30
Данните
показват, че при фазата на разработка клиентите най-често откриват несъответствия. Всички изследвани проекти показват намаляване на стойността на метриката във фазата на разработка.
Във фазата на съпровождане и четирите изследвани проекта показват тенденция за повишаване на стойностите на метриката. Това подсказва, че несъответствията, в резултат на често срещани действия на потребителите, вече са открити. Остават да
бъдат открити несъответствията, за които са необходими специфични условия. Докато тези условия не са налице, несъответствията остават латентни. Колкото по-специфични са условията, при които се проявява несъответствието, толкова по-дълго то може да остане латентно.
Важна особеност на тази метрика е, че тя не дава абсолютна стойност на качеството на софтуера. Даден продукт може да има множество латентни несъответствия, но тъй като има малко потребители, които не достигат до специфичните условия, необходими за проявата им, стойността на метриката за качество да остава висока. Смисълът на тази метрика е да се използва именно в посока на разпределяне на ресурси там, където ефектът от повишаване на качеството би имал значение за потребителите на софтуера. Това прави метриката подходяща за сравнение на стойностите между различни проекти. Мерки за повишаване на качеството на проектите, които имат по-ниски стойности, биха имали по-голям положителен
ефект върху потребителите, отколкото същите метрики, приложени върху проекти с по-висока стойност, защото вероятността потребителите да открият несъответствия в първите е по-голяма.
Изводи В настоящата глава бяха дефинирани и изследвани седем конкретни метрики:
1. Очаквано човековреме за изпълнение на изискванията Е
𝑟
2. Очаквано човековреме за изпълнение на софтуерния проект 𝐸
𝑑
3. Дял на затворените задачи за функционалност в задачите 𝑄
𝑐
4. Дял на откритите при тестване несъответствия 𝑄
𝑡
5. Очаквано човековреме за затваряне на задачите при съпровождане 𝐸
𝑚
6. Относителна пълнота на софтуерната конфигурация 𝑄
𝑠𝑐𝑚
7. Честота на откритите от клиенти несъответствия 𝑄
За всяка метрика бяха дефинирани необходимите измервания и
информационните нужди, които следва да задоволява. Разгледани бяха източниците на данни за измерванията и процесът на измерване в контекста на софтуерния процес. Измерванията бяха приложени върху съществуващия софтуерен процес в лабораторията по КГ и ГИС към НИС на ТУ-София.
Всяка метрика беше приложена върху проекти на лабораторията по КГ и ГИС към НИС на ТУ-София. Изследвана беше корелацията между стойностите на метриката и реалните стойности в изследваните проекти. Извършен беше анализ на точността на метриките, които дават прогнозни стойности.
За всяка от седемте метрики беше установена корелация между стойностите на метриката и реалните стойности в изследваните проекти. Установено беше, че точността на метриките достига, а в някои
случаи и значително надвишава, заложения критерий за точност в метода за изследване. Данните показват, че метриките задоволяват информационните нужди, за които са създадени.
Сподели с приятели: