Международни инструменти за употребата на антимикробни средства при
Употреба на антимикробни средства и околната среда
Изтегляне 1.71 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Spisak Bio Agenti, Интернет на нещата
| Употреба на антимикробни средства и околната среда Антимикробните средства могат да повлияят на екосистемите, когато се освобождават по време на производството, потреблението, обезвреждане и/или неправилно изхвърляне. Освобождаването на антимикробни или други химични вещества в околната среда – от домакинствата, отпадъчните води от болниците, оттичане от животински и производствени предприятия – може да доведе до концентрации на тези вещества главно в повърхностните води като езера и реки, но също така и в отпадъчните води, подземните води, почвата и оборския тор, и дори и в питейната вода. Антропогенните дейности увеличават значението на околната среда като път за излагане на АМР на хората. Селективният натиск от антибиотични остатъци, биоцидни вещества (или химикали с антимикробни свойства, като например дезинфектанти, антисептици, почистващи препарати, козметика, хранителни консерванти), тежки метали (като например сребро, цинк, мед, хром, олово), ПАВ (полициклични ароматни въглеводороди) и антидепресантите върху бактериалните колонии могат да допринесат за повишаване на АМР в околната среда. 45 3.4.2 Протоколи на ИКЕ на ООН Един задължителен инструмент, който би могъл да обхване употребата на антимикробни средства, е Конвенцията на ИКЕ на ООН за оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст 46 (известен като Конвенцията от Еспоо, 1991 г.) и допълващият протокол за механизмите за контрол на замърсяването, Протокол за стратегическа екологична оценка към Конвенцията на ИКЕ на ООН за оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст 47 (2003 г.). Конвенцията от Еспоо и Протоколът определят задълженията на страните за оценяване на трансграничното въздействие върху околната среда на определени дейности на ранен етап от планирането. По-специално Протоколът включва не само фокус върху човешкото здраве (вж. чл. 5, ал. 1; Приложение 3), но и проекти, свързани с АФС и фармацевтичното производство, както и интензивно животновъдство (включително птици) и рибовъдство, и специфични видове управление на отпадъците (Приложение 2). Стратегическата оценка на околната среда, посочена в Протокола, може да формира отправна точка за намаляване на антимикробните вещества в околната среда. Протоколът обаче е приет само от 33 държави, повечето от които са в Европа. Освен това доказателствата за въздействието на антимикробните средства върху околната среда остават ограничени и следователно е малко вероятно да бъдат включени в тези оценки. Възможно е друга възможност да бъде предоставена от обвързващия Протокол на ООН относно Регистрите за изпускане и пренос на замърсители към Конвенцията за достъп до информация, участие на обществеността в процеса на взимане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда (2003 г.) 48 към Конвенцията за достъп до информация, участие на обществеността в процеса на взимане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда на ИКЕ на ООН (известна като Орхуската конвенция, 1998 г.). Този Протокол изисква от страните да създадат обществено достъпни регистри за изпускане и пренос на замърсители от промишлени обекти и други източници, включително интензивно отглеждане на домашни птици, прасета и аквакултури, управление на отпадъците и водите и АФС и фармацевтично производство (Приложение 1). Въпреки че регулира информацията относно замърсителите, а не директно замърсяването, се очаква Протоколът да окаже значителен натиск в положителна посока върху нивата на замърсяване, тъй като никоя компания няма да иска да бъде 45 У. Гейз, М. Депледж, Антимикробна резистентност: разследване на екологичното измерение – граници 2017 г.: възникващи въпроси от екологично значение.. Найроби: Програма на ООН за околната среда; 2017 г. (http://wedocs.unep.org/handle/20.500.11822/22263, осъществен достъп на 1 юни 2020 г.). 46 Вижте Конвенцията за оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст. Женева: Икономическа комисия на ООН за Европа; 2005 г. (ECE/MP.EIA/21; https://www.unece.org/index.php?id=40450&L=0, осъществен достъп на 17 август 2020 г.). 47 Виж Протокол за стратегическа оценка на околната среда към Конвенцията за оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст, Глава 27, Околна среда, 4.b. Колекция от договори на ООН. Ню Йорк: Обединените нации; 2020 г. (https://treaties.un.org/Pages/ViewDetails. aspx?src=TREATY&mtdsg_no=XXVII-4- b&chapter=27&lang=en, осъществен достъп на 17 август 2020 г. 48 Вижте „Въведение“: Киевски протокол за Регистрите за изпускане и пренос на замърсители. В: ИКЕ на ООН/Политика за околната среда/Протоколи за РИПЗ/Въведение [уебсайт]. Женева: Обединените нации; 2020 г. (https://www.unece.org/env/pp/prtr.html, осъществен достъп на 17 август 2020 г.). Изтегляне 1.71 Mb. Сподели с приятели:
|