яви ни знамение!"

Но Исус ясно различавал силата от магията. Той не дойде да омайва главите на хората, но за да преобразява грешници според желанието им. Той не дойде, за да завоюва световната корона, но за да бъде разпнат, за да бъде не Цар, а Жертва. На тези, които поискаха от Него доказателства за това, че Той е Месия, Той отговори: "Когато издигнете Човешкия Син, тогава ще познаете, че Съм това, което казвам" - Йоан 8:28.

"Когато Ме издигнете. Когато Ме разпнете. Когато Ми се подиграете. Когато свършите да се гаврите и надсмивате над Мене. Когато забиете гвоздеи в ръцете Ми и Ме приковете между небето и земята на позорния римски кръст; когато освен това Ме повикате, за да сляза от него, ако мога. Когато Ме оставите да умра без една глътка студена вода. Именно тогава ще разберете Кой Съм!"

Точно така е и било. Когато Той висял на грубоскования кръст, те Го познали. Познал Го разбойникът, който висял до Него. Римският стотник също Го познал. Познали Исуса и Неговите врагове. Надменният Каияфа. И Пилат. И мнозина безименни хора се разотишли по домовете си с чувство на вина, с омърсени ръце заради това, че са се поддали на порива на тълпата, разпнала Божия Син.

Но онова поколение, както и нашето, получило знамение. Това знамение станало, Самият Той умиращ вместо човека. По-голямо знамение от това не съществува! И на мен, и на вас ни предстои да решим към кого да се обърнем: към магьосника или към Спасителя. И по-подходящо време да направим този избор от сега, в този момент, няма да има!

ИГРИ СЪС СМЪРТТА

В една легенда се говори за това, как някакъв багдатски търговец изпратил на пазар своя слуга, който веднага се върнал разтревожен и треперещ заради това, че в тълпата го е бутнала Смъртта, застрашително разтваряйки ръце към него. "Бъди добър, стопанино, дай ми по-скоро коня си, за да избягам от нея - помолил той господаря си - ще отида в Самара и ще се скрия от Смъртта."

Търговецът му дал своя кон и слугата запрепускал в Самара, дигайки облаци прах след себе си!

След малко и търговецът отишъл на пазара и наистина видял всред тълпата Смъртта. Той й казал: "Защо си изплашила днес сутринта моя слуга? Защо протягаш ръцете си?"

"Аз разтварям ръцете си от учудване - отговорила Смъртта - представи си моето учудване, когато аз го видях в Багдад, та аз имам днес среща с него в Самара!"

Това е само легенда. Но в нея ярко е отразена историята за състоянието на милиони хора, които са убедени в неизбежността на съдбата. Неизброимо множество разочаровани са убедени, че на нашата изтощена земя с всички живеещи на нея й е определена среща с ангела на смъртта, крилата на когото, облечени в ядрено оръжие, бързо ни носят в небитието.

Иска ни се да изчезнем. До крайност се напрягаме в гонитбата за печалба и удоволствие. Увличаме се по хазарта, съпротивяваме се на настоящето и негодуваме срещу неподвластното бъдеще. Но рано или късно, в самия разгар на нещата, ангелът на смъртта потупва по рамо хората, грубо напомняйки им за мястото на среща. И какво ни остава да направим освен през глава да тичаме в Самара, надявайки се да се скрием някъде, да намерим пролука, забравена от смъртта.

Но и на смъртта ще дойде край. Благодарение на това, което е извършил Исус на Голгота, смъртта веднъж за винаги ще бъде унищожена. Но за сега тя върлува. Нашата планета е космическо гробище. Тук всички умират.

Това се е случило в Северна Ирландия. Пред очите на едно момченце, точно пред входната врата на къщата му застреляли баща му. Всяка нощ след тази трагедия малкият Дейвид изпищявал, преживявайки наново тези ужасни мигове. Всяка вечер той скланял колене и казвал: "Боже, моля Те, нека моят татко слезе от небето, само за минутка. Аз искам да се видя с него. Аз няма да го задържам, след това той пак ще се върне при Тебе!"

Защо Бог не е изпълнил молбата на момчето? Нима не Го вълнува нещастието на малкото дете?

Разбира се, че Го вълнува. Но аз вярвам, че има причина... Нашият общ жесток враг, който най-много от всичко на света обича да прелъстява и погубва, разбира се злорадства, виждайки сълзите на малкия Дейвид, но той би могъл сам да му се яви. Стотици пъти, прикривайки се зад маската на привидно състрадание, този паднал ангел КАТО ЧЕ ЛИ е възвръщал скъпи починали, макар и за кратко време, но е можело да бъдат видени и дори докоснати.

Ами ако, въпреки това всичко е било фалшификация? Какво ще стане, ако нашият враг коварно се е възползвал от самотата, сълзите, мъката, за да ни улови?

Да се доверяваме на Господа Исуса е утешително, това е спасението ни. Но да повярваме на фалшификация значи да повярваме на врага!

Каталог: download
download -> Конкурс „зелена планета 2015" Наградени ученици І раздел „Природата безценен дар, един за всички"
download -> Литература на народите на Европа, Азия, Африка, Америка и Австралия
download -> Конкурс за певци и инструменталисти „ Медени звънчета
download -> Огнената пещ
download -> Задача Да се напише програма която извежда на екрана думите „Hello Peter. #include void main { cout }
download -> Окс“бакалавър” Редовно обучение I до III курс
download -> Конспект по дисциплината „Екскурзоводство и анимация в туризма" Специалност: "Мениджмънт в туризма"
download -> Дипломна работа за придобиване на образователно-квалификационна степен " "
download -> Рентгенографски и други изследвания на полиестери, техни смеси и желатин’’ за получаване на научната степен „Доктор на науките”


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница