ГЛАВА 15НЯКОИ РАЗСЪЖДЕНИЯ

91 2. Можем ли да нарушаваме тези закони? Не. Ако скочим от висока сграда, умираме или се разболяваме, но законите не са нарушени; нарушено е нашето здраве.
3. Може ли Вселената да мисли за себе си? Знаем, че поне една част от нея го прави: ние самите. Не е ли логично да заключим, че и цялата Вселена е способна на това?
4. Вселената безразлична ли е към нас? Би ли могла да бъде? Ние сме част от нея и тя откликва спрямо нас.
5. Добри или лоши сме ние по начало? Когато сме в най-близък контакт със себе си, при медитация, не сме способни да направим нищо лошо, а само много добри неща.
Ако с моите опити не бях доказал верността на точка 5, самият аз и виждането ми за действителността щяха да са коренно различни.
Най-добрата дефиниция за действителността, която някога съм чувал, е че тя е един сън, който споделяме всички. Ние имаме съвсем бегла представа за истинската й същност. Онова, което възприемаме,
начинът, по които виждаме нещата, са до голяма степен за наше собствено удобство. Отдалечените предмети в действителност не са малки, а твърдите неща в действителност не са твърди.
Всичко е енергия. Разликата между цвят и звук, между космически лъч и телевизионна картина е в честотата — или онова,
което енергията прави и бързината, с която го прави. Материята също е енергия, както разбираме от формулата Е=МС2 — тя е енергия, която върши нещо друго, която е в друго състояние. Едно интересно нещо за енергията в света на противоположностите — горе и долу, черно и бяло, бавно и бързо — е това, че при нея няма противоположности.
Това е така, защото не съществува нищо, което да не е енергия,
включително вие и аз и всичко, което си мислим. Мисленето поглъща,
но и създава енергия, или, казано по-точно, то преобразува енергията.
Сега вече разбирате защо аз не намирам съществена разлика между мисъл и предмет.
Могат ли мислите да влияят на предметите? Разбира се;
енергията може.
Могат ли мислите да влияят на събитията? Разбира се; енергията може.
Времето енергия ли е? Разсъжденията по този въпрос са съвсем експериментални, защото времето се явява с толкова различни лица

92
пред нас. Ако го погледнем по един начин, мислим, че го виждаме ясно, но после, като го погледнем от друг ъгъл — нещата изглеждат съвсем различни.
За да си вържем обувките или да пресечем улицата, трябва да мислим за времето като права линия от миналото през настоящето към бъдещето. Ние трябва да мислим за него по този начин, за да се справяме с всекидневния живот, така както, за удобство, все още мислим, че слънцето изгрява и залязва, сякаш старата астрономия на
Коперник никога не е била опровергавана. От тази гледна точка ние можем да помним миналото, да изживяваме настоящето и да гледаме неуверено в бъдещето, ако въобще гледаме към него.
Не е така, ако възприемем друга гледна точка. В Алфа и Тета ние можем да гледаме в бъдещето, така както и в миналото. Предстоящите събития действително хвърлят предварително своите сенки и ние можем да се научим да ги виждаме. Тази способност е известна с уважавания днес термин „предусещащо познание“. Когато спечелих от
Мексиканската лотария, терминът предизвикваше далеч по-малко уважение.
Щом в Алфа и Тета бъдещето се вижда тук и сега, значи то изпраща напред някакъв вид енергия, към която ние можем да се настроим. Щом времето изпраща където и да е някакъв вид енергия,
значи то самото е енергия.
Преди много години, когато експериментирах с хипнозата,
открих нещо доста странно за начина, по който възприемаме времето.
Когато опитвах с моите деца и ги връщах назад във времето, ако промяната на пейзажа от настоящето към миналото ставаше твърде рязка, те се накланяха надясно, също както става ако сме в автобус и той рязко спре — ние политаме напред.
Децата чувстваха, че като пътуват назад във времето, се движат надясно. Когато ги връщах в настоящето и ги спирах, случваше се обратното; те се накланяха на ляво. Много от ранните ми експерименти с различни обекти потвърдиха това.
По-късно, когато изоставих хипнозата и се заех с контролирана медитация, исках да се науча как субективно да се движа напред и назад във времето. Обръщах се на изток, защото така препоръчват
Източните учения, а и изтокът изглеждаше не по-лоша посока в сравнение с останалите. После, воден от наученото при опитите с

93
хипноза, се замислих дали няма да мога да се движа по-свободно във времето, ако поставя бъдещето отляво, а миналото — отдясно.
На нашата планета Слънцето води новия ден от изток на запад.
Ако се обърна на юг по време на медитация, изтокът ще ми е от ляво, а западът — от дясно и така ще бъда ориентиран според планетарния ход на времето.
Дали наистина открих посоката, в която тече времето на земята,
не знам; знам, че щом започнах да се обръщам на юг, започнах да се ориентирам по-добре във времето и по-лесно да се движа в него.
Сега да разгледаме един по-широк въпрос. В последните няколко глави споменах няколко пъти Висшия разум. Това да не е някакъв по- неутрален начин от моя страна за назоваване на Бога? Аз не мога да докажа това, което сега ще кажа, трябва да говоря, осланяйки се на вярата си. Отговорът ми е „не“, Под Висш разум аз нямам предвид
Бога. Използвам главни букви за тези думи, защото изпитвам уважение, но според мен това не е Господ.
Вселената като че ли прави всичко, което прави, със забележителна ефективност — тя не изхвърля нищо. Когато поставям единия си крак пред другия, не вярвам, че работа на Бога е да внимава аз да не се спъна, нито е работа на Висшия разум — това е моя грижа.
Аз съм генетически програмиран да се науча да ходя — това е била работата на Бога. След като вече съм се научил, обикновените стъпки зависят от мен.
Някои стъпки в живота обаче са необикновени и за да взема решение ще ми е нужна информация, която не мога да събера с петте си сетива. За целта аз се обръщам към Висшия разум. Понякога имам нужда от съвет с трансцендентално значение. За него аз се обръщам към Бога и се моля.
Виждам различните нива на разум като един континуум,
преминаващ от неживата природа през растенията и животните, през човека и Висшия разум и достигащ до Бога. Аз смятам, че открих по научен начин пътища за комуникация с всяко от тези нива — от неживата природа до Висшия разум. Проведох опити при контролирани условия и ги доказах чрез повторение и всеки, който следва напътствията в тази книга или изкара курса по Контрол на ума,
може да ги възпроизведе. Това имам предвид, когато казвам „научен“.
Голяма част от останалото е разсъждение и вяра; не и това обаче.

94
Още едно разсъждение: От гледна точка на нашата дълга история, ние, човеците едва излизаме от еволюционния стадий —
развитието на нашия мозък. Този етап е приключен, ние имаме всички мозъчни клетки, с които ще разполагаме занапред. Следващият етап вече е започнал — развитието на нашето съзнание. В най-скоро време,
смятаните сега за необикновени психични способности ще бъдат нещо обикновено за всички нас, както са нещо обикновено за завършилите курса по Контрол на ума и за читателите на тази книга, следващи напътствията в нея.
От моите разсъждения разбирате, че аз имам определено схващане за света, за това какво представляват истината и действителността. Редно е сега да запитате: „Завършилите курса също ли достигат до подобни схващания, облягайки се на своя опит?“ Не,
съвсем не. Ще ви дам един пример.
От хората, придържащи се най-стриктно към практиката на
Контрола на ума, учудващ брой хора стават вегетарианци. Хари
Макнайт, който работи с мен, неотдавна също стана вегетарианец. Аз пък обичам пържолите.

95

Изтегляне 1.75 Mb.

Сподели с приятели: