88
Необходимостта от непрекъсната адаптивност на човешкия капитал спрямо състоянието на физическия поставя и
проблема за самообучаващия се индивид. Той трябва да може сам да се учи. Самообучението като задача на настоящето и бъдещето е израз на самоинвестиране и се осъществява през целия живот. През критериите на перманентното обучение е по-актуално не да се запомни дадена информация като субстрат на знанието,
а да се стимулират мисловните процеси като израз на творчество и съзиждане на нови елементи на материална и духовна (информационна и творческа) култура.
Формирането на човешки капитал е вид производствена дейност. Тя обаче се отличава от всякакво друго производство и се осъществява във все по-разширяващи се мащаби. Изглежда непривично, но тук става
дума за производство на опит, умения и навици, както и производствена дейност за поддържане на живота.
Всичко това обуславя и особената технология при осъществяването на тази дейност. При съвременните условия тя е необикновено масовизирана и твърде специфична, свързва се с много особености при начина на изразходване на твърде специфичните икономически ресурси. Това са не само фигурите на обучаващите се, но и фигурите на онези, които споделят опит и познание. Тези персонажи се изграждат трудно, зад тяхното формиране стоят огромни разходи и в същото време те са олицетворение на човешкия капитал. Тази отговорна дейност трябва да бъде
оценявана по подходящ начин, защото лесно се доказва нейната роля за постигането на благоденствие за обществото.
По принцип за всяка пазарна среда от позициите на доктрината за човешкия капитал висока оценка за продукта на своята дейност следва да получават онези, които обучават, лекуват, правораздават, Сподели с приятели: 
