Все повече се засилва значението на лабораторната практическа работа. Този факт е резултат от нарастващите тенденции за свързване на теорията с практиката. Лабораторната работа изпълнява разнообразни дидактически функции: развива наблюдателността, формира определени умения и навици, създава информационна култура на труда. Тя може да служи и за въвеждане на нови зна ния и за затвърдяване на знанията и уменията. В зависимост от характера на дидактическите задачи, от подсигуряването на съответните дидактически материали и хардуерна осигуреност на училището, тя може да се провежда индивидуално, групово или фронтално. Според М. Андреев [13] в лабораторната работа като метод се обособяват три етапа:
подготвителен етап- формулира се целта, предлага се план на опити те и запознаване на учениците с дидактическите материали;
провеждане- учителя наблюдава учениците, дава указания, поправя грешките;
анализ - може да се извърши по различен начин в зависимост от характера на заданието.
От друга страна има съществени основания да се счита, че лабораторната работа не е самостоятелен метод. При нейното реализиране се използват и други методи като наблюдение, обяснение, беседа, анализ на задачите и др.. Тя е неразривно свързана и с методите за самостоятелна работа, която заема значително място в самата лабораторна дейност. Следователно лабораторната работа може да се разглежда като самостоятелно лабораторно занятие, т.е. като форма на обучение. При класифицирането на формите на обучение лабораторната работа се от нася към неурочните форми [13]. Съдържанието на лабораторните занятия по принцип може да бъде запознаване с факти и свойства на процеси и явления, отк риването на определени закономерности. Задължителен елемент е инструктажа, който може да бъде представен устно от учителя или писмено приложен към набора от дидактически средства. По време на занятието учителя наблюдава дейността на всеки ученик, дава указания, контролира и оценява работата на учениците.
