31
В глава II е дефиниран референтен модел на софтуерен процес. Референтният модел описва осем подпроцеса на основния процес. За всеки от първите седем е идентифицирана по една информационна нужда, която да бъде задоволена количествено чрез метрика. Осмият подпроцес описва управлението на останалите процеси. Като част от него е описан процесът на създаване и използване на програма за измерване. Организациите могат да
използват референтния модел, за да внедрят програма за измерване към техния софтуерен процес.
Във втората част на глава II е дефиниран метод за изследване на метрики, който определя изискванията, на
които те трябва да отговарят, и начина за определяне на техните характеристики. Методът дава рамката за изследване на конкретни метрики, което е една от задачите на дисертацията.
В глава III са дефинирани седем конкретни метрики, насочени към задоволяване на информационните нужди в процесите от референтния модел. Всяка от тях е изследвана по метода за изследване от глава II. Дефинирани са
необходимите измервания, източниците на данни и технологията на измерване. Подбраните метрики използват предимно данни, които вече са налични в организациите, като част от изпълнението на други процеси. Това позволява метриките да бъдат изчислявани с минимални усилия и без да изискват значителни
промени в софтуерния процес, което е предпоставка за по-лесното им внедряване.
Седемте метрики са подложени на анализ за установяване на корелация между информационните нужди и стойностите на съответните метрики. Метриките са приложени върху реални проекти на лабораторията по КГ и ГИС към НИС на ТУ-София. Метриките, които дават прогнозни стойности, са изследвани по критериите за точност в метода за изследване на метрики. Установено е, че метриките задоволяват информационните нужди и достигат, а в някои случаи значително надвишават, заложените критерии за точност.
Сподели с приятели: