ЛЕКЦИЯ 25 Човекът, който ходеше по вода

ЛЕКЦИЯ 25

Човекът, който ходеше по вода

-Приятелю мой, обърнал се към него първия дервиш, - ти неправилно

-- Благодаря ти, смирено казал вторият дервиш.

“Прости ми, братко, че те задържам. Но не можеш ли пак да ми обясниш как трябва да се произнася формулата по всички правила? Аз нищо не запомних”.

Тази суфистка притча ясно показва разликата между теорията и практиката.

Разбираш, че най-доброто е собствената практика. И изграждането на собствен стил. Всеки един човек е уникалност и има свои стремежи, цели и разбиране за успешна връзка.

Днешния ден искам да предложа на вниманието ти една история, разказана от Андрей Олейник.

Това не означава, че лично аз съм съгласен стопроцентово с всичко, казано от него. Не е и необходимо.

Винаги трябва да се отчитат – възрастта, средата и националните особености.

Дори в различните градове на България атмосферата е различна, възможностите-също.

Намирам тази история обаче за особено полезна поради две причини: първата е, че това е преразказан личен опит, а не сухи теоретически построения и втората – това се смята за класика в жанра – човек трябва да познава класиката, за да изгради собствените си, уникални и модерни варианти.

Надявам се, да изпиташ истинско удоволствие при четенето на следващия материал. Че ще ти бъде полезен и ще ти даде някои нови идеи съм сигурен. И така: това е история, разказана от Андрей Олейник.

Андрей Олейник

Какъв да бъда

Великите възможности идват при всеки, но някои хора дори не предполагат какво са срещнали. (Уинстън Ченинг)

Теорията на пикапа е формирана на основата на модела на поведение на успешните хора, общите черти на които са увереност и способност да контролират ситуацията.

Това е научен и обмислен подход за общуване с жените, поради това при запознанство, общуване, съблазняване и секс пикаперът притежава максимална информация, не действа на посоки и “шаблоните” му са добре подготвени.

Той довежда до съвършенство използваните техники и става професионалист!

Да отидеш при непозната и да вземеш телефонния й номер?

Някой кара кънки, някой сноуборд, някой скача с парашут, някой...

Вероятно пикапа е много по-екстремен от тези видове спорт, тъй като изисква психологически навици и увереност, постигането на които е толкова сложно, както и високите физически резултати.

При това пикапът развива творческите и лингвистичните способности, явява се източник на вдъхновение и отлично настроение, а при това е най­доброто хоби за този пътешественик, който бразди бурните океани на живота в търсенето на своето Елдорадо!

Вечният странник, летящият холандец... И нека дори той да не намери страната на мечтите си – във всеки случай това е по-добре от да гниеш у дома.

Стремейки се към това, аз много дълго се занимавах с четене и осмисляне на теорията. А като започнах практика се убедих в това, че разказите за любовния опит на много от стадиите си малко съвпадат с реалността. Познатите момчета се смееха, говореха, че това е детинско и че да се запознаеш с момиче е от просто по просто, въпреки, че всичките ми молби да покажат уменията си оставаха без отговор – винаги се намираха някакви извинения.

Но с времето ставаше ясно, че този, който се смееше най-високо и до сега е не целунат девственик от типа на тези, които обичат да си съчиняват на тема: “ти прекара ен бройки, а аз ен плюс една”.

Професионалистите рядко разказват за успехите си – това правят техните постъпки. Но къде да намериш професионалисти?

Може тях и въобще да ги няма?

Аз все още нито веднъж не съм наблюдавал интересно запознанство, а всичко, което съм виждал е модификация на начините “може ли да се запознаем?” и “колко е часът?”.

Впрочем, имаше един, който доста оригинално се представяше на всяко момиче на улицата, но водката изпрати сексуалните му успехи с дама клошарка на брега на Великоруската река.

Удивително, но като се съди по разказите момчетата се запознават предимно със синеоки с огромен бюст блондинки, фотографиите на които отлично биха изглеждали на кориците на гланцираните издания.

Нищо подобно!

Всички започват първо с момичета с невзрачно външност, а после вдигат летвата (което се отдава на някои). Аз също бих могъл да ти съчиня много истории, ти би ме смятал за много як пич, но аз сам не бих смятал себе си за такъв.

Ами ако ти дойдеш и ме помолиш да ти покажа уменията си в действителност? Е, тогава би ми лъснал голия задник...

Как все пак се запознават в наше време? Търкалят се в автомобила си (като мислят себе си без него за безполезен товар) из града и след няколко опита за запознанство с прилични момичета на спирките, свалят за пари откровени курвички.

По-отворените се събират на глутници и хъшлашки приближават към по­сексапилните момичета...

А истинските мъже? Те къде са се скрили? ...

От инструктора в автокъщата аз съм чувал, че с колата трябва да се отнасяш като с жена – меко и нежно, преподавателят по китара ме учеше, че с китарата трябва да се отнасяш като с жена – меко и нежно, даже пияният електротехник, човъркайки нещо в проводниците ме възпитаваше: “С електрическата розетка трябва да се отнасяш като с жена – меко и нежно. Ето!”

Но за съжаление, аз още не съм виждал някой да се отнася с жената като с жена – меко и нежно.

Няколко месеца след депресията от раздялата с първата ми любов аз реших, че знам достатъчно теория и че е време да стана практик.

Но аз винаги съм бил стеснителен и неразговорчив, а на 15 години силно заеквах три години – и то така, че не можех да изговоря нито една дума, не можех дори да попитам някого колко е часът (а и никакво време – започнаха учебните проблеми, а после в университета, особено при общуването с приятели и полагането на устни изпити).

Така че опит в общуването нямаше – но това даже ме подтикна да вървя напред!

Първата беше Алена...

Закусих, облякох се, взех пари, вестник с кръстословици и излязох на улицата. Бодро утро, топло слънце, златни дървета, чиста дреха, лека музика (уокменът винаги е с мен)- какво още му трябва на човек за отлично настроение!?

Влизайки в автобуса, бързо се огледах и видях момиче, което седеше само, а тъй като нямаше повече места, не ми оставаше друг избор, освен да седна до нея.

ОК, тръгнахме!

Знам, че ще бъда идиот, ако не се запозная с нея, но по никакъв начин не мога да се реша...

А времето минава – за всичко остават само 15 минути!

Накрая, набрал смелост, изваждам от папката вестника с кръстословиците и питам:

-Извинете, случайно да Ви се намира молив или химикалка?

-Ще се намери...Сега...А ето и химикал!

-Благодаря! Ще помогнете ли да я реша?

Така реших почти цялата кръстословица.

-На работа или на училище отиваш?

-Следвам, в Икономическия.

-А аз в СГУ. Сега пътувам към университета. Между другото, казвам се

Андрей.

-Алена.

Като казах довиждане, тръгнах към университета, доволен от първата си победа, а като се върнах у дома, веднага седнах зад компютъра и създадох два файла: “Жертви на запознанствата” и “Грешки на запознанствата”.

В първия записах всичко, което се отнася до запознанствата, включително датата, времето, дрехите и всичко, което ми беше разказала, като не забравих да поставя оценка за външност, ум и находчивост по петобалната система.

Във втория записах всички грешки, направени от мен при запознанството (като препрочетох отново ръководствата) – а те бяха не малко...

По-нататък тези файлове се обновяваха – в това число още на следващия ден, когато след лекции реших да се поразходя из центъра на Саратов.

На пейката седяха две момичета: сиво мишле и красавица, които аз започнах да разглеждам, седейки на среща.

-Момичета, нямате ли хапчета против главоболие?

-Би трябвало да имаме...Ето...А не искаш ли да пийнеш нещо?

-Взимайки един Спрайт, седнах до тях на тяхната пейка... Целият процес на запознанство премина практически идеално (моето леко перчене наруши хармонията)!

Да, и с всеки следващ път запознанствата се удаваха все по-леко – като, например, моят трети опит, когато се наложи да отида в библиотеката за книги за един реферат.

Поразрових се в библиотеката, написах заявка и отидох да чакам в читалнята, където проведох 15 минути в четенето на книгата “Хакери”.

Когато дойде време да отидем за книгите, аз се огледах – на съседната маса седеше момиче и нещо пишеше.

-Извинете, ще ми пазите ли за малко нещата. Трябва да изляза за минута. -Добре, но да не е за дълго...И аз тръгвам след малко...

Оставих книгата на нейната маса и отидох в кафенето...

А като се върнах, благодарих, като че ли нищо не се е случвало и седнах на съседната маса.

Така се запознахме!...

За пръв път без видимо напрежение, поради отсъствието на целева установка при момичето и поради спокойната обстановка. Тук аз си помислих – може пък и по-нататък да бъде все така леко и приятно...

Но не! Имаше и неуспехи!...

Реших веднъж да изпитам метода “Анкета”, но се получи много зле – въпросите ми приличаха на разпит, затова момичето се ядоса: “А теб това какво те интересува!” Исках да потъна в дън земя... И неприятното чувство остана за дълго.

Но всички спомени за неприятностите се разтапят само като си спомня за едно от най-добрите ми запознанства.

Това беше един прекрасен юлски ден в началото на хилядолетието – вървях по проспект “Киров” и мислех само за ядене.

Взех си Пепси, хот-дог и чипс в лятното кафене и търсех място за сядане. Вниманието ми привлякоха две масички, на една от които седяха две момичета (за около четворка), а на другата – истинска принцеса – с лице, фигура и облекло.

Когато я видях, ръцете ми затрепериха като на алкохолик при вида на бутилка – не, към такава няма да се приближа дори под дулото на танк. Затова се приближавам към двете момичета:

-Ще разрешите ли да седна?

-За теб заведението е затворено, ясно?

Застанах като идиот (не очаквах такъв рязък отговор) и изведнъж чух зад гърба си:

-При мен е свободно.

Обърнах се. Точно така – тя го каза! И сега ме гледа, като се усмихва. Аз се усмихнах широко, седнах до нея и казах:

-Какво бих правил без Вас?

-Не е важно.

-Не знаех, че в Саратов живеят такива красиви принцеси!

В отговор получих хитра усмивка.

-Знаете ли, че имате красива усмивка? Между другото, аз съм Андрей (гордо посочих с пръст гърдите си). -Ангелина или просто Лина.

След това минахме на “ти”.

А като приключих с храната, се разходихме из парка. Общуването с нея беше невероятно удоволствие – не бях срещал още толкова жизнерадостно и весело момиче: тя разказваше множество смешни житейски истории, анекдоти, смешни случки...

В това време, когато аз бях свикнал много повече на тишина или на съчинения на тема “Колко красива, добра, умна и просто страхотна съм аз!” Въобще не предполагах, че такова красиво и сексапилно момиче може да бъде и интересен събеседник!

В здрача, качвайки я на автобуса, изведнъж се спомних, че не сме си оставили координатите един на друг.

Бъркайки в джобовете си настойчиво напъхах визитката си в ръката й: “Дръж здраво, Лина, ще се видим пак!”

На следващия ден държах изпит за шофьор...

Изведнъж в изпитната зала изпищя пейджър и за прочетох: “Андрей, благодаря за вчерашната вечер! Отдавна не съм се чувствала така добре. Бих искала да повторим, но се страхувам, че няма да се получи. Сбогом. Лина.”

Повече не я видях и не чух за нея. Но всеки път, като чуя пейджъра се надявам, че е тя. Може някога и отново да я видя...

Един на един

Ако не учиш, ще живееш като мишка в дупката си. (Максим Горки)

На първо място трябваше да намеря източник на увереност. И аз го намерих във филмите за силни хора, истински мъже, от които взимах пример, модел на поведение.

Това ми придаваше увереност, целеустременост и твърдост в постъпките – първоначално като маска, но части от нея останаха по мен и след като я свалих, за което не съжалявам.

Моите любими филми в тази посока са: “Леон” (Жан Рено), “Разплата” (Мел Гибсон), “Съвършен свят” (Кевин Костнър), “Черното куче” (Патрик Суейзи) и особено “Наемният убиец” (Чоу Юн-Фат).

Често ми се случваше нещо подобно: например трябва да отида при декана на факултета, за да реша някой не особено приятен въпрос, но не ми достигаше смелост.

Мислех си – ще отида по-късно или всичко ще се реши от само себе си – разбира се, беше по-лошо. Какво да правя?

А какво щеше да направи някой от моите герои-еталони?...

Един приятел ми каза: “Знаеш ли какво трябва да направиш, за да решиш неприятен проблем с някого, от когото зависиш? Нагло влез в кабинета му с такъв вид, сякаш той трябва да ти почисти обувките”.

И ето, аз си представях за няколко минути, че съм бандит тип Брус Уилис и страхът и неувереността изчезваха. А след това спокойно, уверено и последователно правех това, което трябваше.

Още един начин да се повиши увереността – музиката.

Много отдавна не се разделям с музиката, по-точно – с уокмена, който е станал за мен такъв неотменен атрибут, какъвто очилата за хората с диоптри.

Убеден съм, че музиката създава настроение – тя може да накара човека да заспи, да се вбеси, да изправи гърди, да се разкисне, да събере цялата си сила в юмрук и т.н.

Но повечето хора слушат само това, което им предлага обстановката (грохота на преминаващ ниско самолет, шума на автомобилите, тъпи разговори на пенсионерите), а не това, което искат.

Сивата тълпа унило гледа в земята, мисли и анализира ежедневните си проблеми, което ясно е написано на толкова много сиви лица.

А аз с пълна сила слушам нещо енергично (например: PRODIGY "Snake My Bitch Up", JUNKLE XL "Dealing With A Roaster", NIRVANA "Smells Like Teen Spirit", GUANO APES "Open Your Eyes).

На фона на такава музика не ти се спи, съвсем не искаш – чувстваш се такъв, каквато е и тя.

Второто ми важно откритие беше: трябва да бъдеш внимателен!

Огледай се и ще видиш не малко очи с интерес, спиращи се на теб.

Случвало се е към мен да гледа момиче с усмивка до ушите – в такива случаи неувереността веднага изчезваше.

Веднъж в автобуса видях красиво момиче с изражение на лицето “принцеса сред простолюдието” – толкова властна и горда.

Да, вероятно трябва още на момента да изрецитирам “Война и мир” наизуст, за да я учудя поне малко.

Но аз направих нещо по-просто – застанах пред нея, отразявайки на лицето си огледално нейното изражение, такъв поглед тя не можеше да не забележи и като видя моята кривяща се муцуна, тя покри устата си с ръка, опитвайки се да сдържи смеха си.

Аз взех визитката си и помолих тълпата да я предаде на това момиче... Вечерта тя позвъня.

Така че и в безнадеждните ситуации може да се намери изход, ако си

-Здравей, чакаш ли някого?

-Да, гаджето си.

-Ясно. Казвам се Андрей, а ти?

Догонвам две разхождащи се момичета, правя си място между тях, прегръщам ги мълчейки и питам:

-Нали не преча?

-Не, въобще не, - отговаря едната.

-Да, разбира се! Казвам се Андрей, а вие, момичета?

Продължаваме...

На пръв поглед изглежда, че няма нищо по-просто от това, да кажеш подготвена фраза.

Но при мен това никога не се получава естествено, а фалша на никого не се харесва.

Това бясно претърсване на всички познати фрази, за да намериш тази, която най-добре подхожда на ситуацията и това, редом с разбирането, че не трябва да се бавиш – мозъкът отказва да те слуша и на езика ти се върти натрапчиво най-неуместната фраза...

А ако престанеш да търсиш подходящия шаблон? Удивително е как лесно и просто се ражда подходящата фраза – твоя собствена, която ти изричаш уверено и естествено, та нали говориш със свои собствени думи!

Опитай се да изпълниш следното упражнение – като се намираш на някое място, опитай се да измисляш начални фрази за запознанство във връзка със ситуацията.

Например, много рядка ситуация – запознаваш се в болницата с момиче, което работи в местния бюфет и продава пирожки:

-Става ли така – аз ще купя от теб 3 пирожки, а ти ще ми дадеш телефона си!

-Пирожките с какво да са? Със зеле, с картофи...

-А нямаш ли пирожка с телефонния си номер? -Не те ли е страх да работиш на такова място? Кръв, трупове и моргата е наблизо... Ако ти стане лошо, моят телефон е – 03

Дори и да нямаш намерение да се запознаваш с нея, струва си да потренираш, за да не ти се вържат езика и мозъка, като се появи принцесата, за да идват подходящите думи подсъзнателно.

С колкото повече жени се запознаваш, търсейки нови изрази с връзка със ситуацията, които да заинтригуват момичетата, толкова по-бързо ще се развие гъвкавостта.

Колкото по-внимателен и съобразителен ставаш, толкова по-лесно ще направиш впечатление на момичето, ще му се харесаш.

Огледай обстановката наоколо, изясни си кой е предметът на вниманието й в момента, помисли си, какво от обкръжаващите я неща би могло да й е интересно, огледай дрехите й, цвета на косите й, ноктите на ръцете и краката, пръстена, цвета на очите – при такова внимание не само може да възникне лична привързаност, но и много интересно за нея общуване.

За развиването на вниманието много помага дневника.

- Ало, Маша може ли?

- Аз съм.

- Машенка, честит рожден ден!

- Благодаря, а ти кой си?

- Андрей.

- Кой Андрей?

- Този, който се запозна с теб преди половин година, на 25 април в

16.15 в едно кафене, близо до университета. На когото ти разказваше, че наскоро си дошла в Саратов, но си се родила и живяла в Тамбов, че обичаш песните на Стинг, салата от раци и пътуване с автомобил... Да продължавам ли? – продължавам, като чета от дневника се записаното на 25 април.

- Как помниш всичко това?

- Разбираш ли, Маша, през живота ми минават много хора и събития, които остават незабелязани, които се изтриват от паметта след няколко дни и часове. Но срещата с теб беше едно от най-­прекрасните събития през тази година – нима бих могъл да го забравя?... Искаш ли да ти опиша как беше облечена? Ти дори сама не помниш това!...

Освен това дневникът помага при анализирането на грешките.

Аз смятам запознанството за успешно, ако съм получил от него нещо ново, нещо полезно.

Ясно е, че всяко общуване с всяка жена дава нов поглед към нещата, нов опит, но когато си и напрягаш мозъка, за да си направиш изводи от всяка ситуация, то този опит се удвоява.

И един от най-важните изводи от моите начинания: пикапът трябва да допълва всекидневния живот, а не да го заменя, трябва да протича паралелно с работата. Независимо дали тази работа е пътуването с обществения транспорт, разходката по магазините или утринния крос.

Не трябва да отделяш пикапа като нещо особено, да правиш от него събитие (въпреки че в началото няма да се получи – та това е такава победа). Видял си момиче, което ти е харесало, запознал си се, взел си телефона й и продължаваш работата си.

-Днес ми се обади Светка. Каза, че в понеделник сме се запознали с

нейната приятелка.

-В понеделник? Не беше ли Ленка?

-Ленка? Онази със страхотните бедра?

-Да.

-А коя беше Светка? Онази с очилата със сини стъкла ли?

-Май да...

-Да, вероятно. С друга Светка не сме се запознавали. Или...

-Но това, струва ми се, беше в неделя... Или в понеделник?...

Пикапът един на един ми беше толкова труден, че не ми носеше прогрес и удоволствие, нямаше с кого да споделя опита си, а и сам ми беше скучно. Разбира се имаше няколко писма, разговори по телефона и реални срещи, но след това все нещо не се получаваше – или времето не беше подходящо, или вкусовете.

Но на първо място не ми харесваше, че никой не искаше да бъде самият себе си. Как би могло да се получи, ако хората не се доверяват един на друг, за какво доверие може да става дума - младежът лъже като шпионин на разпит.

Също така ще отбележа, че едва ли ще постигне нещо този, който заявява, че няма време за губене с теорията.

Момчетата искат просто “да забършат някоя мадама” – и така, тръгваш с партньора си на поредния лов, а той се закачва за първата “жертва” и ето, целият ден отива по дяволите, а е можело да направите 50 запознанства.

Търсих си сериозно настроен партньор – тоест – да пробва, да експериментира и измисля нещо ново, да набира опит и най-главното, да го обменя.

Едва дойдох на тази идея , когато получих писмо от саратовският младеж Денис Иванцов, в което той предлагаше да се срещнем и да поговорим за неговото момиче с красивото име Алса.

Аз се съгласих просто така, за да отбия номера, тъй като разбирах, че момче на 16 години не знае как да се отнася с момичетата.

Но грешах...

Това беше огромен здравеняк с приятна външност, изглеждащ доста по­възрастен от годините, а се оказа и доста по-умен от връстниците си, особено по отношение на противоположния пол...

Нашият разговор плавно премина към действие – първия ден ознаменувахме с една победа и едно поражение.

Първия път пристъпихме към две момичета, общуването с които завърши след пет минути по наша инициатива.

Второто запознанство беше много по-удачно. Те вървяха срещу нас и силно се смееха, дъвчейки нещо. Аз попитах след тях:

-Момичета, това смешни пирожки ли са? – те още повече се

разкикотиха... Слушай, Ден, къде можем да намерим готини

момичета?

-А тези не стават ли?

-Да, по дяволите! Спирам!... Да вървим да ги догоним.

След известно време си изработихме универсалния шаблон “две на две”

-Здравей!

-Не ви ли пречим?

-Казвам се Денис.

-А аз Андрей. Ще се представите ли?

По-късно реших, че фразата “ни ви ли пречим?” не ни подхожда, тъй като това е въпрос, молба, а би трябвало да сме по-уверени и инициативни.

За това я заменихме с твърдението: “Това ни е на път”. Въобще във всеки наш съвместен подход правехме откритие:

-Безусловна поддръжка от страна на партньора. Искаш не искаш

– по-добре недей да спориш, тъй като и той може след това да ти отговори със същото. Само така може да изучите вкусовете и методите един на друг и по този начин да изградите разбиране от половин дума. Трябва да заработи! Основната цел на запознанството по двойки – да се направи по-лесен стадия на запознанство сам – основно за сметка на моралната поддръжка на партньора.

-Красавица и чудовище. Като правило при пикапа “два на два” едното момиче е хубаво, а другото – грозно (и страшно), тоест – едната се радва на общуването и по всякакъв начин го подържа, втората се опитва да сложи прът в колелото на общуването. И най-­вече, тя се опитва да развали мнението на хубавицата за момчетата. Най-неприятното в тази ситуация е, че лошата, ако има добри външни данни, като правило се явява лидер в такава двойка и добрата безпрекословно и се подчинява.

-Катастрофично малко количество красиви момичета на необходимата възраст. Което задълбочава не съвпадането на вкусовете. Ситуацията се променя само на празници, които, обаче, са само 2-3 пъти в годината. Може да отидеш да се запознаеш в дискотеката, но ние още от самото начало имахме друга цел – да се научим с лекота да се запознаваме на улицата, а след това вече би било възможно навсякъде. И така, ние непрекъснато се намирахме в търсеnе на места и времена на най-голяма концентрация на същества от женски пол.

-Да се разпределят момичетата трябва веднага, още преди запознанството. А после ситуацията ще покаже как да постъпите. Може да си размените местата по такъв начин, че да смените момичетата. А може и още по-весело – забелязали сте момичетата, вече сте ги догонили и тъкмо смятате да застанете (единият от ляво, а другият – от дясно), когато някой от нас пробягва на другата страна, тъй като другото момиче повече му е харесало. Момичетата, забелязали такава активност зад гърба си, се обръщаха, а ние нищо повече не можехме да направим повече, от това да се разсмеем. Впрочем, понякога просто казвахме: “Здравейте, момичета!”

-По възможност е добре да разделите жертвите и да обработите всяка една по отделно! Ако това не стане, разговорът ще се сведе до схемата “момче – две момичета” – в зависимост от това, кой по-бързо ще намери с тях общ език. Разбира се този, който е останал настрана може да бъде недоволен и да развали запознанството. Тоест – трябва да съществуват два независими диалога, които само рядко да се пресичат.

-Методи на начална словесна обработка. Аз обикновено започвам разговор за интересите, хоби, отношението към живота, любовта, дружбата, мечтите, желанията. Денис узнаваше информацията, която можеше да представлява практически интерес – възраст, семейство, следване, работа, девственост, любовен опит. След пикапа ние обменяхме мнения и постепенно стигахме до нещо средно, оптимално.

-Игра на верига. Ако възникнат трудности в началното общуване, то много ефективен ще се окаже преноса на опита от една двойка към друга, тоест със своя партньор при следващата двойка момичета трябва да представите интересите, увлеченията и биографията на предишната двойка момичета за свои, с увлечение да им представите това, което сами сте чули преди пет минути.

-Лазерно фенерче. Много полезно устройство в избора на момиче, защото иначе, докато обясниш на партньора си кое момиче имаш предвид, то ще изчезне. А така, указал си лазерния прицел и пускай ракетата!

-Ново кръщение. При активния пикап желателно е да даваш на момичетата прозвища, за да ги идентифицираш по-лесно. А иначе често ще възникват ситуации, когато си напрягаме мозъците и не можем да си спомним кой се е обадил току – що.

След известно време в нашия актив имаше толкова много запознанства, че не беше възможно да минем и сто метра, без да срещнем познато момиче.

Махаха ни с ръце, кимаха ни с глави, усмихваха се, кикотеха се – само за две седмици ние придобихме необходимото излъчване, което привличаше момичетата като магнит към нас!...

Продължава в следващата лекция...