ГЛАВА 18САМООЦЕНКАТА ВИ ЩЕ СЕ ПОВИШИ

110
Първият тест бе проведен през 1972 г. в средното училище
„Халахан“ във Филаделфия, където 2000 ученици преминаха курса.
Седмица преди курса и две — след него, 220 случайно избрани ученици получиха Въпросник за ученика от средното училище
(публикува се от Института за тестване на личността и способностите), съдържащ около 140 въпроса, които оценяват точно представата на отделната личност за себе си. После цялостната представа може да се оформи в нещо като портрет с 14 характеристики
— склонност към приключения, към ентусиазъм, към самоувереност и т.н. Тестът се използва широко за консултации и изследвания.
Личностните портрети на тези 220 ученика бяха обединени в един групов портрет, който се оказа доста различен преди и след провеждането на курса по Контрол на ума. Резултати: значителни промени към засилване на Аз — а самоувереност и самообладание и отдалечаване от неувереността, нетърпението и отчуждението. В някои отношения учениците останаха непроменени — в равновесието между лидерство и подчиненост, между мекота и твърдост на характера. Като цяло, всичко това означаваше, че след курса учениците се самооценяваха по-високо.
Естествено, с промяната на начина на живот се променяме и ние с всеки изминат ден. Ако дадем теста на произволно избрана група и после го повторим след три седмици, пак ще констатираме известни промени. Те също са изследвани от хората, които разработват теста.
Случайните промени са нещо нормално и е изчислена степента, в която настъпват. За да се оценят резултатите при учениците от
„Халахан“ трябваше да се определи доколко отчетените промени превишават очакваните случайни промени. Ето какво бе констатирано:
За да настъпят случайно такива големи положителни промени в силата на Аз — а каквито са наблюдаваните след курса по Контрол на ума в училище „Халахан“, тестът трябва да бъде проведен с произволно избрана група повече от хиляда пъти — за да се достигне променената самоувереност и уравновесеност. Причината за промяната не бе случайността, а курсът по Контрол на ума.
По време на курса Джо Кларк, репортер на „Дейли Нюз“,
интервюира някои участници в обедната почивка. В появилата се на 27
септември 1972 г. статия той цитира 13-годишната Кейти Брейди, която от осемгодишна си гризяла ноктите: „Правех го винаги, когато съм

111
неспокойна. Когато бях в залата тази сутрин също имах желание да ги гриза, но не го направих. Само си рекох: «Не си гризи ноктите!»
Затворих очи и се отпуснах.“
Пат Айзънлор споделила, че не се сбила с по-малкия си брат,
нещо, което едва ли би се случило преди. „Рекох си: «Няма никаква полза да му се ядосвам. Защо да се бия?» И не се бих. Същата сутрин се отървах от главоболието си, като си поръчах да ми мине. Знам, че звучи странно, но се получи.“
Сега да сравним резултатите в това училище с две други изследвания — в „Лорънсвил“ — смесено католическо училище в
Питсбърг, и в „Сейнт Фиделис“ — мъжка католическа гимназия за свещеници.
И там, както и в „Далахан“, най-голямата промяна у учениците бе в силата на Аз-а. Нещо повече — тази промяна беше еднаква — във всяко училище груповият профил се подобри до степен, която би могла да се постигне случайно само един път на хиляда. Степента на засилване на уравновесеността в „Халахан“ и „Дорънсвил“ беше една и съща, а в „Сейнт Фиделис“ — по-малка. И в трите училища степента на промяна в самоувереността, макар и различна, бе рязко положителна.
Резултатите, които често са близки до гореизложените, не задоволиха напълно д-р Де Сау. Макар положителните резултати и еднородният ефект от курса да го окуражиха, нещо липсваше.
Тестовете с групите преди курса и две седмици след него не показаха дали ефектът е траен. Това можеше да се провери с тестове, проведени четири месеца по-късно.
Д-р Де Сау ги проведе в „Дорънсвил“ и „Сейнт Фиделис“.
Резултатите го изненадаха. Всички споменати характеристики — сила на Аз-а, самоувереност и уравновесеност — бяха по-добри, отколкото при предишния тест преди четири месеца веднага след обучението в курса!
В своя доклад Де Сау прави извода:
„Вероятно, промените, настъпили при учениците от посочените училища в различната образователна среда, най-добре могат да бъдат оценени от гледната точка на педагог и автор на публикации като Джон
Холт. Според него, много често образователният процес насажда глупост, като допринася за засилване на тревожността, чувството за

112
вина и на непрекъснатото осланяне на външната среда за одобрение или неодобрение — все условия, които водят до конформистко,
невротично и робопатично поведение и не съдействат за образоването и човешкото развитие на учениците. Има сериозни основания да се смята, че същите условия са налице и в останалите институции за социализация.
Данните от цитираното изследване сочат една нова, приложима,
поне от образователна гледна точка, алтернатива. Постоянен и силен фактор на промяната след курса по Контрол на ума е изместването към вътрешните опорни точки, с което индивидът открива собствената си стойност и прави значителна стъпка към самоконтрола, в противовес на това да е контролиран отвън от другите.“
В повечето училища, където се преподава Контрол на ума,
учителите също са канени да се включат. Причините — с изключение на една, са съвсем очевидни, като се има предвид ползата от курса.
Учителите стават по-спокойни, по-търпеливи и часовете с тях са много по-леки за учениците.
Добре известно е, че учител, който очаква по-малко от учениците, получава по-малко. Обученият в Контрол на ума учител има непосредствен опит с описания от Хосе в Глава 14 „космически закон за правата на човека“ с неговото общочовешко въздействие.
Такъв учител не може да се присмива на нечий „умствен багаж“ — той знае много добре, че всяко човешко съзнание има огромен обсег на действие. В резултат на това той е по-добър учител, дори ако учениците му никога не са чували за Контрол на ума.
„Ако обаче и учител, и ученик са преминали курса в класната стая, се случват невероятни неща.“
Една учителка от Бъфалоу учи учениците си да се настройват на вълната на Джордж Вашингтон и други исторически личности от миналото, за да им помагат да изучават история, използвайки научените в последните часове на курса техники за разработване на случаи. По този начин те изживяват историята. А когато по-късно се явяват на изпити, учениците се настройват на вълната на учителката и получават потвърждение на своите отговори.
Друга учителка, този път в колеж, кара учениците да се настройват на вълната на различни философи, за да си обяснят

113
неясните моменти от техните трудове. „Това помага!“, казва учителката.
Госпожа Джо Литъл, лектор по Контрол на ума във Вирджиния
Бийч, с особено удоволствие учи деца на възраст от седем до седемнадесет. Част от опита й е описан в „Деджър Стар“ от Норфок
(16 юли 1975), под заглавие „Ученици повишават успеха си след курс по Контрол на ума“. Един от учениците вземал лекарства срещу свръхактивност. Майката на това дете казва следното: „След курса,
промените бяха направо фантастични. Синът ми спря лекарствата и оценките му от средни станаха отлични. Контрол на ума му даде увереността, че е в състояние да се промени.“
След завършване на курса успехът на друг ученик скача от среден на отличен. Ученичка не можела да се справи с тестовете по правопис. След курса получила отличен на всичките правописни тестове и за една година способността й да чете скочила от ниво за четвърти клас — на ниво за девети.
Практически е невъзможно да се сравнят завършилите курса ученици, с тези, които не са, нито пък да се измери разликата между двете групи, тъй като в трите средни училища, включени в тестовете на д-р Де Сау, всички ученици се записват в курса.
Такава възможност възникнала в университета в Скрантън,
Пенсилвания. Професор Доналд Енджел от департамента за Човешки ресурси предложил включване в курса на завършващите студенти в
Консултацията за рехабилитация. Достатъчно студенти отказали да се включат, така че той и д-р Де Сау можаха да изследват различията. Те дадоха тест — подобен на онзи за средните училища, но пригоден за възрастни — на 35 студенти, участвали в курса и на 35, които не са участвали.
Различията между двете групи проличали още преди курса по
Контрол на ума. Онези, които решили да се включат, според теста били по-отворени към експериментиране и по-съсредоточени върху вътрешния си живот. Отказалите се от курса били по-обикновени,
практични и склонни да се подчинят на правила.
Месец след курса двете групи отново направили тест и наред с първоначалните се очертали нови важни различия. Групата завършила курса била емоционално по-стабилна и зряла, по-уверена и по- спокойна.

114
Казано накратко, онези, които решават да се включат в курса, се различават от останалите, и заемат ли се, за тях курсът е полезен.
Макар повишаването на самооценката да е важно за всеки, то е от жизнено значение за наркомана, опитващ се да се освободи от своята зависимост. Методът Контрол на ума има ограничен опит с наркоманиите, но и той е доста поучителен.
Пол Гривас, един от директорите на Центъра по Контрол на ума в Манхатън, искал да разбере дали методът може да помогне на наркоманите. Той намерил четирима доброволци, двама — на метадон и двама — все още на хероин. За двамата на метадон курсът се оказал полезен, но зависимостта от метадона не изчезнала. При метадона се получава силна зависимост и той се използва в много програми за отказване на наркоманите от хероина. Да се скъса с метадона е физически болезнено и болките, както твърдят наркомани, са толкова силни, че те не могат да се концентрират над упражненията за Контрол на ума.
Един от наркоманите на хероин преживял семейна криза през първия ден от курса и се отказал. Вторият успял да преодолее детоксикацията и да се освободи от наркотика за няколко месеца след като завършил курса. После се обадил на господин Гривас, за да му съобщи, че пак се е върнал към хероина. Помолил да повтори курса.
Господин Гривас му отделил един ден за опресняване на наученото и наркоманът пак се освободил от зависимостта. Месеци по-късно продължава да не взема наркотици, но после се преместил и господин
Гривас загубил контакт с него.
Вторият опит да се помогне на наркомани чрез метода Контрол на ума бе направен в Бронкс чрез общински проект с 18 бивши наркомани, някои от които били администратори и работеха в самия проект. Преминалите курса казаха, че се контролират по-добре от всякога, а няколко месеца по-късно съобщиха, че са успели да предадат опита си на членове от семейството. Надеждни тестове преди и след курса се оказаха невъзможни, защото три месеца по-късно много от участниците в първоначалната група не бяха на разположение.
Успяхме ли да научим нещо от тези два експеримента? Да,
твърди Пол Гривас. Макар да липсват статистически доказателства,
неговите експерименти показват следното:

115
Първо, методът Контрол на ума не трябва да влиза в живота на наркомана за 48 часа, а след това да го оставя на самотек. За повечето от нас методът е трайно променящо ни изживяване, но при наркоманите, където трябва да се преодолява силна, създавана с години негативна обусловеност, плюс душевна и физическа зависимост, е нужен много дълъг период от често опресняване на програмата. „Дайте ми програма за рехабилитация на наркомани,
където да работя, казва Гривас, и съм сигурен, че ще постигна резултати.“
Второ, колкото и трудно да е надмогването на зависимостта наркоманът усвоява по-лесно упражненията за Контрол на ума в сравнение с много други хора. Причината според господин Гривас, е в това че методът Контрол на ума използва промяна на съзнанието.
Повечето хора не са изживявали подобна промяна, но наркоманът често го прави. Онова, което не е правил преди, е да влиза на полезно ниво на съзнанието, където придобива контрол над себе си, вместо да го губи. Затова методът е особено обещаващ при наркоманите.
Макар да липсват подробни изследвания в тази област, има достатъчно случаи с успешен край, навяващи на мисълта, че вярата на господин Гривас в метода е съвсем основателна.
Ето един такъв случай с курсист, който сам се излекувал от зависимостта си през 1971 г. и все още е „чист“.
„Знаех, че имам сериозен проблем — бях пристрастен към хероина. Не можех да разбера как един курс, наречен Контрол на ума,
претендиращ наред с другото, че помага на хората да се освободят от нежеланите навици, би могъл да ми помогне, след като бях опитал повечето рехабилитационни методи. Колкото и скептичен да бях, след като опитах с психиатри, психотерапевти, метадонови програми и болници, бях готов на всичко! Бях сигурен, че няма да преживея още три години — до тридесетия си рожден ден, — ако не спра да вземам хероин и ако не променя начина си на живот, изискващ до 200 долара на ден за наркотик.
«Навикът не е нищо друго, освен „отпечатък“ върху мозъчните клетки, подсилен от повторението, каза ми инструкторът по Контрол на ума. Промени програмата на нивото на причините — на несъзнателно ниво, и ще промениш модела на поведение на нивото на действията — в измерението на външната съзнателност.» Това ми

116
прозвуча логично, но емоционалните ми нива ми нашепваха, че трябва да използвам наркотици, за да притъпя чувствителността си към живота и към негативните чувства, които изпитвах към себе си. Тогава инструкторът ни показа техника, с чиято помощ човек може да промени представата си за самия себе си, като за слаба, безволева неспособна личност, в представа за уверен, самостоятелен и здрав човек.
Все още скептичен, но с проблясък на надежда, аз започнах да се променям в своето въображение на ниво Алфа. Програмирах се три пъти на ден — сутрин, обед и вечер, че до 20 юли, тридесет дни след деня на първото програмиране, ще ми изчезне завинаги всякакво желание за наркотици. През тези тридесет дни продължих да вземам наркотици, но всеки ден намалявах използваното количество, така че когато стигна набелязаната крайна дата те да са сведени до нула.
На този велик юлски ден престанах да използвам наркотици и никога повече не посегнах към тях. Беше съвсем различно от предишните случаи, когато спирах само за няколко дни и по-късно отново се връщах към тях. Сега «вътрешното» ми чувство е, че наистина нямам желание за наркотици. Без усилие на волята без заместители, без потискане на чувствата и желанията. Стана! Най- после съм свободен!“
Алкохолизмът, друг вид зависимост, е по-широко разпространен от наркоманията и съсипва живота на много човешки същества —
милиони само в САЩ. Неговите жертви също изпитват нужда да превъзмогнат чувството за безпомощност, неуспех и вина, да укрепят своята самоувереност и уравновесеност, за да си върнат по-лесно здравето.
Отговорът на тази нужда бе включването на 15 алкохолици през
1973 г. в курс по Контрол на съзнанието, като част от научно изследване, осъществено в един център за лечение на алкохолици.
Резултатите се оценяваха от д-р Де Сау. Той проведе същия личностен тест, който използва по-рано и за студентите от университета
Скрантън. Както и по-рано, той направи един тест непосредствено преди курса и друг — месец след него.
Най-ярката разлика при тези 15 души преди и след курса се очерта в манипулативното поведение. Появи се промяна в груповия профил — от склонност към прикрити действия, към по-голяма

117
откровеност и прямота при преследване на целите. Вероятността от случайно настъпване на такава промяна бе едно на сто. Останалите промени, общо взето повтаряха модела, наблюдаван при учениците и студентите, описан по-рано. Засили се Аз-ът им и самоувереността,
бяха по-спокойни и склонни към нови упражнения — все безценни качества за човек, опитващ да се освободи от алкохола.
Една от най-важните промени бе намаляването на „страховата чувствителност“ или тревожността. Д-р Де Сау пише: „Страховата чувствителност, с нейното високо автономно напрежение и свръхактивност, може да бъде от съществено значение за разбиране поведението на алкохолика. Много е възможно алкохолиците да използват алкохола като средство в стремежа си да балансират своите психически/физически симптоми. Алкохолът, като реакция за постигане на баланса дух/тяло, в случай на заплаха може да снижи нивото на тревожност. Подобрената представа за Аз — а и способността да се овладява тревожността изглежда са сериозна алтернатива на алкохола.“
Директорът на центъра описва състоянието на всеки от 15-те възпитаници на Контрол на ума шест месеца по-късно. (За да се запази анонимността им, те са обозначени само като „пациенти“, а не с имената им.)
Пациент 1: След 90-дневната рехабилитационна програма няма рецидиви. След завършване на курса пациентът от много пасивен и затворен индивид се превърна в приветлив, дружелюбен, не употребяващ алкохол шегаджия.
Пациент 2: След курса пациентът няма рецидиви и прекрати престоя и лечението в центъра развива добро самочувствие и самоувереност.
Пациент 3: След болнично лечение пациентът няма рецидиви.
След курса определено чувства напредък в програмата „Анонимни алкохолици“.
Пациент 4: След болнично лечение, предшестващо курса, няма рецидиви. Курсът определено засили действието на лечебната програма.
Пациент 5: Не се наблюдават рецидиви след завършване на болничната рехабилитационна програма.

118
Пациент 6: Няма рецидиви. Самочувствието на пациента определено се подобрява като подобрението води до стабилизиране на цялото му семейство. Подобриха се и оценките му в колежа.
Пациент 7: Досега няма рецидиви. След курса по Контрол на ума пациентът спира участието си в „Анонимни алкохолици“. Ясно е обаче, че той живее според философията на тази програма. Подобряват се и семейните отношения.
Пациент 8: След завършване курса по Контрол на ума няма рецидиви. Семейните отношения са рязко подобрени. От жлъчен и гневен човек, пациентът се превърна в човек с дружелюбен нрав от типа „Обичай ближния“.
Пациент 9: При пациентката няма рецидиви и в момента работи.
Пациент 10: Няма рецидиви. Пациентът е целево ориентиран и определено променя самоналожените ограничения, като търси възможности за по-високи постижения.
Пациент 11: След курса пациентът заявява, че животът му непрекъснато се подобрява, което личи от благополучието в семейството и успехите му в работата. Няма рецидиви.
Пациент 12: Прекарал е 12 години в програмата АА(анонимни алкохолици). След курса — един рецидив, с продължителност по- малко от час. Други рецидиви няма.
Пациент 13: Няма рецидиви след завършване на болничната рехабилитационна програма. След курса определено „се взема в ръце“.
Подобрение в сфери като работа семейство и т.н.
Пациент 14: След завършването на курса има няколко рецидива,
с които се справя сам. Не е бил хоспитализиран, както е ставало преди завършването на курса по Контрол на ума.
Пациент 15: Осем години влизане и излизане от програмата АА.
Четири пъти хоспитализиран преди курса по Контрол на ума.
Междувременно болестта се връща няколко пъти. След завършване на курса е имал четири рецидива като при два за кратко време се е наложило постъпване в болница.
Очевидно, курсът по Контрол на ума е оказал силна помощ на всички, с изключение на последния от тези 15 алкохолици.
Разбира се, това ограничено изследване не е достатъчно, за да се твърди, че Контрол на ума трябва да се приеме като неразделна част от лечението на алкохолиците. Но подобреното самочувствие, което

119
обикновено се наблюдава при тестовете с ученици и пациенти с психични отклонения, ясно подсказва, че хората, които търсят начини за подпомагане на алкохолиците, трябва да опитат с курса по Контрол на ума.
Има още едно обстоятелство, което води до нарушаване на самооценката, различно от алкохола и наркотиците, което си налагаме сами. Но това обстоятелство е още по-разпространено — бедността.
Причините за бедността и начините за преодоляването й се обсъждат откакто има човешко общество. Курсът по Контрол на ума не навлиза в този дебат, но може да помогне много, като внуши на бедните да се мобилизират и сами да си помогнат.
Това може да прозвучи като включване в дискусията —
внушавайки на бедните да си помогнат сами, ние сякаш приемаме, че те са виновни за собствената си бедност. Това очевидно не е вярно, но всеки беден човек може да си помогне, за да се измъкне от веригите си, като открие в Контрол на ума онова, което откриват всички други
— по-голяма способност да управлява сам собствения си живот.
Първият сериозен опит да се открие ползата от курса, като част от рехабилитационна програма в социалната дейност, е едно изследване на 41 мъже и жени, получаващи социални помощи.
Добре известно е, че човек, останал без работа, претърпява удар върху своята самооценка. Така за него става още по-трудно да измисли и осъществи изход от проблема. При интервютата съкрушеният и с понижено самочувствие кандидат за работа се държи пораженчески и по този начин удължава безработицата си и още повече понижава самооценката си. На края може да се стигне до социални помощи. Ако нещо може да прекъсне тази низходяща спирала и на практика да повиши самооценката, индивидът ще е в по-изгодно положение да си помогне сам.
Това в общи линии е замисълът на Лари Хилдор, директор на областната социална служба в Мичиган, Отава. Той изкарал курса по
Контрол на ума и знаел какво може да се постигне чрез него.
Единственият въпрос, който го измъчвал, бил, дали резултатите ще могат да се измерят и как биха изглеждали тези измервания.
За да разработят изследователския проект и тестовете, той и д-р
Де Сау се обърнали към д-р Джеймс Моутиф от катедрата по психология на колежа „Хоуп“ в Холанд, Мичиган. Спрели се на

120
широко известния тест „Денеш“ за самооценка, който измерва пет аспекта от мнението на индивида за самия себе си: физически,
морално-етичен, личностен, семеен и социален. Тестът се дава два пъти — преди и след курса.
Само това е достатъчно някои да приемат резултатите просто като „Ефект на Хоторн“. В средата на 20-те и началото на 30-те години на XX век Западната електрическа компания провежда широко проучване на промените в условията на труд, които биха могли да подобрят дисциплината в централата „Хоторн“ в Чикаго. Независимо от мерките на компанията, дисциплината се подобрила. Въвеждали нещо и дисциплината се повишавала. Отменяли го — тя отново се подобрявала. Заключението било, че хората просто са доволни, защото ги забелязват и това се проявява в подобрената дисциплина.
За да се измери „Ефектът на Хоторн“, д-р Моутиф изследвал друга група от социално слаби, които не били преминали курса по
Контрол на съзнанието. Те били тествани два пъти, но за разлика от групата, преминала курса в промеждутъка между тестовете не били преживели нищо особено. „Ефектът на Хоторн“ липсвал.
Завършилите курса по Контрол на ума придобили коренно различно мнение за себе си — промени, които в някои случаи превишавали случайността в степен едно към милион. Промените били съществени във всички категории: ново обучените се виждали като много по-добри хора, отколкото преди, и изпитвали нова увереност в способността си да решават собствените си проблеми.
Голямата промяна накарала д-р Моутиф да възкликне, че тези данни „са най-значителните, които някога е виждал“.
В доклада за изследването се казва:
„Имаше известно колебание, как една социално слаба майка затънала в мизерия, ще приеме курса по Контрол на ума с неговата оптимистична философия — «все по-добре и по-добре». Това колебание бързо изчезна през втората седмица. Сто процента от първоначално записаните се върнаха, за да завършат курса и срамежливата тишина, при която започна курсът, бе заменена от жуженето на разговори, заплашващи да превърнат сеанса в шумен митинг.
Почти всеки искаше да съобщи нещо положително — ново сближаване с децата, изчезване на хронично главоболие, понижена

121
фрустрация, намаляване на теглото. Една лъчезарна млада майка,
прилагайки техниката Огледало на съзнанието, бе открила отговор на въпроса как да си намери работа — видя ръка, която пише чек. На следващия ден тя получи работата, за която винаги бе мечтала.“
Обикновено психическото състояние, понижената самооценка вкарва човека в затвора — в него той загрубява и съвсем оскотява; и пак психическото състояние е онова, което го води до бързото му връщане обратно в затвора. Свободата, която методът Контрол на ума може да даде на един затворник, е от същия вид, като тази, която получаваме всички ние: разчупването на психичните ограничения,
проявяващи се при мнозина от нас, които са „отвън“ — главоболия,
язви, безсъние и провал в работата, а при затворниците —
допълнителни стени и решетки.
Ограниченият опит на Контрол на ума в затворите показва, че с негова помощ се създава среда, която не е толкова брутална. Времето,
прекарано зад решетките, вече не е поредица от празни часове,
откраднати по законен начин от живота на индивида, а истински богат живот — часове на израстване и себепознание. Методът Контрол на ума не е в състояние да превърне затвора в щастливо отшелничество,
но може да го направи по-цивилизовано място, в което човек се усъвършенства.
Макар да не са правени статистически изследвания, личният опит на затворниците и на техните надзиратели е доста красноречив.
Лий Лозъуик, по времето когато е местен координатор на Контрол на ума в Ню Джърси (той напуска в началото на 1976 г, и основава духовно общество „Ом“), седем пъти провежда курса в щатския затвор
Рауей — четири пъти с около шестдесет затворници и три пъти — с персонала на затвора.
„Няма съмнение, споделя той, за ползата, която извличат от курса затворници и персонал. Това може да се види по лицата им.“
Служителите били така смаяни от ефекта на курса, че на затворниците, учещи за диплома от колеж, били отпуснати нужните кредити.
Роналд Горайеб, наследил поста на господин Лозъуик,
предложил курса на десет затворника от затвора Пасаик в Ню Джърси.
Един отпаднал, тъй като бил освободен и искал да се върне, за да го завърши, но администрацията не му разрешила. Друг поискал

122
възможност за усамотяване след курса, за да медитира —
администрацията се съгласила. Трети, с техниката на мисловния екран,
програмирал да си намери работа като излезе на свобода и си намерил
— тя му била нужна, за да го пуснат условно.

123

Изтегляне 1.75 Mb.

Сподели с приятели: