Едно от обясненията за такова развитие на нещата е масовостта на процесите, свързани с образованието и квалификацията, и преместването на акцентите и усилията за човешки просперитет в тази посока. Те стават перманентни, поглъщат огромни ресурси и са решаващи за успешната икономическа дейност при равни други условия. Създавайки машини и технология, хората за дълго определят една функционалност на капиталовото стопанство, при която работещият е подценен или най-малкото изместван в системата "човек – машина". Трудът и физическият капитал първоначално са по-скоро заместващи се, отколкото допълващи се производствени фактори. При тези обстоятелства от работещия не се изискват особени личностни и най-вече интелектуални способности. Сега, а още повече и в бъдеще, това вече няма да бъде така. То не зависи от намеренията на хората или от оценките на бизнес средите, доколкото е обективен процес. Безспорно бъдещето в това отношение е на човешкия капитал, който ще се намесва все по-категорично и ще доминира в общественото развитие. Очевидно настъпва време, когато акцентът върху индустриалния капитал ще бъде изместен от общество, в което властовите позиции и мястото в социалната йерархия ще се предопределят от качествените характеристики на човешките ресурси, които свързваме с човешкия капитал. Бъдещето ще даде приоритет на човешкия капитал по силата на обективни обстоятелства. Знанието, образованието и интелектът отдавна са се превърнали в решаващи сили за просперитета на всяка нация, доколкото стоят в основата на всяка икономическа дейност. При равни други условия властовите и управленските позиции се изместват към доминиращото положение на човешкия фактор не от гледна точка на собствеността върху земята и физическия капитал, а от наследените, придобити и развиващи се свойства на самите индивиди. Може да се очаква, че бъдещите общества все повече и повече ще се обръщат към
