Международни инструменти за употребата на антимикробни средства при

2
Международни инструменти за употребата на антимикробни средства при хора, животни и растения в подкрепа на Глобалния план за действие през 2015 г. Глобалният план за действие предлага интервенции за контрол на АМР, включително оптимизиране на използването на антимикробни средства при хората и животните и възприемане на подхода „Едно здраве“.
Световната здравна асамблея също така поиска от генералния директор на СЗО да работи за разработване на глобална рамка за развитие и управление за борба с АМР, в консултация с държавите членки и съответните партньори. Целта на рамката е „да подпомогне разработването, контрола, разпространението и подходящото използване на нови антимикробни лекарства, диагностични инструменти, ваксини и други интервенции, като същевременно запази съществуващите антимикробни лекарства и насърчи достъпа на достъпни цени за съществуващите и нови антимикробни лекарства и диагностични инструменти, като се вземат предвид нуждите на всички страни и в съответствие с Глобалния план за действие относно антимикробнате резистентност“.
1
По време на шестдесет и деветата Световна здравна асамблея през май 2016 г. генералният директор представи на държавите членки на СЗО редица опции за такава рамка относно АМР (документи A69/24 и
A69/24 Прил. 1). По-късно същата година (през септември 2016 г.) Общото събрание на ООН в своята политическа декларация от срещата на високо равнище относно АМР призова трите организации – FAO,
OIE и СЗО – да „финализират глобално развитие и управленска рамка, както е поискано от Световната здравна асамблея”.
5
В отговор на това искане трите организации провеждат две консултации. Първо, на 9 – 10 ноември 2017 г., трите организации проведоха неформална консултация относно пътна карта с членките, съответни международни организации и недържавни участници, по време на която беше представена и обсъдена концепцията за общата рамка.
6
Второ, на 1 – 2 октомври 2018 г. трите организации в сътрудничество с
UNEP проведоха втора консултация с членките, съответни международни организации и недържавни участници, за да се обсъди формата, структурата, съдържанието и възможните цели на рамката.
7
В доклада за 2019 г. до генералния секретар на ООН Междуведомствената координационна група (IACG) по
АМР призова трите организации и UNEP „да ускорят развитието [на рамката] в съответствие с обхвата, описан в резолюцията на Световната здравна асамблея от 2015 г. относно антимикробната резистентност”.
8
В своя Меморандум за разбирателство от 2018 г. трите организации си поставиха за цел
„изготвяне на доброволен кодекс за поведение за засилване на прилагането на международните стандарти за отговорна и разумна употреба на антимикробни средства“. По време на седемдесет и втората Световна здравна асамблея през 2019 г. държавите членки приеха резолюция WHA72.5, в която се иска генералният директор на СЗО да коригира процеса и обхвата на глобалната рамка за развитие и управление за борба с
АМР, като се вземат предвид препоръките на IACG.
Въз основа на тези мандати и решения през ноември 2019 г. трите организации се договориха да разработят компилация от международни инструменти за отговорна и разумна употреба на антимикробни средства при хора, животни и растения, включително съответните екологични инструменти.
5
A/71/L.2.
Политическа декларация от срещата на високо равнище на Общото събрание относно антимикробната резистентност. В: 71-ва сесия на UNGA, 21 септември 2016 г. Ню Йорк: Обединените нации; 2016 г. (https://digitallibrary.un.org/record/842813?ln=en, осъществен достъп на 20 юни 2020 г.).
6
Глобална рамка за развитие и управление за борба с антимикробната резистентност: проект на пътна карта. Женева: Световна здравна организация; 2017 г. (http://www.who.int/phi/implementation/research/Roadmap-Global-Framework-for-Development-Stewardship-to-com- batAMR_2017_11_01.pdf?ua=1, осъществен достъп на 20 юни 2020 г.).
7
Глобална рамка за развитие и управление за борба с антимикробната резистентност: проект. Женева: Световна здравна организация; 2018 г.
(https://www.who.int/phi/news/WHO_OIE_FAO_UNEP_Working_paper_of_the_framework_FINAL.pdf, осъществен достъп на 20 юни 2020 г.).
8
Междуведомствена координационна група по антимикробна резистентност. Няма време за чакане: осигуряване на бъдеще без резистентни към лекарства инфекции. Доклад на Генералния секретар на ООН. Женева: Световна здравна организация; 2019 г. (https://www.who.int/antimicrobial-resistance/ interagency- coordination-group/final- report/en/, осъществен достъп на 20 юни 2020 г.).

3
Обхват и методология
Обезвреждане и остатъчни вещества
Подходяща и разумна употреба
Избор, снабдяване и доставка
Оценка на регулациите и разрешаване за пускане на пазара
Производство
Обхват и методология
Тази компилация включва всички международни инструменти, свързани с употребата на антимикробни средства при хора, животни и растения, включително съответните екологични инструменти. Използва се широко понятие за „употреба“, което включва всякакви емисии или изпускания в околната среда.
Компилацията е структурирана около жизнения цикъл на антимикробните средства: от производство до разрешението за пускане на пазара и регулаторното одобрение; за подбор, снабдяване и доставка; на отговорна и разумна употреба; и в крайна сметка обезвреждане от крайния потребител (фиг. 1).
Инструментите, свързани с околната среда, са включени през целия жизнен цикъл, тъй като регулирането на употребата на антимикробните средства и всякакви свързани емисии на антимикробни средства в околната среда могат да възникнат на различни етапи от жизнения цикъл – от разлив в околната среда по време на производствения процес до обезвреждането на продукти с изтекъл срок на годност и свързаните с тях отпадъци и отпадъчни води.

Изтегляне 1.71 Mb.

Сподели с приятели: