Методът Силва за контрол на ума

147
I
През ноември 1970 г. посещавахме курс по Контрол на ума във
Филаделфия, понеже искахме да се уверим в някои техни твърдения. С
напредването на курса ни стана ясно, че сред участниците има трима души с психични разстройства и четвърти, чиято стабилност беше под въпрос. Каква беше причината? Курсът ли предизвикваше емоционално заболяване? Дали хората не бяха болни още преди да се включат в курса? Дали курсът не привлича хора с психични отклонения?
Обсъдихме вероятностите с наши колеги и много от тях допускаха, че курсът може би предизвиква остра психоза при неуравновесени индивиди.
Това изглеждаше правдоподобно.
Общоприето е, че всичко, което подпомага регресията, може да доведе до остра психоза у човек с такова предразположение. Сетивната ограниченост и халюциногенните лекарства могат да предизвикат психозно поведение и дори методи като обратната биологична връзка и хипнозата също могат да променят психиката. Повечето психоаналитици не препоръчват традиционната психоанализа за психиатрични пациенти, защото тя предизвиква по-нататъшна регресия. Все още не е определена величината на рисковия фактор, но съществуват твърдения, че всички тези сеанси завършват с психоза.
През 1972 г. две хиляди ученици от едно средно училище във
Филаделфия преминават курс по Контрол на ума, без да се стигне до психични отклонения, според твърденията на отговорния училищен служител. Това подсили нашето любопитство и по друг начин. Тъй като подрастващите са в състояние на личностна нестабилност,
слуховете, че курсът е опасен за неуравновесените индивиди, бяха подложени на съмнение. Дилемата беше сложна. В група от 30 души видяхме трима души с психични и емоционални разстройства, но не се знаеше дали състоянието им се е подобрило или влошило. Някои членове на научните среди твърдяха, че голям брой курсисти развиват психоза. Проучването в средното училище показа, че не е така. В
действителност, нашите пациенти, дори и тези със сериозни

148
разстройства, почувстваха голяма полза от курса. Литературната справка по този въпрос предлага отделни мнения, но не и фактически изследвания.
Очевидно, единственият начин бе да се тестват и оценят лицата преди и след обучението. През последвалите четири години 189 от нашите психиатрични пациенти доброволно се включиха в курса по
Контрол на ума, докато ги лекувахме. Специално внимание бе отделено на група от 75 пациенти, с диагноза психоза, гранично състояние или психоза в ремисия. Нарекохме я групата със сериозни разстройства. По различно време 60 от тях бяха страдали от психоза или бяха постъпвали в болница.
Групата от 75 души включваше всички пациенти със сериозни разстройства от практиката на д-р Маккензи през последните четири години, които приеха да посещават курса по Контрол на ума (66
пациенти) и извадка от практиката на д-р Райт от последните четири години (9 пациенти). Седем пациенти със сериозни разстройства отказаха да се включат в курса, дори след като им беше предложен безплатно. Те не бяха по-сериозно болни от онези, които приеха да посещават курса. Сред съгласилите се да се обучават имаше случаи с по-тежки разстройства. Отказалите просто бяха с по-консервативна нагласа. Може да се предполага, че те не биха имали трудности по време на курса, поради това да са го отказали.
Първоначално пациентите от групата със сериозни разстройства се включваха в курса само по един и доста предпазливо. В началната фаза на изследването те се включваха в курса по време на ремисия. С
напредване на изследването, обаче, пациентите бяха включвани и в периоди на по-голяма нестабилност. Към края на четиригодишния период 17 бяха включени в момент на остра психоза и поява на налудничави представи, като понякога в курса се включваха наведнъж по десет и повече души.
Освен продължаващото психиатрично лечение и оценяване, 58
от 75-те попълниха Въпросника за измерване на социалния опит преди и след курса. Той съдържа 400 въпроса и има за цел да оцени възприемането на действителността. Д-р Ел-Мелиги и д-р Озмънд,
автори на методиката, се опитаха да придадат на теста на Роршах формата на въпроси и отговори и съставиха чувствителен тест за маргинални случаи.

149
Главната цел на изследването бе да се разбере кои пациенти могат да се влияят негативно от обучението в курса. В това отношение резултатите бяха смайващи, тъй като само един пациент беше с измеримо влошаване след курса. Той беше 29-годишен болен с кататонична шизофрения, който се влоши две седмици след завършване на курса, след като спря да си взема лекарствата и за първи път в живота си започна да се среща с момичета. Той единствен показа значително по-лоши резултати във въпросника след курса. Пациентът не се нуждаеше от хоспитализация.
Други двама болни, първият — преживял депресивна психоза, а вторият — с инволутивна депресия, след курса показаха засилване на депресията, за разлика от начина, по който се чувстваха по време на курса. Повишеното им настроение по време на курса силно контрастираше с депресивното им състояние и преживяването им приличаше на излекувано главоболие на човек, който е страдал от него цял живот. Повтори ли се, то е по-забележимо. Въпреки това, тези пациенти дадоха по-добри резултати на теста след курса и успяха да се възползват от обучението. Пациентът с инволутивна депресия още същата седмица успя да използва програмирането от Контрол на ума и да работи с по-малко напрежение; пациентката с депресивна психоза
— да се справи с отделни елементи на лечението, които преди курса не бе в състояние да овладее.
Други 26 пациенти с депресия, включително инволутивни,
психозни, шизоафективни и маниакалнодепресивни, след курса бяха много по-леко депресирани и при тях не се наблюдаваха негативни резултати.
Една жена сподели за внезапно чувство на тъга по време на релаксацията. Един мъж, извън тези 75 случая, след втория ден се отказа, защото си припомнил неприятни преживявания от войната във
Виетнам. Състоянието му не беше по-лошо, отколкото в началото на курса, но той не се върна, за да бъде изследван. (Релаксацията поставя хората в досег с техните чувства. Обикновено настроението на групата е приповдигнато и нагласата е положителна, а чувствата са на топлота и обич, но в редки случаи хората изпитват тъга и изживяват неприятни спомени.)
Друг пациент (не от групата със сериозни разстройства) се страхуваше от нещата, които се правят в последния ден на курса и след

150
един лош сън не дойде за последния сеанс.
След курса, 30-годишен пациент с параноична шизофрения показа повишено настроение, доближаващо се до циклотимичните параметри. Той опита различните техники на Контрол на ума, за да реши какво да прави по-нататък в живота си и дълги часове обсъждаше възможностите, предлагани от програмираните сънища.
Това бе отчетено като натрапчива самозащита. Въпреки всичко, в резултат на повишена активност, той можа да се върне към учението и да защити докторат. Освен това, бе в състояние да говори за своите налудничави представи от преди години, когато мислел, че телепатично му се внушава мисията да убие някого. Ако не се беше включил в курса, този проблем никога нямаше да излезе на повърхността и да се реши.
В сравнение с относително малкото и незначителни отрицателни последствия от курса, положителните резултати биха могли да се опишат в цяла книга. Най-трайната тенденция не беше нито очаквана,
нито търсена от нас. Почти при всички случаи се наблюдаваше подобрено възприемане на действителността. От 58 души, попълнили въпросника, само при един имаше значително влошаване, 21 запазиха състоянието си приблизително същото, а 36 показаха смайващо подобрение във възприемането на действителността. От 21 случая при
15 резултатите от теста след курса се бяха променили в посока към оздравяване.
Усреднените резултати на първите 20 жени, завършили курса,
бяха изпратени на д-р Ел-Мелиги, съавтор на въпросника. Той аплодира големите промени, настъпили след завършването на курса и каза, че в някои категории резултатите преди и след курса могат да се сравняват с тези на хора под и след силно въздействие на Ел Ес Ди
(виж диаграми А и Б). При всичките единадесет показатели се наблюдава трайна тенденция към подобряване. Индивидуалните резултати бяха още по-впечатляващи (виж диаграми Д, Е, Ж).
Усреднените резултати на 50 процента от жените и мъжете, показали най-голямо подобрение, са представени с диаграми В и Г.
Смята се, че общоприетата психотерапия не може да предизвика такова подобрение за една седмица. Тя би изисквала месеци и години лечение.

151
Резултатите на една пациентка с инволутивна параноя за седмица се промениха толкова, колкото след 11 електрошока и 12 седмици болнично лечение. След едноседмичния курс тя можеше сама да се качва в автобус за първи път от четири години.
Друга жена с параноична шизофрения и остри налудничави състояния, след курса запази някои от налудничавите си мисли, но постоянно влизаше в своето ниво, за да изследва тези мисли и всеки път стигаше до ясни рационални идеи.
Пациентка с остра недиференцирана шизофренична реакция беше твърде разстроена, за да попълни въпросника. Беше й предоставен избор: шоково лечение или включване в курса по Контрол на ума. В края на курса имаше клинично подобрение и тя не само попълни въпросника, но и показа доста добри резултати.
На друга пациентка с хипохондрия и двадесет операции предстоеше нова операция. Докато специалистите й по вътрешни болести проверяваха сърцето и бъбреците й, тя с помощта на Контрол на ума, си програмира сън, който посочи диагноза запушване на червата при сляпото черво. От същия сън научи, че сама е предизвикала запушването, разбра също как и защо е станало това. С
Контрол на ума тя успя да премахне запушването по неочакван и необясним начин един час след като диагнозата бе потвърдена от хирурзите. Точното място на запушването беше потвърдено от данните за предишните операции.
Пациентка на двадесет и една години имаше опасна склонност към самоубийство и начална фаза на остра психоза. Тя ни уверяваше,
че с нищо не можем да й помогнем и че най-вероятно ще се самоубие.
Изпратихме я в курса и внимателно я наблюдавахме. За наше най- голямо учудване, пациентката се успокои, стана по-рационална и мисловният й процес се стабилизира, песимизмът й намаля.
Болничната обстановка и големите дози лекарства не биха могли да я успокоят до такава степен. Тя повтори курса след две седмици и отново имаше подобрение. Настъпи коренна промяна към добро.
При друг случай пациент с налудничави мисли си въобразяваше,
че може да смалява хора. Той започна курса по време на болничния си престой, като всеки ден се връщаше в болницата. Продължи да си въобразява, че може да смалява хора, но бе видимо по-спокоен и имаше значително подобрение в емоционално отношение, другите

152
елементи от налудничавите му идеи избледняха и не прекарваше часове наред, търсейки значението на най-простите думи. Започна курса през шестата седмица от престоя си в болницата и промените се оказаха по-значителни, отколкото при предишните пет. (виж Диаграма
Д).
Жена с инволутивна параноя, след курса възвърна нормалното си състояние. Други започнаха да разбират по-добре същността на болестта си.
От клинична гледна точка, групата със сериозни психични отклонения, като цяло показа коренни промени. Само в един от случаите имаше влошаване. Всички останали в някаква степен извлякоха полза от обучението. След курса се наблюдаваше повишаване на емоционалната енергия и подобрено емоционално състояние. Много пациенти с притъпена чувствителност за първи път проявиха ентусиазъм. Те гледаха по-оптимистично на своето бъдеще,
други започнаха да разбират по-ясно своите психични проблеми. Дори запазилите налудничавите си мисли, можеха на ниво Контрол на ума по-добре да преценяват процеса на формиране на представи и постигнаха яснота и разбиране.
Наблюдаваше се по-силна релаксация и снижаване на тревожността. Пациентите се научиха да разчитат на собствените си вътрешни ресурси, за да проумеят проблемите си, да се справят с тях и да ги разрешат — всичко това им даде по-голяма самоувереност.
Някои от пациентите с психични разстройства откриха, че болестта е повишила способността им да действат в състояние на променено съзнание, а това придаваше смисъл както на продължителното боледуване, така и въобще на живота им.
Пациентите с неврози (114 души) не показаха негативни клинични резултати. Шестима от тях попълниха въпросниците.
Техните резултати показаха подобрение, но не колкото на групата със сериозни психични разстройства, тъй като резултатите от първия въпросник бяха близки до тези, които отговарят на нормално здравите.
Всичките пациенти имаха полза от курса. Онези, които след завършването му продължиха да практикуват техниките на Контрол на ума, успяха коренно да променят живота си, а дори и останалите,
които не ги практикуваха постоянно, можеха да ги прилагат в моменти на лична криза — за да противодействат на стреса или да вземат важни

153
решения. За всички това бе изживяване, което разширява съзнанието,
откритие, че могат да го използват по нов начин. Към края на курса груповият ентусиазъм нарастваше и повечето участници чувстваха по- високо и по-положително емоционалното си ниво.
Както групата пациенти с неврози, така и от психично болните,
след курса имаха подобрение — това беше констатирано чрез психологически преглед и беше клинично документирано. Само един от 189 пациенти получи значително влошаване.

154
II
Резултатите от едно изследване трябва да се оценяват в светлината на всички съществуващи условия, на използваните тестове и критерии и на вложеното внимание. Затова ще се опитаме да очертаем онези фактори, които, според нас, може да са повлияли на резултата.
От изследователска гледна точка ние искахме да научим как се отразява обучението върху хората със заболявания. Като лекари психиатри искахме всички пациенти да оздравеят. Несъмнено това се отрази на резултатите, тъй като пациентите са го почувствали.
Вярваме, че нашият оптимизъм по някакъв начин ще се предаде и на тях, това е неделима част от нашите всекидневни терапевтични усилия.
В началото, при някои от болните с психоза, изчаквахме да се стабилизират, преди да ги пратим на курса, в други случаи пациентите се включваха в състояние на остра психоза.
Смятаме, че въпросникът е чувствителен индикатор за възприемането на действителността и открихме, че резултатите от него съвпадат с клиничните. Д-р Ел-Мелиги потвърди, че нашите клинични наблюдения съответстват на промените, регистрирани от въпросника.
Единственият пациент, който видимо се влоши, беше този, чиито резултати от теста показаха голямо понижаване. При пациенти, чиито резултати бяха значително подобрени, се наблюдаваше и голямо клинично подобрение.
Авторите на въпросника за измерване на социалния опит вярват,
че тестът е повторяем и може да се прилага многократно.
Първоначално не проверявахме дали промените не се дължат на фактор, като повторяемост. Опитвахме се да провеждаме теста в седмицата преди и след обучението, но това невинаги бе възможно.
Неотдавна при седем случая тестът бе проведен два пъти в седмицата преди и един път в седмицата след курса, с цел да се определи наличието на фактор на повторяемостта. Съотношението на
„грешните“ отговори при трите теста беше 100:92:65. Разликата между

155
първите два теста бе незначителна, в сравнение с промените в теста след участието в курса.
Съществуването на фактор на повторяемостта се оборва от факта, че се очакваха много отрицателни точки след обучението, но не и преди него. Например, два от въпросите бяха: „Можете ли да четете мислите на хората?“ и „Имали ли сте религиозно изживяване напоследък?“. Утвърдителният отговор носи отрицателна точка.
Курсът учи хората да действат като екстрасенси и повечето се убеждават, че наистина имат свръхсетивни възприятия, като за някои това изживяване е почти религиозно. Поради тази причина след курса очаквахме по-лошо представяне, а не по-добро.
Обобщавайки надеждността на теста, трябва да подчертаем, че факторът повторяемост беше номинален и беше неутрализиран от друг фактор, причиняващ влошаване на резултатите. Тестът бе оценен като чувствителен и надежден, а резултатите — като отговарящи на клиничната оценка и на субективното състояние на пациентите.
За целите на изследването решихме, че всеки, който почувства смущения в триседмичен период след завършване на курса, ще се смята за повлиян негативно, независимо от наличието на други подпомагащи болестта фактори.
При групата от 75 пациенти със сериозни отклонения,
проследена за период от три седмици, очаквахме състоянието на един или повече души да се влоши. Това би могло да се получи, дори ако те бяха на лечение, без да са изложени на регресивни преживявания,
фактът, че всичките пациенти на лечение в периода на изследването и от време на време след това биваха напътствани и окуражавани,
несъмнено им помогна и вероятно предотврати появата на болести. Но ние смятаме, че тази подпомагаща терапия, сама по себе си, не би могла да допринесе за настъпилите значими положителни промени.

156
III
Нашият опит сочи, че острите психози имат ранен произход и се дължат на патологична връзка майка — дете през първите години от живота, като често се подсилват от последвала травма. Освен предразположение, за възникването на болестта е нужен и някакъв катализиращ фактор в моментното житейско положение на индивида,
който да го тласне към регресия и повторно изживяване на чувствата и действителността от далечното минало. Обикновено катализиращият фактор е жестоко отблъскване или раздяла с важен човек. Причината е в ранните години. Катализиращият фактор е в настоящето. Освен това,
може да е налице и подпомагащ фактор, като халюциногенни медикаменти, контакт с рожденото семейство и други процеси,
подпомагащи регресията. И тъй, ние различаваме:
1) произход и предразположение,
2) катализиращ фактор и
3) подпомагащи механизми.
Психозата може да се уподоби на повечето естествени процеси с произход, пусков механизъм и подпомагащи механизми.
Всички лекувани от нас пациенти с психични разстройства са се разболели в резултат на отблъскване, раздяла, заплаха от загуба
(реална или въображаема), липса на внимание и т.н., пораждащи несъзнателен страх от изоставяне. Сред няколкото стотици психично болни от последните десет години, авторите не си спомнят нито за един, който да не е изпитал някаква степен на загуба или раздяла,
макар и само загатнати. Например, двайсет и девет годишният кататоник, който се влоши по време на курса, е бил в конфликт с майка си, защото смятал, че тя няма да одобри неговите срещи с момичета.
Това действа със силата на катализиращ фактор, задвижващ връщането към едногодишната му възраст, когато е възприемал неодобрението като заплаха от изоставяне и даже смърт.
Ако методът Контрол на ума можеше да причинява психоза у индивида, той би действал във формата на подпомагащ механизъм,
който трябва да се съчетае с катализираща причина у уязвимото лице.

157
Ние не познаваме нито един пациент, чийто болестен процес да е причинен само от подпомагащия фактор. Макар да сме сигурни, че това е невъзможно, все пак допускаме възможност да се случи, но и тогава то би си останало относително рядко явление.

158

Изтегляне 1.75 Mb.

Сподели с приятели: