Психологичен статус и формулировка на случая: психологичен статус се извършва в следната последователност:
Описание на външен вид, двигателна активност, мимика, желания за разговор, отношение към екипа изразно, чрез вербални и невербални комуникативни сигнали.
Наблюдение на речта- интонация, паузи.
Поставят се въпроси за идентификация на настроението
Изследва се съдържанието на мисленето ( натрапчиви мисли, налудни идеи)
Нарушения във възприятията и ориентацията ( собствена личност, околна среда)
Изследване на паметта- фиксация, дългосрочна, краткосрочна ( да запомни поредица от цифри+2 да прибави към последната цифра)
Изследване на интелекта, чрез тестове- изисква се да обясни абстрактно понятие, търсят се пропуски в интелекта в резултат на психично заболяване.
Изследване на критичност- дали признава и разбира, че отклоненията са психични заболявания
Снемането на анамнеза и статус изграждат първоначална хипотеза за психично разстройство след събиране на данни и допълнителни психични изследвания и клинично изследване се формулира в случая. Записват се демографски данни, диференциалната диагноза, провежда се пълно интервю с пациента включва минали заболявания, сведения за всички периоди в живота, семейни отношения, предпочитат се отворени въпроси. Някой пациенти не могат да дадат сведения за себе си, поради помрачено съзнание, дезорентиризация ( ден, време, място), враждебно отношение, на лудна тълкуване на въпросите, състояние на ступор, мутизъм. Сведенията се вземат от близките, да се зачита личността на пациента, обстановката да е конфиденциална, запазване на професионални граници.
Обективна анамнеза– цели да разкрие генетични фактори, какви са семейните отношения по влияние на етиологията на заболяването. Основна разлика между класически преглед и анамнеза на психично болен е в обекта на изследване. При психично болния са душевните преживявания.
