14 което е и самата икономическа наука. Обяснението на функционалните механизми на капиталистическото стопанство неизбежно поставя въпросите за взаимодействието между физическия капитал и работната сила.
В зората на машинното производство живата физическа сила обикновено се замества от машината като източник на енергия, а по-късно и като заместване на функция. По-късно обаче човекът и машината се допълват и все повече възниква въпросът за съответствието
между физическия капитал, от една страна, и параметрите на работната сила
– от друга.
През ХVІІ век родоначалникът на английската класическа политическа икономия Уйлям Пети в "Трактат за таксите и налозите" прави опит да даде парична оценка на икономическия потенциал на човешката личност в британското общество. Според него ценността на типичния британски гражданин и на земята е равна на дохода, получаван в продължение на двадесет години като рента. Двадесетгодишният период не е избран произволно. "Аз мисля, че
това е такова число, на което могат да разчитат да преживеят съвместно един петдесетгодишен човек, друг
– на двадесет и осем и дете на седем години, т.е. дядо, баща и син. ...Затова аз
приемам, че сумата от годишни ренти, съставляващи стойността на даден участък земя, е равна на съвместната продължителност на живота на три такива лица. При нас, в
Англия, тази продължителност се смята, че е равна на двадесет и една години." Стойността на средно статистическия жител по това време е оценена от Пети на 80 фунта стерлинги, при което зрелият индивид се оценява два
пъти повече от подрастващия, а морякът струва колкото трима селяни. Така оценката на цялото британско население за това време възлиза на 520 млн. фунта стерлинги.
Сега, в началото на ХХІ век, разсъжденията и изводите на У. Пети имат не само историческа, но и познавателна стойност. Те са опорните точки на мисълта при опитите да се приложи икономически подход към
проблемите на човешкото битие, както и да се метрира ценността или стойността на човешкото богатство като капитал. Същинският пробив в концептуален план (по отношение на икономическите измерения на човешкия потенциал) се осъществява значително по-късно, през втората половина на ХVІІІ век.
Сподели с приятели: 
