Международна рамка в борбата с изпирането на пари луис Карлос Пелус Роблес

17. Следва да се отбележи, че макар и да е вярно, че в главното производство, което доведе до настоящото искане, Съветите на адвокатските колегии-ищци и сътрудници, поставиха въпроса за валидността на националното законодателство за транспониране на Директива 91/308 във връзка с редица норми от по-висок ранг, също така е вярно, че препращащият съд е счел за необходимо, чрез своите въпроси, да поиска от Съда да извърши контрол над действителността на посочената Директива от гледна точка на правото на справедлив съдебен процес, както е определено от член 6 от ЕКПЧ и член 6 ЕС, параграф 2.

18. Съгласно установената съдебна праткита, процедурата уредена от член 234 ЕО се основава на ясно разделение на правомощията между националните съдилища и Съда на Европейския съюз, по начин който съответства изключително на националния съд, който разглежда спора и който трябва да поеме отговорност за съдебното решение, подлежащо на приемане, да прецени с оглед на обстоятелствата по делото, както необходимостта от преюдициално заключение, за да може да постанови решението си, така и релевантността на въпросите, които поставя пред Съда (виж Решения от 4 декември 2003 г., EVN и Wienstrom, C-448/01, р. стр. I-14527, параграф 74, и от 12 Април 2005, Keller, C-145/03, р. стр. I-2529, параграф 33).

19. При тези обстоятелства е уместно да се разшири проверката на действителността на Директива 91/308 за да се включат в същата основните права, на които националният съд не се позовава, по-специално правото на неприкосновеност на личния живот, в съответствие с член 8 от ЕКПЧ.

20. Член 6, параграф 1 от Директива 91/308 предвижда, че лицата, до които тя се отнася трябва да си сътрудничат изцяло с властите, отговорни за борбата с прането на пари, като информират тези власти по своя собствена инициатива, за всеки факт, който може да бъде признак за пране на пари и предоставят на тези органи, по тяхно искане, цялата необходима информация, в съответствие с процедурите, установени от приложимото законодателство.

21. По отношение на адвокатите, Директива 91/308 очертава двойното прилагане на задълженията за информация и сътрудничество.

22. От една страна, съгласно член 2а №, точка 5, от Директива 91/308, адвокатите следва да се подчиняват единствено на задълженията, произтичащи от нея и по-специално задълженията за информация и сътрудничество, които налага член 6, параграф 1, като участват по един от начините, посочени в този член 2а, точка 5, при определени сделки, които тази последна разпоредба изброява изчерпателно.

23. От друга страна, член 6, параграф 3, алинея 2 от Директива 91/308 гласи, че държавите-членки нямат задължение да налагат на адвокатите задълженията за информация и сътрудничество, което що се касае до информацията, получена от техните клиенти или във връзка с тях, с оглед оценяване на правното им положение или изпълнение на функцията им да ги защитават или представляват в съдебно производство или във връзка със тях, включително консултации за завеждане или избягване на съдебен процес, независимо дали е получена или придобита преди, по време или след подобни производства.

24. Важността за освобождаване от тази отговорност се изтъква в съображение седемнадесет от Директива 2001/97, което гласи, че не би било уместно Директива 91/308 да налага задължение за съобщаване на подозрения за пране на пари на независимите членове на законно признати и контролирани професии, предоставящи юридически съвети, каквито са адвокатите, когато същите извършват оценка на правното положение на даден клиент или упражняване на процесуално представителство по съдебни производства. В това съображение се посочва също, че трябва да съществува освобождаване от отговорността от задължения да докладват информация, получена преди, по време или след съдебно производство или в процеса на оценяване на правното положение на даден клиент. И накрая, същото съображение подчертава, че при такова освобождаване означава, че правната консултация остава подчинена на задължението за професионална тайна, освен ако адвокатът или е участвал в пране на пари или е предоставял правни консултации с цел изпиране на пари или е бил наясно с факта, че клиентът му търси юридическа консултация за такива цели.

25. В случай на съдебни дела по смисъла на член 25 и 27 от Закона от 12 януари 2004 г., се оказва че, по отношение на адвокатите, белгийският законодател въвежда в този Закон освобождаване от отговорност за информация, получена или придобита при обстоятелствата, предвидени в член 6, параграф 3, алинея две от Директива 91/308.

26. При такива обстоятелства, следва да прецени дали задължението, наложено на адвокатите при упражняване на професионалната им дейност да си сътрудничат с компетентните органи в борбата с прането на пари, по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 91/308, и да информират същите, по своя собствена инициатива, за всички факти, които биха могли да бъдат показател за пране на пари, представлява нарушение на правото на справедлив съдебен процес, както е предвидено в член 6 от ЕКПЧ и член 6 ЕС, параграф 2, предвид ограниченията на обхвата на това задължение, предвидени в член 2а, точка 5, и в член 6, параграф 3 от същата директива.

27. Следва да се отбележи, на първо място, че член 6, параграф 3, алинея две от Директива 91/308 търпи различни тълкувания, така че точният обхват на задълженията за информация и сътрудничество, касаещи адвокатите, не е еднозначен.

28. В тази връзка, съгласно установената съдебна практика, когато една разпоредба на правото на Общността търпи различни тълкувания, предимство трябва да се даде на онова тълкуване, което кара разпоредбата да съответства на Договора за ЕО, а не онова, което води до нейната несъвместимост (виж Решения от 13 декември 1983, Комисията / Съвета 218/82, р. стр. 4063, параграф 15, и 29 юни, 1995, Испания / Комисията, C-135/93, р. стр. I -1651, параграф 37). В действителнот, държавите-членки следва да отговарят не само да тълкуването на националното си право в съответствие с общностното право, но и да се стремят тълкуването на подзаконови нормативни актове, които приемат за основа, да не влиза в конфликт с основните нормативни актове, защитени от правния ред на Общността или с останалите общи принципи на Правото на Общността (Решение от 6 ноември 2003г., Lindqvist, C-101/01, р. стр. I-12971, параграф 87).

29. Също така не трябва да се забравя, че основните права са част от общите принципи на Правото, чието прилагане се гарантира от Съда. В това отношение, Съдът се вдъхновява от общите конституционни традиции на държавите-членки и от указанията, предоставени от международните актове за защита правата на човека, чрез които държавите-членки са се обединили или към които са се присъединили. ЕКПЧ предвижда в този контекст особено значение (в този смисъл, виж Решение от 12 ноември 1969, Stauder, 29/69, ECR 419, параграф 7; Решение от 6 март 2001г., Connolly / Комисията, C-274/99 P, р. стр. I-1611, параграф 37, и Решение от 14 декември, 2006, ASML, C-283/05, р. стр. I-0000, параграф 26). По този начин, правото на справедлив съдебен процес, така както е предвидено в член 6 от ЕКПЧ, представлява основно право, което Европейският съюз зачита като общ принцип, по силата на член 6 ЕС, параграф 2.

30. Член 6 от ЕКПЧ предвижда, че всеки човек има право неговата причина да бъде изслушана по равностоен начин, както в съдебни спорове относно неговите права и задължения от гражданскоправен характер, така и в рамките на едно наказателно производство.

31. Според повтарящата се практика на Европейския съд за правата на човека, концепцията за "справедлив процес", по смисъла на член 6 от ЕКПЧ, се състои от различни елементи, сред които правото на защита, принципът на равнопоставеност на страните, правото на достъп до съдилища и правото на адвокат, както по граждански, така и по наказателни дела (виж Европейски съд за правата на човека, решение Golder срещу Обединеното кралство, от 21 февруари 1975 г., серия А, № 18, § 26-40 ; CampbellиFellсрещу Обединеното кралство, от 28 юни 1984г., Серия A № 80, § 97-99, 105-107 и 111-113, и Borgers срещу Белгия, от 30 октомври 1991 г., серия А, №. 214-B, § 24).

32. Адвокатът не би бил в състояние да изпълни правилно своята задача по консултиране, защита и представителство на своя клиент, като по този начин бива лишен от правото, дадено му от член 6 от ЕКПЧ, ако в рамките на съдебно производство или при неговата подготовка, същият е бил задължен да сътрудничи с компетентните органи по подаването на информацията, получена по време на проведени правни консултации в рамките на такава процедура.

33. По отношение на Директива 91/308, както е посочено в параграф 22 от настоящото решение, от член 2а, точка 5 от същата следва, че адвокатите са подчиняват на задължението за информиране и сътрудничество дотолкова доколкото подпомагат клиентите си в планирането или извършването на сделки, основно свързани с финанси или недвижими имоти, посочени в буква а) от тази разпоредба, или когато действат от името на клиента си и за негова сметка във всякакви финансови сделки или сделки с имоти. Като общо правило, поради самото си естество, тези дейности се намират в контекст, който няма никаква връзка с правна процедура и, следователно, е извън обхвата на правото на справедлив съдебен процес.

34. Освен това, от момента, в който помощта на адвоката, предоставена във връзка със някоя от сделките, предвидени в член 2a, точка 5 от Директива 91/308, за изпълнение на задача на защита или представителство в съда, или за получаване на консултация за започване или избягване на съдебно производство, по силата на член 6, параграф 3, алинея 2 от тази директива, адвокатът се освобождава от отговорността за изпълнение на задълженията, посочени в параграф 1 от същия член, и в тази връзка, е без значение дали информацията е получена или придобита преди, по време или след процеса. Това освобождаване от отговорност допринася за запазване правото на клиента на справедлив съдебен процес.

35. Тъй като изискванията, произтичащи от правото на справедлив съдебен процес, предполагат по дефиниция съществуването на връзка със съдебно производство, и като се има предвид факта, че член 6, параграф 3, алинея 2 от Директива 91/308 ЕИО освобождава адвокатите от задълженията за информация и сътрудничество, предвидени в член 6, параграф 1 от посочената Директивата, когато техните дейности имат посочената връзка със съдебно производство, въпросните изисквания се запазват.

36. Вместо това, трябва да се признае, че изискванията, отнасящи се до правото на справедлив съдебен процес не се противопоставят на това, че когато адвокати не излизат от рамките на дейностите, посочени в член 2а, точка 5 от Директива 91/308, но в контекст, който не е обхванат от член 6, параграф 3, алинея 2 от нея, същите имат задължението за предоставяне на информация и сътрудничество, предвидени в член 6, параграф 1 от Директивата, тъй като, както подчертава изрично съображение три на Директивата, тези задължения са обосновани от необходимостта за ефективна борба с изпирането на пари, която оказва очевидно влияние върху разрастването на организираната престъпност, която на свой ред представлява особена заплаха за обществото в държавите-членки.

37. С оглед на изложеното по-горе, Съдът намира, че задълженията за информиране и сътрудничество с органите, отговорни за борбата с прането на пари, предвидени в член 6, параграф 1 от Директива 91/308 и които член 2а, точка 5 от същата налага на адвокатите, да не нарушават правото на справедлив съдебен процес, така както е определено от член 6 от ЕКПЧ и член 6 ЕС, параграф 2, с оглед на разпоредбите член 6, параграф 3, алинея 2 от посочената директива.

38. Предвид, че производството, за страните на главното производство, има характер на иск заведен пред национален съдебен орган, същият е компетентен за произнасяне по въпроса за съдебните разноски. Разходите, направени от страните, които не са страни по главното производство, са представили становища пред Съда и не подлежат на възстановяване.

По изложените по-горе съображения Съдът (голям състав) реши:

Задълженията на информиране и сътрудничество с органите, отговорни за борбата с изпирането на пари, по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 91/308 / ЕИО на Съвета от 10 юни 1991г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари, изменена с Директива 2001/97 / ЕО на Европейския парламент и на Съвета, от 4 Декември, 2001г., и които член 2а, точка 5 от същата Директива налага на адвокатите, да не нарушават правото на справедлив съдебен процес, както е определено от член 6 от ЕКПЧ и член 6 ЕС, параграф 2, с оглед на разпоредбите на член 6, параграф 3, алинея 2 от тази Директива.