Международните и европейските правни стандарти за борба с изразяването на расизъм”
Организация за сигурност и сътрудничество в Европа
Изтегляне 448.46 Kb.
|
Организация за сигурност и сътрудничество в Европа Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) също се хвали със спектър от политически задължаващи ангажименти, третиращи човешките права по принцип и насърчаването на толерантност и недискриминация в частност. Основната маса от тези ангажименти възникна от така нареченото „човешко измерение” на работата на ОССЕ.184 Те бяха разработени на последователни срещи на върха на държавните или правителствените глави, започвайки от Заключителния акт от Хелзинки (1975 г.), минавайки през Парижката харта за една нова Европа (1990 г.), „Предизвикателството на промяната” – Хелзинки (1992 г.), „В посока към истинско партньорство в една нова ера” – Будапеща (1994 г.), Лисабонския документ (1996 г.) и различните документи на Истанбулската среща на върха (1999 г.). Значими декларации и документи произлязоха и от други срещи. Специализираните институции в рамките на апарата на ОССЕ заслужават специално внимание, включително: Службата за демократични институции и човешки права (СДИЧП), Службата на представителя за свободата на медиите (СПСМ), Службата на Върховния комисар за националните малцинства (СВКНМ). Всяка от тези служби бе отговорна за важна нормативна работа относно връзката (взаимодействието) между свободата на изразяване и антирасизма. През 2003 г. СДИЧП бе помолена от Министерския съвет на ОССЕ да действа като събирателен пункт за информация, свързана с толерантността и недискриминацията на базата на информация, получена от участващите държави, гражданското общество и междуправителствените организации. Конкретни теми, адресирани в контекста на работата на ОССЕ към толеранса и недискриминацията включват: антисемитизъм, свобода на религията или вярата, основана на пола дискриминация, престъпление от омраза, омраза по Интернет, ненавист към хомосексуалистите, нетолерантност спрямо мюсюлманите, расизъм и ксенофобия, роми, синти и скитници.185 Обширни препратки към значението на защитата и насърчаването на правото на свобода на изразяване, като такова, можете да намерите във всички документи на ОССЕ, отнасящи се за човешките права и демокрацията. Заключение Така както споменахме в самото начало, целта на настоящия спомагателен документ е да подготви сцената. Устната презентация, основаваща се този документ, ще изследва в детайли едно многообразие от напрежения – както съзидателни, така и конфликтни, които характеризират взаимодействието между: i) различните стандарти, отстоявани с различните международни правни инструменти; ii) международните инструменти, които са законово задължаващи и други установяващи стандарти мерки, които не са законово задължаващи. Ще бъдат изтъкнати и разногласията в момента. 113 Виж също: Сандра Коливер, издател- Да теглим чертата: Подбуждане към омраза, свобода на изразяване и недискриминация (Обединено Кралство, Статия 19/Университет Есекс, 1992 г.); Стефани Фариор, „Формоване на матрицата: Историческите и теоретичните основи на международното право относно подбуждането към омраза”, 14 Бъркли Дж., Международно право 1; Тарлач Макгонагъл, „Изкривяване на (расовото) равенство от търпимост към подбуждането към омраза”, (2001 г.) 23, Университет Дъблин, нова серия, стр. 21-54. 114 Тарлач Макгонагъл, „Международни и европейски правни стандарти за борба с изразяването на расизъм: избрани настоящи главоблъсканици”, стр. 39-50 на настоящата публикация. 115 Прокурорът срещу Жан-Пол Акайесу, дело № ICTR-96-4-T, ICTR (камара І). Решение от 2 септември 1998 г., параграф 550. 116 Пак там, бележка под черта 126; Прокурорът срещу Фердинанд Нахимана, Жан-Боско Бараягуиза и Хасан Нгезе (Делото с медиите), дело № ICTR-99-52-T, ICTR (разглеждащ делото състав І). Решение от 3 декември 2003 г., параграф 1011. Това дело е понастоящем в процес на обжалване. 117 Делото Акайесу, в цитираното произведение, параграф 557, Делото с медиите, в цитираното произведение, параграф 1011. 118 Делото Акайесу, в цитираното произведение, параграф 560, Делото с медиите, в цитираното произведение, параграф 1012. 119 Това се доказва с противоречието, създадено с приемане на първо четене от Френското национално събрание на проектозакон за забрана на поставянето под въпрос на арменския геноцид (Proposition de Loi tendant à réprimer la contestation de l'existence du génocide arménien), 12 октомври 2006 г. 120 Допълнителен протокол към Конвенцията за киберпрестъпления, относно криминализацията на актове с расистки и ксенофобски характер, извършени посредством компютърни системи: виж, по-специално, член 6. 121 Забрана за пропаганда на война и подбуждане на национална, расова или религиозна омраза (чл. 20), Общ коментар 11, Комитет на Обединените Нации за човешките права, 29 юли 1983 г., параграф 2. 122 Пак там. 123 Съобщение № 550/1993, Решение на КЧП от 8 ноември 1996 г. 124 Пак там, параграф 9.6. 125 Съобщение № 736/1997, Решение на КЧП от 18 октомври 2000 г. 126 Пак там, параграф 11.5. 127 Пак там, параграф 11.5. 128 Пак там, параграф 11.6. 129 Съобщение № 104/1981, Решение от 6 април 1983 г. 130 Пак там, параграф 8 б). 131 Виж например: Законодателство за изкореняване на расовата дискриминация (член 4), Обща препоръка VІІ, Комитет за премахване на расовата дискриминация, 23 август 2005 г., параграф 1; Организирано насилие, основано на етнически произход дискриминация (член 4), Обща препоръка ХV, Комитет за премахване на расовата дискриминация (КПРД), 23 март 1993 г., параграф 2. 132 КПРД, Обща препоръка ХV, в цитираното произведение, параграф 2. 133 Пак там. 134 КПРД, Обща препоръка ХV, в цитираното произведение, параграф 4 135 Член 29, параграф 2 на Всеобщата декларация за човешките права гласи: „При упражняването на своите права и свободи, всеки е подчинен само на такива ограничения, каквито са определени със закон, единствено по смисъла на гарантиране на надлежното признаване и спазване правата и свободите на другите и удовлетворяване на справедливите изисквания за морал, обществен ред и общо благоденствие в едно демократично общество. 136 Патрик Торнбъри, „Противопоставяне на расовата дискриминация: Една перспектива на Комитета за премахване на расовата дискриминация”, Преглед на Закона за петте човешки права (бр. 2, 2005 г.), стр. 239-269 на стр. 253. Той доразработва този момент: „Уязвимите групи добре преценяват, че линиите между мисълта, формирането на обществено мнение и потисническото действие могат да бъдат много тънки”, пак там. 137 Член 4. Списъкът на правата, изложени в член 5, не е изчерпателен: Недискриминационно изпълнение на правата и свободите (член 5), Обща препоръка ХХ, КПРД, 15 март 1996 г., параграф 1. 138 Член 5, буква г), точка viii). 139 Съобщение № 30/2003, Решение на КПРД от 22 август 2005 г. 140 Пак там, параграф 3.1. 141 Пак там, параграф 10.5. Комитетът не препраща обаче към някакви конкретни примери. 142 Пак там. 143 Дискриминация срещу неграждани, Обща препоръка ХХХ, КПРД, 1 октомври 2004 г. 144 Тази разпоредба е допълнително подкрепена, по-специално, с член 6.2 и член 7. 145 Виж: Доклад на Световната конференция срещу расизма, расовата дискриминация, ксенофобията и свързаната с тях нетърпимост, Дърбан, 31 август - 8 септември 2001 г. Документ № А/CONF.189/12. 146 Тези въпроси се третират максимално обширно в параграфи 86-94 на Декларацията. 147 Виж допълнително в тази връзка и в контекста на последващите дейности след Декларацията и Програмата за действие от Дърбан: Яман Акдениз, „Инвентаризация на усилията за борба с расизма по Интернет”, Основен документ за Семинара на високо ниво, Комисия на ООН за човешките права – Междуправителствена работна група за ефективното изпълнение на Декларацията и Програмата за действие от Дърбан, януари 2006 г. 148 Всички тези въпроси се третират преди всичко в параграфи 140-147 на Програмата за действие. Виж освен това, Тарлач Макгонагъл, „Световна конференция срещу расизма: Фокус върху медиите”, IRIS (Интегрирана информационна система за научни изследвания) – Законови наблюдения на Европейската аудиовизуална обсерватория, 2002-2:3. 149 За преглед на дейностите на Съвета на Европа в тази област, виж: Дейности на Съвета на Европа със значение за борбата с расизма и нетолерантността, Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността, документ CRI (2004), 7 февруари 2004 г. 150 Основен документ за прецедентното право на Европейския съд за човешките права относно член 10 от на Европейската конвенция за човешките права за борба с расизма и нетолерантността, подготвен от г-жа Анне ВЕБЕР, д-р по право, Изследователски институт Каре дьо Малберг, Университет Роберт Шуман, стр. 97-113 на настоящата публикация. 151 Основен документ за съдебната практика на Европейска комисия срещу расизма и нетолерантността (ЕКРН) в областта на борбата с расизма, при едновременно спазване на свободата на изразяване, стр. 115-133 на настоящата публикация. 152 ETS № 185 (серия Европейски международни договори), влизане в сила: 1 юли 2004 г. 153 Виж, между другото, Становище № 240 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа: „Проект на допълнителен протокол към Конвенцията за киберпрестъпленията относно криминализацията на актове от расистки или ксенофобски характер, извършени посредством компютърни системи”, 27 септември 2002 г. 154 ETS № 189, влизане в сила: 1 март 2006 г. 155 Виж освен това, Обяснителен доклад към Допълнителния протокол към Конвенцията за киберпрестъпленията относно криминализацията на актове от расистки или ксенофобски характер, извършени посредством компютърни системи”, приет на 7 ноември 2002 г., параграф 9. 156 Виж освен това, пак там, параграфи 10-22. 157 Пак там, параграф 25. Аналогично, в съответствие с член 7 („подпомагащи и съучастващи”), доставчиците на Интернет услуги са освен това защитени от гражданска отговорност в очертаните обстоятелства: пак там, параграф 45. 158 Хендисайд срещу Обединеното Кралство, Решение на Европейския съд за човешките права от 7 декември 1976 г., серия А, бр. 24. 159 ETS № 132 (серия Европейски международни договори), влизане в сила: 1 май 1993 г, с поправките, направени с протокола към него, ETS № 171, влизане в сила: 1 март 2002 г. 160 ETS № 157, влизане в сила: 1 февруари 1998 г. 161 Виж освен това, Тарлач Макгонагъл, „По-малко вървеният път: Анализ на стратегията срещу враждебна реч, изготвена в съгласие с Рамковата конвенция за защита на националните малцинства”, в Петер Молнар, издател, Враждебната реч и средствата за съдебна защита срещу нея (предстоящо издание, 2006 г.) 162 Резолюция № 1 – „Свобода на изразяване и информация във времената на криза”; Резолюция № 2 – „Културно многообразие и медиен плурализъм във времената на глобализация”; Резолюция № 3 – „Човешките права и регламентиране на медиите и новите комуникационни услуги в информационното общество”. Виж освен това: Тарлач МакГонагъл, Министерска конференция за политиката в областта на масмедиите”, IRIS – Законови наблюдения на Европейската аудиовизуална обсерватория, 2005-7:2. 163 За по-изчерпателен преглед, виж: Тарлач МакГонагъл, Връзката между свободата на изразяване и правата на малцинствата: предизвикателства за Европа (докторска дисертация, предстояща). 164 Препоръка № R (97) 20 на Комитета на министрите относно „Враждебна реч” (приета от Комитета на министрите на 30 октомври 1997 г., на 607-та среща на заместник-министрите). 165 Обяснителен меморандум към Препоръка № R (97) 20 относно „Враждебна реч”, параграф 23. 166 Пак там, параграф 8. 167 Специално се споменава изследването, подготвено за ЕКРН от Швейцарския институт за сравнително право: Правни мерки за борба с расизма и нетолерантността в държавите-членки на Съвета на Европа, документ CRI (95) (Страсбург, 2 март 1995 г.). Виж освен това: пак там, параграф 9. 168 Doc. MM-S-IN (95) 21, публикувано и като: Колемайнен/Пиетилайнен, „Сравнително изследване относно етичните кодекси, занимаващи се с медии и нетолерантност” в Каарле Норденстренг, издател, Доклади за медийната етика в Европа (Университет Тампере, Финландия, серия В 41, 1995 г.). Виж освен това: пак там, параграф 10. 169 Приложението към препоръката започва с изясняване обхвата на „враждебна реч”: „По смисъла на прилагане на тези принципи, терминът „враждебна реч” се разбира като включващ всички форми на изразяване, които разпространяват, подбуждат, насърчават или оправдават расова омраза, ксенофобия, антисемитизъм или други форми на омраза, основани на нетолерантност, включително: нетолерантност, изразена с агресивен национализъм и етноцентризъм, дискриминация и враждебност спрямо малцинства, мигранти и хора с имигрантски произход”. 170 Обяснителен меморандум към Препоръка № R (97) 20, в цитираното произведение, параграф 38. 171 Следва освен това да споменем, че Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността често пъти цитира необходимостта да се гарантира на малцинствените групи ефективен достъп до медиите, между другото, за да се противостои на негативните стереотипи за техните култури и начин на живот, и по-общо – да се насърчи разбирането и толерантността между общностите. 172 Препоръка № R (97) 21 на Комитета на министрите към държавите-членки относно медиите и насърчаването на култура на толерантност (приета от Комитета на министрите на 30 октомври 1997 г., на 607-та среща на заместник-министрите). 173 Обяснителен меморандум към Препоръка № R (97) 20, в цитираното произведение, параграф 12. 174 Виж например дело 4/73, Нолд срещу Комисията (1974), решение от 14 май 1974 г., Европейски съд, ECR 491, параграф 13; дело С-260/89, Елиники Радиофония Тилеораси (1991), решение от 18 юни 1991 г., ECR I-2925, параграф 41; дело С-353/89, Комисията срещу Нидерландия (1991), решение от 25 юли 1991 г., ECR I-4069, параграф 30. 175 Член 6.2 (бивш член F.2) на Договора за създаване на Европейския съюз гласи сега: „Съюзът уважава основните права, така както са гарантирани от Европейската конвенция за защита на човешките права и човешките свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. и така, както произтичат от конституционните традиции, които са общи за държавите-членки, като общи принципи на общностното право.” Член 29 (бивш член К1) предвижда, между другото, конкретна юридическа основа за превенция и борба с расизма и ксенофобията. 176 Харта на основните права на Европейския съюз, Ница, 7 декември 2000 г., така както е публикувана в Официалния вестник на Европейските общности на 18 декември 2000 г., С 365/1. 177 Виж също препратката от преамбюла на Хартата към човешкото достойнство (изложение 2). 178 Волфганг Хайде, „Член 1 – Човешко достойнство”, в Коментара към Хартата на основните права на Европейския съюз, юни 2006 г., на стр. 25. Виж също: Бележка от президиума, Проекто-харта на основните права на Европейския съюз, документ № CHARTE 4473/00, Брюксел, 11 октомври 2000 г., стр. 3. 179 Габор Халмай, „Член 11 – Свобода на изразяване и информация”, в Коментара към Хартата на основните права на Европейския съюз, в цитираното произведение, на стр. 122. 180 Съвместно действие от 15 юли 1996 г., прието от Съвета на основата на член К.3 от Договора за създаване на Европейския съюз, относно действие за борба с расизма и ксенофобията (96/443/JHA), Официален вестник L 185 от 24 юли 1996 г. 181 Съобщение СОМ (2001) 664 заключително, Брюксел, 28 ноември 2001 г. все пак обаче, виж в тази връзка и: Междуинституционален файл (информационен масив) на Съвета на Европа: 2001/0270 (CNS), Брюксел, 27 май 2005 г. 182 „Няма споразумение относно рамково решение за борба с расизма и ксенофобията в Съвета за правосъдие и вътрешни работи, съобщение за печата на Люксембургското председателство на Съвета на Европейския съюз, 2 юни 2005 г. В тази връзка виж също: Годишният доклад на ЕС за човешките права – 2005 г., документ № 12416/05, 28 септември 2005 г., на стр. 108; „Необходимостта от съгласувана позиция в борбата срещу расизма и ксенофобията”, реч на Фрранко Фратини, заместник-председател на Европейската комисия, Виена, 22 юни 2006 г. 183 Борба с расизма и ксенофобията посредством наказателно законодателство: ситуацията в държавите-членки на ЕС, бл. 5-2005, Мрежа на ЕС от независими експерти по основни права, 28 ноември 2005 г., стр. 5. 184 Съществуват три основни „измерения на работата на ОССЕ: политико-военното измерение, икономическото и екологичното измерение и човешкото измерение. 185 Виж освен това, Информационна система за толерантност и недискриминация на ОССЕ/СДИЧП: http://tnd.odihr.pl/. Каталог: progress2009 2010 -> images -> stories -> materiali materiali -> Закон за изменение на някои правила за държавната служба от 7 февруари 1995 г. Gvnw, стp. 102, наричан по-нататък «спорната разпоредба» materiali -> Решение на Съда от 22 април 1997 г към кратка библиографска справка Celex номер 61995J0180 Автентичен език Немски език Дати materiali -> Решение на Съда (трети състав) от 5 март 2009 г materiali -> Неофициален превод от английски на български език! Hri/gen/1/редакция 7 materiali -> Агенция за основни права, г-н Нирадж Натуани materiali -> Психологическите измерения на дискриминацията Изтегляне 448.46 Kb. Сподели с приятели:
|