Международна рамка в борбата с изпирането на пари луис Карлос Пелус Роблес

Други форми на сътрудничество

a) Компетентните органи не трябва да отказват искания за правна взаимопомощ единствено на основание, че искането съдържа финансови въпроси.

b) Страни не трябва да се позовават на закони, които изискват финансовите институции да поддържат тайната или поверителността като основание за отказ за сътрудничество.

c) Компетентните органи следва да могат да извършват проверки и, където е възможно, разследвания от името на чуждестранните си колеги.

Когато правомощието за получаване на информация от страна на чужд компетентен орган не фигурират сред правомощията на неговия еквивалент в другата държава, на страните се насърчават да позволяват бързо и конструктивен обмен на информация с другите органи. Сътрудничеството с чуждестранните органи, които не са еквивалентни, може да се извърши пряко или косвено. Ако не знае със сигурност, кой е правилният път, компетентните органи трябва да се свържат първо с чуждестранните си колеги за помощ.
Корупцията е коварен бич, който ощетява много страни и засяга всички ни. Подписването на Конвенцията на ООН за борба с корупцията е голяма победа в борбата ни срещу този бич. Всяка година този ден се чества като Ден на ООН за борба с корупцията. Изминахме дълъг път.

До началото на 90-те години, корупцията рядко се споменава в официалните кръгове, въпреки, че всички знаеха за съществуването й. Изискваха се големи усилия и постоянство от страна на много хора да се повиши информираността за разяждащото въздействие на корупцията в обществото, както и да се включи борбата с този бич в глобалната програма. Сега се разбира много добре, че корупцията подкопава икономическите резултати, отслабва демократичните институции и Правовата държава, нарушава обществения ред и разрушава общественото доверие, като по този начин се позволява разцъфтяването на организираната престъпност, тероризма и други заплахи за сигурността на хората. Нито една страна, богата или бедна, не е имунизирана срещу това зловредно явление.

ПРАВОТО

 

Съд на ЕО, Голям състав, S 26-6-2007, nº C-305/2005

- РАЗГЛЕЖДАНА НОРМАТИВНА УРЕДБА

Директива 308/1991, 10 юни 1991. Директива на съвета, 10 юни 1991, предотвратяването използването на финансовата система за целите на изпирането на пари.

чл.6.1

CUESTIÓNPREJUDICIAL    

+ТЕХНИЧЕСКО ОПИСАНИЕ

Procedimiento:Prejudicial

+Legislación

Aplicaart.6.1 deDir. 308/1991 de 10 junio 1991. DirectivadelConsejo, de 10 dejuniode 1991, relativaalaprevencióndelautilizacióndelsistemafinancieroparaelblanqueodecapitales.

+Bibliografía

Citadaen "Blanqueodecapitalesyasesoramientojurídico: laperspectivadelTribunaldeJusticiadelasComunidadesEuropeas"

По дело C-305/05,

que tiene por objeto una petición de decisión prejudicial planteada, con arreglo al artículo 234 CE, por la Courd'arbitrage, actualmente Courconstitutionnelle (Bélgica), mediante resolución de 13 de julio de 2005, recibida en el Tribunal de Justicia el 29 de julio de 2005, en el procedimiento entre

с предмет преюдициално запитване, на основание член 234 ЕО от Арбитражния съд, понастоящем Конституционен съд (Белгия), с решение от 13 юли 2005 г., получено в Съда на 29 юли 2005 г., по време на производството между:

Съюза на френскоезичните и немскоезичната адвокатски колегии,

Брюкселската френска колегия,

Съюза на фламандските адвокатски колегии,

Нидерландската адвокатска колегия на Брюксел,

и

Министерския съвет,

Съвета на адвокатските колегии от Европейския съюз,

Съвета на адвокатските колегии от Лиеж,

Адвокатска колегия на Лиеж,

СЪДЪТ (Голям състав),

състоящ се от: V. Skouris, председател, господата. P. Jann, C.W.A. Timmermans, A. Rosas, K. Lenaerts, E. Juhász (докладчик) и J. Klucka, председатели на състава, J.N. CunhaRodrigues, госпожа R. SilvadeLapuerta и господата К. Schiemann, A. Borg Barthet, M. Ilešič и J. Malenovský, съдии;

Главен адвокат: M. PoiaresMaduro;

Секретар: Sr. M.-A. Gaudissart, завеждащ отдел;

като взе предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 12 септември 2006;

като се взеха предвид представените забележки,

- от името на Съюза на френскоезичните и немскоезичната адвокатски колегии и Брюкселската френска колегия, представлявано от господата F. Tulkens и V. Ost, адвокати;

- от името на Съюзът на фламандските адвокатски колегиии Нидерландската адвокатска колегия на Брюксел, представлявано от господин M. Storme, адвокат;

- от името на Съвета на адвокатските колегии от Европейския съюз, представлявано от господин M. Mahieu, адвокат;

- от името на Съвета на адвокатските колегии от Лиеж, представлявано от господин E. Lemmens, адвокат;

- от името на Белгийското правителство, представлявано от господин elSr. M. Wimmer, в качеството му на представител, подпомаган от госпожа L. Swartenbroux, адвокат;

- от името на Италианското правителство, представлявано от господин I.M. Braguglia, в качеството му на представител, подпомаган от господин P. Gentili, адвокат на Държавата;

- от името на Кипърското правителство, представлявано от госпожа E. Rossidou-Papakyriakou и господин F. Komodromos, в качеството им на представители;

- от името на Австрийското правителство, представлявано от госпожа C. Pesendorfer, в качеството й на представител;

- от името на Словашкото правителство,представлявавно от господин R. Procházka, в качеството му на представител;

- от името на Европейския парламент, представляван от господин A. Caiolaи госпожа C. CastillodelCarpio, в качеството й на представител, подпомагана от госпожа M. Dean, адвокат;

- от името на Съвета на Европейския съюз, представляван от госпожа M. SimsиM.-M. Josephides, в качеството им на представители;

- от името на Комисията на Европейските общности, представлявана от господата W. BogensbergerиR. Troosters, в качеството им на представители;

след като бяха изслушани заключенията на Главния адвокат, представени в съдебното заседание от 14 декември 2006;

Съдът постанови следното

Решение

1. В преюдициалното запитване за решение относно действителността на член 2а, точка 5 на Директива 91/308/ЕИО на Съвета от 10 юни 1991г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари (ОВ L 166, стр. 77), изменена с Директива 2001/97/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 декември 2001г. (ОВ L 344, стр. 76) (наричана по-нататък "Директива 91/308 ").

Правна рамка

Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи

3. Член 6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (наричана по-долу "ЕКПЧ"), който е озаглавен "Право на справедлив съдебен процес", предвижда:

"1) Βсяко лице, при решаването на правен спор относно неговите граждански права и задължения или основателността на каквото и да е наказателно обвинение срещу него, има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок, от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. (.)

2) Βсяко лице, обвинено в извършване на престъпление, се смята за невинно до доказване на вината му в съответствие със закона

3) Βсяко лице, обвинено в извършване на престъпление, има следните минимални права:

a) Да бъде незабавно и в подробности информирано за характера и причините за обвинението срещу него на разбираем за него език;

б) Да има достатъчно време и възможности за подготовка на своята защита;

в) Да се защитава лично или да ползва адвокат по свой избор; ако не разполага със средства за заплащане на адвокат, да му бъде предоставена безплатно служебна защита, когато интересите на правосъдието го изискват;

г) Да участва в разпита или да изисква разпит на свидетелите, свидетелствуващи против него, и да изисква призоваването и разпита на свидетелите на защитата да се извършват при същите условия;

д) Да ползва безплатно услугите на преводач, ако не разбира или не говори езика, използван в съда".

Правилата на общността

4. Въз основа на третото съображение от Директива 91/308:

"Като се има предвид, че изпирането на пари оказва очевидно влияние върху разрастването на организираната престъпност като цяло, както и трафика на наркотици по-специално; че нарастващото осъзнаване на необходимостта от борба с изпирането на пари е едно от най-добрите средства за ефективна борба с този вид престъпна дейност, която представлява особена заплаха за обществото в държавите-членки ".

5. Съображения едно, четиринадесет до седемнадесет и двадесет от Директива 2001/97, твърдят следното:

"1) Уместно е Директива 91/308 (.) да бъде актуализирана в съответствие с констатациите на Комисията и желанията, изразени от Европейския парламент и държавите-членки, тъй като това е един от основните международни инструменти за борба с прането на пари. По този начин, Директивата (91/308) следва не само да отрази най-добрите международни практики в тази област, но също така и да продължи да гарантира висока степен на защита на финансовия сектор и на другите уязвими дейности от вредните последици от престъпна дейност.

(.)

15) Изискванията, посочени в Директивата (91/308) по отношение на идентификацията на клиентите, съхраняването на регистри и докладване на съмнителни сделки, трябва да бъдат разширени до ограничен брой дейности и професии, които са доказали, че са уязвими при използването си за пране на пари.

16) Нотариусите и юристите на свободна практика, така като са определени от държавите-членки, следва да бъдат субект на разпоредбите на директивата (91/308), когато участват във финансови или корпоративни сделки, включително когато предоставят данъчни съвети, в които съществува най-голям риск услугите на тези юристи да бъдат използвани за целите на прането на пари от престъпна дейност.

17) Когато обаче независими членове на законно признати и контролирани професии, предоставящи правни консултации, като например адвокати, оценяват правното положение на свой клиент или упражняват процесуално представителство по съдебни дела, по отношение на посочените дейности, в съответствие с разпоредбите на Директивата (91/308), не би било уместно да се наложи на тези специалисти изискването да съобщават за подозрения за пране на пари. Необходимо е да има освобождаване от задължението за докладване на информация, получена преди, по време или след съдебно производство или в процеса на оценяване на правното положение на даден клиент. Следователно, правната консултация остава подчинена на задължението за професионална тайна, освен в случай, че адвокатът не е въвлечен в дейности по изпиране на пари, в която правната консултация е изпирането на пране на пари, или адвокатът знае, че клиентът търси правна консултация за целите на изпирането на пари.

(.)

20) "В случая на нотариуси и юристи на свободна практика, и да отговори адекватно на задължението за спазване на професионална тайна по отношение на техните клиенти, следва да се разреши на държавите-членки да определят адвокатската колегия или друга саморегулираща се организация на независими юристи като орган, на който същите да докладват за съмнителни операции за пране на пари. Държавите-членки следва да определят правилата за работа с това докладване и неговото възможно предаване на "властите, отговорни за борбата с прането на пари" и най-общо, подходящите форми на сътрудничество между адвокатските колегии или професионалните организации и тези органи."

"5) нотариуси и други юристи на свободна практика, когато те участват:

a) в подпомагане планирането или извършването на сделки за техния клиент, отнасящи се до:

i) покупко-продажбата на недвижимо имущество или търговски предприятия;

ii) управление на средствата, ценни книжа или други активи, принадлежащи на клиента;

iii) откриването или управлението на банкови, спестовни сметки или сметки за ценни книжа;

iv) организиране на вноските, необходими за създаването, управлението или ръководенето на дружества;

v) създаването, управлението или ръководенето на доверителни дружества, предприятия или сходни структури;

b) Действайки от името на клиента си и за негова сметка, във всяка финансови сделка или сделка за недвижими имоти".

7. Член 6 от Директива 91/308 гласи:

"1. Държавите-членки ще съблюдават за това органите, институциите и лицата, субект на разпоредбите на настоящата директива, техните ръководители и служители да си сътрудничат пълноценно с властите, отговорни за борбата с прането на пари:

a) като информират тези власти, по своя собствена инициатива за всеки факт, който би могъл да бъде показател за пране на пари;

b) като предостави на тези власти, по тяхно искане, цялата необходима информация, в съответствие с процедурите, установени от приложимото законодателство.

2. Информацията, посочена в параграф 1, се изпраща на властите, отговорни за борбата с изпирането на пари на държавата-членка, на чиято територия се намира съответното лице, организация или институция, която предоставя тази информация. По принцип, за изпращането на информацията отговарят лицето или лицата, посочени от организациите, институциите и лицата, в съответствие с процедурите, посочени в буква а) от параграф 1 на член 11.

3. В случая на нотариуси и независими юристи, посочени в параграф 5 на член 2а, държавите-членки могат да определят подходящ саморегулиращ се орган на съответната професия, като орган, на който да се докладва фактите, посочени в буква а) от параграф 1 и в този случай, ще се установят подходящите форми на сътрудничество между този орган и органите, отговарящи за борбата с изпиране на пари.

Държавите-членки не са задължени да прилагат задълженията, предвидени в параграф 1, по отношение на нотариуси, юристи, одитори, външни експерт-счетоводители и данъчни консултанти по отношение на информацията, която същите получават от своите клиенти или получават при определяне правното положение на своите клиент или в изпълнение на своите задача да защитават или представляват своите клиенти в съдебно производство или във връзка с такова, включително консултация за завеждане или избягване на съдебно производство, независимо дали са получили или са се сдобили тази информация преди, по време на или след такива процеси."

8. Член 4 от Закона от 12 януари 2004г., вмъкна в Закона от 11 януари 1993г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма (ОВ на Белгия от 9 февруари 1993 г., стр 2828; наричан по-нататък "Закон от 11 януари, 1993г."), член 2б, който гласи следното:

"Доколкото разпоредбите на този закон изрично посочват, те са приложими за адвокати:

1. при посещение на своя клиент в подготовката или извършването на сделки, отнасящи се до:

a) покупка или продажба на недвижимо имущество или търговски предприятия;

b) управление на средствата, ценните книжа или други активи на клиента;

c) откриване или управление на банкови, спестовни сметки или сметки за ценни книжа;

d) организиране на вноските, необходими за създаването, управлението или ръководенето на дружества;

e) създаване, управление или ръководене на доверителни дружества, предприятия или сходни структури;

2. или когато действат от името на своя клиент или за негова сметка, във всякакви финансови сделки или сделки с недвижими имоти ".

9. Член 25 от Закона от 12 януари 2004г., включи в член 14а от Закона от 11 януари 1993 параграф 3, който гласи:

"Лицата, посочени в член 2б, при упражняване на дейностите, посочени в този член, които се натъкнат на факти, за които знаят или подозират, че са свързани с изпиране на пари или финансиране на тероризъм, са длъжни да го докладва незабавно на декан на адвокатската колегия, към която принадлежат.

Въпреки това, лицата, посочени в член 2б, няма да съобщават посочената информация, ако е получена или придобита по искане на някой от своите клиенти, във връзка оценка на правното положение на клиента или в изпълнение на задачата си да защитава или представлява клиента в съдебно производство или във връзка с процедура от този вид, включително случаите, в които информацията е била получена във връзка с консултация за започване или избягване на производство, независимо дали получена или придобита преди, по време или след подобно производствo.

Деканът установява спазването на изискванията на член 2б и в предходния параграф. Ако са изпълнени тези изисквания, съобщава незабавно информацията на Звеното за обработка на финансова информация."

10. Член 27 от Закона от 12 Януари 2004 г., Заменя член 15, параграф 1 от Закона от 11 януари 1993 г. от следното:

10. Член 27 от Закона от 12 януари 2004г. замени член 15, параграф 1 от Закона от 11 януари 1993г. със следния текст:

"1. Когато Звеното за обработка на финансова информация получи информацията, предвидена в член 11, параграф 2, Звеното или някой от членовете на неговия персонал, определен за тази цел от магистрата, който го ръководи или негов заместник, може да предвиди, в рамките на определен период, да бъде съобщена допълнителна информация, която сметнат за необходима за осъществяването на мисията на Звеното, от страна на:

1 всички органи и лица, посочени в членове 2, 2а и 2б, както и от страна на Декана, за който се отнася член 14а, параграф 3;

(.)

Лицата, посочени в член 2б и деканът, посочен в член 14а, параграф 3, не могат да разкриват такава информация, ако е била получена от лицата, посочени в член 2б от един от техните клиенти или по искане някой от техните клиенти, във връзка оценка на правното положение на клиента или в изпълнение на задачата си да защитава или представлява клиента в съдебно производство или във връзка с процедура от този вид, включително случаите, в които информацията е била получена във връзка с консултация за започване или избягване на производство, независимо дали е получена или придобита преди, по време или след подобно производства.

11. С искови молби, подадени на 22 юли 2004 г. Съюза на френскоезичните и немскоезичната адвокатски колегии и Брюкселската френска колегия, от една страна, и на Съюзът на фламандските адвокатски колегиии Нидерландската адвокатска колегия на Брюксел, от друга страна, бе изискано от препрещащия съдебен орган да отмени членове 4, 5, 7, 25, 27, 30 и 31 от Закона от 12 януари 2004 г. Съветът на адвокатските колегии на Европейския съюз и поиска от адвокатската колегия на Съюза Европейски и Съвета на адвокатските колегии от Лиеж участваха като сътрудници в делото по главното производство.

12. Пред препрещащия съдебен орган, Съвети на адвокатските колегии- ищци твърдят, че наред с другото, че членове 4, 25 и 27 от Закона от 12 януари 2004 г., доколкото посоченото в тях задължение за информиране на компетентните власти засягат адвокатите, ако се натъкнат на факти, за които знаят или подозират, че са свързани с пране на пари, както и задължението да предават на посочените органи допълнителна информация, която считат за полезна, представлява необосновано нарушение на принципите за конфиденциалност и независимост на адвокатите, принципи, които, според тях, са компонент на основното право на всеки индивид на справедлив процес и на зачитането на правото му на защита. По този начин, според ищците, тези членове в нарушение на членове 10 и 11 от Белгийската конституция, във връзка с член 6 от ЕКПЧ, с общите принципи на законодателството относно правото на защита, и на член 6 на ЕС, параграф 2 и членове 47 и 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз, прокламирана на 7 декември 2000г. в Ница (ОВ C 364, стр. 1).

13. От друга страна, съветите на адвокатските колегии-ищци и Съветът на адвокатските колегии на Европейския съюз твърдят, че горният извод не се променя от факта, че белгийският законодател е транспонирал вътрешното право към Директива 91/308, ограничавайки обхвата на задълженията за информация и сътрудничество в случая на адвокатите. В това отношение, както Съюза на френскоезичните и немскоезичната адвокатски колегии, така и Брюкселската френска колегия считат, че разграничението, което създават тези разпоредби, основаващо се на основния или вторичен характер на адвокатската дейност е юридически неиздържано и води до ситуация на сериозна правна несигурност. Съюзът на фламандските адвокатски колегиии Нидерландската адвокатска колегия на Брюксел подчертават, че задълженията за докладване и уличаване на клиента надхвърлят нарушаването на професионалната тайна, така че изцяло унищожават връзката на доверие между клиента и адвоката.

14. Съветът на адвокатските колегии от Европейския съюз, от своя страна, твърди, че Законът от 11 Януари 1993, изменен със Закона от 12 януари 2004 г., възпрепятства запазване на непокътната традиционната дейност на адвокатите. В тази връзка, посоченият по-горе Съвет заявява, че характеристиките, свойствени за професията адвокат, главно по отношение на независимостта и професионалната тайна, допринасят за общественото доверие в тази професия, и че такова доверие не се ограничава само до определени функции на адвоката.

15. Препращащият съд посочва, че жалбите за отмяна са подадени срещу Закона от 12 януари 2004 г., чийто предмет беше транспонирането в белгийското право на разпоредбите на Директива 2001/97. Като се има предвид, че законодателят на Общността, както и белгийският законодател е длъжен да зачита правото на защита и правото на справедлив съдебен процес, съдът счита, че, преди да се произнесе по съвместимостта на този акт с Белгийската констутиция, трябва да се уреди въпроса за действителността на директивата, на които се основава този закон.

16. При такива обстоятелства Арбитражният съд взе решение да спре производството и да постави пред Съда следния преюдициален въпрос:

"Член 1, параграф 2 от Директива 2001/97 (.), нарушава ли правото на справедлив съдебен процес, по начина по който е определен от член 6 (ЕКПЧ) и член 6 (ЕС), параграф 2, доколкото новият член 2а, точка 5, добавен към Директива 91/308/ЕИО, изисква включването на независими юристи, без да се изключва адвокатската професия в обхвата на тази директива, имаща за цел преди всичко да бъдат наложени на посочените в нея лица и организации, задължението за докладването на властите, отговорни за борбата с прането на пари, на всеки факт, който може да бъде показател за такова изпирането на пари (член 6, от Директива 91/308 / ЕИО, заменен с член 1, точка 5 от Директива 2001/97/ЕО)?"