155 ресурси с възможност за алтернативно приложение – той би
платил или наел средства, за да инвестира в човешки капитал.
Така правилото за вземане на решение се видоизменя. Най-благоприятна е ситуацията, при която
R = i, защото се изчерпва максималният ефект от инвестицията. Ако
R < i, инвестицията е губеща по
чисто икономически критерии, тъй като алтернативното приложение на съответния финансов ресурс би довело до по-висока възвръщаемост.
Ако вътрешната норма на възвръщаемост превишава лихвения процент за съответния период, инвестицията е печеливша. На практика в първоначалните периоди на инвестиционния процес тя може многократно да превишава нормата на възвръщаемост от инвестициите във физически капитал.
Както се предполага, инвестициите в човешки капитал не могат да носят неизменна или още по-малко – нарастваща възвръщаемост, поради естеството на коментираната материя, т.е. тази норма изразява една постепенно или монотонно намаляваща функция във времето. Така на практика при неизменен или известен за обозримо бъдеще лихвен процент ще бъде разумно и печелившо да се инвестира, докато
R > I.
Определянето на вътрешната норма на възвръщаемост не е така лесно, както изглежда на пръв поглед. То е свързано с неизвестни от гледна точка на фиксирането на
основната зависимост R = i. Обикновено за практически цели се залагат варианти
R > i и
R < i, които след стесняване на диапазона постепенно и в крайна сметка водят до една безкрайно малка зона,
която е приемливото решение, защото тогава се допуска, че
R = i.
Лихвеният процент (или дисконтната норма за икономиката) е обективирана от пазара и следователно – прогнозируема величина за краткосрочен период. Сподели с приятели: 
