ГЛАВА 16СПИСЪК НА ОСНОВНИТЕ ТЕХНИКИ

96
ГЛАВА 17
КАК ПСИХИАТЪРЪТ РАБОТИ С КОНТРОЛ
НА УМА
В предишните глави Хосе обясни метода Контрол на ума и даде подробни напътствия как до голяма степен можете да го прилагате.
Виждате, че в Контрол на ума участват дълбоките нива на съзнанието и когато за първи път навлизате в мощните дълбини на своя собствен ум, подобно на други хора, не е изключено да се колебаете дали не ви заплашват някакви опасности.
В курсовете по Контрол на ума Хосе и близките му сътрудници твърдят, че според опита, натрупан досега, обучението дори и в най- малка степен не заплашва хората с каквито и да било „нежелани странични ефекти“, казано на медицински език. С други думи, никой,
заел се с изучаване на метода, не е пострадал по някакъв начин, поне доколкото това е известно на Хосе и неговите колеги.
Един лекар, завършил курса, подложи на сериозно изпитание безопасността на метода — това бе д-р Кланси Маккензи, известен психиатър и психоаналитик от Филаделфия, с активна частна практика, директор на филаделфийската психиатрична консултантска служба и член на филаделфийския психиатричен център. Той от дълго време изучава йога и други медитативни дисциплини, биологична обратна връзка и парапсихология.
Като продължение на изследванията в тази област той се включва в курс по Контрол на ума през 1970 година. „Исках да видя дали наистина обучават в гадателство, както ми бяха казали няколко мои пациенти, повлияли се благотворно от курса. Аз се убедих, че става нещо парапсихично и оттогава отделям доста време и мисловна енергия, за да го доразуча.“
Още две неща разпалват интереса му към метода Контрол на ума: един коментар, който Зигмунд Фройд прави към края на кариерата си, и една случка по време на занимания в курса.

97
Фройд е казал, че най-надеждната посока за психотерапията в бъдеще е към мобилизиране енергиите на пациента. Д-р Маккензи видя в нашите курсове, че хората използват енергия, за чието съществуване не са и подозирали.
Но той отбеляза и нещо друго: „Трима от тридесетте участници бяха емоционално разстроени, а при четвърти стабилността беше под въпрос. Каква беше причината? Курсът ли предизвиква емоционално заболяване или хората са били болни, преди да отидат там? Нима моите пациенти, на които курсът е повлиял положително, просто са извадили късмет?“
Докторът реши, че практически най-подходящият начин да разбере е, като изследва хората преди и след курса. Изследването трябваше да проследи внимателно онези, които бяха най-уязвими психически. Така с един колега, д-р Аанс С. Райт, професор по психиатрия в Пенсилванския университет, той започна изследвания.
През последвалите четири и половина години 189 пациенти с психиатрични страдания доброволно преминаха курса по Контрол на ума. За да бъде изследването още по-точно, психиатрите се насочиха към по-подробно изследване на онези от групата, които страдаха от психоза, бяха на границата на психозата или се бяха излекували от нея.
Имаше 75 такива случая.
Въз основа на наблюдавания положителен ефект от курса върху здрави хора, резултатите от изследванията не прозвучаха изненадващо за д-р Маккензи и д-р Райт. При психиатричните пациенти те констатираха постоянно подобрение на психическото здраве.
Ето някои подробности за хората, които се интересуват от конкретните разсъждения и контролните параметри, насочвали научните изследвания. От 75 пациента в групата с психични отклонения, 66 души бяха пациенти на д-р Маккензи. Те представляваха 100 процента от неговите болни с психоза и гранична психоза, желаещи да се включат в курса
В началото на изследването пациентите бяха изпращани при нас внимателно, един по един, за да можем да следим за някакви неблагоприятни ефекти както върху тях самите, така и върху останалите курсисти. Те също така бяха изпращани и по време на тъй наречените от д-р Маккензи „достабилни периоди“. По-късно той се увери, че може да изпраща пациентите и по време на по-нестабилните

98
им периоди; четирима се включиха в курса, докато бяха в стадий на активна налудничавост. Още по-късно д-р Маккензи започна спокойно да изпраща по няколко пациенти с разстройство наведнъж — понякога шест души или повече.
Като част от изследването, той направи тестове на 58 от тези пациенти преди и след курса, за да установи евентуалните промени.
Тестът се състоеше от 400 въпроса, имащи за цел да установят как човек възприема действителността — нещо като известния тест на
Роршах с мастилените петна, но в писмена форма. Разликата между резултатите преди и след курса беше поразителна: при 36 случая се наблюдаваше рязко подобрение във възприемането на действителността, при 21 положението бе приблизително непроменено и в един случай имаше влошаване.
Човекът, чието състояние се влоши, беше 29-годишен пациент с кататонична шизофрения, който за първи път в живота си престана да гълта лекарства и започна да се среща с момичета. „Клинически,
отбеляза д-р Маккензи, по време на курса той имаше повече емоционална енергия и по-оптимистично виждане за света. Но срещите с момичета породиха отново конфликти у него и състоянието му пак се влоши две седмици след завършване на курса. Не се наложи да постъпи в болница“
Разбира се, всички тези пациенти редовно бяха посещавали психотерапевтични сеанси, мнозина в продължение на година или повече, което даде възможност на д-р Маккензи да проследи фактическите клинични промени, настъпили след завършване на курса. Ето някои от неговите констатации:
Един пациент, 30-годишен шизофреник, по-рано вярвал, че по телепатичен път получава заповеди да убие някого. За щастие, никога не могъл да открие коя точно е жертвата. По време на терапевтичните сеанси след курса, той за първи път бил в състояние да обсъжда своите налудничави представи. Емоционалната му енергия се повишила и започнал да гледа на живота по-оптимистично. Скоро се върнал към учението, защитил докторат. „Способността му да направи всичко това е пряко свързана с обучението в курса“, обяснява д-р Маккензи.
От 28 пациенти, страдащи от различни видове депресия
(инволутивна, психотична, шизо-емоционална и
маниакалнодепресивна), 26 се почувствали по-добре след курса.

99
Другите двама, които казали, че са по-зле, не само имали по-добри резултати на теста, но също като останалите били в състояние да се справят с проблеми, които преди били нерешими за тях.
Една 21-годишна жена в ранен стадий на остра психоза искала да се самоубие. Тя уверявала д-р Макензи, че каквото и да направи, той няма да може да й помогне — тя, тъй или иначе, ще се самоубие. Той й препоръчал да се включи в курса. В края на седмицата бил напълно смаян: „При нея реакцията бе много по-добра, отколкото при другите пациенти. Това бе една от най-драматичните ремисии, които някога съм виждал.“
Жената се успокоила, станала по-рационална, мислите й вече не сменяли бързо посоките си. И още нещо доста важно — голяма част от песимизма й изчезнала. В своя клиничен доклад д-р Маккензи и д-р
Райт пишат: „Хоспитализацията и големите дози лекарства не биха могли да я успокоят така. Две седмици по-късно тя повтори курса и отново се наблюдаваше подобрение. Промените бяха забележителни;
през следващите шест месеца тя се поддаваше по-добре на терапията.“
Година по-късно д-р Маккензи констатира, че жената напълно се е излекувала от острото заболяване.
Разбира се, психозите са сериозни психични разстройства.
Неврозите са далеч по-леки. От 189-те пациенти, преминали курс по
Контрол на съзнанието, 114 страдаха само от невроза. Всички те също имаха полза от курса.
Обобщавайки клиничните резултати, в споменатия доклад лекарите пишат:
Онези, които продължиха да практикуват наученото в курса по
Контрол на ума, успяха с негова помощ да променят живота си; дори пациентите, които не го практикуваха, можеха да го използват в периоди на кризи, когато трябваше да преодоляват стрес и да вземат важни решения. За всички тях това е преживяване, разширяващо съзнанието, откровение, че могат да използват ума си и по друг,
различен начин. Към края на курса ентусиазмът на групата нарасна и повечето курсисти чувстваха повишена емоционална енергия.
Групата на хората с психични разстройства от клинична гледна точка, също показа внушителна промяна. Само един (споменатият 21- годишен мъж, който започва да излиза с момичета) стана по- неспокоен. Всички останали имаха в по-голяма или по-малка степен

100
полза от обучението. Много от хората със слаба реакция (малък или никакъв емоционален отклик) за първи път демонстрираха някакъв ентусиазъм. Наистина след курса бе налице промяна в емоционалната енергия, както и подобрена чувствителност. Отношението им към бъдещето бе по-положително, при някои се наблюдаваше по-ясно разбиране на психопатичните процеси. Болните с налудничави представи след обучението бяха видимо по-добре.
Наблюдаваха се по-успешна релаксация и намаляване на тревожността. Пациентите се научиха да разчитат на собствените си способности, за да разбират, да овладяват и решават проблемите и по този начин се чувстваха по-уверени.
Всичките 189 пациенти, с едно изключение, имаха полза от курса и според заключението на д-р Маккензи „курсът е повече от безопасен и благотворен; той може да бъде много полезен, като неделима част от психотерапията.“ Сега той изпраща почти всичките си пациенти на курс. С помощта на техниките на Контрол на ума, някои пациенти скъсяват продължителността на терапията с две години.
Според него, една от тези техники — контрол на съня „може да се окаже важен пробив в психиатрията. Тя е бърз и надежден начин за решаване на проблеми.“
Като последовател на фройдисткия анализ, д-р Маккензи не вижда противоречие между начина, по който фройдистите тълкуват спонтанните сънища, и начина, по който завършилите курса по
Контрол на ума правят това с програмираните сънища. „Проявеното чрез съня фройдистко желание става желание за получаване на отговор“, обяснява той. Но предупреждава „Трябва да внимаваме несъзнателното желание от съня да не измести съзнателното желание да получим отговор.“
Лекувана от д-р Маккензи пациентка се обади да съобщи, че ще постъпва в болница, заради болки в стомаха и гърдите. Лекарят й казал, вместо в болница да постъпи в психиатрия. Обаждането не беше изненадващо — той я бе наблюдавал. Душевното й здраве се влошавало.
В психиатричната болница д-р Маккензи каза на пациентката да програмира сън с отговори на четири въпроси: Какъв е проблемът?
Къде е? Какво го предизвиква? Как мога да се отърва от него?

101
Ето какво сънувала пациентката. Тя, съпругът й и трите им деца пътуват по път със завои. Започва да вали, колата занася и излиза от пътя. Скоро снегът ги затрупва. Мъжът й й казва да изключи мотора;
тогава осем или десет души идват от града и ги изравят. Когато излезли от колата, трите им деца ги нямало.
Напред пътят стигал до задънена улица. Под прав ъгъл се отклонявал друг път, който от своя страна водел до друг — магистрала също под прав ъгъл.
Когато чул разказа за пациентката, д-р Маккензи помислил, че тя описва храносмилателния тракт и я помолил да нарисува картина на
„пътя със завои“. Рисунката, която тя направила, наистина приличала на човешкия храносмилателен апарат, при това с верни пропорции.
Нещо повече — медицинските изследвания по-късно открили запушване в точката съответстваща точно на мястото, където колата била затънала в снега — там, където тънките черва преминават в дебелото. С други думи сънят на тази жена (тя не знаела почти нищо от анатомията — не била завършила гимназия) показал точно мястото на запушването в отрязък от 3 см на целия дълъг шест метра чревен тракт!
И още нещо: според символиката на съня, снегът бил млечен продукт, причинил чревно смущение, довело по някакъв начин до запушването.
Съветът на мъжа й да спре мотора, също в символична форма —
бил най-добрият възможен. Той значел „изключи достъпа на гориво за тялото; престани да ядеш.“
На езика на съня осемте или десетте души, които изровили колата на езика на сънищата, са пръстите на двете ръце. Това може би представлява лечебното „докосване с ръце“ или хирургична намеса.
Внезапното изчезване на децата е било изпълнено желание. Тя искала те да са далеч, за да може съпругът й да се грижи повече за нея.
Д-р Маккензи наредил да преведат пациентката в друга болница,
защото чревни запушвания, като нейното обикновено изискват хирургическа намеса. Но като разполагала с обяснението на съня си и знанията, получени в курса по Контрол на ума, пред заплахата от операция тя започнала да въздейства на запушването. Час след като основаващата се на съня диагноза на д-р Маккензи била медицински

102
потвърдена в болницата, жената се освободила от запушването и операцията се оказала излишна. Хирургът бил смаян.
Д-р Маккензи по-късно научил, че същата жена на четири пъти имала запушване на червата през изминалите двадесет години и нейните хирурзи потвърдили, че то се явявало все на същото място.
Изглежда тя се била научила да предизвиква сама заболяването, при възникване на психологическа нужда от него.
По-късно 18-годишната дъщеря на жената отишла при д-р
Маккензи, защото имала проблем — била бременна и неомъжена
„Какво, за Бога да правя?“, попитала. Той препоръчал и на нея програмиран сън, като средство за намиране на решение. В съня й се появил мъж. Той казал: „Роди детето, чакай три години, омъжи се за бащата и после напусни щата.“
— Аз едва ли бих могъл да й дам по-добър съвет — признава си д-р Маккензи. — Процентът на разводите при малолетните е осемдесет на сто, така че трите години чакане у дома бяха съвсем логични. Мъжът бе точно за нея, но за да е успешен бракът, те трябваше да бъдат далеч от дома и родителите си.
При друг случай с контрол на съня се стигна до напълно нов лечебен метод, който спести години от времето за лечение. Проблемът на тази пациентка се състоеше в това, че винаги, когато мъжът й закъснявал за вечеря с десет минути, тя си режела вените. В
продължение на месеци д-р Маккензи се опитвал да й обясни, че всъщност тя не реагира на закъснението на мъжа си, а на по-ранно чувство от детството, когато алкохолизиралият й баща не се прибирал вкъщи. Щом разберяла това, жената щяла да престане да реже китките си, но докторът все не можел да я убеди. Както изглеждало, нея я чакали още две години лечебни сеанси по два пъти в седмицата.
Докторът й предложил да си програмира сън. Сънят се оказал учудващо полезен и решил проблема за една нощ.
Сънувала, че д-р Маккензи записва на касетофон някакви изказвания, които силно я разтревожили. Тя прослушала записа вкъщи и записала на втора лента своите реакции. След това пуснала втория запис на д-р Маккензи, за да й го разтълкува. На всяка негова дума възкликвала: „Колко глупава съм била!“. Неговите тълкувания изяснили, че тя бърка две различни действителности — миналата и

103
настоящата. Сънят й помогнал за първи път да разбере това. Повече никога не посегнала към вените си.
— Този забележителен програмиран сън излекува напълно болната. Тригодишното наблюдение потвърди, че тя е добре —
разказва д-р Маккензи.
Друг пациент страдал от клаустрофобия и повече от година се опитвал да си обясни причината. Тя се оказала доста интересна. В
програмиран сън той и още трима души се намирали в правоъгълник,
очертан от въже на земята. Извън правоъгълника, в единия ъгъл, имало по-малък, също очертан с въже. Всички се опитвали да излязат от по- големия правоъгълник през по-малкия.
Значението на съня става ясно, като се разгледа по-голямото пространство като утроба, а по-малкото — като шийката на матката.
Отвън имало зелено пасбище с крави (гърди).
Един от спътниците на пациента се затичал към по-малкия правоъгълник, но бил спрян от невидима бариера (маточната стена).
Близо до катарамата на колана му (пъпната връв) бил вързан канап с консервени кутии.
Пациентът знаел, че някак трябва да излезе от там, но решил да остави другите да минат преди него. Това породило някакво нервно чувство, сякаш произнасял реч — знаел, че трябва да го направи, макар и да предизвиквало напрежение и тревожност (родилна травма), но водело до облекчение, щом приключи.
Тримата в правоъгълника били неговите братя и сестра.
Сънят му дал прозрението, свързано с клаустрофобията му, от което се нуждаел.
Сънят е много интересен, не защото връща човека към неговото раждане — това се случва доста често — а защото става въпрос за
„невидимата бариера“. Дали това, мисли си д-р Маккензи, не навежда на мисълта за възможно ясновидство преди раждането?
Докторът не само съветва пациентите си да използват Контрол на ума, но и самият той се опитва да им помага с помощта на този метод.
— Някои от най-смайващите прозрения ме спохождат с помощта на програмираните сънища.
Една нощ той програмирал сън за пациент, който се бил подложил на психоанализа — 27-годишен мъж, който от две години не

104
се срещал с жени. Жените били против него и „освен това, не стрували“. В неговия сън д-р Маккензи се чул да казва: „Аз нямам нищо против, че няма да имаш хетеросексуална връзка“ На следващия път, когато пациентът пак се оплакал от жените, д-р Маккензи му казал точно тези думи.
Това подействало. Пациентът бил шокиран. Отбягването на жените било неговият начин да се противи на лечението — сега това вече не вършело работа. Освен това се изплашил, като си помислил, че никога няма да има здрава връзка с жена.
Същата нощ той го направил.
Д-р Маккензи, който е консултант на метода Контрол на ума,
продължава да търси нови начини за неговото прилагане, с цел подобряване и ускоряване на психиатричното лечение, В същото време той търси пътища за използване на метода в по-широки области на медицинската практика — за диагностициране на заболяванията.
Първата стъпка в тази посока е да се намери начин за измерване на надеждността на метода Контрол на ума при разработване на случаи. След три години изследвания, докторът смята, че е близо до тъй наречения от него „абсолютен изследователски план“, който елиминира променливите и измерва само онова, което е планирано.
Целта му е да открие начин за използване на работата върху конкретни случаи за медицински цели.
Медицинската диагноза, понякога включва хирургична намеса или лекарства, които могат да предизвикат оплаквания или да застрашат пациента при това никоя диагностична практика не е винаги точна. Диагнозата, основаваща се на сетивна проекция, не носи риск за пациента, стига нейната надеждност да може да се докаже. Върху това работи д-р Маккензи.
За пръв път той изпробва своя изследователски план в група от
30 души, завършили курса по Контрол на ума. Точността на резултатите беше 200 пъти по-голяма, отколкото ако бяха направени с налучкване. Той се окуражи, но искаше да усъвършенства своите методи още повече и да компютризира обработването на резултатите.
Сподели плановете си със статистическия отдел на университета на Пенсилвания и те потвърдиха, че наистина е елиминирал променливите, които изкривяват психичните изследвания и че неговите измервания ще бъдат точни.

105
Бюлетинът на Контрол на ума публикува схеми на две човешки тела с означени кръгчета, в които читателите да отбележат болестта.
Дадени бяха също името, възрастта, пола и местонахождението на тези двама пациенти. Онова, което дори д-р Макензи не знаеше, беше характерът на заболяването. Лекарят от Флорида, който предостави случаите, трябваше да разкрие подробностите, след като се получат резултатите.
Работата едновременно с два случая, а не с един, е основен момент в новата схема на проучване. По този начин д-р Маккензи получи възможност да елиминира всички случайни догадки.
Например, ако пациент А, а не пациент Б, е чупил левия си глезен,
всякакво задраскване на кръгче върху левия глезен на пациент Б ще е догадка. Ако петима читатели са направили догадка за левия глезен на
Б, логично е да се допусне, че същият брой хора ще направят догадки и за А. Да предположим, че 50 читатели са отбелязали левия глезен на
А. Д-р Маккензи изважда от това число 5 — за догадките, и заключава,
че 45 са действали по пътя на сетивната проекция. След това компютърът изчисли статистическата значимост на резултатите.
За целта двата случая трябва да са различни. Ако и при двата има чупен ляв глезен, методът за изчистване на не екстрасензорните отговори не може да се приложи.
Лекарят от Флорида сбърка, като предостави два случая, които,
както се оказа, имаха оплакване в една и съща част на тялото. Д-р
Маккензи трябваше да промени плана си и да изследва резултатите по някакъв друг начин. Вместо да сравнява случай А със случай Б, той сравни броя на правилните отговори със следващата по големина група отговори. Макар, според компютъра, вероятността да се стигне случайно до толкова точни резултати, като получените в този случай да е един на милиард опити, д-р Маккензи не смята експеримента за убедителен, тъй като не можа да следва своя план.
Важна бележка: Целта на експеримента е да се определи мястото на отклонението, или болестта. Моля, по време на експеримента се ограничете само до откриването, без да въздействате върху болестта.
Напътствия:
1. Деби Векио е на 23 години и живее в Маями, Флорида. Тя има здравословен проблем, за който вие можете да помогнете. Моля, влезте във вашето ниво за Контрол на ума и си представете Деби, като се

106
стремите да локализирате нейната болест. Когато решите, че сте направили това, запълнете ЕДНО от кръгчетата на схема А, което е най-близо до мястото, където сте усетили проблема.
Важно: Ако запълните повече от едно кръгче на схемата,
отговорът ви се анулира.
Изчакайте 10 минути, преди да преминете към случай Б.
Случай А
2. Синтия Коен е на 21 години и живее в Маями, Флорида. Тя има здравословен проблем, за чието решаване вие можете да помогнете. Моля, влезте във вашето ниво за Контрол на ума и си представете Синтия, като се стремите да локализирате нейната болест.
Когато решите, че сте направили това, запълнете ЕДНО от кръгчетата на схема Б, което е най-близо до мястото, където сте усетили проблема.
Тъй като настоящият експеримент включва само откриване на заболяване, не изпращайте лечение.
Случай Б

107
Тази идея има много повече аспекти от изложените тук. Д-р
Маккензи провежда и други експерименти, довели до тъй наречените
„статистически значими резултати“. Целият му проект има толкова съществено значение, че сигурно пак ще чуем за него, когато усъвършенства още повече своя метод. Вместо само да задраскват кръгче, означаващо мястото на болестта, той кара курсистите да определят оплакването по списък с медицински заболявания, като по този начин те поставят конкретна диагноза.
„Тези предварителни изследвания, казва лекарят, сочат високо ниво на статистическа значимост. Но аз още не съм готов да правя изводи въз основа на тях. Нужна е още много мъчителна работа. Ако по-късните изследвания са също толкова окуражаващи, ние може да открием начин за използване на екстрасенсите в помощ на лекарите,
чрез тяхната по-надеждна от използваната досега диагностика. Това може да се окаже пробив в медицината. Още е много рано да говорим със сигурност, но аз работя в тази насока“.
Директорът по научните изследвания в Контрол на ума Дж.
Уилфред Хан, биохимик и бивш президент на фондация „Наука за ума“, споделя надеждите на д-р Маккензи, „Още през XIX век, когато научните изследвания се насочват към екстрасензорните явления,
неподлежащите на сравнение (понякога неизвестни) променливи поставят под въпрос получените резултати. Дали д-р Маккензи ще направи пробив в медицината както ни уверява, още не се знае. Но аз смятам, че той вече постигна пробив със своя изследователски метод.

108
От данните, които събира той може да се концентрира над екстрасензорните отговори — така може да елиминира боклука и да остави само онова, което иска да изследва както химикът, изследващ един елемент, разтворен във вода, елиминира водата и останалите елементи, с изключение на този, който го интересува.“

109

Изтегляне 1.75 Mb.

Сподели с приятели: