Оценка на суицидния риск на всеки новопостъпил пациент в отделението е задължително. Оценката отчита умерена или тежка депресия, налудности за вина, страх за живота, възраст и пол. Отчита се от алкохолна зависимост, самотност, бедност, загуба на близък, минали опити за самоубийство, мисля за самоубийство, хрумване на решения, планиране.
Оценката се документира в ИЗ, сестрински рапорт, табло за интензивно наблюдение и Т.Л. Веднъж отчетен суициден риск се наблюдава през целия период, мониторира и се контролира. Прави се оценка за агресивност. Отчита се успоредно агресивността с отчитане на суициден риск включва и автоагресията.
План за сестрински грижи при пациенти със суицидни намерения- от терминално суицидно поведение се разбират мисли, емоции и действия към възможна смърт в резултат на собствените действия. Суицидните намерения може да се разделят на: мисъл, без да се предприема действия, трае дни или месеци, ако се приложи психиатрична интервенция и Психотерапия.
Причини- в социални фактори, раздяла, загуба на близък, мисли за освобождаване на близките от грижи, загуба на чувство за интеграция в обществото.
Психологически фактори- импулсивност на характера, зависимост към вещества, не реализирани амбиции, липса на опора при стрес.
Биологични фактори- смущения в синтеза и недостиг на серотонина.
Етиологични фактори- наличие една самоубийство, опит за самоубийство в семейството, психични заболявания, понижена самоувереност, неспокойство и вътрешно напрежение.
Начини: медикаментозно- при жени, обясняване, хвърляне от височина, прострелване. Най-често сутрин през месец октомври и декември. Важно е всички заплахи и разкриване на намерения. Те се разглеждат като сериозни. Важно е за определяне на терапията и суицидния риск. Хората не трябва да се неглижират, а с усилия от страна на пациента, семейството, МС и лекаря.
План за грижи:
Разговор с пациента и близките, при индивидуален подход към всеки съобразен субект, проблеми и личностни характеристики.
Проявяване на разговор в спокойна обстановка
Спечелване на доверие чрез търпение, съчувствие и падиране, а не чрез обвинения и натиск.
В хода на разговор се определя суициден риск, наличие на промени в настроението- потиснато, тъжно, напрегнато, тревожни мисли, наличие на мисли за самоубийство, подготовка.
Необходимо е търпение на специалист- психиатър, помощ.
МС обяснява необходимостта от болнично лечение- тактично и обяснително.
МС дава лично всяка доза от медикаментите.
Проследява настроението и състоянието на пациента.
Извършва надзор на пациента
МС участва активност заниманията с психотерапевтичния ефект, групи от интереси
При обгрижване на пациента и извършване на назначенията, медицинската сестра не трябва да е с гръб към пациента и винаги е с друга медицинска сестра или специално обучен санитар.
При пациенти със суицид наред с лекарствената терапия се провежда и психотерапия
При проява на агресия - поведението и обгрижването са както при пациент с рисково поведение.
Сподели с приятели: |