Вътрешна норма на възвръщаемост (IRR)
Нетната настояща дисконтирана стойност (NPV), както личи от самото ѝ название, показва нетните дисконтирани разлики между разходите и приходите (ползите). Те могат да бъдат по-големи или по-малки, както и да имат нулево или отрицателно значение. По този
начин може да се докаже ползата от дадена инвестиция, но тя не може да бъде
сравнявана с алтернативното приложение на даден икономически ресурс. Например да бъде сравнена с ефективността на инвестицията във физически капитал. За да се избегне
този недостатък, паралелно с нея се използва и вътрешната (или пределната) норма на
възвръщаемост (IRR). Тя обвързва възвръщаемостта на инвестициите с преобладаващия лихвен процент и тъй като той е критерий и за всички останали инвестиции, на практика се избягва недостатъкът на NPV (бел. авт. – тази материя също е универсална, затова анализът е изведен в друга плоскост).
По дефиниция вътрешната норма на възвръщаемост е онова равнище на
дисконтиране, при което нетната настояща дисконтирана стойност приема нулеви
стойности. Така IRR e частен случай на NPV. Когато се използва като ориентир устойчив лихвен процент, можем да сравняваме алтернативното приложение на ресурса за инвестиции. Безспорно икономическата рационалност ни тласка в посока, в която нормата на възвръщаемост от съответната инвестиция е по-висока. Анализът се отнася най-вече до съпоставянето на тази норма с нормата на възвръщаемост от инвестициите във физически капитал. Напълно естествено е инвестициите да се насочват там, където
възвръщаемостта е по-висока. Или ако си зададем видоизменена задача – при
абсолютната необходимост и от двата вида инвестиции, условията трябва да са
зададени така, че да осигуряват приблизително паритетни норми на съответната
възвръщаемост от тези стратегически за всяко общество инвестиции.
На практика трябва да се видоизмени основната формула за NPV, при което зад лихвения процент ще зададем параметъра "r", изразяващ равнището на дисконтната норма, при което
NPV приема нулеви стойности. Вместо да се търси нетната характеристика на превишаването на изгодите (ползите) спрямо разходите, се определя онзи таван на лихвения процент, при който е мотивирана и икономически целесъобразна самата инвестиция.
Сподели с приятели: |
