ГЛАВА 14КАК С КОНТРОЛ НА УМА МОЖЕМ ДА

85
Аз започнах да лекувам много преди да разработя метода
Контрол на ума и всъщност преди да разработя методология за лечение. Опитвах методите един след друг с различни резултати.
Важното е, че не чаках и така се осъществиха значителен брой лечения
— съвсем достатъчни, за да се прочуя като лечител в моя край — на границата между САЩ и Мексико. Мнозина смятаха, че имам особени дарби или необикновен талант, а аз просто бях чел и експериментирал,
докато схванах тънкостта на работата.
Един от ранните ми случаи на оказване на помощ показва колко различни бяха тогава методите ми. През 1959 г. чух за енорийски свещеник близо до Ларидо, който от петнадесет години страдал от болезнено подуване на коленете. Често болката го приковавала на легло. Но това не бил единственият му проблем, случвало се на служба в църквата да не може да коленичи, когато се налагало. Архиепископът го освободил от това задължение, но горкият човек не могъл да се отърве от чувството, че нарушава свещен ритуал.
Отидох да го видя.
— Мисля, че мога да ви помогна — рекох, — Аз не съм лекар, но от дванадесет години работя в областта на парапсихологията и се получават резултати, подобни на тези при лечение с вяра, които са ви познати.
Щом чу думите „резултати, подобни на тези при лечение с вяра“,
свещеникът се загрижи повече за мен, отколкото за себе си.
Парапсихология ли?
— Не съм чувал за такава наука. Надявам се, не се занимавате с нещо, което Светата църква не би одобрила.
Обясних, колкото можах, някои от принципите на парапсихологията, които бях научил, и как може да се предизвика лечение. Като че ли нищо от казаното не влизаше в противоречие с теологията на човека. Той обеща да помисли и ако реши — да ми се обади по-късно. Съчувствието, което се четеше по лицето му,
колебанието в гласа му напълно ме обезкуражиха, че някога ще ме потърси. Знаех обаче, че ще се моли да се спася от опасности, които в неговото съзнание бяха толкова големи, че надминаваха дори неговите страдания.
Свещеникът ми се обади месец по-късно и аз отново се озовах до леглото му.

86
— Хосе, както знаеш, неведоми са пътищата Господни. Няколко дни след като ти ме посети, получих резюме на книга, написана от монах от нашия орден. Открих цяла Глава, посветена на тази парапсихология, за която ти ми говори преди време. Сега разбирам нещата малко по-добре и бих искал да се опиташ да ми помогнеш.
Останах при него повече от час, като говорихме за това какво съм чел и какво съм направил. Колкото повече говорехме, толкова повече ми харесваше отчето. На края той се умори и стана време да си ходя.
— Добре — рече той, — кога ще започнем лечението?
— Отче, то вече започна.
— Но аз нищо не разбирам.
— Това е работа на духа, отче, и докато говорихме, аз поставих началото.
Останалото свърших у дома през нощта. На сутринта свещеникът ми се обади и с радост ми съобщи, че докато спал,
настъпило голямо подобрение.
Три дни след моето посещение, той можеше да ходи и да коленичи и оттогава няма проблеми с колената. Чудо ли? Не, съвсем естествено явление. Ето как го направих.
По време на едночасовия ни разговор и двамата бяхме будни и отпуснати, две условия, помагащи при лечението. Темите, които обсъждахме, му вдъхнаха допълнително доверие в парапсихологията.
При психическата работа доверието е толкова важно, колкото вярата при религията. Междувременно започнах да го визуализирам с подобрено здраве и, което е също много важно, да го харесвам все повече и повече. Любовта е огромна сила. Аз исках тя също да е на наша страна.
Направих и още нещо, подготвяйки се за онова, което щях да свърша вечерта. За да ми е по-лесно по-късно да го визуализирам, го разгледах внимателно — лицето, допира на ръката му при ръкуване,
неговите изрази и жестове, звука на гласа му, цялостното усещане от неговото присъствие. Това беше „първоначалната работа“.
Няколко часа по-късно, когато свещеникът спеше, а аз си бях вече у дома, свърших и останалата работа. Направих нещо много различно от това, което правя сега. Както вече споменах в предишната

Изтегляне 1.75 Mb.

Сподели с приятели: