74 ревматоиден артрит, фибромиалгия, няколко алергии и болки из цялото тяло.
Болките са
толкова силни, че не може дори да се облича сама.
И въпреки това тя решава да спре лекарствата. Защо?
Когато ѝ зададох този въпрос, тя отговори, че преднизонът довел до смъртта на баща ѝ. Като дете той я водел на мачовете на местния футболен отбор „Твенте“ и заедно пеели клубната песен „Един ден ще станем шампиони“. Когато отборът печели шампионската титла на лигата през 2010 а, баща ѝ вече е покойник. Мисълта за преждевременната му смърт все още разстройва Мариане. Тя отдавна вече не асоциира лекарствата с подобрение и излекуване, а със смъртта на баща си. Лекарствата само облекчават симптомите ѝ. Затова през 2013 г. ги спира. Месец и половина след това живее сякаш в ада. Взема хапчета за сън, иначе няма как да издържи.
Болка, болка и пак болка.
Периодът е труден и за съпруга ѝ. Той се
грижи за нея и я подкрепя, помага ѝ да се преоблича, върши много от домакинската работа. С чувството си за хумор до голяма степен разведрява обстановката, но въпреки това им е много тежко. Всяко докосване причинява на Мариане болка, не могат дори да правят любов.
Тогава тя вижда по телевизията Вим. Интуицията ѝ подсказва, че той може да ѝ помогне.
Хоф твърди, че хората са способни да правят неща, които дори не подозират. Мариане пожелава да научи повече, затова Вим я посещава у дома и ѝ показва дихателните упражнения.
Мариане започва редовно да изпълнява упражненията и още след първата седмица се чувства много по-добре. Отпътува за седмица в Полша, където заедно с дихателните упражнения прави и студови тренировки. Влиза в леденостудения поток (чиито води са с температура малко над точката на замръзване) и изкачва снежния връх на местна планина по къси панталони.
В края на тази седмица Мариане се чувства като преродена. Когато се връща у дома, поръчва да ѝ направят
специална вана в градината, за да продължи студовите тренировки.
Всичко това звучи прекрасно, но Мариане подчертава, че са необходими непрестанни усилия. Днес тя изпълнява дихателните упражнения всеки ден и взема ледена вана най-малко два пъти седмично. Не го ли прави, болката моментално се връща. И въпреки това тя е доволна.
Съветът на нейния ревматолог бил да си купи инфрачервена лампа и да продължава с лекарствата. Но Вим Хоф ѝ разкрива благотворното въздействие на студа и сега тя не се нуждае от медикаменти. Отказва да нарича себе си „пациентка“. И съпругът ѝ се съгласява с доволно намигване.