80 затруднява дишането.
При астмата основният фокус на лечението е върху възпалението на дихателните пътища. Предвид този факт, е особено интересно онова, което
Фриц Мюскит казва по отношение на проведените в медицинския център на университета „Радбауд“ тестове: „В резултат на съвременния начин на
живот ние живеем с ниско, но постоянно ниво на инфекция. Не забелязваме инфекцията, тъй като е слаба, но тя е благодатна почва за развитието на много заболявания. Групата на Вим Хоф ни показа, че е възможно да потиснем този възпалителен отговор“.
При положение че една от основните физически промени при астматичния пристъп е възпалението на дихателните пътища и при положение че на пациентите с астма (които използват бета-2-адренергични агонисти с бързо действие за разширяване на дихателните пътища повече от три пъти седмично) се препоръчва прием на
противовъзпалителни препарати, то методът „Вим Хоф“ би могъл да се използва за постигане на същия резултат, но с по-малко странични ефекти. Константин Бутейко подчертава, че е важно да се диша по-плитко, и казва, че е достатъчно да
вдишвате и издишвате през носа, за да избегнете твърде дълбоко дишане.
Дихателните техники на Вим Хоф, при които се вдишва дълбоко и се издишва спокойно, са сякаш в противоречие с казаното от Бутейко. И все пак след изпълнението им повечето хора започват да дишат по-спокойно, а нивата на въглеродния диоксид в организма им се връщат в нормалните граници.
Ключът е в това, че по време на упражненията дишането е контролирано. Дълбокото дишане при хората с астма е неконтролиран, несъзнателен процес.
Артрит От 2013 г. насам с възпалението се свързва и артритът. Това е прогресиращо заболяване, което протича с ерозия на ставния хрущял, в резултат на която пациентът изпитва болка и скованост в ставите. В Нидер- ландия са около милион и двеста хиляди страдащите от различни форми на артрит. Понастоящем лечението включва прием на болкоуспокояващи.
Ако случаят е твърде тежък, на пациента може да се постави нова става. Дълго време се смяташе, че артритът е заболяване на самия хрущял, дължащо се на амортизацията на ставите. Това убеждение сякаш се подкрепя от факта, че болестта често поразява хора в напреднала възраст
или хора с наднормено тегло, чиито коленни стави понасят излишна тежест. Пациентите с наднормено тегло обаче често страдат и от артрит на ставите на ръцете, което не може се обясни с прекомерно механично натоварване.
81
Ha 18 юни 2013 г. Лобке Гирман (1983) получава докторска степен след защита на дисертацията „Възпалението – връзка между метаболитния синдром и остеоартрита?“. Въз основа на проучванията си Гирман казва:
„Виждането ни за артрита вече е съвсем различно. Умерената възпалителна реакция към наднорменото тегло е по всяка вероятност съществен фактор, особено в ранните стадии на заболяването“.
Сподели с приятели: